Прошумоляващи пътеки, окъпани в златна светлина от прилягащото за последно слънце. Зелено- росни клонки разтреперили се от ветрен полъх, докосват парапета в искрящо зелено, оставяйки му дъждовни следи.
Мирише на свежест и носталгия.
В малката стаичка с бледозелени стени, сгушено залезът прегръща пространството, разливайки отиващата си, бразилски топла, светлина... до най- далечният ъгъл, прокрадващ се несмутително, тихо и магично... всяка магия настъпва тихо, незабележимо почти и ако имаш очите за нея, ще ти се разгърне най- невероятната картина, която някога, някъде би могъл да видиш.
Нарисувани златни отблясъци, надпреварващи се от пода до тавана да се срещнат, търсещи се, за последна прегръдка в слята магичност преди настъпването на нощта. Миналото на отминаващият ден поздравява настоящето , отразено в очите ти. Носталгията и копнежът вървят ръка за ръка с вплетени пръсти в един последен триумф преди нощното господство. За последно... колко вълнуващо може да е всичко, когато знаеш, че е за последно...
Охра и спомени... за дълги, спокойни поля с разлюляни от вятъра жита, спуснати коси, развети около нежно лице, сандали , почти безвъздушни, аромат на земя и топъл залез, окъпано в злато небе и разшумоляли се дрехи- неусещани върху тебе, почти до голо изживяване, най- първичното, най- доближаващо те до природата, като малка частица от туптяща гръд.
Загърната удобно в отсъствието на мислите си, рисувам с наслада картини в пъстрите си очи. Отблясък пред запалена цигара и малки кълбенца от дим, бягащи към залеза, отразяващ се в стената срещу мене. Сенките на обгърнатите от него предмети рисуват по стените все така тихо, все така магично променливо, бавно премествайки се, но ненарушаващи златистият фон.
Тъмно злато... африканска пустош... савани някъде далече, далече... картини в главата ми...
Вдишан дим, притворени очи, дихание и отпускане, наслада и стар дух... или просто спомени от гените на дедите ми... Окъпани в златисти отблясъци.
Дълбоко дишане, отпускане отново и кинолентен ден, минаващ без звуци пред мен.
Без присъствие.
Само последната топлина на магичният залез, издишана цигара и усещане за настояще по залез.
Мирише на свежест.
На утрешен ден...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Здравейте, скъпи читателю !:)
Благодарим ви за желанието да споделите вашата мъдрост и моля, пишете на български;). Желателно е да не сте анонимни- просто няма смисъл, а и никой не би взел мнението ви на сериозно в такъв случай!
Благодарим и приятно прекарване из нашите поля:)