Пристан спокойствие

Понякога се потапям в себе си, за да поплувам на спокойствие там, където съм го съхранила, откривайки своят пристан в мен. На всеки му трябва един такъв- център - в него си, а не да пренасочва хармонията извън себе си. Много рисково и много нестабилно за в бъдеще време, когато може да го споходи някакво крушение , а въпросният извън него подпор да се окаже несъществуващ мост, свързвал някога някакви брегове. Затова ни е потребен пристан в себе си. Вече е признак на висок критерий доверие, ако го предоставиш на друг, обикновено на близък, споделящ вълните на твоят живот в едно плуване- пътешествие, наречено любов.

И няма гаранции, че и тогава няма да те излъжат , опитвайки да отнемат твоят център. Защото за другите е по- уютен и приветлив. И всъщност всеки за себе си сам е център на другите, ако е към тях открит и приемащ. Като голямо пристанище. Но с емоции, със съграждане или разруха, ако позволиш превземане.

Всеки за другите, това е лесно в определени моменти, но всеки за себе си е мисия трудна. Защото хората не знаят как да се обръщат и извикват духовното в себе си, изграждайки го стабилно на чуждите бури. Стабилно във времето. Едно място със здрави основи, които ще издържат на климатичните бури от настроения, чувства, събития, случки.

Ти можеш ли?

Обичам да се гмурвам във себе си.

Да презаредя,плувайки спокойно в разбърканите си мисли или заедно с тях по незнайно течение, но спокойно, без страсти. И не е нужно никому подреждане- когато съм готова с релаксацията, те сами ще нагласят себе си и ще тръгне от тях мотивацията за цел, посока и действие.

Ободряващо е. И спокойно, че мога да си почина при себе си, все така да ми е уютно и подредено и чуждо за другите, свободно само за мене.

Не би имало в случая значение на кого принадлежи сърцето ми, ако съм си запазила в него място за себе си. А оттам и в душата.

Място, където да си почивам, когато се претоваря с другите, на които съм дала късче от себе си. Защото така духовно се преродяваме- когато раздаваме. От себе си. Но не до изчерпване. И ето- за да не стане това, отново ти трябва място в тебе, за презареждане. За да си пълнокръвен, то твоят извор енергия не бива да пресъхва.

В момента искам да мисля разхвърляно.

Да разгледам своите светове, които съм изградила в годините- колко от тях и как се видоизмениха, къде какво съградих, да поплувам покрай тях или да прелетя в душата си, за да огледам постигнатото или просто в безмислие да си представя как се потопявам, да си почина. Отпусната, лека, ефирна.

Интересно ми е какво ли ще стане, ако излея подобен поток, ако ви покажа как плувам в себе си за никъде, а всъщност до всякъде. В себе си. За да съм за другите спокойна, духовно подредена, хармонична в и извън себе си. За да се запазя съхранена с най- ценното в мене.

Пристан спокойствие за минути време.

За себе си.

Жените не обичат да четат мисли

Или поне повечето.
Ок, обичаме да затормозяваме малките си главици с дълбоки размисли по отношение на отношенията в живота ни, връзките и сърдечните трепети, но това са си нашите филми и схеми, матрици и паяжини, в които сами си се вкарваме. Къде съзнателно, къде не толкова.
Но определено никак не си падаме да четем мислите на мъжа до нас, макар и понякога много да би ни се искало да притежаваме подобно умение.
И не си падаме, защото в такъв кръговрат или порочен кръг от въпроси без отговори се вкарваме, че се докарваме до състояние наподобяващо нервна криза, тиха мнителност или предстояща фобия/ мания/ депресия.
Сами виждате в колко широк диапазон от емоции и ситуации можем сами да се оплетем, от излишна енергия, която да ни бъде спестена. Тъй като е неефективна.
По един много прост и ефективен начин- а именно- казвайте ни!
Ако, мили мъже, не смятате да се обадите на някоя девойка, след като сте минали през креватните изпълнения, кажете й директно.
Ако дори не смятате да стигнете до въпросните изпълнения, кажете й директно.
Ако не ви кефи нещо, кажете й директно.
Ако не ви се говори, а тя упорито настоява за разговор, обяснете с простички и категорични думи Истинската причина, а не резонното "нищо ми няма". А вие, мили дами, научете се най- сетне, че когато един мъж мълчи, то е, защото наистина му се мълчи и се научете да откривате вашата пълноценност и в такива минути. Препоръчвам ви горещо и да овладеете изкуството на въпросите- а именно подходящите такива в подходящото време. Адски е досадно да ви засипват с дъжд от въпростителни , когато на засипваният хич никак не му е до приказки.
Затова мацки, научете се и да мълчите- няма да ви навреди в никой случай, можете само да спечелите. И то доверие- когато е готов да говори, мъжо ви сам ще дойде и ще ви сподели, но това няма да стане ако насреща си има един навирен от смайващо любопитство нос. Па бил и красив. И в този случай ще ви се налага да четете мисли, та ще дрънкате ( въпросните любопитки). Види се- взаимни са нещата.
Да се върнем на това, че не ни кефи да четем мисли.
Защото тогава се започва една душевна агония, която не винаги ни е подвластно да овладеем и подчиним до елиминирането й. Все пак- емоционални сме и в това не би трябвало да има нищо лошо. Стига да не агонизираме емоционално.
Затова- спасете ни и ни казвайте. Какво и по колко е вече лична преценка, но винаги ще оценим откровеността и дипломатичният подход, вместо мълчанието и заобиколно- неориентиращите отговори.

Прелюдия

Пръстите ми изписват по кожата ти фигури странни, като магичност, като заклинание, все едно поставям печати върху ти от себе си. Малки, ефирни пътеки наслада. Днес няма да те драскам. Само ще те галя, разхождайки ноктенца по гърба ти, по корема надолу- нагоре или встрани, получавайки спазми наслада. Кожа, която трепти.
Допирам тялото си до твоето, за да те потопя в аромата си, да те обгърна в своята мекота, аз съм жената, ти мъжа.
До мен.
До теб.
До нас- романтика.
Обкрачвайки те, преплитам краката си около тялото ти, като малък гирлянд около ствола на дървото. Тяло до тяло. Топлини, предвещаващи огън. И търся устните ти жадно, но меко,заигравам се с тях - този път не хапя- и предизвиквам езика ти към игра, а устните- към изпиване. Нежно.
Разхождайки пръсти лежерно, лениво, но все пак закачливо по тебе, до пълно отпускане, ще склоня глава на рамото ти по онзи начин. Закрилящият ти, крехката аз в единствените минути, когато съм плаха, беззащитна и гола- в душата си, с тялото си до твоето, най- осезаема. Когато съм тогава, преди да стана закрилницата и да наклоня главата ти върху гърдите си. В топла прегръдка, когато ще усещам дъха ти по кожата ми, върху овалите, приютили те като пристан. Дишащи с тебе.
Без думи- ненужно е в такъв момент подробно описание. Тогава, когато въздухът е изпълнен с двама ни.
Тогава, когато съм кротка, отпусната и тиха, в очакване.

После ще те нападна....

Капанът на надскачането

Съществува една що-годе популярна теория, според която през вековете целокупният интелект на човечеството нараства с равномерни, постъпателни темпове навсякъде из земното кълбо (което всъщност е елипса ? ). От Сан Франциско до Сидни, средностатистическият човек разполага с приблизително равни умствени възможности.
По същата причина ти не може да си по- умен от най-умния човек на планетата, или пък да знаеш още  неоткрити от човечеството научни факти, пък дори да си живял 14 века. Всеки скок с времето си.
Но по-интересно би  било, вместо в планетарни мащаби, да заложим тази константа „не можеш да надскочиш *еди що си*” в живота на един обикновен човек. Капанът щтраква в мига, в който той се включва в социалната надпревара. Това период е приблизително след 20-тата година, когато все още желанията ти са по-близки повече до мечтите, отколкото целите. „Иска ми се...”, все още не е изместило напълно „Аз ще...”. Независимо с какво ще се занимава, всеки по-амбициозен, още застанал на старта, вече иска да е финиширал.

