Надиграването

Разбуди я с меки целувки.

Започна своята любима сутрешна разходка, пълна противоположност на нощните пътешествия по извивките й. Стремително се заизкачва отдолу-нагоре. Когато стигна до любимото й място - малко под гушката, тя несъзнателно се усмихна, все още в просъница. Това беше ясен знак, че все по-малко време му остава да чертае собствени пътеки от удоволствие по нея. Знаеше си, че веднага след като сетивата й отчетат неговата експанзия, ще впрегне ентусиазмът му за собствена наслада. Беше доволен от това. Така беше често.

Надвеси се над нея, и макар да беше физически по-силен, далеч не си правеше болни илюзии, че може да очаква покорство. Истината е, че не го и искаше. Напротив - своенравието й, непримиримостта й, влудяващата опърничавост на моменти, бяха нещата, които го респектираха и бяха решаващи в изборът му да я избере за своя спътница... Дълбоко в себе си усещаше, че опиташе ли да прояви комплекс за доминиране... щеше да я изгуби. Нарушеше ли балансът между тях, щеше да остане сам.
Грижеха ли се за хармонията, затваряха кръгът на своята си вселена, с гордост способни да преминат през всичко...

Отнесен от тези мисли, пропусна да забележи игривото пламъче в пъстрите й очите, докато я драскаше с брадичка. Това беше слабото й място и винаги я караше да настръхва от удоволствие. Така тя отвърна с любимата си контраатака - доволно силно впиване на зъбките й в неговата шия. Знаеше си много добре, че това го изкарва от релси и много ясно искаше да му каже: "Не ме провокирай драги, знаеш, че мога и аз... :) :) "


Така в тръпчиво-сладко надиграване започна поредната тяхна сутрешна магия...

И макар да не беше негов ред, чрез умело - чисто женско- манипулиране се видя пред свършен факт и се запъти към кухнята, за да направи кафето. В замяна си науми да я помоли за омлет към обяд...
Около тях царяха идилията и динамичното равновесие... ала...

Нещото, което и двамата нямаше как да знаят след тази сутрин, е, че само след по-малко от година, тези им утринни закачки щяха да бъдат прекратени за неопределено време.






Защото те просто щяха да са 3-ма...

Нашата лодка спокойствие

Красива, малка лодка ще ти пратя, в какъвто цвят желаеш, с попътен вятър мислите ми луди по тебе, с курс до сърцето ти и пристан в твоите мисли. Ще я извезам с алени възглавнички, които ще ти шепнат за всяка изброена от душата ми луна до поредната ни среща.
Сякаш си моят моряк на плаване далечно, сред бури и тъма.
Положи главица, натежала, изнурена сред дъхавите им ухания, за да си спомниш за мене и прегръдките ми леки, разстилащи около тебе ароматна топла атмосфера.
Ще ти бъда пристан- и в мислите, и във сърцето си, където пусна неусетно свойта котва. Ще те прилаская в мене, потапяйки те нежно в нашият пристанищен свят, където сме себе си.
Гласът ми ще те гали като топъл бриз и ще отмива тегобите от лицето ти, ще носи умиротворение.

И там, на нашата лодка, изпратена от мене, ще слушаш приказка за докосване, любов и емоция, и ще те потапям в себе си... до пълната вселенска хармония...

Вълна, след вълна, след вълна в безбрежен океан от спокойствие.

Ще ти бъда и Зорница, и пристан, и бряг- там, докъдето стига нашият свят.

През отровата на умората, която подчинява всичките ми сетива...
...спомних си за две любими, прекрасни песни. Безразличието към тях в невъзможно.

