Прелюдия

Пръстите ми изписват по кожата ти фигури странни, като магичност, като заклинание, все едно поставям печати върху ти от себе си. Малки, ефирни пътеки наслада. Днес няма да те драскам. Само ще те галя, разхождайки ноктенца по гърба ти, по корема надолу- нагоре или встрани, получавайки спазми наслада. Кожа, която трепти.
Допирам тялото си до твоето, за да те потопя в аромата си, да те обгърна в своята мекота, аз съм жената, ти мъжа.
До мен.
До теб.
До нас- романтика.
Обкрачвайки те, преплитам краката си около тялото ти, като малък гирлянд около ствола на дървото. Тяло до тяло. Топлини, предвещаващи огън. И търся устните ти жадно, но меко,заигравам се с тях - този път не хапя- и предизвиквам езика ти към игра, а устните- към изпиване. Нежно.
Разхождайки пръсти лежерно, лениво, но все пак закачливо по тебе, до пълно отпускане, ще склоня глава на рамото ти по онзи начин. Закрилящият ти, крехката аз в единствените минути, когато съм плаха, беззащитна и гола- в душата си, с тялото си до твоето, най- осезаема. Когато съм тогава, преди да стана закрилницата и да наклоня главата ти върху гърдите си. В топла прегръдка, когато ще усещам дъха ти по кожата ми, върху овалите, приютили те като пристан. Дишащи с тебе.
Без думи- ненужно е в такъв момент подробно описание. Тогава, когато въздухът е изпълнен с двама ни.
Тогава, когато съм кротка, отпусната и тиха, в очакване.

После ще те нападна....

Невинността печели винаги

С невинността на своите чувства, доказващи за мен едно безумие, вплитащо в себе си най- висша емоция, ме понесе леко и неустрашимо, без защита и доспехи, с едно сърце в ръце си напред и заедно.
Едно сърце, нашепващо неуморимо, настойчиво и тихо- любов.
Без страх, изправено пред моето и предизвикващо, рушащо крепостни стени, стопяващо зазиданости бавно, търпеливо, превземащо неусетно с невинност и смирение пред мен, пред нас, за нас, но заедно, единни, не ти и аз, а вече Ние.
Упорито и уверено напред към мен - две важни съставки за всяка победа, особено на личният фронт, с най- сладката от всички войни- на преодоляване себе си от любов... или за любов...
И таз невинност чиста как завърта и печели, как точно попадат мелодичните й трели, напоени с премерената сякаш до съвършенство доза опиянение до доверие. Изискващо доверие. За да бъде ритъмът от две сърца един единствен, обединили своят елексир в една амброзия, най- пивко- мелодична.
Една амброзия, наречена любов, опитвана и неизпита, в скъпоценен съд с неясно дъно или върхове, неизпразващ се, преливащ понякога от емоцията в него, изпълнила плътните му стени, други път- крехки съвсем, аха да се счупят, но спойката не подава, щом има вътре от течността, която макар и малко тогава - съживява.
Задъхано и рязко отведнъж или меко, тръпчиво и усетливо за небцето, езика, мислите- разхвърляни и хаотични, чертаещи звезди в една вселена. Много лична, безумна, нелогична- в нея ли е истината? Или няма нужда от въпроси, а само от усещане... за тайнство и написано там някъде отгоре. Мистичното не се описва до разкриване, а загатващо се изживява. Ако сърцето още тупка за магия.
При искрена невинност, да се довериш, не ще да значи предателство към себе си, а уверение, че другият е част от тебе, тъй неделима, че поражда нова енергия в своята орбита на съществуване.
И в тази орбита телата се усещат- безгласно, знаят, помнят, носят в себе си и другият- най- ценното от него. Най- ценното, което съществува в своят пулс и ритъм, с моето дихание в твоето или нашето.
Зоват се във вихър от емоции най- разни, подхранвайки онази амброзия примамлива, опиваща и вечно жадна. А всяка жажда дразни рецептори за още и още до ненасита, без накъртване, без напиване, все оставаща за още и още...

Ще се наситиш ли?

Не и докато в мене откриваш себе си...

до опиване.

Разходка.... по тебе

Ще наквася устните си с вкуса ти , до опиянение и самозабрава, потъвайки в тебе, разтваряйки всеки атом на съществото си в твоята маса. До безпаметност , макар и мимолетна, но запомняща се в своето поглъщане и вселенско прозрение за единност и ненаситност.

И чудя се наистина дали някога бих могла да ти се наситя? Има ли нужда от въпроси подобни, потопявайки се в сласт, грях, изкушение и без капка лъжовност?

Просто усещане, просто предчувствие за предвкусване и ненапитост. Не там, някога и тогава, а тук и сега, под ритмите на сърцето си, което пренасям в прегръдките ти. Мигове, изпълнени с мълчание, така насищащо, като хиляди разговори , като тиха пълноценност между двама ни.

Емоциите и вихрите ми ще седнат в сърцето ти, да се разстелят любопитно и наместят удобно до твоите, да се заиграят с тях в огнени пламъци,мълчаливо и пукащо единствено, така огънят, в сръчно разпалена жарава, тляла някога, там и тогава, разгорена сега до похот и сласт, и забрава, единство между миговете на телата и пълната тишина на необятната обич.

Силни думи, като за силни емоции, поглъщащи в себе си всяка малка, интимна вселена на две галактики, обединени в една и препускащи към себе си в едно, търсещи се и намерени... поне засега... или... може би... за там и тогава, някога много напред... или само до утре... в мислите и представите понятието време всъщност не съществува в своята незимерност. В теб ли е или в мен единението или и в двама ни еднакво, а може би малко повече, неприлично напомнящо за себе си.

Вдъхновено, задъхано и презвъзбудено разхождане на мислите до твоите и усещане за вселенското ни спокойствие. На онзи наш остров хармония. И загледана в очите ти, мога ли да открия там моят поглед на омиротворение. Може би не. Ти си спокойният, аз съм неукротимата, вечно търсещата и бягащата към своят пристан, към тебе, стабилният.

Жарко бих разходила съществото си по тебе в минути безсмислие и просто ... усещане.

Формулата на дълготрайната пълноценна връзка- има ли я?

От няколко години се опитвам да разбера тайната на силните, здрави, дълготрайни и пълноценни отношения. И каква е тази " тръпка " в тях? Има ли я реалнно? Преходна или вечна?
След дълги и доста на брой събеседвания, след опити- и предишни и настоящи от моя страна, стигам до две заключения:
1- Тръпка има и хората обозначават с нея всичко онова- необяснимо хубаво- в отношенията им с човека до тях, което не могат да обяснят по друг начин, освен този. Назоваването на въпросното понятие обикновено се придружава от зареян поглед по типа " Отнесе ми главата ( той/ тя)" и/ или повдигане на рамене с лицеразтопяваща усмивка и най- често всичко " обясняващата" фраза:
" Ами нали знаеш.... не може да се обясни- тръпка просто!"
Е, очевидно не е толкова просто, щом не може да се обясни. Или поне не е толкова ясно. Тук се присещам как в далечни исторически времена хората не можели да си обяснят мълниите и гръмотевиците, мислейки ги за божествена намеса. Па то какво излязло в последствие - просто (био) физика. Та в този ред на мисли, кой знае и т.нар. " тръпка" какъв ли прост неврофизиологичен процес ще излезе, ала нека засега запазим романтично- тайнственият й ореол. И без друго за много неща човек предпочита да надене точно този ореол и да се самоо (за) слепява.
Та тръпка има определено. И в нейното значение хората влагат всичко онова магично, на което не могат да дадат определение.

