Представям си въздушно- мистични светове, когато се заслушам в звънкото им подрънкване в кристалните ръбове на чашата.Тихо, нежно, мелодично разцъфтяване от топлина, от докосване, от целувката на жадните устни.
Обичам да слушам как се разпукват, обвити в топлата прегръдка на течността, която охлаждат.Обичам да допирам изстудената чаша до горещата си кожа, оживила се от ледени капки прохлада.
Едно, две, три бистри кубчета в 200 мл пенливо бяло вино... тръпчив хладен вкус, чиято композиция пикантно се разтваря върху вкусовите ти папили, допираща апетитно небцето, сигнализираща код 'наслада' на рецепторите, жадни да попият вкуса му...
Както съм жадна за кожата ти...
Охлаждане, което разгорещява страстите, потрепващо отпуска мускулите ти, палаво се заиграва с мозъкът ти...
Както ти се заиграваш с мислите ми, превръщайки ги в копнежи.
Обичам леда. И ледените блокчета в причудливи форми, според съда,в който зиморничаво е полегнала водата. Изваяни фигурки ледена чудатост, подрънкващи мелодично, допрат ли се в ръба на чашата.
Така, както аз, потръпващо, мъркам в топлите ти обятия... Стоплено- разгорещено... А всяко стоплено сърце носи наслада, ускорява и покорява пулса.
Като охлаждаща течност с кубчета лед в зноен следобед.
За която си винаги жаден...
Както аз за теб!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Здравейте, скъпи читателю !:)
Благодарим ви за желанието да споделите вашата мъдрост и моля, пишете на български;). Желателно е да не сте анонимни- просто няма смисъл, а и никой не би взел мнението ви на сериозно в такъв случай!
Благодарим и приятно прекарване из нашите поля:)