Разтворено единение

Спокойна съм.
Съвършено.
За миг непоклатимо... и,изпила бих този миг до дъно,без да оставя капка,ако ще и от алчност да е.
Звънят китарени струни в главата ми,дайре,тарамбук и развени поли под палещо слънце и сред прохладен вятър.Пляс-пляс-ръцете горе...так-так...тропат токчета в палещият ритъм на кръвта,на гордостта ,на човешкото съществуване...уж спокойна мелодия,а напрегнат ритъм.Напрегнат ,ала в рамки,извън които не се изтича...Хем нагоре и надолу,но си е облечен в рамките-резки като промените и в същото време така спокойни.
И аз така-
спокойна като река преди бързей,преди водопадение,но и то величествено в своето могъщество.
Спокойна като матрица от молекули,чийто дух има свободата да странства най-необезпокоявано из ума,из световете на съзнанието,да се шмугва тук,да пробягва със светлинни скорости там,като палаво дяволче,като малка фея в странно-пъстър свят;)да си отваря старите прашни шкафове на добре забравеното миналото,да облича по някоя и друга офехтяла дрешка на спомена,но пък колко цветна все още... и с парцалената кукла в ръка да скача в мислите на бъдещето,изрисувано под вълшебната ръка на същото това съзнание...с хилядите неврони и импулси.
И аз така-
спокойна съм
като импулс,който ту ускорява своят ход в пространството,ту бие внезапно спирачки и дава на внезапен забавен каданс,за да види сливането на цветовете около него....такава феерия и пиршество са,когато има от всичко,смесено по малко или по много кой каквото може да понесе и колкото.
Спокойна съм-като песен,като тревичка,като вятър,намалил бързият си бяг,като въздуха съм спокойна.
И като него ми е едно разтворимо в околната среда,вливащо се...като извор,като поточе,като живот....
Спокойна съм.
Несъществуваща и реална,наблюдател и участник в забързаното ежедневие,но на забавен каданс.

Спокойна съм...

в себе си.