Например:

Новакът журналист иска вече под името му да застават завладяващи редове, с които да предизвиква обществеността, независимо, че е туко-що прописал. Сравнява се със своите  кумирите  от професията и иска да има стил на писане, начин на мислене,  поле на въздействие, реаноме подобно на техните, че дори и по-добри.
Новакът лекар вече се вижда   да изражда бебета, да се впусне в една игра наравно с  Господ, в която десетки пъти ще  надхитрява  Смъртта, ще откупва, подарява, спасява животи. Може би изнамирането на световни болестни бичове?
Новакът пожарникар си представя нещо по Холивудски. Минаване през огнени стени с деца на ръце, измъкване в последната минута от жаркият ад,  десетки спасени през кариерата и пр.

Съзнателно натъртвах на „новакът”, та поради това може да ви е било малко на селска романтика Подобен мироглед, (нямащ нищо общо непременно с розовото), е характерен именно за по-младите хора, още ненавлезнали дълбоко в спецификата на  професията си. На въпросната група  им се иска,  не  5, 10, 15 години да се изкачват на този връх ,  а да са на него още днес и сега. Младежката дързост, че точно така ще стане, точно  такъв ще бъдещ, паралелно с дивашкото нетърпение, защото  не ти се чака толкова много мечтите ти  да се сбъднат.
 Искаш да си изправен пред плодът,  финно прескочил трудът. Нищо, че с цялото си същество осъзнаваш, че той е неотменима част от пиесата на твоя живот.
Истината е, че обща черта на тези люде е „боледуването” им от  синдромът „Искам да оставя следа!”. В подобен род хуманитарни професии, най-лошия враг би могъл да бъде само посредствеността. Тя ще се озъби от лицето на жълто журналистче, натикано из задните вестникарски страници, занимаващо се с живота на другите, опитвайки се по този начин да привнесе стойност на своя вече преоценен. Некадърен лекар, пожарникар вече са синоними на застрашен човешки живот. За тези  две социални системи това би било пагубно.

В заключение ще кажа, че нямам заключение. Нещо пак ми бяга най-точното.

Разголено

Искам да те видя до най- тъмната ти същност, до най- потайните ти за останалите и за тебе , може би, страни.
Искам да разгърнеш пред мене същността си, заливайки ме с нея безмълвно или с крясъците на душата ти.
Искам да се разголиш до най- финните си желания и представи, до своите най- смели фантазии, или щури далечни мечти.
Директно, направо, да кажеш всичко, което усещаш, както желаеш.
Викай, скачай, крещи, блудствай с изразите, епитетите, глаголите или самият ти стани глагол, не знам, но ме залей със себе си. Погълни ме в съществото си и ме разведи из най- тайните си, най- скъпоценни градини, за да вкуся от най- неприличните плодове. Да те усетя така истински, така греховен, така човечен и открит до болка, до нараняване, до пълнота, както никога не си бил. Дори да се изненадаш от себе си.
Аз ще мълча.
Ще слушам, гледам с наслаждение на предизвикателното ти разголване. Ще те изпивам с очи спокойно и тихо, сред потайният дим на цигарата или може би някоя пура, за да е по- пълна насладата, усещането за грях и истина, хванати ръка за ръка, самоприкриващи се от хорски очи, а сега изправени на показ- чисти, без дрехи, без маски и грим, до най- финната есенция, носещи в себе си.
С очи ще те предизвиквам да продължаваш смело и безпардонно, брутално дори своето разголване, ще държа ръката ти в признанията греховни, по онези разходки на съзнанието, скътало своите тайни.
И нищо няма да казвам.
Разголи се до най- тъмното си кътче, бавно, постепенно, без да бързаш в ритъмът на поднасяната истина. Не ме жали, а действай смело. Открито, пиперливо, с емоция, с плам, така все едно признаваш пред себе си, когато си сам.
Аз съм там и ще бъда, но много безмълвна.
Разголи се така, че да ме побъркаш, да отговарям с емоция, макар и без думи, да искам и още, и още, ненаситно, с широко отворени очи, разголи ми душата си, сърцето си така, както желаеш, до превъзбуда, до екстаз, до езкалтиране, само нека да е бавно, за да се наслаждавам. Крещи, искай, плачи, надявай се, споделяй мечти, фантазии, желания, бъди открит до неприличност, до най- голата си същност и истинност.
До болка дори, предизвикай ме.
Смееш ли да си толкова искрен ?

Когато Кирчо срита Мечо

Като почти всяко 15 годишно хлапе, Кирчо чакаше с трепет да се изнижат оставащите два дни до рождения му ден. Не за друго, ами поради простичката причина, че щеше да получи първите си оригинални маратонки. Месец от преди до сега, всеки Боже ден сънуваше онези гъзарски Адидаски за 180 лева. И тяхните му ги бяха обещали! „УЕЕЕС копелеее!”. Версията на този лаф при родителите му без съмнение щеше да звучи: „Еваларка ти бичим копелка!”. Ритуален поздрав при по-възрастното софийско поколение...естествено, когато последното е било престъпно младо.

Мечо от своя страна, като всяко себеуважаващо се куче, не очакваше нищо. Просто неговите домашни любимци – Кирчо и родителите му да го разхождат, галят и хранят. Отне му наистина много време да ги дресира на тeзи три елементарни привички. Самото Кире остана без доволно голямо количество обувки, докато разбере какво се иска от него. Всяка сутрин, през последните 3 месеца, намираше маратонките си опоскани до подметка от челюстите на Мечо. Дори един ден намери нещо невероятно, сред поредната порция олигавени обувки над които кучето беше злосторило. А откри нещо още по-впечатляващо. Чак хлъцна от изненада.

“Мечо, Мечо...ела тук!” Оп, и Мечо родил. Мечо било женско!

И тъй като не я бяха питали...Мечо не промени името си. Упорито отказваше да се обръща на Мечка, Мецанке, Меци, Меце, Гуци и Пуфи. Още по-малък интерес прояви към обръщенията (Искра) Фидосова, (Ирена) Кръстева или (Слави) Бинев. Просто нито се чувстваше толкова страшна, нито чак толкова дебела.

Двата дни изминаха за Кирето така бързо, както малолетна ученичка омита цигарка марихуана. Събуди се от уханието на чисто новите Адидаски, които красиво лежаха в полуоткрехната кутия до леглото му. Хакна се веднага в тях. И краката му усетиха разликата в удобния чипик, като за една минимална българска заплата. През целия ден маратонките разхождаха Кирчето из дома, даскалото и центъра. Беше любов от пръв поглед, пък макар и обречена.

От еуфорията момчето забрави маратонките си, носещи вече звучните имена Бони и Клайд, в коридорчето до входната врата.

А там спеше Мечо.

Кучето усети промяната в настроението на домашния си любимец. Беше тотално отебана от него. То цял ден се занимаваше с придобивките си, съвсем забравяйки за потребностите на Мечо.

„Еле пиле, че ми требваш!”, помисли си Мечо, по адрес на оставените без надзор маратонки.

„Прави ни се секс!”, помислиха си хормоните на Кирчо, който обаче реши да обърне повече внимание на алармата в пикочния си мехур.

Хетакомбата продължи цяла нощ. Мечо систематично оглозга първо Бони, а после и Клайд, започвайки от езикa и приключвайки с камерите на подметките. От 2 монолитни тела, Адидаските се мултиплицираха до към 200 хвърчащи късчета плат и вата. Кой би предположил, че толкова скъпи оргиналета няма да доживеят повече и от маратонки купени за 40 кинта от Кирковият?
„Но защо тези неща имат по-гаден и евтин вкус от всички, които съм яла до сега?”, помисли си Мечо.
„Мамицата ти ебавам тъп хермафродит!!!”, помисли си Кирчо, след като спря да пищи истерично като момиче, при вида на мъртвите Клайд и Бони.

В този миг Кирчо направи своята най-голяма грешка за последните 3 месеца. Кракът му, обут още със спалните чорапки, се отправи по една добре премерена траектория към задницата на кучката.

Тогава Кирчо срита Мечо...
…СВОЕНРАВНАТА Мечо!

Есента изкушава

В традиционната картинка за есента, подчертано преобладават все негативни определения. Или есента е сезон на студенко, мрачно и подтискащо време, или на депресии, прерастващи понякога и в болести изпиващи ни здравето, или ни налетява носталгията по летните емоции. Като цяло, най-недолюбваният сезон за градски тип човек е именно есента.

О, да определено друго яче щяхме да мислим при пъстра есен в планинска хижа или пред плодовете на почти годишен земеделски труд, ако бяхме на село.

Винаги съм си казвал, че време за депресии нямам. И ето, че тази година пак имах удоволствието да се докосна до типични есенни изкушения. Ще последва моят непретенциозен списък на тях.

1. КЕСТЕНИТЕ

Открих, че ставали за ядене преди около 6/7 години, когато живеехме за кратко при баба ми в Лозенец. Оттогава не пропускам сезон, без поне 3/4 килца ометени кестенчета. Обожанието ми към кестените на фурна е почти толкова голямо, колкото недоумението ми...колко малко хора всъщност пробват/ядат/хапват кестени. Особено от по-младите поколения.

Варени кестени

Кестените се поставят в тенджера, заливат се с вода малко повече от нивото, до което са и се варят около 30-45 минути. Готови са, когато започнат да се нацепват. Сварените кестени се ядат като се режат на две.

Печени кестени

При печените кестени, макар и по-вкусни, усилията са повече. Сурови се нацепват в горния край с помощта на малко ножче – правят се леки разрези (иначе започват да пукат във фурната). Поставят се на един ред в тава и се поставят в загрята фурна на около 170 градуса за около 25-30 минути. Трябва да се бъркат от време на време, за да се изпекат равномерно.

Тук единствената тръпка е, ако кестените са повече - в един момент просто издивяваш от досада, всеки един да го резнеш по отделно. Да не говорим, че понякога ти се подбиват и пръстите.

2. ВИНOТО

Естествено че червено и при възможност домашно от добър винар. Чак тази есен възвърнах надеждата си, че са останали хубави вина. Пих най-невероятното през целия си живот. Беше домашно и направо останах изумен от многообразието на вкусовите нюанси, които ти оставят при отпиване. Няма нищо общо с киселия оцетен вкус на повечето вина по родната магазинна мрежа.
Тръпчиво, приятно разливащо се по рецепторите, подмамващо сетивата... " in vino veritas"... сякаш запява тялото, душата и емоциите.

И ако можеш да ги споделиш с точният човек, сред аромата на печени кестени и примамливо пращящият пукот на дърва в камината, ще разбереш къде е раят на земята.

В миговете единение, хармонния и наслада, обгръщащи сетивата в същият унисон, който разливаш около себе си. На бавни глътки. За пълен вкус.

3. ОГНИЩАТА

Блазе на тези със собствена камина у дома. С хубава панорамна картина към съскащия и бушуващ огън вътре. Романтика и топлина от всяка съчка. Няма какво да си говорим, че още от пра историята човешката общност се е събирала около огнищата, лагерните огньове и прочие кътчета даващи живителна топлина. В комбинация с виното, кестените, някое и друго месе изпечено на жар направо да ти се иска да не идва утрото.

Невинността печели винаги

С невинността на своите чувства, доказващи за мен едно безумие, вплитащо в себе си най- висша емоция, ме понесе леко и неустрашимо, без защита и доспехи, с едно сърце в ръце си напред и заедно.
Едно сърце, нашепващо неуморимо, настойчиво и тихо- любов.
Без страх, изправено пред моето и предизвикващо, рушащо крепостни стени, стопяващо зазиданости бавно, търпеливо, превземащо неусетно с невинност и смирение пред мен, пред нас, за нас, но заедно, единни, не ти и аз, а вече Ние.
Упорито и уверено напред към мен - две важни съставки за всяка победа, особено на личният фронт, с най- сладката от всички войни- на преодоляване себе си от любов... или за любов...
И таз невинност чиста как завърта и печели, как точно попадат мелодичните й трели, напоени с премерената сякаш до съвършенство доза опиянение до доверие. Изискващо доверие. За да бъде ритъмът от две сърца един единствен, обединили своят елексир в една амброзия, най- пивко- мелодична.
Една амброзия, наречена любов, опитвана и неизпита, в скъпоценен съд с неясно дъно или върхове, неизпразващ се, преливащ понякога от емоцията в него, изпълнила плътните му стени, други път- крехки съвсем, аха да се счупят, но спойката не подава, щом има вътре от течността, която макар и малко тогава - съживява.
Задъхано и рязко отведнъж или меко, тръпчиво и усетливо за небцето, езика, мислите- разхвърляни и хаотични, чертаещи звезди в една вселена. Много лична, безумна, нелогична- в нея ли е истината? Или няма нужда от въпроси, а само от усещане... за тайнство и написано там някъде отгоре. Мистичното не се описва до разкриване, а загатващо се изживява. Ако сърцето още тупка за магия.
При искрена невинност, да се довериш, не ще да значи предателство към себе си, а уверение, че другият е част от тебе, тъй неделима, че поражда нова енергия в своята орбита на съществуване.
И в тази орбита телата се усещат- безгласно, знаят, помнят, носят в себе си и другият- най- ценното от него. Най- ценното, което съществува в своят пулс и ритъм, с моето дихание в твоето или нашето.
Зоват се във вихър от емоции най- разни, подхранвайки онази амброзия примамлива, опиваща и вечно жадна. А всяка жажда дразни рецептори за още и още до ненасита, без накъртване, без напиване, все оставаща за още и още...

Ще се наситиш ли?

Не и докато в мене откриваш себе си...

до опиване.

Млечна сутрин спокойствие

Тази сутрин коремът ме сразя жестоко.
Тъпа, прознизваща болка около пъпа във възможно най- неподходящото време за ставане. След денонощните смени се научих всяка минута сън да пазя зорко, ревниво дори, под склопените си клепки и да я предоставям щедро на заспалият ми мозък, с цел регенерация в най- пълен мащаб. Разбира се, с болка някъде из телесните зони, е доста трудно да не се размърдаш и да трябва да станеш най- малкото, че все пак да обърнеш внимание и на проблемната зона, за да разпръснеш болковите й импулси някъде надалече от тебе, преследвайки мечтата за сън. По принципа на по- силното желание, което надвива.
Та в името на съня, следният парадокс стана- сънено, разпиляно откъм движения и мисли, се запътих към аптечката вкъщи. "Благославяйки" си безкъсметното разсънване. Ако нямах нужда от сън, никакви хапчета не бих пила, но уви- въпрос на оцеляване в случая. И обезболяване впрочем.
Разтваряйки вратата на една от стаите ( с лелеяната аптечка) , забравих и болка, и всичко. Разбуденото в мен веднага задърпа душата ми да се наслади на опиянението от сутрешният изгрев, посрещнат наесен. Виждал ли си го как срамежливо се подава иззад нощните облаци, галейки ги нежно, за да ги събуди и облее в млечно пухкаво бяло. Да разпръсне заспалата сивота, дарявайки й позлата и щедро къпейки в светлина всяка клонка, всяка уличка, всеки покрив ....
Толкова красива млечно златна, ненатрапчива пелена се разстилаше на ефирни талази пред прозореца ми, че запленено се загледах в настъпването на едно ноевриймско утро.
Отдавна не бях виждала подобна красота. Така тихо настъпваща, толкова разнежено галеща и даряваща, и носеща хиляди надежди в себе си. Гледайки подобен магичен изгрев няма как да не ти се прииска да заредиш денят си с усмивки от сутринта до новият, последващ ден.
Да се гмурнеш в тази магичност и самият ти да бъдеш магия, носеща същият топъл покой, както тихият ноемврийски изгрев.
Гледайте някоя сутрин такъв- тогава точно ,когато лъчите плахо надничат и леко разбутват облачетата, за да хванете цялата магия и фотографирате в себе си раждането и новото, и магичното, и вселенската хармония. Ако искате зареждане, ако искате да не забравяте усмивката си, то тогава- не забравяйте да откривате красотата около вас. Дали тя ще спаси света не знам. Може би ако съзра повече красиви души, ще повярвам в такова световно спасение. Но дотогава, бих се наслаждавала с трепет и жажда на всяка подобна магичност и красота , която очите ми предоставят от най- великата палитра- на природата, на топлата земя,
на променливо небе, на забързаният свят, в който само изгревите , залезите настъпват спокойни, задвижени от някакъв техен си, ненарушим ритъм, на който сме донякъде подвластни.
Харесва ми в тези именно минути ненарушима тишина да си спомням, че и аз съм частица от красотата на тази вселена и да се чудя в моята вътрешна галактика колко такива картини красота изрисувах напоследък? Или оставих да властват бури?
И как защитавам вътрешата си вселена- дали я превръща в черна дупка, изсмукваща енергия или излъчвам тихо тонус, ведрина и спокойствие със същата тази магичност на едно изгряващо с надежди ноемврийско утро, окъпано в цветната светлина на златна хармония.
Време е за млечно спокойствие, и пухкаво и леко, вътре, в моята малка вселена....

Разходка.... по тебе

Ще наквася устните си с вкуса ти , до опиянение и самозабрава, потъвайки в тебе, разтваряйки всеки атом на съществото си в твоята маса. До безпаметност , макар и мимолетна, но запомняща се в своето поглъщане и вселенско прозрение за единност и ненаситност.

И чудя се наистина дали някога бих могла да ти се наситя? Има ли нужда от въпроси подобни, потопявайки се в сласт, грях, изкушение и без капка лъжовност?

Просто усещане, просто предчувствие за предвкусване и ненапитост. Не там, някога и тогава, а тук и сега, под ритмите на сърцето си, което пренасям в прегръдките ти. Мигове, изпълнени с мълчание, така насищащо, като хиляди разговори , като тиха пълноценност между двама ни.

Емоциите и вихрите ми ще седнат в сърцето ти, да се разстелят любопитно и наместят удобно до твоите, да се заиграят с тях в огнени пламъци,мълчаливо и пукащо единствено, така огънят, в сръчно разпалена жарава, тляла някога, там и тогава, разгорена сега до похот и сласт, и забрава, единство между миговете на телата и пълната тишина на необятната обич.

Силни думи, като за силни емоции, поглъщащи в себе си всяка малка, интимна вселена на две галактики, обединени в една и препускащи към себе си в едно, търсещи се и намерени... поне засега... или... може би... за там и тогава, някога много напред... или само до утре... в мислите и представите понятието време всъщност не съществува в своята незимерност. В теб ли е или в мен единението или и в двама ни еднакво, а може би малко повече, неприлично напомнящо за себе си.

Вдъхновено, задъхано и презвъзбудено разхождане на мислите до твоите и усещане за вселенското ни спокойствие. На онзи наш остров хармония. И загледана в очите ти, мога ли да открия там моят поглед на омиротворение. Може би не. Ти си спокойният, аз съм неукротимата, вечно търсещата и бягащата към своят пристан, към тебе, стабилният.

Жарко бих разходила съществото си по тебе в минути безсмислие и просто ... усещане.

Честит ден рожден :) :) :)

Мигове паралелна Вселена -02-

Преоткрих наскоро едно отдавна забравено блаженство...

...плуването.

След близо една година пауза, сетивата ми отново си припомниха водата, свободата, равновесието. Винаги съм обичал водата и никога страхувал от нея - напук, че дори не плувам толкова добре, всъщност на моменти дори съм припрян.

Всичко опира до тънкият психологически момент да не се панираш. От тази граница насетне откриваш един тих, дори самотен свят, в който съзнанието ти може да релаксира, дори когато цялото ти тяло киши. После всичко отива на автопилот - ръцете, краката, дишането, всяко нещо само знае своят ред.

Всъщност си го припомня.  Истината е, че всеки човек на Земята се ражда, диша и храни сред вода, почти година от живота си.  Откъсването от този топъл,  уютен свят е истински шок за малкото човече. Взрив от шум, светлина и студ. Ние може да плуваме по рождение. Просто с течение на времето забравяме това. На негово място идва съзнателният страх.

Случвало ми се е да плувам по гръб близо час, в що годе препълнен басейн и пак да се чувствам като единственият човек на света. А това е  вълшебен момент. Гледаш нагоре и едновременно не мислиш за нищо...

...мислиш за всичко.

Reggaeton Romantique vol.02

Първите клипове с регетон поместени в "Ако искаш..." може да намерите тук.
Тези се водят т.нар. reggaeton romantique - баладите им. Но важи същото - не клиповете, а песните са важните. За жалост не успях да намеря клипирани повечето, които си бях нарочил.

И една специална. За добро утро след нощната смяна. :) С дъх на кубинска екзотика...

Приказка за жабите...

Имало едно време, една сюрия малки жаби...
…веднъж те решили да си направят състезание, коя от тях ще се изкачи първа до върхът на най-високото дърво в гората. Разчуло се навред за необичайната надпревара и отвсякъде заприиждали любопитни животни. В уречения ден и час, при равен старт, всички малки жаби се закатерили нагоре по стъблото.
Изминали 15 метра, и ето че вече имало първа порция предали се. Развръзката се засилила, скептицизмът също. Все по-малка била надеждата на публиката, че някой ще се добере до върхът. Но ето ! Стволът бил преполовен, участниците уредели двойно, умората задиктувала. Въздухът се напоил от репликата - „ Te няма да успеят ! ”
Финалът се заформил между точно три жаби. „Няма да успеят ! ” най-синтезирано било настроението сред публиката. Отпаднала една, после още една жаба. Останала само Последната.
Вълна от „Тя няма да успее” отекнала за финален път. A Оцелялата най- сетне стигнала върхът.
И знаете ли защо...
... защото тя не можела да чуе отрицанието на статистите.
... Победителката била глуха.

Притчата е чух преди около 5 години. В тази публикация тя е в преразказан от мен вариант.

Отвъд разстоянията

Думите или тишината

понякога имат по- голям смисъл?

Трябват ли думи, за да знаеш, че сърцето ми те носи в себе си и се заиграва в спокойният си ритъм със твоето?

Отвъд разстоянията са спомените.

Отвъд думите- емоциите.

Дори, когато тишината зове за себе си, емоцията не престава да пленява с присъствието си.

Дори, когато очите не виждат, спомените проясняват погледа.

Спомените ли са емоция или емоцията носи спомени...

Едни крила не са достатъчни...

Живели си два гълъба на Земята, също както аз и ти. Не в "имало едно време", не "имало някога", нито "след 30 години ще се...". Живели тук и сега...в днешният ден . Както ти и аз.

Размотава ли се из краен столичен квартал, търсейки единственoто, което диктуват животинският им инстинкт - храна и подслон. Намерили ги в краен блок в крайният квартал. Там на една козирка, периодично намирали трохи с килограми. Съседката от първият етаж, облагородена софиянка, излезнала от село в краят на соц епохата, все още не отърсила се културният шок, изхвърляла останките от обядът си върху козирката на офисът отдолу. Мислила за гълъбите като за кокошките на село. Само дето сивушките не й снасяли. Всъщност никога нямали и подобно намерение, твърде противоприродно.
Женското птиче се вълнувало единствено от това да направи впечатление на своят избранник от ятото, той пък, без да е наясно с плановете й, също надувал гушка упорито около нея. Макар и обикновенни градски гълъби, всъщност те били красиви млади птици, с гъсто блестящо оперение и ярки розови ивици около вратовете.

Другите главни действащи лица в гълъбовата история са кварталните пияници, които ежедневно окупирали пейката пред крайният блок, в крайният квартал. Подозирам, че лесно ще изпаднете в заблуда, представяйки си 50/60 годишни непрокопсаници с наднормено тегло, петна от мазно по потниците и с бира в ръцете още от 10 часа сутринта.

Истината е, че пияндетата били майките от блокът, който се намира...ъм, вече знаете къде. Докато те жулили, каквото спиртно Бог дал, чаветата им израснали сред кварталните боклуци и лайна. Малките били третирани с подходящите възпитателни методи - истерични викове (особено от една червенокоса вещица), заплахи и караници.
Понякога олелията стигала до толкова, че дори и съседите от осмият етаж не издържали и на свой ред крещели на истеричната червена вещица, едвам завършила шивашко училище. Тя от своя страна, като утвърден звероукротител не им се давала леко и запазвала честта си с най-доброто, с което разполагала - още крясъци.
Историята засега мъчи по въпросът, какво ще стане с децата, които макар да били в първи/втори клас, надали са ходили по - далеч от първото кръстовище. Както разбрахме, тях имало кой да ги надзирава.




Но нямало кой да се погрижи за нашите две гълъбета, при намесата на третият ключов персонаж в нашият разказ - един бивш шофьор, въоръжен с въздушна пушка. Макар да е ясно, че го избива древният ловен повик - достояние за гените на всеки мъж, всъщност надали му стискало да отиде в гората да стреля срещу мечки или глигани. Избрал си мишени, подхождащи на мъжествеността му - двете ни пилета.

