Красива, малка лодка ще ти пратя, в какъвто цвят желаеш, с попътен вятър мислите ми луди по тебе, с курс до сърцето ти и пристан в твоите мисли. Ще я извезам с алени възглавнички, които ще ти шепнат за всяка изброена от душата ми луна до поредната ни среща.
Сякаш си моят моряк на плаване далечно, сред бури и тъма.
Положи главица, натежала, изнурена сред дъхавите им ухания, за да си спомниш за мене и прегръдките ми леки, разстилащи около тебе ароматна топла атмосфера.
Ще ти бъда пристан- и в мислите, и във сърцето си, където пусна неусетно свойта котва. Ще те прилаская в мене, потапяйки те нежно в нашият пристанищен свят, където сме себе си.
Гласът ми ще те гали като топъл бриз и ще отмива тегобите от лицето ти, ще носи умиротворение.
И там, на нашата лодка, изпратена от мене, ще слушаш приказка за докосване, любов и емоция, и ще те потапям в себе си... до пълната вселенска хармония...
Вълна, след вълна, след вълна в безбрежен океан от спокойствие.
Ще ти бъда и Зорница, и пристан, и бряг- там, докъдето стига нашият свят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Здравейте, скъпи читателю !:)
Благодарим ви за желанието да споделите вашата мъдрост и моля, пишете на български;). Желателно е да не сте анонимни- просто няма смисъл, а и никой не би взел мнението ви на сериозно в такъв случай!
Благодарим и приятно прекарване из нашите поля:)