Една шепа град

Изтегната удобно в мекото кресло на терасата и,отпивайки глътка пивко червено вино,се наслаждавам на сумрака,предвещаващ плътна нощ.

Пред себе си виждам източени,леко полюшващи се в такт дървесни клони,докосващи се при всеки повей като милващи се любовници.За кратко,някак открадното във времето.Още не са напълно разлистени и през голите им клони,наблюдавам в далечината градът.

Една шепа град,една шепа блещукащи светлинки,изсипани сякаш небрежно,струпано в скута на Балкана.

Тишината се прекъсва от мелодията на чилаут хит,понесла успокоителни и напевни акорди от уредбата.

Спокойно е.

Отпускащо.

За всеки неврон от теб,за всеки мускул.Просто да се разтопиш от кеф...

Вселенска хармония.

Обичам светлините на нощта-топлите светлинки на лампите,на движещите се фарове по нощните улици на заспалият град,на запалени крайлагерни огнъове,извисяващи огнени езици сред контраста на тъмната нощ или пък меката светлина на ароматни свещи,разпръстнати край леглото,посипващи златистите отблясъци на закачливо-романтични пламъчета,или светлинките на проблясващи една след друга сребристи звезди,извезващи магично тъмният плащ на нощното небе,или светлината-последната,най-магичната,която залезът разстила сред облаците,в чийто прегръдки се потапя....Ммм,разкошен фон за размисъл или безсмислие,за отпускане или наостряне на сетивата.Всъщност ,мисля си,огрян от този вид светлина,можеш да видиш най-добре тъмнината в себе си...

Наблюдавам заспиващият град с разноцветните светлини-от златисто до неоново-поради далечината,се създава впечатление ,че трепкат пред погледа ти.Досущ като балетно потрепващите звездици в небето над мен.

Слушам вече песента на малки жабки-не от грачещите,а от онези...някак мелодичните:)

Отпивам с наслада от виното и с унес наблюдавам разпръстнатите в купчинка светлинки на града в подножието на Балкана.

Една шепа град...