Мараня, нощ и просветление

Въпреки залязващото зад хълма слънце, маранята беше трудно поносима. Имаше чувството, че ако протегне ръка пред себе си, ще разбърка въздушните тежки частици под формата на лепкава топка от слънчева жега.
Беше задушно горещо, дори вятърът беше прискимтял от горещината и се изпарил кой знае над коя прохладна долина, да носи живот.
Само не и тук.
Виждаше хоризонта пред себе си, издигащ се на плуващи от горещината етажи, стопяващ се от нея. Като разтопено мастилено петно.Под леките си сандали усещаше тежкото дишане на земята, пухтенето й от пресъхналост. Скърцаше и пукаше от жега. Погледна пътеката- повърхността й се напукваше от адовата жега и тежестта на неподвижният въздух над нея.
" Господи, искам да ми мирише на море, искам вятър, искам.... хладина"- мислеше си изнурено, докато правеше изнемощели опити да вее тънко ветрилце около лицето си. Напразно- усещаше солената пот да пощипва кожата й, макар и да беше на сянка, върху напечените стъпала на верандата. Повдигна косата си, но не усети облекчение. " Що за жега е това, дори в човешкото сърце, обзето от страст няма такива градуси, дори най- силният ром не отваря така порите...."- продължаваше да мисли разхвърляно в следобедно- вечерен унес.
" Нощта ще ми донесе облекчение! Нощта винаги всичко потулва, закриля, поглъща в себе си... и мен ще погълне след жегата, ще ми стане леко, ще донесе облекчение или просветление.... хладина, къде е този вятър, по дяволите дяволското му време! Живо наказание под небето...."
Въздъхна с пресъхнало гърло. Пресегна вяло към чашата с вече сгорещено манго и отпи малка глътка, колкото да намокри устните си.
" С какъв акъл дойдох в тази дива пустош посред лято- недоумяваше в мислите си- ако исках да си стопя мозъка, има и по- бързи начини от подобно проклятие. Хммм, прогнозите не бяха такива. Даммм, прогнозите никога не са такива, както първоначалото, трябва гъвкавост на реакциите.... трябва, но откъде ти, като се топя пред очите си."
Погледна тревата до себе си- гротескно прежълтяла с болен жълтеничен цвят. Изля каната с манго върху нея и се чу свистене- дори сокът бягаше от жегите, без да остави следа в горещото лоно на препечената земя.
" Ужас! Ще стана на стафида, докато въздухът се раздвижи..." . Погледна кожата си- " Е, тъмна стафида", усмихна се на себе си вътрешно.
" Климатът страда. Преди години, по това време, нямаше такива неща. Какво си причинява човечеството, колко коварно неусетно се самоунищожаваме, правейки се на герои над природата, незагрижени за последствията от днешната ни дейност. Никакво предвиждане, никакво! Не виждаме по- далеч от носа си. Толкова сме самовглъбени и мисловно ограничени, че забравяме и отказваме да мислим за няколко неща едновременно.... А освен нас идват поколенията, раждащи се и живеещи във видоизменена от нас среда. В друга природа, в друго време, до самоунищожение. И какво ли ни пука, щом сега ние можем , ние живеем, не предвиждаме нищо по- далечно, дори най- елементарното.... Ах, по дяволите, как не я понасям тази жега....Бълнувам вече в главата си, най- вероятно, това е, трябва да отмине, нощта наближава..."
Погледна отново към хоризонта и ахна- видя в далечината отровните газове на фабриката, онази фабрика, чиито проект трябваше да одобри, да се разтикват от внезапно нахлул вятър. Носеха се наоре, към притъмняващото небе, смесваха се с маранята, вдигаха с лекота прахта от напечената земя и го разнасяха незнайно къде. Фабриката се топеше пред взора й, небето се прочисти, ветровитото време, сменящо за секунди адската жега, докосна горещата й кожа, заигра се с косата, полепнала на тила й. Настръхна за секунди от изсушаващата я пот, докосната от хладният въздух. Стана и се съблече гола.
Излезе на пътеката, предвкусвайки дъжда, задаващата се буря и зачака първите капки дъжд да засвистят по горещото й тяло, да наситят въздуха с влага, да преродят природата, така изнемощяла от жегата. Или от човека.
От фабриката в далечният хоризонт нямаше и следа.
Потрепери- вятърът беше станал студен, небето притъмняло, неясно от какво- дали от настъпващата нощ или от задаващата се буря. Въздухът само очертаваше силуета й, до изчезване. И тя се стопи сред природата , както фабриката.... до изчезване...

