Разчистване

От два дена насам ме гони някаква мания за постоянно чистене. Може би, защото най- сетне имам малко повече от 12 часа, през които да съм вкъщи, но... Някъде бях чела, че ако на човек му се появи внезапно желание да почиства, пренарежда, подрежда и сие, то е , защото на подсъзнателно ниво се нуждае от чисти отношения с околните или, поне да сложи в ред или някакъв порядък онези от тях, които сериозно куцат.

Продължих да си мисля това и докато старателно и методично си подреждах гардероба. Забелязах, че дори закачалките бяха в пореден и последователен цвят. Изключвам да съм по- полудяла, отколкото по принцип съм и се заех да мисля чии отношения и откога куцат и дали мястото,което искам да освободя около себе си, не е всъщност необходимото ми пространство във връзките ми и отношенията ми с хората.

Освен това и една мисъл от предишни прочити на фен шуй ( спокойно, не съм последователка, просто любопитка към материята) ми прелетя- а именно- когато се отърсваме от неща, които няма да са ни от полза, но сме ги трупали с години покрай себе си, освобождаваме място за новото и то започва да идва при нас( засега не искам нищо ново, просто пространство, така че е добро начало). След отърсване от старото. Хубаво де.... Но някой " стари " неща, бая са се вкоренили в нас.... Погледа ми се беше спрял върху един кашон със стари вещи и спомени, които някога някъде съм нарочила за скъпи, ценни...но как миналото да е ценно, когато по-скоро ни е като товар на плещите, неотърсили се от него и носещи го навсякъде с нас?!

След като пренаредих грижливо гардероба и стаята си, се заех с мисловна ревизия на спомените и контактите си. Определено имаше неща, които вече бяха неактуални и такива, които още по- определено бяха за изхвърляне. За някои натиснах без капка свян " Delete", други доста ме узориха с изхвърлянето( това сентимента е страшна работа), трети просто изметох далече, далече от мене.

Започнах отвън навътре, като никога, но вече се задушавах от безпространствие. Изхвърлих всички онези неща, които не искам повече да ми се шматкат из стаята и около мене изобщо- снимки, значили някога нещо, но вече просто мъглявина в съзнанието ми; дрехи, които със сигурност няма да облека, независимо от възприятните емоции, свързани с носенето им; разни хвърчащи листчета и бележчици с напомняния за важни дати на неважни вече хора; телефонни номера, които никога няма да бъдат избрани; писма, написани от едно сърце, отдавна разбило се и възродено, но не и към същата тръпка; мейли с ненужни данни за някога нужни хора; смс- и, чиито редове отдавна не вълнуват и думи, изгубили значението си там някъде, по жиците и магистралните импулси, свършили, където и започнали.Изчистих и списъка си със скайп абонати- от онези, оплакващите се, хленчещите, мрънкащите, вечно депресираните или вечно недоволните от света;Имаше и един- двама, които с мъка затрих, но когато ти отнемат повече, отколкото ти дават, няма смисъл да се правиш на мъченик...никой не би го оценил...

Изхвърлих хиляди едно време потребни ми, необходими и желани неща... Някога, когато бях... за тогава. Сега..

Хммм, сега разчиствам място за новото. Отварям канали, чакри, мантри, енергийни потоци и каквото там се сетиш или не, за да почувствам освобожденито и независимостта си.

Невероятно е като усещане! В такъв момент разбираш колко лесно човек се привързва неусетно към миналото, спомените или вещите но и колко лесно може да се откъсне от тях или от някогашното си аз, за да даде път, място и пространство на новото...

Въодушевяващото!