Те си нямали идея, че попаднайки във взаймоотношенията на трите човешки субекта, всъщност обричали съществуването си. За единият те била клюцащи летящи кокошки, за вторият акащи върху любимата пейка гадини, за третият - ловен трофей. Общото между трите групи, че натоварвали съществуването си с повече значение, отколкото в действителност притежавали. За тях били характерни повече комплексите на битието, отколкото моралните добродетели, който си самовменявали. И неизменното убеждение, че никой нищо не може да им каже, защото са винаги прави...тесногръд провинциален морал на средната класа.





Мъжът се прицелил и стрелял.
Улучил първият гълъб в гърдите, убивайки го на място. От енерцията тялото на гълъбът се търкулнало и спряло във водосточната тръба на козирката.
Мъжът сложил втората съчма и се прицелил към ятото гълъби, които още не осъзнавали опасността, която покосила техният другар.
Стрелял отново и улучил втори гълъб в крилото. Птицата инстинктивно се опитала да излети, но силите и стигнали едва да набере няколко размаха височина и паднала в градинката пред козирката. Подскачайки от агония из тревките, нашият ловец, още жива сграбчил птицата и я пуснал в чувал.
Приближил се към първият труп и го разръчкал с въздушната пушка за да го откачи от улукът. Хванал го за крилото, но дръпнал прекалено силно и то се откъснало. Ръчнал за последен път обезобразената мъртва птица, а тя още топла паднала на паважът.
Последвала посестримата си в чувалът.

Със задоволство от плячката, нашият ловец изказал мъдрият довод: "Пу, деба! Ти си седиш на пейката, тея ти акат на главата !!! Аааа маха !!!"







Истината е, че много хора мечтаят да са като птиците. Само един миг да ги дели от делничните проблеми на земята и райският покой на висините. Само един размах на крилете и ето - нирваната на облаците. Да отидеш където си искаш, когато си искаш, носейки се над всичко и всички.

За жалост забравят, че когато си приклещен между примитивност и деболокожие, дори и птиците стават жертва.
Хорската простотия отдавна е надраснала гравитационните закони. Нищо, че ние пъплим тук долу.

Формулата на дълготрайната пълноценна връзка- има ли я?

От няколко години се опитвам да разбера тайната на силните, здрави, дълготрайни и пълноценни отношения. И каква е тази " тръпка " в тях? Има ли я реалнно? Преходна или вечна?
След дълги и доста на брой събеседвания, след опити- и предишни и настоящи от моя страна, стигам до две заключения:
1- Тръпка има и хората обозначават с нея всичко онова- необяснимо хубаво- в отношенията им с човека до тях, което не могат да обяснят по друг начин, освен този. Назоваването на въпросното понятие обикновено се придружава от зареян поглед по типа " Отнесе ми главата ( той/ тя)" и/ или повдигане на рамене с лицеразтопяваща усмивка и най- често всичко " обясняващата" фраза:
" Ами нали знаеш.... не може да се обясни- тръпка просто!"
Е, очевидно не е толкова просто, щом не може да се обясни. Или поне не е толкова ясно. Тук се присещам как в далечни исторически времена хората не можели да си обяснят мълниите и гръмотевиците, мислейки ги за божествена намеса. Па то какво излязло в последствие - просто (био) физика. Та в този ред на мисли, кой знае и т.нар. " тръпка" какъв ли прост неврофизиологичен процес ще излезе, ала нека засега запазим романтично- тайнственият й ореол. И без друго за много неща човек предпочита да надене точно този ореол и да се самоо (за) слепява.
Та тръпка има определено. И в нейното значение хората влагат всичко онова магично, на което не могат да дадат определение.

2- Всеки назовава различни "формули за успех" на отношенията си ( тук говорим за дълготрайните), с различни съставки, компоненти, връзки и така насетне. Но навсякъде из назоваванията една съставка присъства постоянно- уважение!
Дълбоко. И взаимно.
Лично за мен- най- силната сплав на всяка дълготрайна връзка!
Като се замислям, от уважението произтичат и доверието, и лоялността, и привърззаността, и... любовта в по- общ план. Уважение и обич- взаимнопреливащи и взаимнопораждащи се, в подходящи характери. Не могат едно без друго!
Но не са рядкост и моментите, в които уважението може да понамалее или се позагуби. И ако тези моменти продължат достатъчно дълго, то връзката е обречена на своят неизбежен провал. Я от навик, я от самовъзгордяване на единият от двамата партньори( или пък и на двамата) и т.н. Кризисен момент за всяка връзка. Сериозните връзки надживяват тези моменти по свой си начин. Ала има ли универсален такъв?
За мен- да, категорично! И няма да открия топлата вода, като напиша, че това са Основите.
" Винаги, когато не знаеш как да реагираш, завръщай се към основите!" ( тази реплика, преди години, чух в един филм, макар и по друга тематика).

Основи= Начало.

Тоест- в един такъв кризисен момент, спомни си началото- как бяхте тогава? Ти? Той/ Тя? Вие? Извикай спомените си с цялата сила, на която са способни и се потопи максимално дълбоко в тях- първите погледи, първите докосвания, първият флирт, първите смешки, с какво се впечатлихте взаимно, кое ви доставяше най- голямо удоволствие преди, а в последствие? Повтори го!
Не го забравяй!
Не си позволявайте да го забравяте!:)
Така и ще предотвратиш... да ги наречем " кризите на уважението" във връзката си. Струва ми се и за " бракуваните" :) се отнася.
Не, че съм големият спец по връзките, та да поучавам.Не го и правя. Но това ми изглежда като възможно най- лекият и приятен вариант за дълготрайност. Дори чак сега съм в началото на първата, може би, в живота ми истинска връзка, с тенденция да е сериозна . И ми се иска да е от онези... магично дълготрайните. Затова- месеци по- късно не си позволявам да забрявам романтиката и очарованието на началото. Напротив- развиваме ги, въпреки нелеките моменти, тук- таме скандали, спорове и така насетне изясняващи ситуации. Не знам как ще е след години и не искам да впервам безмислено толкова далечен взор, ала тук и сега е с много уважение към другият. Стараем се да градим здрави основи, солидното " начало" Днес, укрепващо бъдещото Утре, ако може без крах.

Да не забравям (е) нашата малка Вселена!

Женското " Не" и мъжкото " Да"

Аман вече от мъже, на които казваш " Не" и точно това искаш да кажеш, а те го възприемат като " Да", водени от вечната флиртаджийска игра " Женското Не е равно на Да".
Аман и от жени, които не знаят какво да кажат- " Не" ли ще е, " Да" ли ще е , пропускайки евентуалните варианти , като например- " Точно сега не съм съвсем сигурна какво искам( демек чистата истина)", " Нека си помисля", "Нека реша по- късно и сама ще ти кажа"... и те така нататък.

Мили жени, много ви се моля, когато казвате "Не", нека наистина бъде " Не", за да разберат мъжете, че отказът не е нищо друго, освен отказ. Ще спестите и на останалите жени доста време и нерви да обясняват, че като е " Не", значи е " Не" и е безпредметно да се чете между редовете( които даже ги няма).

Мили мъже, когато една жена ви отказва, оставете я наистина да го направи. Ако е било нереален отказ, подтикващ към упористост и настървение от ваша страна, тя сама ще ви даде по- нататъшни знаци и ще разберете какво всъщност се е криело зад въпросното й " Не". Иначе, рискувате тотално да се изложите в очите й, от сравнително лекото " досадник" до по- сериозното " толкова закъсал, та няма накъде повече".
Чуете ли отказ, отдръпнете си и покажете независимост- жените са същества, склонни да изпадат в дълбоки размишления за причинно- следствените връзки и при един такъв отказ, пътищата ще са два- 1- Ако е бил истинки, тя ще ви уважава за това, че не сте досаждали и ако стане на въпрос някъде да ви спомене, ще е с уважение, а не със злостни коментари. Демек- ще й се издигнете в очите ( ако е жена на място, разбира се, а не надута самохвалка на тема " Колко пича поставих на мястото им").
Вариант две- Ако е бил фалшив отказ или от някакво изкривено уж благоприличие, тя ще се замисли защо толкова лесно сте отстъпили от предложението/ настояването/ намеренията си и дали тя не е изтървала нещо важно. И ще измисли вариант как сама да дойде при вас, изглеждайки чисто случайно. В този случай , следващият път ще си помисли дали да каже Не или Да. И в двата варианта обаче вие самите печелите- най- малкото ( което не е никак малко) запазвате достойнството и мъжката си гордост.