Събуди се изпотена и трепереща, въпреки хладната агмосфера от климатика. Огледа се. В луксозният й апартамент всичко беше заспало сред прохлада. " Господи, що за сън беше това?! Или сега сънувам покоят след катаклизъм?! "
Докосна кожата си- нейната си е, заедно с усещанията.
Отмена сатененият чаршаф от себе си, стана, без да се облича и набра машинално някакъв номер.
- Какво има, шефке, 4 -и сутринта е?- разнесе се сънлив глас от отсрещната страна.
- Спирам проекта на фабриката още сега! Никакви фабрики повече! От понеделник преустановяваме дейността си в тази сфера! Парите, които са инвестирани в проектите, ще пренасочим за природозащитна дейност- нареждаше делово, с категоричност.
- Ама как така?!- не разбираше съненият глас.- Ще роптаят, ще заведат дело за земята, ще станат скандали, съдилища, уволнения...
- Стига! За това грижата е моя. Ще предложа други проекти, за защита на същата тази земя, в паркове, с по- широка мащабност и използваемост. Ще има и по- голяма възвръщаемост на средствата, по- бърза. В крайна сметка аз нареждам потреблението на проектите, фирмата е моя! Ти само прекрати настоящите проекти и уведоми останалите. В понеделник ще имаме главно събрание, там всичко ще представя и ще ви бъде обяснено. Действай веднага.- нареди разпалено и трясна слушалката.
" Да, нощта носи просветление. На започваща одухотвореност... Къде са ми скиците?!"

Все така гола, седна на работният плот, в прохладната светлина на изгряващото утро, чертаейки проекти за едно по- светло бъдеще. За себе си, за природата, за поколенията, за света.

Негово величество...твоят член!

Преди доста време създадох тази статия за друго виртуално място, но сега реших да си я преместя и тука, да ми е под ръка:), дет се вика:). Помествам я във вида, в който я писах тогава, без каквито и да било допълнителни корекции. Приятно четене :)


Напоследък ми прави впечатление,че доста млади хора започнаха все по-открито и с искрено желание да се интересуват за сексуалната си култура( въпреки това все още крайно недостатъчно!) , за анатомията и физиологията на половите си органи, така че ми хрумна да подбера въпросите/за мъжката част/, които преобладаващо и най-често, са ми задавали. Тази темичка ще съдържа и отговорите им, респективно-да не кажете, че аз съм ги измислила- има си учебници и техните автори са "виновниците", но с ваше позволение ще пропусна да цитирам целият авторски колектив :). Та- на дневен ред е ... твоят член !

Колко е нормално да е голям?
Това е най-честият въпрос всъщност- и така- "Нормално"-то започва от 8-13 см дължина в отпуснато/!/ състояние и достига до 13-17 см в ерекция. Сега, обаче тука едно уточнение да направиме- Статистиката по отношение на размерите на мъжкия полов орган в спокойно състояние е по-уклончива, тъй като размерите на невъзбудения пенис са променливи. На всички е добре известно, че пенисът се свива силно например в студено време или в студена вода, но може и да се разтегли доста при топло време, при взимане на топла вана или в сауна.
И съответно по отношение на ширината/окръжността/ се приема, че средно 8.5 см е нормата в невъзбудено състояние, а във възбудено- 11см.
Извода е, че огромна част от мъжете влизат точно в тази категория, макар мнозина да са дълбоко убедени, че им е твърде малък/ гледище на ниво каменна ера, ама айде-как да е/.


