Отвъд разстоянията

Думите или тишината

понякога имат по- голям смисъл?

Трябват ли думи, за да знаеш, че сърцето ми те носи в себе си и се заиграва в спокойният си ритъм със твоето?

Отвъд разстоянията са спомените.

Отвъд думите- емоциите.

Дори, когато тишината зове за себе си, емоцията не престава да пленява с присъствието си.

Дори, когато очите не виждат, спомените проясняват погледа.

Спомените ли са емоция или емоцията носи спомени...

Формулата на дълготрайната пълноценна връзка- има ли я?

От няколко години се опитвам да разбера тайната на силните, здрави, дълготрайни и пълноценни отношения. И каква е тази " тръпка " в тях? Има ли я реалнно? Преходна или вечна?
След дълги и доста на брой събеседвания, след опити- и предишни и настоящи от моя страна, стигам до две заключения:
1- Тръпка има и хората обозначават с нея всичко онова- необяснимо хубаво- в отношенията им с човека до тях, което не могат да обяснят по друг начин, освен този. Назоваването на въпросното понятие обикновено се придружава от зареян поглед по типа " Отнесе ми главата ( той/ тя)" и/ или повдигане на рамене с лицеразтопяваща усмивка и най- често всичко " обясняващата" фраза:
" Ами нали знаеш.... не може да се обясни- тръпка просто!"
Е, очевидно не е толкова просто, щом не може да се обясни. Или поне не е толкова ясно. Тук се присещам как в далечни исторически времена хората не можели да си обяснят мълниите и гръмотевиците, мислейки ги за божествена намеса. Па то какво излязло в последствие - просто (био) физика. Та в този ред на мисли, кой знае и т.нар. " тръпка" какъв ли прост неврофизиологичен процес ще излезе, ала нека засега запазим романтично- тайнственият й ореол. И без друго за много неща човек предпочита да надене точно този ореол и да се самоо (за) слепява.
Та тръпка има определено. И в нейното значение хората влагат всичко онова магично, на което не могат да дадат определение.

2- Всеки назовава различни "формули за успех" на отношенията си ( тук говорим за дълготрайните), с различни съставки, компоненти, връзки и така насетне. Но навсякъде из назоваванията една съставка присъства постоянно- уважение!
Дълбоко. И взаимно.
Лично за мен- най- силната сплав на всяка дълготрайна връзка!
Като се замислям, от уважението произтичат и доверието, и лоялността, и привърззаността, и... любовта в по- общ план. Уважение и обич- взаимнопреливащи и взаимнопораждащи се, в подходящи характери. Не могат едно без друго!
Но не са рядкост и моментите, в които уважението може да понамалее или се позагуби. И ако тези моменти продължат достатъчно дълго, то връзката е обречена на своят неизбежен провал. Я от навик, я от самовъзгордяване на единият от двамата партньори( или пък и на двамата) и т.н. Кризисен момент за всяка връзка. Сериозните връзки надживяват тези моменти по свой си начин. Ала има ли универсален такъв?
За мен- да, категорично! И няма да открия топлата вода, като напиша, че това са Основите.
" Винаги, когато не знаеш как да реагираш, завръщай се към основите!" ( тази реплика, преди години, чух в един филм, макар и по друга тематика).

Основи= Начало.

Тоест- в един такъв кризисен момент, спомни си началото- как бяхте тогава? Ти? Той/ Тя? Вие? Извикай спомените си с цялата сила, на която са способни и се потопи максимално дълбоко в тях- първите погледи, първите докосвания, първият флирт, първите смешки, с какво се впечатлихте взаимно, кое ви доставяше най- голямо удоволствие преди, а в последствие? Повтори го!
Не го забравяй!
Не си позволявайте да го забравяте!:)
Така и ще предотвратиш... да ги наречем " кризите на уважението" във връзката си. Струва ми се и за " бракуваните" :) се отнася.
Не, че съм големият спец по връзките, та да поучавам.Не го и правя. Но това ми изглежда като възможно най- лекият и приятен вариант за дълготрайност. Дори чак сега съм в началото на първата, може би, в живота ми истинска връзка, с тенденция да е сериозна . И ми се иска да е от онези... магично дълготрайните. Затова- месеци по- късно не си позволявам да забрявам романтиката и очарованието на началото. Напротив- развиваме ги, въпреки нелеките моменти, тук- таме скандали, спорове и така насетне изясняващи ситуации. Не знам как ще е след години и не искам да впервам безмислено толкова далечен взор, ала тук и сега е с много уважение към другият. Стараем се да градим здрави основи, солидното " начало" Днес, укрепващо бъдещото Утре, ако може без крах.

Да не забравям (е) нашата малка Вселена!

Женското " Не" и мъжкото " Да"

Аман вече от мъже, на които казваш " Не" и точно това искаш да кажеш, а те го възприемат като " Да", водени от вечната флиртаджийска игра " Женското Не е равно на Да".
Аман и от жени, които не знаят какво да кажат- " Не" ли ще е, " Да" ли ще е , пропускайки евентуалните варианти , като например- " Точно сега не съм съвсем сигурна какво искам( демек чистата истина)", " Нека си помисля", "Нека реша по- късно и сама ще ти кажа"... и те така нататък.