Косвено- печеля и аз- все ще дойде време, когато няма да ми трябват часове и дни да обяснявам, че като кажа " Не", значи е " Не" на всички възможни езици и нищо повече от това! :)

ЛЮБЭ - Младшая сестренка

По едно време не можех да спра да я слушам. Намерена случайно, но безкомпромисно любима балада.

99 % срещу 99% в полза на жените

Което ще рече- ако една жена излезе от къщи, (при) вечер, било то на диско, бар или друг сорт заведение, с цел да си намери мъж, в 99 % от случаите ще успее, докато един мъж, ако излезе от тях със същата цел, при същите обстоятелства, в 99% от случаите е сигурно, че ще се провали.
Това ми впечатление бе и наскоро потвърдено от представител на другият пол, който се оплака колко трудно ставало с годините да си намери квалитетно гадже- разбирайте- да не му тича след парите като малолетна проститутка, да не е в прокурорска възраст и да го харесва като този, който е, а не като онзи, който има еди- какво- си.
А за него гарантирам, че е джентълмен отвсякъде, но уви, все няма късмет да срещне така желаното от него момиче, а онези, които е срещнал и отговаряли на горните условия, просто не били на момента или фазата, ако предпочитате- " Е, сега ти е излязъл късмета".
И това се отнася не само за мацки в графа " красива", но и за по- обикновено изглеждащи девойчета. Такива са фактите- независимо силен или слаб пол, жените са тези, които дирижират нещата и взимат решенията, дори някой да си мисли противното. А да си жена и да убедиш мъж в някаква своя идея или предложение по начин, че той да я приеме като негова и да си повярва, си е живо изкуство. Но и доста жени го владеят. Докато мъжете им си мислят, че те са го решили/ предложили/ създали в главите си или на действие.
Нищо подобно.
Жените държат козовете и то дотолкова, че можете да сте най- зальоханият субект, но ако уцелите момента и настроението на жената срещу вас, да ви се отворят царските двери на Раят;) И обратното- дори и да сте ултра сексапилен, с възможно най- съблазнителният глас, ако вашата избраница си е решила, че няма да ви се отвори парашута, то той няма да се отвори и падането ще е болезнено. Всичко е въпрос на момент, както се казва. Затова на много мъже възприемат жените като сложни и неразбрани. А не е така, но трябват умения и сензитивност, за да разберете настроенията на жената и накъде духа вятърът. Това, разбира се, изисква известен опит, усилия и немалко наблюдение, които трябва да се полагат.Даром нищо не се получава. Само че, ви мързи и при първата спънка мятате ръце и възклицавате- " Жени, какво да ги правиш ! ". Всъщност нищо- ние правим каквото си искаме, защото вие ни позволявате, мислейки си, че така ще стигнете до нас. Но това отново води до приземяване със затворен парашут. После- жените ви били виновни, затова, че вие не искате да положите минимални усилия да ни разберете и да овладеете поне едно умение спрямо нас. От друга страна навсякъде някакви си там организации и женски списания ми тръбят от всяка страница едва ли не -" Какво всъщност иска да ни каже мъжът?"; " Как да се научим да разпознаваме признаците на еди-какво-си( по отношение на мъжете)?"; " Как да сте неотразима в леглото?"; " Как да му доставяте удоволствие?" и какви ли не още дивотии, от които ми дойде до гуша. Защо, питам аз, след като жената сама решава и от нея всичко се определя?
Сега две уточнения- 1- това, слава богу, не се отнася за всички мъже и
2- това не се отнася за всички жени. Някои нежни представителки никога нищо не знаят защо искат, освен, че искат нещо си. Такива просто е кауза пердута да се опитваш да разбереш, тъй като и те сами не се разбират, уви. Този тип жени трябва да се различава от другият, който е наясно и си струва да разбереш. И за това се искат умения, иначе резултата ще продължава да бъде 99% срещу 99% в полза на жените.....

Надиграването

Разбуди я с меки целувки.

Започна своята любима сутрешна разходка, пълна противоположност на нощните пътешествия по извивките й. Стремително се заизкачва отдолу-нагоре. Когато стигна до любимото й място - малко под гушката, тя несъзнателно се усмихна, все още в просъница. Това беше ясен знак, че все по-малко време му остава да чертае собствени пътеки от удоволствие по нея. Знаеше си, че веднага след като сетивата й отчетат неговата експанзия, ще впрегне ентусиазмът му за собствена наслада. Беше доволен от това. Така беше често.

Надвеси се над нея, и макар да беше физически по-силен, далеч не си правеше болни илюзии, че може да очаква покорство. Истината е, че не го и искаше. Напротив - своенравието й, непримиримостта й, влудяващата опърничавост на моменти, бяха нещата, които го респектираха и бяха решаващи в изборът му да я избере за своя спътница... Дълбоко в себе си усещаше, че опиташе ли да прояви комплекс за доминиране... щеше да я изгуби. Нарушеше ли балансът между тях, щеше да остане сам.
Грижеха ли се за хармонията, затваряха кръгът на своята си вселена, с гордост способни да преминат през всичко...

Отнесен от тези мисли, пропусна да забележи игривото пламъче в пъстрите й очите, докато я драскаше с брадичка. Това беше слабото й място и винаги я караше да настръхва от удоволствие. Така тя отвърна с любимата си контраатака - доволно силно впиване на зъбките й в неговата шия. Знаеше си много добре, че това го изкарва от релси и много ясно искаше да му каже: "Не ме провокирай драги, знаеш, че мога и аз... :) :) "


Така в тръпчиво-сладко надиграване започна поредната тяхна сутрешна магия...

И макар да не беше негов ред, чрез умело - чисто женско- манипулиране се видя пред свършен факт и се запъти към кухнята, за да направи кафето. В замяна си науми да я помоли за омлет към обяд...
Около тях царяха идилията и динамичното равновесие... ала...

Нещото, което и двамата нямаше как да знаят след тази сутрин, е, че само след по-малко от година, тези им утринни закачки щяха да бъдат прекратени за неопределено време.






Защото те просто щяха да са 3-ма...

Нашата лодка спокойствие

Красива, малка лодка ще ти пратя, в какъвто цвят желаеш, с попътен вятър мислите ми луди по тебе, с курс до сърцето ти и пристан в твоите мисли. Ще я извезам с алени възглавнички, които ще ти шепнат за всяка изброена от душата ми луна до поредната ни среща.
Сякаш си моят моряк на плаване далечно, сред бури и тъма.
Положи главица, натежала, изнурена сред дъхавите им ухания, за да си спомниш за мене и прегръдките ми леки, разстилащи около тебе ароматна топла атмосфера.
Ще ти бъда пристан- и в мислите, и във сърцето си, където пусна неусетно свойта котва. Ще те прилаская в мене, потапяйки те нежно в нашият пристанищен свят, където сме себе си.
Гласът ми ще те гали като топъл бриз и ще отмива тегобите от лицето ти, ще носи умиротворение.

И там, на нашата лодка, изпратена от мене, ще слушаш приказка за докосване, любов и емоция, и ще те потапям в себе си... до пълната вселенска хармония...

Вълна, след вълна, след вълна в безбрежен океан от спокойствие.

Ще ти бъда и Зорница, и пристан, и бряг- там, докъдето стига нашият свят.

През отровата на умората, която подчинява всичките ми сетива...
...спомних си за две любими, прекрасни песни. Безразличието към тях в невъзможно.

