Живели си два гълъба на Земята, също както аз и ти. Не в "имало едно време", не "имало някога", нито "след 30 години ще се...". Живели тук и сега...в днешният ден . Както ти и аз.
Размотава ли се из краен столичен квартал, търсейки единственoто, което диктуват животинският им инстинкт - храна и подслон. Намерили ги в краен блок в крайният квартал. Там на една козирка, периодично намирали трохи с килограми. Съседката от първият етаж, облагородена софиянка, излезнала от село в краят на соц епохата, все още не отърсила се културният шок, изхвърляла останките от обядът си върху козирката на офисът отдолу. Мислила за гълъбите като за кокошките на село. Само дето сивушките не й снасяли. Всъщност никога нямали и подобно намерение, твърде противоприродно.
Женското птиче се вълнувало единствено от това да направи впечатление на своят избранник от ятото, той пък, без да е наясно с плановете й, също надувал гушка упорито около нея. Макар и обикновенни градски гълъби, всъщност те били красиви млади птици, с гъсто блестящо оперение и ярки розови ивици около вратовете.
Другите главни действащи лица в гълъбовата история са кварталните пияници, които ежедневно окупирали пейката пред крайният блок, в крайният квартал. Подозирам, че лесно ще изпаднете в заблуда, представяйки си 50/60 годишни непрокопсаници с наднормено тегло, петна от мазно по потниците и с бира в ръцете още от 10 часа сутринта.
Истината е, че пияндетата били майките от блокът, който се намира...ъм, вече знаете къде. Докато те жулили, каквото спиртно Бог дал, чаветата им израснали сред кварталните боклуци и лайна. Малките били третирани с подходящите възпитателни методи - истерични викове (особено от една червенокоса вещица), заплахи и караници.
Понякога олелията стигала до толкова, че дори и съседите от осмият етаж не издържали и на свой ред крещели на истеричната червена вещица, едвам завършила шивашко училище. Тя от своя страна, като утвърден звероукротител не им се давала леко и запазвала честта си с най-доброто, с което разполагала - още крясъци.
Историята засега мъчи по въпросът, какво ще стане с децата, които макар да били в първи/втори клас, надали са ходили по - далеч от първото кръстовище. Както разбрахме, тях имало кой да ги надзирава.
Но нямало кой да се погрижи за нашите две гълъбета, при намесата на третият ключов персонаж в нашият разказ - един бивш шофьор, въоръжен с въздушна пушка. Макар да е ясно, че го избива древният ловен повик - достояние за гените на всеки мъж, всъщност надали му стискало да отиде в гората да стреля срещу мечки или глигани. Избрал си мишени, подхождащи на мъжествеността му - двете ни пилета.
Те си нямали идея, че попаднайки във взаймоотношенията на трите човешки субекта, всъщност обричали съществуването си. За единият те била клюцащи летящи кокошки, за вторият акащи върху любимата пейка гадини, за третият - ловен трофей. Общото между трите групи, че натоварвали съществуването си с повече значение, отколкото в действителност притежавали. За тях били характерни повече комплексите на битието, отколкото моралните добродетели, който си самовменявали. И неизменното убеждение, че никой нищо не може да им каже, защото са винаги прави...тесногръд провинциален морал на средната класа.
Мъжът се прицелил и стрелял.
Улучил първият гълъб в гърдите, убивайки го на място. От енерцията тялото на гълъбът се търкулнало и спряло във водосточната тръба на козирката.
Мъжът сложил втората съчма и се прицелил към ятото гълъби, които още не осъзнавали опасността, която покосила техният другар.
Стрелял отново и улучил втори гълъб в крилото. Птицата инстинктивно се опитала да излети, но силите и стигнали едва да набере няколко размаха височина и паднала в градинката пред козирката. Подскачайки от агония из тревките, нашият ловец, още жива сграбчил птицата и я пуснал в чувал.
Приближил се към първият труп и го разръчкал с въздушната пушка за да го откачи от улукът. Хванал го за крилото, но дръпнал прекалено силно и то се откъснало. Ръчнал за последен път обезобразената мъртва птица, а тя още топла паднала на паважът.
Последвала посестримата си в чувалът.
Със задоволство от плячката, нашият ловец изказал мъдрият довод: "Пу, деба! Ти си седиш на пейката, тея ти акат на главата !!! Аааа маха !!!"
Истината е, че много хора мечтаят да са като птиците. Само един миг да ги дели от делничните проблеми на земята и райският покой на висините. Само един размах на крилете и ето - нирваната на облаците. Да отидеш където си искаш, когато си искаш, носейки се над всичко и всички.
За жалост забравят, че когато си приклещен между примитивност и деболокожие, дори и птиците стават жертва.
Хорската простотия отдавна е надраснала гравитационните закони. Нищо, че ние пъплим тук долу.
