Влажни спомени

Обичам дъжда.Обичам и миризмата на свежест след него,наситеният с влажни,ала меки пари въздух и остротата на уханието...

Тази сутрин,разтваряйки прозореца си за поредната доза сутрешно проветрение,ме лъхна тръпчивият аромат на мокри от дъжда борови клонки...Валяло е цяла нощ/това обяснява невероятно трудното ми ставане тази сутрин:)/.Имам късмета студеният ми прозорец да галят закачливо и понякога нахално красиви вечнозелени клонки:))Гледайки ги тях и открехващите се от повърхността им водни капки,се затичах към миналите си дни.

Върнах се в спомените си назад,назад,назад-разрових се с интерес до младежките си години чак/реално погледнато преди 5-7 години да речем/:),когато живях в едно закътано сред полите на Стара планина малко туристическо градче....

Там,на вилата...*отронена въздишка с носталгична усмивка*...Когато вали и виждаш пред себе си от терасата същите тези планински поли,в чийто скут дремуца градът.А от другата ти страна гордият Балкан,спира ветровете и приютява умореното слънце,когато му се доспи.И онази деликатна,различно плътна,но винаги тихо настаняваща се мъгла...

Обожавах да вали и да слушам песента на танцуващите по капандурата на мансардата дъждовни капки.И колко пъти само следях водните безцветни пътеки,които оставяха по прозореца срещу мен-как пълзят и се вливат,преливайки до разливане.Гледах как почвата попива животворна влага,как всичко се покрива с роса,която като малки диаманти блестеше на последвалото слънце/винаги имаше слънце/ и слушах...Слушах успокоителният дъждовен напев,вдишвайки дълбоко свежест,всеки път,когато излизах на терасата да подишам- просто ей така за кеф.Тишината на природата/птиците замлъкват,когато завали,приспани може би от монотонният ромон на дъжда/в контраст с тактовите удари на капките по листата,покрива,стъклото,локвичките.

И мъглата,която падаше там-като ефирна пелерина,приплъзваща се между клонките на дърветата,докосваща и стръковете трева,когато й се иска да полегне малко,да си отпочине на зелено,мекичко кресло.Удобно разстелила се,но и уютно загръщаща с диплите си всичко,което погълне.

Тази мъгла с усещане за обвитост,но без задушаване,за отделеност,но без изолиране,за страх какво ще изскочи оттам/е,тийнейджърка бях тогава,попрекалила с психариите/,но и запленяваща с неизвестността си именно....Та тази мъгла най-обичах да наблюдавам в гората до нас-едва дочакала дъжда да отмине или дори да понамали,хуквах навън по тясната зелена пътека към дъхавата гора,събрала в себе си всички земни нюанси...

Мъх....помня,че беше постелила по хълмчета си мъх с мек,изумрудено зелен или светло тревен цвят-дебела покривка или по-тънка,с гъбки по него или с паднали листенца...Колко пъти се събувах боса,навивах крачоли на панталонки или повдигах поли към себе си и с кеф си крачех по него.Тази росно зелена,мокра,но топла пътека....обичах да потъвам в нея...И да ме валеше тогава дъжд,не ме интересуваше-в крайна сметка нямам против мокрите дрехи в такава атмосфера.

Листа-от сочно окичили клоните през топлите месеци,до едвам крепящи се,но пък какви багри събрали в себе си листа и листенца,през есенно-зимните периоди.Обичах и тях.Много!Да слушам звънливата им песен,когато вятърът лениво ги побутва или шумното свистене и пукане на клоните,когато бурята е решила да наруши това спокойствие...

Бил ли си в гората,когато още листата са влажни от току-що падналият дъжд,лека мъгла се стели около клоните нежно и деликатно сякаш и мирише на свежест?

Единение с природата.

Безкраен мир ,привидно с нищо не нарушим.

Идва ми да затворя очи ,да прокарам ръка по влажната кора на някое дърво и да усещам,затаила дъх.

Пулса на природата.

Пулс на пречистване и хармония.

Бил ли си в гората след дъжд?