Мараня, нощ и просветление

Въпреки залязващото зад хълма слънце, маранята беше трудно поносима. Имаше чувството, че ако протегне ръка пред себе си, ще разбърка въздушните тежки частици под формата на лепкава топка от слънчева жега.
Беше задушно горещо, дори вятърът беше прискимтял от горещината и се изпарил кой знае над коя прохладна долина, да носи живот.
Само не и тук.
Виждаше хоризонта пред себе си, издигащ се на плуващи от горещината етажи, стопяващ се от нея. Като разтопено мастилено петно.Под леките си сандали усещаше тежкото дишане на земята, пухтенето й от пресъхналост. Скърцаше и пукаше от жега. Погледна пътеката- повърхността й се напукваше от адовата жега и тежестта на неподвижният въздух над нея.
" Господи, искам да ми мирише на море, искам вятър, искам.... хладина"- мислеше си изнурено, докато правеше изнемощели опити да вее тънко ветрилце около лицето си. Напразно- усещаше солената пот да пощипва кожата й, макар и да беше на сянка, върху напечените стъпала на верандата. Повдигна косата си, но не усети облекчение. " Що за жега е това, дори в човешкото сърце, обзето от страст няма такива градуси, дори най- силният ром не отваря така порите...."- продължаваше да мисли разхвърляно в следобедно- вечерен унес.
" Нощта ще ми донесе облекчение! Нощта винаги всичко потулва, закриля, поглъща в себе си... и мен ще погълне след жегата, ще ми стане леко, ще донесе облекчение или просветление.... хладина, къде е този вятър, по дяволите дяволското му време! Живо наказание под небето...."
Въздъхна с пресъхнало гърло. Пресегна вяло към чашата с вече сгорещено манго и отпи малка глътка, колкото да намокри устните си.
" С какъв акъл дойдох в тази дива пустош посред лято- недоумяваше в мислите си- ако исках да си стопя мозъка, има и по- бързи начини от подобно проклятие. Хммм, прогнозите не бяха такива. Даммм, прогнозите никога не са такива, както първоначалото, трябва гъвкавост на реакциите.... трябва, но откъде ти, като се топя пред очите си."
Погледна тревата до себе си- гротескно прежълтяла с болен жълтеничен цвят. Изля каната с манго върху нея и се чу свистене- дори сокът бягаше от жегите, без да остави следа в горещото лоно на препечената земя.
" Ужас! Ще стана на стафида, докато въздухът се раздвижи..." . Погледна кожата си- " Е, тъмна стафида", усмихна се на себе си вътрешно.
" Климатът страда. Преди години, по това време, нямаше такива неща. Какво си причинява човечеството, колко коварно неусетно се самоунищожаваме, правейки се на герои над природата, незагрижени за последствията от днешната ни дейност. Никакво предвиждане, никакво! Не виждаме по- далеч от носа си. Толкова сме самовглъбени и мисловно ограничени, че забравяме и отказваме да мислим за няколко неща едновременно.... А освен нас идват поколенията, раждащи се и живеещи във видоизменена от нас среда. В друга природа, в друго време, до самоунищожение. И какво ли ни пука, щом сега ние можем , ние живеем, не предвиждаме нищо по- далечно, дори най- елементарното.... Ах, по дяволите, как не я понасям тази жега....Бълнувам вече в главата си, най- вероятно, това е, трябва да отмине, нощта наближава..."
Погледна отново към хоризонта и ахна- видя в далечината отровните газове на фабриката, онази фабрика, чиито проект трябваше да одобри, да се разтикват от внезапно нахлул вятър. Носеха се наоре, към притъмняващото небе, смесваха се с маранята, вдигаха с лекота прахта от напечената земя и го разнасяха незнайно къде. Фабриката се топеше пред взора й, небето се прочисти, ветровитото време, сменящо за секунди адската жега, докосна горещата й кожа, заигра се с косата, полепнала на тила й. Настръхна за секунди от изсушаващата я пот, докосната от хладният въздух. Стана и се съблече гола.
Излезе на пътеката, предвкусвайки дъжда, задаващата се буря и зачака първите капки дъжд да засвистят по горещото й тяло, да наситят въздуха с влага, да преродят природата, така изнемощяла от жегата. Или от човека.
От фабриката в далечният хоризонт нямаше и следа.
Потрепери- вятърът беше станал студен, небето притъмняло, неясно от какво- дали от настъпващата нощ или от задаващата се буря. Въздухът само очертаваше силуета й, до изчезване. И тя се стопи сред природата , както фабриката.... до изчезване...

Събуди се изпотена и трепереща, въпреки хладната агмосфера от климатика. Огледа се. В луксозният й апартамент всичко беше заспало сред прохлада. " Господи, що за сън беше това?! Или сега сънувам покоят след катаклизъм?! "
Докосна кожата си- нейната си е, заедно с усещанията.
Отмена сатененият чаршаф от себе си, стана, без да се облича и набра машинално някакъв номер.
- Какво има, шефке, 4 -и сутринта е?- разнесе се сънлив глас от отсрещната страна.
- Спирам проекта на фабриката още сега! Никакви фабрики повече! От понеделник преустановяваме дейността си в тази сфера! Парите, които са инвестирани в проектите, ще пренасочим за природозащитна дейност- нареждаше делово, с категоричност.
- Ама как така?!- не разбираше съненият глас.- Ще роптаят, ще заведат дело за земята, ще станат скандали, съдилища, уволнения...
- Стига! За това грижата е моя. Ще предложа други проекти, за защита на същата тази земя, в паркове, с по- широка мащабност и използваемост. Ще има и по- голяма възвръщаемост на средствата, по- бърза. В крайна сметка аз нареждам потреблението на проектите, фирмата е моя! Ти само прекрати настоящите проекти и уведоми останалите. В понеделник ще имаме главно събрание, там всичко ще представя и ще ви бъде обяснено. Действай веднага.- нареди разпалено и трясна слушалката.
" Да, нощта носи просветление. На започваща одухотвореност... Къде са ми скиците?!"

Все така гола, седна на работният плот, в прохладната светлина на изгряващото утро, чертаейки проекти за едно по- светло бъдеще. За себе си, за природата, за поколенията, за света.

Негово величество...твоят член!

Преди доста време създадох тази статия за друго виртуално място, но сега реших да си я преместя и тука, да ми е под ръка:), дет се вика:). Помествам я във вида, в който я писах тогава, без каквито и да било допълнителни корекции. Приятно четене :)


Напоследък ми прави впечатление,че доста млади хора започнаха все по-открито и с искрено желание да се интересуват за сексуалната си култура( въпреки това все още крайно недостатъчно!) , за анатомията и физиологията на половите си органи, така че ми хрумна да подбера въпросите/за мъжката част/, които преобладаващо и най-често, са ми задавали. Тази темичка ще съдържа и отговорите им, респективно-да не кажете, че аз съм ги измислила- има си учебници и техните автори са "виновниците", но с ваше позволение ще пропусна да цитирам целият авторски колектив :). Та- на дневен ред е ... твоят член !

Колко е нормално да е голям?
Това е най-честият въпрос всъщност- и така- "Нормално"-то започва от 8-13 см дължина в отпуснато/!/ състояние и достига до 13-17 см в ерекция. Сега, обаче тука едно уточнение да направиме- Статистиката по отношение на размерите на мъжкия полов орган в спокойно състояние е по-уклончива, тъй като размерите на невъзбудения пенис са променливи. На всички е добре известно, че пенисът се свива силно например в студено време или в студена вода, но може и да се разтегли доста при топло време, при взимане на топла вана или в сауна.
И съответно по отношение на ширината/окръжността/ се приема, че средно 8.5 см е нормата в невъзбудено състояние, а във възбудено- 11см.
Извода е, че огромна част от мъжете влизат точно в тази категория, макар мнозина да са дълбоко убедени, че им е твърде малък/ гледище на ниво каменна ера, ама айде-как да е/.


Правилно ли го измервам?
Техниката е следната:
1.Измерване на дължината:
Трябва в права линия да измериш разстоянието от кожата на корема, от която пенисът излиза/мериш отгоре по протежение на пениса/ и крайна точка, която се равнява на най-отдалеченото по време на ерекция място на главата на пениса/самият връх/. Значи, за да го измериш, трябва да доведеш по твой си начин пениса си в максимална ерекция/ама не те знам после как ще сколасаш да го измериш и да фиксираш стойностите-с гадже ще ти е по-лесно,но ти си знаеш /. Та- с линийка, чието начало/тоест 0/ се поставя в корена на пениса ти- до самата предна коремна стена- ъгълът межу нея и члена ти в ерекция да образува 90 градуса- та поставяш така линийката и тя не трябва да хлътва навътре- няма да измериш реално в такъв случай. Значи разбра- корена на пениса, до кожата на коремна стена допряна линийка, максимална ерекция и измерваш до най-връхната точка на главичката. Това измерване повтаряш още два пъти и осредняваш резултата / така ще е най-обективно/. Повторението на измерването да става в различни дни, в различно време от денонощието и при различна температура, като е желателно да не си извършвал еякулация поне 24 часа преди измерването и по време на самото измерване също да не се изпразваш.. /след него чак/.

