докосващи нежно лицето ми.
Няма чадър, а само влажното докосване на природата.
Смълчана, мокра, оросяваща със свежестта на пречистването.
Носена след всеки дъжд, след всяка буря- малка или по-голяма.
Обичам да съм под капките, когато вятърът развява косата ми, мокра, влажна,на леки къдрици;
когато имаш чувството, че може би и тебе ще отнесе нанякъде там, в неизвестното, в твоята истина на някакво спряло време или реалност.
И мъглата, нежно и неусетно обвила те в себе си, сякаш, защитавайки те в хладната си прегръдка. Да гледаш дъжда, да усещаш капките по себе си, влагата, просмукваща се в дрехите ти, затопляна от пулса на тялото ти. Да се оставиш в едно безвремие за минута и да си в единство с природата или стихията. Да си част от тази стихия... с любов- да вилнееш за мечтите и целите си, да трещиш срещу нарушаването на ценностите ти, срещу онова, което е за тебе несправедливо; да посипваш със себе си своето любимо; да се излееш изцяло и до последната осмелила се да падне капка емоция от тебе, за да попиеш в околните и да влееш живот. Да носиш тонус, пречистване и ведрина като след дъжд, след и със себе си, да се разстилаш в малки кръгови локвички, трептящи с любов, поели по незнайният път на потока до морето обич.
Да се вливаш, да заливаш, да си стихия, да си много капчици, изливащи се нежно мелодично, както потропващият по прозореца ти дъжд или с гръм, със светкавици, бясно и диво, като бурята навън. Да трещиш и да пееш своята песен дъждовна... и всичко това отново с любов... Да създаваш природа- в себе си, в другите, отвън...
Докато те докосват тихите капчици дъжд.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Здравейте, скъпи читателю !:)
Благодарим ви за желанието да споделите вашата мъдрост и моля, пишете на български;). Желателно е да не сте анонимни- просто няма смисъл, а и никой не би взел мнението ви на сериозно в такъв случай!
Благодарим и приятно прекарване из нашите поля:)