Прегръдката ти

Онази, в която чувствам пулсирането на света- моят, твоят, нашият, който тупти в пълнокръвна вселена, разлива топлината си в нея и в нас, придава живот на сгушената тишина.

Прегръдката ти, която обгръща, приласкава, разпалва или потушава неспокойната природа в покоят на онова финно неизречено, обещано между телата, сляло ги в едно...прегръдката ти.

Онази, в която чувствам себе си, влята в тебе, своята природа покоряваща твоята или покорена, преплитащо се преливащо едно в друго и в...прегръдка.

Прегръдката ти, в която е и бурята на страстта, и покоят от ежедневието и емоциите, извор и пристан същевременно, моят, твоят, нашият.

Онази, която е животът, топло обгръщаш те, значим за тебе, отдаден на тебе...минутите тиха сплотеност, без обяснения, без погледи, просто тихи тела, вплетени изпиващо се, като за последно, като за сбогуване, като за посрещане, като едно в прегръдката ти.

Прегръдка, която е и начало , и край- и дава от себе си, и взима за себе си...най- искрената- прегръдка на отдадеността.

Онази, която е неодухотворена, понесла цялата духовност и пълноценност на предопределените души.Само между тях, само за тях!

Прегръдката ти, която обгръща и изпълва тишината с присъствието и силата ти, ласкаво милвайки тялото ми, вливайки топлина в душата ми, закриляйки вселената ми, ти, нашата....в откраднати минути съвършенство.

Една прегръдка- цяла вечност!

Нашата.

В теб.

В мен.

В нас.