...харесва ми да кипя. Този път не за каузи.
Сега вече е по Нея. За нея... Казах й го.
Това е уникалното на истинските хора, неща, събития. Докато не ги срещнеш (или докато не те блъснат, отнесат)...не си осъзнавал колко много имаш нужда от такива събития в живота си. Страх, конформизъм, егоизъм те инкубират в една среда на инфантилна самодостатъчност.
Не съм предполагал, че зависимостта може да е и приятно нещо, непровокирано вътрешен дискомфорт и биещо по Крепостта ти на сигурни неща, толкова усърдно градена, откакто си добил ясно съзнание. Всъщност Зависимостта ти дава точно обратното. Не затваряне, а освобождаване на страст, сладко търсене на внимание, престорено сърдитосто да тропаш с краче, ако считаш, че не получаваш достатъчно, игра с дневният ред на друият...за да отдели повече от него за теб.
Неприлични закачки, перверзни помисли, собствен код на връзката, неразгадаем за другите, но така очевден за двамина. Общи песни, посвещения, клетви, мечти. Ваше си Мълчание, говорещо само чрез поглед. Да не с бил суетен до загубеност, но да не спираш да се оглеждаш в очите й. Или само простото отражение ли е? Надали, търсене в душата й, къде си ти може би?
Жест означаващ желание, желание означаващо Любов. Любов означаваща Любов.
Захапване на вратлето, означаващ претенция за доминиране, но и за загриженост.
Не знаеш колко ще продължи. Това Господ само знае.
Знаеш, че искаш да продължи.
Довчерашните страхове, днес се превръщат в търсен начин на живот. Цинично? Не - закономерно. И не с дежурното: "човешката природа е изменчива". А защото всичко това е закодирано у всеки от нас.
Ключът ли?
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Здравейте, скъпи читателю !:)
Благодарим ви за желанието да споделите вашата мъдрост и моля, пишете на български;). Желателно е да не сте анонимни- просто няма смисъл, а и никой не би взел мнението ви на сериозно в такъв случай!
Благодарим и приятно прекарване из нашите поля:)