Размотава ли се из краен столичен квартал, търсейки единственoто, което диктуват животинският им инстинкт - храна и подслон. Намерили ги в краен блок в крайният квартал. Там на една козирка, периодично намирали трохи с килограми. Съседката от първият етаж, облагородена софиянка, излезнала от село в краят на соц епохата, все още не отърсила се културният шок, изхвърляла останките от обядът си върху козирката на офисът отдолу. Мислила за гълъбите като за кокошките на село. Само дето сивушките не й снасяли. Всъщност никога нямали и подобно намерение, твърде противоприродно.
Женското птиче се вълнувало единствено от това да направи впечатление на своят избранник от ятото, той пък, без да е наясно с плановете й, също надувал гушка упорито около нея. Макар и обикновенни градски гълъби, всъщност те били красиви млади птици, с гъсто блестящо оперение и ярки розови ивици около вратовете.
Другите главни действащи лица в гълъбовата история са кварталните пияници, които ежедневно окупирали пейката пред крайният блок, в крайният квартал. Подозирам, че лесно ще изпаднете в заблуда, представяйки си 50/60 годишни непрокопсаници с наднормено тегло, петна от мазно по потниците и с бира в ръцете още от 10 часа сутринта.
Истината е, че пияндетата били майките от блокът, който се намира...ъм, вече знаете къде. Докато те жулили, каквото спиртно Бог дал, чаветата им израснали сред кварталните боклуци и лайна. Малките били третирани с подходящите възпитателни методи - истерични викове (особено от една червенокоса вещица), заплахи и караници.
Понякога олелията стигала до толкова, че дори и съседите от осмият етаж не издържали и на свой ред крещели на истеричната червена вещица, едвам завършила шивашко училище. Тя от своя страна, като утвърден звероукротител не им се давала леко и запазвала честта си с най-доброто, с което разполагала - още крясъци.
Историята засега мъчи по въпросът, какво ще стане с децата, които макар да били в първи/втори клас, надали са ходили по - далеч от първото кръстовище. Както разбрахме, тях имало кой да ги надзирава.
Но нямало кой да се погрижи за нашите две гълъбета, при намесата на третият ключов персонаж в нашият разказ - един бивш шофьор, въоръжен с въздушна пушка. Макар да е ясно, че го избива древният ловен повик - достояние за гените на всеки мъж, всъщност надали му стискало да отиде в гората да стреля срещу мечки или глигани. Избрал си мишени, подхождащи на мъжествеността му - двете ни пилета.
Те си нямали идея, че попаднайки във взаймоотношенията на трите човешки субекта, всъщност обричали съществуването си. За единият те била клюцащи летящи кокошки, за вторият акащи върху любимата пейка гадини, за третият - ловен трофей. Общото между трите групи, че натоварвали съществуването си с повече значение, отколкото в действителност притежавали. За тях били характерни повече комплексите на битието, отколкото моралните добродетели, който си самовменявали. И неизменното убеждение, че никой нищо не може да им каже, защото са винаги прави...тесногръд провинциален морал на средната класа.
Мъжът се прицелил и стрелял.
Улучил първият гълъб в гърдите, убивайки го на място. От енерцията тялото на гълъбът се търкулнало и спряло във водосточната тръба на козирката.
Мъжът сложил втората съчма и се прицелил към ятото гълъби, които още не осъзнавали опасността, която покосила техният другар.
Стрелял отново и улучил втори гълъб в крилото. Птицата инстинктивно се опитала да излети, но силите и стигнали едва да набере няколко размаха височина и паднала в градинката пред козирката. Подскачайки от агония из тревките, нашият ловец, още жива сграбчил птицата и я пуснал в чувал.
Приближил се към първият труп и го разръчкал с въздушната пушка за да го откачи от улукът. Хванал го за крилото, но дръпнал прекалено силно и то се откъснало. Ръчнал за последен път обезобразената мъртва птица, а тя още топла паднала на паважът.
Последвала посестримата си в чувалът.
Със задоволство от плячката, нашият ловец изказал мъдрият довод: "Пу, деба! Ти си седиш на пейката, тея ти акат на главата !!! Аааа маха !!!"
Истината е, че много хора мечтаят да са като птиците. Само един миг да ги дели от делничните проблеми на земята и райският покой на висините. Само един размах на крилете и ето - нирваната на облаците. Да отидеш където си искаш, когато си искаш, носейки се над всичко и всички.
За жалост забравят, че когато си приклещен между примитивност и деболокожие, дори и птиците стават жертва.
Хорската простотия отдавна е надраснала гравитационните закони. Нищо, че ние пъплим тук долу.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Здравейте, скъпи читателю !:)
Благодарим ви за желанието да споделите вашата мъдрост и моля, пишете на български;). Желателно е да не сте анонимни- просто няма смисъл, а и никой не би взел мнението ви на сериозно в такъв случай!
Благодарим и приятно прекарване из нашите поля:)