Надиграването

Разбуди я с меки целувки.

Започна своята любима сутрешна разходка, пълна противоположност на нощните пътешествия по извивките й. Стремително се заизкачва отдолу-нагоре. Когато стигна до любимото й място - малко под гушката, тя несъзнателно се усмихна, все още в просъница. Това беше ясен знак, че все по-малко време му остава да чертае собствени пътеки от удоволствие по нея. Знаеше си, че веднага след като сетивата й отчетат неговата експанзия, ще впрегне ентусиазмът му за собствена наслада. Беше доволен от това. Така беше често.

Надвеси се над нея, и макар да беше физически по-силен, далеч не си правеше болни илюзии, че може да очаква покорство. Истината е, че не го и искаше. Напротив - своенравието й, непримиримостта й, влудяващата опърничавост на моменти, бяха нещата, които го респектираха и бяха решаващи в изборът му да я избере за своя спътница... Дълбоко в себе си усещаше, че опиташе ли да прояви комплекс за доминиране... щеше да я изгуби. Нарушеше ли балансът между тях, щеше да остане сам.
Грижеха ли се за хармонията, затваряха кръгът на своята си вселена, с гордост способни да преминат през всичко...

Отнесен от тези мисли, пропусна да забележи игривото пламъче в пъстрите й очите, докато я драскаше с брадичка. Това беше слабото й място и винаги я караше да настръхва от удоволствие. Така тя отвърна с любимата си контраатака - доволно силно впиване на зъбките й в неговата шия. Знаеше си много добре, че това го изкарва от релси и много ясно искаше да му каже: "Не ме провокирай драги, знаеш, че мога и аз... :) :) "


Така в тръпчиво-сладко надиграване започна поредната тяхна сутрешна магия...

И макар да не беше негов ред, чрез умело - чисто женско- манипулиране се видя пред свършен факт и се запъти към кухнята, за да направи кафето. В замяна си науми да я помоли за омлет към обяд...
Около тях царяха идилията и динамичното равновесие... ала...

Нещото, което и двамата нямаше как да знаят след тази сутрин, е, че само след по-малко от година, тези им утринни закачки щяха да бъдат прекратени за неопределено време.






Защото те просто щяха да са 3-ма...