Прелюдия

Пръстите ми изписват по кожата ти фигури странни, като магичност, като заклинание, все едно поставям печати върху ти от себе си. Малки, ефирни пътеки наслада. Днес няма да те драскам. Само ще те галя, разхождайки ноктенца по гърба ти, по корема надолу- нагоре или встрани, получавайки спазми наслада. Кожа, която трепти.
Допирам тялото си до твоето, за да те потопя в аромата си, да те обгърна в своята мекота, аз съм жената, ти мъжа.
До мен.
До теб.
До нас- романтика.
Обкрачвайки те, преплитам краката си около тялото ти, като малък гирлянд около ствола на дървото. Тяло до тяло. Топлини, предвещаващи огън. И търся устните ти жадно, но меко,заигравам се с тях - този път не хапя- и предизвиквам езика ти към игра, а устните- към изпиване. Нежно.
Разхождайки пръсти лежерно, лениво, но все пак закачливо по тебе, до пълно отпускане, ще склоня глава на рамото ти по онзи начин. Закрилящият ти, крехката аз в единствените минути, когато съм плаха, беззащитна и гола- в душата си, с тялото си до твоето, най- осезаема. Когато съм тогава, преди да стана закрилницата и да наклоня главата ти върху гърдите си. В топла прегръдка, когато ще усещам дъха ти по кожата ми, върху овалите, приютили те като пристан. Дишащи с тебе.
Без думи- ненужно е в такъв момент подробно описание. Тогава, когато въздухът е изпълнен с двама ни.
Тогава, когато съм кротка, отпусната и тиха, в очакване.

После ще те нападна....

Златисти отблясъци

Прошумоляващи пътеки, окъпани в златна светлина от прилягащото за последно слънце. Зелено- росни клонки разтреперили се от ветрен полъх, докосват парапета в искрящо зелено, оставяйки му дъждовни следи.

Мирише на свежест и носталгия.

В малката стаичка с бледозелени стени, сгушено залезът прегръща пространството, разливайки отиващата си, бразилски топла, светлина... до най- далечният ъгъл, прокрадващ се несмутително, тихо и магично... всяка магия настъпва тихо, незабележимо почти и ако имаш очите за нея, ще ти се разгърне най- невероятната картина, която някога, някъде би могъл да видиш.

Нарисувани златни отблясъци, надпреварващи се от пода до тавана да се срещнат, търсещи се, за последна прегръдка в слята магичност преди настъпването на нощта. Миналото на отминаващият ден поздравява настоящето , отразено в очите ти. Носталгията и копнежът вървят ръка за ръка с вплетени пръсти в един последен триумф преди нощното господство. За последно... колко вълнуващо може да е всичко, когато знаеш, че е за последно...

Охра и спомени... за дълги, спокойни поля с разлюляни от вятъра жита, спуснати коси, развети около нежно лице, сандали , почти безвъздушни, аромат на земя и топъл залез, окъпано в злато небе и разшумоляли се дрехи- неусещани върху тебе, почти до голо изживяване, най- първичното, най- доближаващо те до природата, като малка частица от туптяща гръд.

Загърната удобно в отсъствието на мислите си, рисувам с наслада картини в пъстрите си очи. Отблясък пред запалена цигара и малки кълбенца от дим, бягащи към залеза, отразяващ се в стената срещу мене. Сенките на обгърнатите от него предмети рисуват по стените все така тихо, все така магично променливо, бавно премествайки се, но ненарушаващи златистият фон.

Тъмно злато... африканска пустош... савани някъде далече, далече... картини в главата ми...

Вдишан дим, притворени очи, дихание и отпускане, наслада и стар дух... или просто спомени от гените на дедите ми... Окъпани в златисти отблясъци.

Дълбоко дишане, отпускане отново и кинолентен ден, минаващ без звуци пред мен.

Без присъствие.

Само последната топлина на магичният залез, издишана цигара и усещане за настояще по залез.

Мирише на свежест.

На утрешен ден...