Погали кичестите бели туфи на леките клонки,разлюляли се трепетливо от вятъра.Малки,бели листенца полетяха измежду пръстите й като непокорно пухче.Вдъхна с пълни гърди аромата на черешов цвят...Хем красиво,хем омайно,хем за кратко....Като миг вълшебство-бързо дошло,бързо отлетяло.
Хвана една пухкава,кичеста туфа в шепи и зарови носле в нея с наслада.Кихна през смях от цветчетата,погъделичкали ноздрите й.Кучето до нея,в недоумение беше наклонило глава настрани,вероятно учудено от гледката.Излая нетърпеливо и размаха опашка,недоволно от липсата на вниманието й.Две-три листенца палаво прехвърчаха край муцунката му в опит да го разсеят.Успяха-хукна да ги гони в лекият им полет,носени от крилете на вятъра.
Тя седна под черешата,в меката трева,загледана напред към хоризонта.Мислеше за него."Трябва да го доведа тук...красиво е.Ще му хареса."
Въздъхна леко,галейки тучната тревица,нежно разрошвайки я с пръсти.Щеше и него да погали така...
...Заваля сняг от бели черешови цветенца...
...докато го целува под черешата.
Пролетта беше дошла и в нейното сърце!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Здравейте, скъпи читателю !:)
Благодарим ви за желанието да споделите вашата мъдрост и моля, пишете на български;). Желателно е да не сте анонимни- просто няма смисъл, а и никой не би взел мнението ви на сериозно в такъв случай!
Благодарим и приятно прекарване из нашите поля:)