Шепот и прах

Ще те драскам, ще оставям следите си по тебе... диво, яростно, жадно, първично, всепоглъщащо- с уста, закономерно плъзгаща език, обрисуващ името ми върху кожата ти- дааа, диво, настървено напомняне за себе си, за принадлежност, за свойско маркирано...

И белезите ще нашепват- за мистика, за романтика, като погледи, като следи, ще нашепват на тялото ти моето име.

Изгарящо, страстно- до стон, до прокълнатост ще хапя по кожата ти, ще те вкусвам във вихъра на насладата ни, настръхнала, жадуваща те, подмамваща сама към грях извиващото тяло... извивки с моето име, с нашето...

Ще прокарвам пръсти по тръпнещата ти кожа, ще те карам да молиш, да нашепваш мен, телата ни, страстта ни, името ми, в което ще се вричаш, в тялото ми, към което ще извиваш своето- пак и пак,отново... до изнемога,до желание, до проклятие...

Ще те обладая, ще те имам, ще те покоря с някаква дива магия, с огън, извирящ в очите ми и нашепващ в ухото ти моето име...

Като плавна, спокойна вълна ще те обгърна в страстта си, ще нашепвам горещо грях, ще те искам, ще ме искаш и пак, и пак в някакви тесни ритми, познати само на търсещите се тела.

Ще викаш, ще нашепвам- в контрасти обляти в мистична игра на възбуда, страст и търсещо- докосващи се тела.

Сласт и мистика.

Проклятие и грях.

Светотаство и първичност.

За гарнитура- дива страст.

Опиянение и самозабрава.

Кулминация от акордите на телата- във танц, във грях- до разкъсване, до самозабрава.

Прокарани пръсти от огън, с нашепване, коктейл от еротична захапка и дихание, обгарящо кожата....

Пробягали думи в сумрака сред стонове, зов към телата.

Ще те хапя, докато белязвам душата ти.

Душата ти, омагъосана във вихър ще нашепва...

моето име ще шепне, крещейки за страст.

И аз ще ти я дам....

до пагубно изпепеляване...

до самозабравяне...

един във друг преплетени без начало и край

изтръпнали и самопохитени...

до кулминация...

до шепот и прах....