2.Измерване на ширината /дебелината/:
За да го направиш, представи си, че ще разглеждаш пениса си като една окръжност- значи ще определяш параметрите й- дебелината се определя като линейното разстояние на най-дебелата част на ствола на ерегиралия пенис. Това разстояние има една обща начална и финална точка/тоест си представи една окръжност и нейната начална точка-крайната ще е същата-нали е окръжност,щом измерваш обиколката/.
И така измерването става по следният начин- Пениса трябва да е в максимална ерекция. Този път ще ти трябва измерителен сантиметър, чийто край /точка 0/ поставяш в най-дебелата част на пениса и точката се отбелязва, след което измерителната лента се увива около ствола на пениса, за да достигне отново изходната точка. Ще го обясня така- в състояние на твоята максимална възбуда огледай добре коя е най-широката част на пениса ти. Избери си къде в тази зона да сложиш началото на сантиметъра и после обвий ствола с останалата част на сантиметъра по неговата окръжност. Но само в тази най-широка част!Отчиташ резултата и повтаряш още два пъти- не един след друг, а както при дължината.

Изчислението:
Получените числа се събират и делят на техния брой (отделно за дължина и за дебелина), като така се получава осреднен вариант на големината на пениса, който се приема за реална дължина или дебелина.

Какво съдържа спермата?
Спермата е висококонцентрирано съединение, в което има:
-захари/фруктоза, сробитол, иноситол/;

-протеини и аминокиселини/креатин например/;

-минерали/фосфор, цинк, магнезий, калций, калий/;

-витамини / Б12 и Ц/;

- малко хормони /тестостерон, простагландини/

и биокиселини.

Състава й е сравним с този на белтъка на яйцето или на желатина.1 ч.л. сперма съдържа около 5 калории, но въпреки захарите в нея не може да се каже, че е въглехидратна.

Какво е нормалното количество сперма , което трябва да отделя мъжът при полов акт?
Честно споделено, напоследък това е доста интересуващ мъжете въпрос- вече започват да си обръщат внимание и на други аспекти за количество / размери / обем. Истината е, че тук отново става въпрос за индивидуалности, но общоприетото е, че в норма от 1 лъжичка до приблизително три- четири чаени лъжички е нормалното. С възрастта разбира се, това количество намалява, но така или иначе това става на възраст около 50-60 години и то не при всеки мъж ;) / е, няма случай да се увеличи, но все пак/.
При по-голямо от това количество вече е приемливо да се говори за патология- има мъже, които отделят изключително много сперма- това си е патология и трябва да посетят сексолог/ венеролог/ гинеколог/ уролог според това какви съпътстващи оплаквания имат. Общо взето има една такава тенденция мъжът да желае или да копнее да е с много сперма.

Мили мъже, три неща-:
1-За половият акт е важно да сте твърди, желаещи и страстни- това колко сперма отделяте е последното, което ще тръгнем да изискваме/стига да не говориме за фрапантности/.
2-За самото оплождане/малко фермерски звуча в момента, но вие ще ме извините;)/ не е от значение количеството , а качеството на спермалният "материал"/тоест доколко са витални/жизнеспособни сперматозоидите ви/
и 3- но не и по важност- харесва ви, когато партньорката ви поглъща вашата сперма- ок, не се натискайте да 'произвеждате' значими количества, тъй като партньорката ви не иска дъжд насреща си, а нещо нормално за преглъщане. Та- стига с вашите мании по размери и количества!

До кога съм най-годен да стана баща? / забележка- има се предвид оплодителната способност, не желанието за секс/
След като отпразнуват 35- ия си рожден ден, мъжете започват да произвеждат по-малко от белите ... хммм... палавници да речем. Типичният 30 и няколко годишен мъж няма проблеми в повечето случаи с размножаването, защото организма му все още създава милиони сперматозоиди всеки ден. Но... стане ли на 45 години, за да забременее жена от него, то той трябва да положи 5 пъти повече усилия. Повечето мъже запазват способността си да имат деца през целият си живот, като разликата при тях е, че след една определена възраст това ще отнеме малко повече време.

Колко мастурбации е вече прекалено много?
Един мъж на възраст около 20-те или началото на 30-те често мастурбира няколко пъти дневно, всеки ден и това е напълно нормално. През този период от живота си ти преживяваш пик на производството на тестостерон и това избива в свръхколичество сексуална енергия. Дори ако се радваш на редовен и напоителен секс, все още можеш да имаш нужда и от малка ръчна собствена "помощ", за да избиеш напрежението. Това не означава, че партньорката ти не те задоволява, просто много лесно се възбуждаш.

Кога мастурбацията е вече притеснителен факт?
Тогава, когато вместо да посягаш към нещо от плът и кръв / разбирай жена/ мъж- каквото ти е на вкус/, предпочиташ да се забавляваш сам или да останеш в интимна близост единствено с току- що сваленото порно от нета./така- в учебниците ми не пише точно такива неща, но до голяма степен интерпретирам, за да е разбираемо, без терминологии/.

Когато мастурбирам или правя секс, свършвам твърде бързо-къде е проблемът?
Впрочем зависи от годините ти- например това е нещо много често при младите " любовници "- нарича се преждевременна еякулация и се дъжи най-често на факта, че те много лесно се възбуждат. Начинът да се забави темпото е, като мъжът започне да визуализира в съзнанието си нещо, което му действа антисексуално в момента, когато му дойде времето да се... да речем пусне по вълната.

Защо ерекцията ми пада по време на секс?
Стресът се сочи като основен виновник в случая, психичното напрежение на мъжа е от особено значение по време на половият акт. Мъжете не са роботи и не може винаги да са готови бойци в леглото, така че, ако си жена и четеш това, приеми за неизбежен факта, че все ще попаднеш на мъж или партньор със злополучни дни в леглото. И тогава, ако не влезеш в положение, ще излезеш от живота му. Това е положението- или приемаш или не.
Алкохолът, наркотиците под каквато и да е форма и вид също могат да са причина за подобен неуспех. Притеснението на един мъж дали ще се представи добре пред тебе може също да наклони посоката надолу- парадокс, но това го знаете всички:)

Колко нормално продължава оргазма при мъжете?
Средният мъжки оргазъм продължава около 6 секунди- става въпрос момента на самата кулминация-не времето от проникването до свършването/. За сравнение-при жените продължава 23 секунди- еххх, май за първи път си обичам пола;)

Sky.fm. Разтопи ли се ?!?

На вашето внимание предоставям, едно наистина прекрасно онлайн радио. Без нервопогубващи реклами, без плащания, без десетки кодеци и програми за пускане.

Малка сбъдната мечта...
...джинглите са известявани от приятен женски глас с английски акцент,
...изписва ти имената на песните, което си е добре дошло за домашната колекция,
...около 40 канала, ориентирани към всеки музикален вкус. ОСОБЕНО за душите с нужда от релакс:

Bebop Jazz

Smooth Jazz

Classical Guitar

Solo Piano

Bossa Nova Jazz

Chillout

Lounge

Salsa

Trance

House


Надали заклетите меломани са пропуснали тази манна небесна, но искрено ще се радвам, ако дори и един човек чрез нашето блогче се приюти във sky.fm.




...звученето на мекият чилаут, неусетно ти отнася мислите към любимото същество. С привкус на копнеж и носталгия си спомняш, как тихичко си й се любувал, докато тя спи до теб. Как не си помръдвал от боязън да не я събудиш. Защото ти е единствена. Нека, нека си почине...заслужава. Вчера тя е раздала толкова много на непознати за да ги спаси....а рядко е получава дори:"благодаря ти докторке !"

На шега си налагаш да дишаш с нейното темпо. Скоро разбираш, че това е доста трудно. Ти си развълнуван достатъчно, а тя има нужда от толкова мъничко въздух.

Нежно я целуваш по ушето. Тя измърква в просъница, смътно усетила милувката. Знаеш, че ще мине още доста време до размяната на първите за деня думи...тя се разсънва наистина дълго. Спираш, подарявайки й още безценни минутки в царството на Морфей...
...заслужава ги..