Мили жени, много ви се моля, когато казвате "Не", нека наистина бъде " Не", за да разберат мъжете, че отказът не е нищо друго, освен отказ. Ще спестите и на останалите жени доста време и нерви да обясняват, че като е " Не", значи е " Не" и е безпредметно да се чете между редовете( които даже ги няма).

Мили мъже, когато една жена ви отказва, оставете я наистина да го направи. Ако е било нереален отказ, подтикващ към упористост и настървение от ваша страна, тя сама ще ви даде по- нататъшни знаци и ще разберете какво всъщност се е криело зад въпросното й " Не". Иначе, рискувате тотално да се изложите в очите й, от сравнително лекото " досадник" до по- сериозното " толкова закъсал, та няма накъде повече".
Чуете ли отказ, отдръпнете си и покажете независимост- жените са същества, склонни да изпадат в дълбоки размишления за причинно- следствените връзки и при един такъв отказ, пътищата ще са два- 1- Ако е бил истинки, тя ще ви уважава за това, че не сте досаждали и ако стане на въпрос някъде да ви спомене, ще е с уважение, а не със злостни коментари. Демек- ще й се издигнете в очите ( ако е жена на място, разбира се, а не надута самохвалка на тема " Колко пича поставих на мястото им").
Вариант две- Ако е бил фалшив отказ или от някакво изкривено уж благоприличие, тя ще се замисли защо толкова лесно сте отстъпили от предложението/ настояването/ намеренията си и дали тя не е изтървала нещо важно. И ще измисли вариант как сама да дойде при вас, изглеждайки чисто случайно. В този случай , следващият път ще си помисли дали да каже Не или Да. И в двата варианта обаче вие самите печелите- най- малкото ( което не е никак малко) запазвате достойнството и мъжката си гордост.

Косвено- печеля и аз- все ще дойде време, когато няма да ми трябват часове и дни да обяснявам, че като кажа " Не", значи е " Не" на всички възможни езици и нищо повече от това! :)

99 % срещу 99% в полза на жените

Което ще рече- ако една жена излезе от къщи, (при) вечер, било то на диско, бар или друг сорт заведение, с цел да си намери мъж, в 99 % от случаите ще успее, докато един мъж, ако излезе от тях със същата цел, при същите обстоятелства, в 99% от случаите е сигурно, че ще се провали.
Това ми впечатление бе и наскоро потвърдено от представител на другият пол, който се оплака колко трудно ставало с годините да си намери квалитетно гадже- разбирайте- да не му тича след парите като малолетна проститутка, да не е в прокурорска възраст и да го харесва като този, който е, а не като онзи, който има еди- какво- си.
А за него гарантирам, че е джентълмен отвсякъде, но уви, все няма късмет да срещне така желаното от него момиче, а онези, които е срещнал и отговаряли на горните условия, просто не били на момента или фазата, ако предпочитате- " Е, сега ти е излязъл късмета".
И това се отнася не само за мацки в графа " красива", но и за по- обикновено изглеждащи девойчета. Такива са фактите- независимо силен или слаб пол, жените са тези, които дирижират нещата и взимат решенията, дори някой да си мисли противното. А да си жена и да убедиш мъж в някаква своя идея или предложение по начин, че той да я приеме като негова и да си повярва, си е живо изкуство. Но и доста жени го владеят. Докато мъжете им си мислят, че те са го решили/ предложили/ създали в главите си или на действие.
Нищо подобно.
Жените държат козовете и то дотолкова, че можете да сте най- зальоханият субект, но ако уцелите момента и настроението на жената срещу вас, да ви се отворят царските двери на Раят;) И обратното- дори и да сте ултра сексапилен, с възможно най- съблазнителният глас, ако вашата избраница си е решила, че няма да ви се отвори парашута, то той няма да се отвори и падането ще е болезнено. Всичко е въпрос на момент, както се казва. Затова на много мъже възприемат жените като сложни и неразбрани. А не е така, но трябват умения и сензитивност, за да разберете настроенията на жената и накъде духа вятърът. Това, разбира се, изисква известен опит, усилия и немалко наблюдение, които трябва да се полагат.Даром нищо не се получава. Само че, ви мързи и при първата спънка мятате ръце и възклицавате- " Жени, какво да ги правиш ! ". Всъщност нищо- ние правим каквото си искаме, защото вие ни позволявате, мислейки си, че така ще стигнете до нас. Но това отново води до приземяване със затворен парашут. После- жените ви били виновни, затова, че вие не искате да положите минимални усилия да ни разберете и да овладеете поне едно умение спрямо нас. От друга страна навсякъде някакви си там организации и женски списания ми тръбят от всяка страница едва ли не -" Какво всъщност иска да ни каже мъжът?"; " Как да се научим да разпознаваме признаците на еди-какво-си( по отношение на мъжете)?"; " Как да сте неотразима в леглото?"; " Как да му доставяте удоволствие?" и какви ли не още дивотии, от които ми дойде до гуша. Защо, питам аз, след като жената сама решава и от нея всичко се определя?
Сега две уточнения- 1- това, слава богу, не се отнася за всички мъже и
2- това не се отнася за всички жени. Някои нежни представителки никога нищо не знаят защо искат, освен, че искат нещо си. Такива просто е кауза пердута да се опитваш да разбереш, тъй като и те сами не се разбират, уви. Този тип жени трябва да се различава от другият, който е наясно и си струва да разбереш. И за това се искат умения, иначе резултата ще продължава да бъде 99% срещу 99% в полза на жените.....