2- Всеки назовава различни "формули за успех" на отношенията си ( тук говорим за дълготрайните), с различни съставки, компоненти, връзки и така насетне. Но навсякъде из назоваванията една съставка присъства постоянно- уважение!
Дълбоко. И взаимно.
Лично за мен- най- силната сплав на всяка дълготрайна връзка!
Като се замислям, от уважението произтичат и доверието, и лоялността, и привърззаността, и... любовта в по- общ план. Уважение и обич- взаимнопреливащи и взаимнопораждащи се, в подходящи характери. Не могат едно без друго!
Но не са рядкост и моментите, в които уважението може да понамалее или се позагуби. И ако тези моменти продължат достатъчно дълго, то връзката е обречена на своят неизбежен провал. Я от навик, я от самовъзгордяване на единият от двамата партньори( или пък и на двамата) и т.н. Кризисен момент за всяка връзка. Сериозните връзки надживяват тези моменти по свой си начин. Ала има ли универсален такъв?
За мен- да, категорично! И няма да открия топлата вода, като напиша, че това са Основите.
" Винаги, когато не знаеш как да реагираш, завръщай се към основите!" ( тази реплика, преди години, чух в един филм, макар и по друга тематика).

Основи= Начало.

Тоест- в един такъв кризисен момент, спомни си началото- как бяхте тогава? Ти? Той/ Тя? Вие? Извикай спомените си с цялата сила, на която са способни и се потопи максимално дълбоко в тях- първите погледи, първите докосвания, първият флирт, първите смешки, с какво се впечатлихте взаимно, кое ви доставяше най- голямо удоволствие преди, а в последствие? Повтори го!
Не го забравяй!
Не си позволявайте да го забравяте!:)
Така и ще предотвратиш... да ги наречем " кризите на уважението" във връзката си. Струва ми се и за " бракуваните" :) се отнася.
Не, че съм големият спец по връзките, та да поучавам.Не го и правя. Но това ми изглежда като възможно най- лекият и приятен вариант за дълготрайност. Дори чак сега съм в началото на първата, може би, в живота ми истинска връзка, с тенденция да е сериозна . И ми се иска да е от онези... магично дълготрайните. Затова- месеци по- късно не си позволявам да забрявам романтиката и очарованието на началото. Напротив- развиваме ги, въпреки нелеките моменти, тук- таме скандали, спорове и така насетне изясняващи ситуации. Не знам как ще е след години и не искам да впервам безмислено толкова далечен взор, ала тук и сега е с много уважение към другият. Стараем се да градим здрави основи, солидното " начало" Днес, укрепващо бъдещото Утре, ако може без крах.

Да не забравям (е) нашата малка Вселена!

Шепот и прах

Ще те драскам, ще оставям следите си по тебе... диво, яростно, жадно, първично, всепоглъщащо- с уста, закономерно плъзгаща език, обрисуващ името ми върху кожата ти- дааа, диво, настървено напомняне за себе си, за принадлежност, за свойско маркирано...

И белезите ще нашепват- за мистика, за романтика, като погледи, като следи, ще нашепват на тялото ти моето име.

Изгарящо, страстно- до стон, до прокълнатост ще хапя по кожата ти, ще те вкусвам във вихъра на насладата ни, настръхнала, жадуваща те, подмамваща сама към грях извиващото тяло... извивки с моето име, с нашето...

Ще прокарвам пръсти по тръпнещата ти кожа, ще те карам да молиш, да нашепваш мен, телата ни, страстта ни, името ми, в което ще се вричаш, в тялото ми, към което ще извиваш своето- пак и пак,отново... до изнемога,до желание, до проклятие...

Ще те обладая, ще те имам, ще те покоря с някаква дива магия, с огън, извирящ в очите ми и нашепващ в ухото ти моето име...

Като плавна, спокойна вълна ще те обгърна в страстта си, ще нашепвам горещо грях, ще те искам, ще ме искаш и пак, и пак в някакви тесни ритми, познати само на търсещите се тела.

Ще викаш, ще нашепвам- в контрасти обляти в мистична игра на възбуда, страст и търсещо- докосващи се тела.

Сласт и мистика.

Проклятие и грях.

Светотаство и първичност.

За гарнитура- дива страст.

Опиянение и самозабрава.

Кулминация от акордите на телата- във танц, във грях- до разкъсване, до самозабрава.

Прокарани пръсти от огън, с нашепване, коктейл от еротична захапка и дихание, обгарящо кожата....

Пробягали думи в сумрака сред стонове, зов към телата.

Ще те хапя, докато белязвам душата ти.

Душата ти, омагъосана във вихър ще нашепва...

моето име ще шепне, крещейки за страст.

И аз ще ти я дам....

до пагубно изпепеляване...

до самозабравяне...

един във друг преплетени без начало и край

изтръпнали и самопохитени...

до кулминация...

до шепот и прах....

Дихание

Ще дишам с теб
Тук, сега, в едно
слято
дихание
едно
за двама ни.

И плавно, и леко, разнасящо се в телата ни.
Изпълващо с единна поточност алвеолите ни до последната такава.
Ще дишам с теб.

И страстно отдадено,
и постепенно разливащо се
до сливане
в едно
изпълващо дихание.
Едно за двама ни.

И учестено, и бавно,
И дълбоко,и повърхностно.
И на пресекулки,
забързано
до без дъх,
и влудяващо плавно.

Аз мога да дишам и за двама ни.

Ала ще дишам с теб.... в едно, раждащо любов, дихание...

Тихите капчици дъжд...

докосващи нежно лицето ми.
Няма чадър, а само влажното докосване на природата.
Смълчана, мокра, оросяваща със свежестта на пречистването.
Носена след всеки дъжд, след всяка буря- малка или по-голяма.
Обичам да съм под капките, когато вятърът развява косата ми, мокра, влажна,на леки къдрици;
когато имаш чувството, че може би и тебе ще отнесе нанякъде там, в неизвестното, в твоята истина на някакво спряло време или реалност.
И мъглата, нежно и неусетно обвила те в себе си, сякаш, защитавайки те в хладната си прегръдка. Да гледаш дъжда, да усещаш капките по себе си, влагата, просмукваща се в дрехите ти, затопляна от пулса на тялото ти. Да се оставиш в едно безвремие за минута и да си в единство с природата или стихията. Да си част от тази стихия... с любов- да вилнееш за мечтите и целите си, да трещиш срещу нарушаването на ценностите ти, срещу онова, което е за тебе несправедливо; да посипваш със себе си своето любимо; да се излееш изцяло и до последната осмелила се да падне капка емоция от тебе, за да попиеш в околните и да влееш живот. Да носиш тонус, пречистване и ведрина като след дъжд, след и със себе си, да се разстилаш в малки кръгови локвички, трептящи с любов, поели по незнайният път на потока до морето обич.
Да се вливаш, да заливаш, да си стихия, да си много капчици, изливащи се нежно мелодично, както потропващият по прозореца ти дъжд или с гръм, със светкавици, бясно и диво, като бурята навън. Да трещиш и да пееш своята песен дъждовна... и всичко това отново с любов... Да създаваш природа- в себе си, в другите, отвън...
Докато те докосват тихите капчици дъжд.

Прегръдката ти

Онази, в която чувствам пулсирането на света- моят, твоят, нашият, който тупти в пълнокръвна вселена, разлива топлината си в нея и в нас, придава живот на сгушената тишина.

Прегръдката ти, която обгръща, приласкава, разпалва или потушава неспокойната природа в покоят на онова финно неизречено, обещано между телата, сляло ги в едно...прегръдката ти.

Онази, в която чувствам себе си, влята в тебе, своята природа покоряваща твоята или покорена, преплитащо се преливащо едно в друго и в...прегръдка.

Прегръдката ти, в която е и бурята на страстта, и покоят от ежедневието и емоциите, извор и пристан същевременно, моят, твоят, нашият.

Онази, която е животът, топло обгръщаш те, значим за тебе, отдаден на тебе...минутите тиха сплотеност, без обяснения, без погледи, просто тихи тела, вплетени изпиващо се, като за последно, като за сбогуване, като за посрещане, като едно в прегръдката ти.

Прегръдка, която е и начало , и край- и дава от себе си, и взима за себе си...най- искрената- прегръдка на отдадеността.

Онази, която е неодухотворена, понесла цялата духовност и пълноценност на предопределените души.Само между тях, само за тях!

Прегръдката ти, която обгръща и изпълва тишината с присъствието и силата ти, ласкаво милвайки тялото ми, вливайки топлина в душата ми, закриляйки вселената ми, ти, нашата....в откраднати минути съвършенство.

Една прегръдка- цяла вечност!

Нашата.

В теб.

В мен.

В нас.

С мирис на череши

Погали кичестите бели туфи на леките клонки,разлюляли се трепетливо от вятъра.Малки,бели листенца полетяха измежду пръстите й като непокорно пухче.Вдъхна с пълни гърди аромата на черешов цвят...Хем красиво,хем омайно,хем за кратко....Като миг вълшебство-бързо дошло,бързо отлетяло.

Хвана една пухкава,кичеста туфа в шепи и зарови носле в нея с наслада.Кихна през смях от цветчетата,погъделичкали ноздрите й.Кучето до нея,в недоумение беше наклонило глава настрани,вероятно учудено от гледката.Излая нетърпеливо и размаха опашка,недоволно от липсата на вниманието й.Две-три листенца палаво прехвърчаха край муцунката му в опит да го разсеят.Успяха-хукна да ги гони в лекият им полет,носени от крилете на вятъра.

Тя седна под черешата,в меката трева,загледана напред към хоризонта.Мислеше за него."Трябва да го доведа тук...красиво е.Ще му хареса."

Въздъхна леко,галейки тучната тревица,нежно разрошвайки я с пръсти.Щеше и него да погали така...

...Заваля сняг от бели черешови цветенца...

...докато го целува под черешата.

Пролетта беше дошла и в нейното сърце!

Какво (аджеба) искат жените?

/но онези,истинските/

Фундаментален въпрос с простичък отговор.Толкова прост,че като го прочетеш ,ти идва да се плеснеш по челото и да кажеш-"Ама верно бе!"
Формулата е:

Уважение+ Доверие+Лоялност+Искреност+щипка Спонтанност за привкус

Тези качества,НО дадени й наведнъж и нееднократно,са напълно достатъчни,за да спечелят сърцето й.Количеството на съставките е,разбира се,различно-индивидуално за всяка жена,но най-общото правило е,колкото може да понесе-това вече мъжа трябва да има умението да прецени:)

Всичко останало е пълнеж!

Замисли се-от тези качества произтича останалото-нежността,с която можеш да я завиеш,когато й е студено;приятните разговори,подплатени от искреността и взаимното ви доверие;реализацията на плановете ви и пътят ви като екип напред и нагоре,сплотен от лоялността,искрените ви и отдадени грижи един за и на друг...

Една жена мечтае/в най-краен случай се надява/ да открие всичко това в един мъж!

И доста представителки на нежният пол са брилянтно наясно какъв мъж искат като отношение до себе си,ала знаят ли мъжете какво и как да дадат?Имат ли смелостта да са достатъчно искрени пред себе си и Нея?Да й доверят открито сърцето си?Ммм,не мисля...

Това е формулата.

Ако е жена,която знае какво иска!

Ако е жена на място и си знае добре мястото!

Ако е жена,която си струва усилията-от онези,изчезващите...

Рядкост са такива,но точно затова са ценни-пардон-Безценни!

Няма жена от подобен клас,която да остане безразлична към този комплекс от качества на едно място.Защото този комплекс се нарича простичко "ЛЮБОВ"...

А не е ли това,което всички искаме? От което всичко произтича?!

Простичко-Любов