октомври 29, 2009

Честит ден рожден :) :) :)


Мигове паралелна Вселена -02-

Преоткрих наскоро едно отдавна забравено блаженство...
...плуването.

След близо една година пауза, сетивата ми отново си припомниха водата, свободата, равновесието. Винаги съм обичал водата и никога страхувал от нея - напук, че дори не плувам толкова добре, всъщност на моменти дори съм припрян.
Всичко опира до тънкият психологически момент да не се панираш. От тази граница насетне откриваш един тих, дори самотен свят, в който съзнанието ти може да релаксира, дори когато цялото ти тяло киши. После всичко отива на автопилот - ръцете, краката, дишането, всяко нещо само знае своят ред.
Всъщност си го припомня.  Истината е, че всеки човек на Земята се ражда, диша и храни сред вода, почти година от живота си.  Откъсването от този топъл,  уютен свят е истински шок за малкото човече. Взрив от шум, светлина и студ. Ние може да плуваме по рождение. Просто с течение на времето забравяме това. На негово място идва съзнателният страх.





Случвало ми се е да плувам по гръб близо час, в що годе препълнен басейн и пак да се чувствам като единственият човек на света. А това е  вълшебен момент. Гледаш нагоре и едновременно не мислиш за нищо...
...мислиш за всичко.


октомври 21, 2009

Reggaeton Romantique vol.02

Първите клипове с регетон поместени в "Ако искаш..." може да намерите тук.
Тези се водят т.нар. reggaeton romantique - баладите им. Но важи същото - не клиповете, а песните са важните. За жалост не успях да намеря клипирани повечето, които си бях нарочил.





















И една специална. За добро утро след нощната смяна. :) С дъх на кубинска екзотика...

октомври 14, 2009

Приказка за жабите...

Имало едно време, една сюрия малки жаби...
…веднъж те решили да си направят състезание, коя от тях ще се изкачи първа до върхът на най-високото дърво в гората. Разчуло се навред за необичайната надпревара и отвсякъде заприиждали любопитни животни. В уречения ден и час, при равен старт, всички малки жаби се закатерили нагоре по стъблото.
Изминали 15 метра, и ето че вече имало първа порция предали се. Развръзката се засилила, скептицизмът също. Все по-малка била надеждата на публиката, че някой ще се добере до върхът. Но ето ! Стволът бил преполовен, участниците уредели двойно, умората задиктувала. Въздухът се напоил от репликата - „ Te няма да успеят ! ”
Финалът се заформил между точно три жаби. „Няма да успеят ! ” най-синтезирано било настроението сред публиката. Отпаднала една, после още една жаба. Останала само Последната.
Вълна от „Тя няма да успее” отекнала за финален път. A Оцелялата най- сетне стигнала върхът.
И знаете ли защо...
... защото тя не можела да чуе отрицанието на статистите.
... Победителката била глуха.






Притчата е чух преди около 5 години. В тази публикация тя е в преразказан от мен вариант.

октомври 11, 2009

Отвъд разстоянията

Думите или тишината


понякога имат по- голям смисъл?
Трябват ли думи, за да знаеш, че сърцето ми те носи в себе си и се заиграва в спокойният си ритъм със твоето?
Отвъд разстоянията са спомените.
Отвъд думите- емоциите.
Дори, когато тишината зове за себе си, емоцията не престава да пленява с присъствието си.
Дори, когато очите не виждат, спомените проясняват погледа.
Спомените ли са емоция или емоцията носи спомени...

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails