Формулата на дълготрайната пълноценна връзка- има ли я?

От няколко години се опитвам да разбера тайната на силните, здрави, дълготрайни и пълноценни отношения. И каква е тази " тръпка " в тях? Има ли я реалнно? Преходна или вечна?
След дълги и доста на брой събеседвания, след опити- и предишни и настоящи от моя страна, стигам до две заключения:
1- Тръпка има и хората обозначават с нея всичко онова- необяснимо хубаво- в отношенията им с човека до тях, което не могат да обяснят по друг начин, освен този. Назоваването на въпросното понятие обикновено се придружава от зареян поглед по типа " Отнесе ми главата ( той/ тя)" и/ или повдигане на рамене с лицеразтопяваща усмивка и най- често всичко " обясняващата" фраза:
" Ами нали знаеш.... не може да се обясни- тръпка просто!"
Е, очевидно не е толкова просто, щом не може да се обясни. Или поне не е толкова ясно. Тук се присещам как в далечни исторически времена хората не можели да си обяснят мълниите и гръмотевиците, мислейки ги за божествена намеса. Па то какво излязло в последствие - просто (био) физика. Та в този ред на мисли, кой знае и т.нар. " тръпка" какъв ли прост неврофизиологичен процес ще излезе, ала нека засега запазим романтично- тайнственият й ореол. И без друго за много неща човек предпочита да надене точно този ореол и да се самоо (за) слепява.
Та тръпка има определено. И в нейното значение хората влагат всичко онова магично, на което не могат да дадат определение.

2- Всеки назовава различни "формули за успех" на отношенията си ( тук говорим за дълготрайните), с различни съставки, компоненти, връзки и така насетне. Но навсякъде из назоваванията една съставка присъства постоянно- уважение!
Дълбоко. И взаимно.
Лично за мен- най- силната сплав на всяка дълготрайна връзка!
Като се замислям, от уважението произтичат и доверието, и лоялността, и привърззаността, и... любовта в по- общ план. Уважение и обич- взаимнопреливащи и взаимнопораждащи се, в подходящи характери. Не могат едно без друго!
Но не са рядкост и моментите, в които уважението може да понамалее или се позагуби. И ако тези моменти продължат достатъчно дълго, то връзката е обречена на своят неизбежен провал. Я от навик, я от самовъзгордяване на единият от двамата партньори( или пък и на двамата) и т.н. Кризисен момент за всяка връзка. Сериозните връзки надживяват тези моменти по свой си начин. Ала има ли универсален такъв?
За мен- да, категорично! И няма да открия топлата вода, като напиша, че това са Основите.
" Винаги, когато не знаеш как да реагираш, завръщай се към основите!" ( тази реплика, преди години, чух в един филм, макар и по друга тематика).

Основи= Начало.

Тоест- в един такъв кризисен момент, спомни си началото- как бяхте тогава? Ти? Той/ Тя? Вие? Извикай спомените си с цялата сила, на която са способни и се потопи максимално дълбоко в тях- първите погледи, първите докосвания, първият флирт, първите смешки, с какво се впечатлихте взаимно, кое ви доставяше най- голямо удоволствие преди, а в последствие? Повтори го!
Не го забравяй!
Не си позволявайте да го забравяте!:)
Така и ще предотвратиш... да ги наречем " кризите на уважението" във връзката си. Струва ми се и за " бракуваните" :) се отнася.
Не, че съм големият спец по връзките, та да поучавам.Не го и правя. Но това ми изглежда като възможно най- лекият и приятен вариант за дълготрайност. Дори чак сега съм в началото на първата, може би, в живота ми истинска връзка, с тенденция да е сериозна . И ми се иска да е от онези... магично дълготрайните. Затова- месеци по- късно не си позволявам да забрявам романтиката и очарованието на началото. Напротив- развиваме ги, въпреки нелеките моменти, тук- таме скандали, спорове и така насетне изясняващи ситуации. Не знам как ще е след години и не искам да впервам безмислено толкова далечен взор, ала тук и сега е с много уважение към другият. Стараем се да градим здрави основи, солидното " начало" Днес, укрепващо бъдещото Утре, ако може без крах.

Да не забравям (е) нашата малка Вселена!