Правилно ли го измервам?
Техниката е следната:
1.Измерване на дължината:
Трябва в права линия да измериш разстоянието от кожата на корема, от която пенисът излиза/мериш отгоре по протежение на пениса/ и крайна точка, която се равнява на най-отдалеченото по време на ерекция място на главата на пениса/самият връх/. Значи, за да го измериш, трябва да доведеш по твой си начин пениса си в максимална ерекция/ама не те знам после как ще сколасаш да го измериш и да фиксираш стойностите-с гадже ще ти е по-лесно,но ти си знаеш /. Та- с линийка, чието начало/тоест 0/ се поставя в корена на пениса ти- до самата предна коремна стена- ъгълът межу нея и члена ти в ерекция да образува 90 градуса- та поставяш така линийката и тя не трябва да хлътва навътре- няма да измериш реално в такъв случай. Значи разбра- корена на пениса, до кожата на коремна стена допряна линийка, максимална ерекция и измерваш до най-връхната точка на главичката. Това измерване повтаряш още два пъти и осредняваш резултата / така ще е най-обективно/. Повторението на измерването да става в различни дни, в различно време от денонощието и при различна температура, като е желателно да не си извършвал еякулация поне 24 часа преди измерването и по време на самото измерване също да не се изпразваш.. /след него чак/.

2.Измерване на ширината /дебелината/:
За да го направиш, представи си, че ще разглеждаш пениса си като една окръжност- значи ще определяш параметрите й- дебелината се определя като линейното разстояние на най-дебелата част на ствола на ерегиралия пенис. Това разстояние има една обща начална и финална точка/тоест си представи една окръжност и нейната начална точка-крайната ще е същата-нали е окръжност,щом измерваш обиколката/.
И така измерването става по следният начин- Пениса трябва да е в максимална ерекция. Този път ще ти трябва измерителен сантиметър, чийто край /точка 0/ поставяш в най-дебелата част на пениса и точката се отбелязва, след което измерителната лента се увива около ствола на пениса, за да достигне отново изходната точка. Ще го обясня така- в състояние на твоята максимална възбуда огледай добре коя е най-широката част на пениса ти. Избери си къде в тази зона да сложиш началото на сантиметъра и после обвий ствола с останалата част на сантиметъра по неговата окръжност. Но само в тази най-широка част!Отчиташ резултата и повтаряш още два пъти- не един след друг, а както при дължината.

Изчислението:
Получените числа се събират и делят на техния брой (отделно за дължина и за дебелина), като така се получава осреднен вариант на големината на пениса, който се приема за реална дължина или дебелина.

Какво съдържа спермата?
Спермата е висококонцентрирано съединение, в което има:
-захари/фруктоза, сробитол, иноситол/;

-протеини и аминокиселини/креатин например/;

-минерали/фосфор, цинк, магнезий, калций, калий/;

-витамини / Б12 и Ц/;

- малко хормони /тестостерон, простагландини/

и биокиселини.

Състава й е сравним с този на белтъка на яйцето или на желатина.1 ч.л. сперма съдържа около 5 калории, но въпреки захарите в нея не може да се каже, че е въглехидратна.

Какво е нормалното количество сперма , което трябва да отделя мъжът при полов акт?
Честно споделено, напоследък това е доста интересуващ мъжете въпрос- вече започват да си обръщат внимание и на други аспекти за количество / размери / обем. Истината е, че тук отново става въпрос за индивидуалности, но общоприетото е, че в норма от 1 лъжичка до приблизително три- четири чаени лъжички е нормалното. С възрастта разбира се, това количество намалява, но така или иначе това става на възраст около 50-60 години и то не при всеки мъж ;) / е, няма случай да се увеличи, но все пак/.
При по-голямо от това количество вече е приемливо да се говори за патология- има мъже, които отделят изключително много сперма- това си е патология и трябва да посетят сексолог/ венеролог/ гинеколог/ уролог според това какви съпътстващи оплаквания имат. Общо взето има една такава тенденция мъжът да желае или да копнее да е с много сперма.

Мили мъже, три неща-:
1-За половият акт е важно да сте твърди, желаещи и страстни- това колко сперма отделяте е последното, което ще тръгнем да изискваме/стига да не говориме за фрапантности/.
2-За самото оплождане/малко фермерски звуча в момента, но вие ще ме извините;)/ не е от значение количеството , а качеството на спермалният "материал"/тоест доколко са витални/жизнеспособни сперматозоидите ви/
и 3- но не и по важност- харесва ви, когато партньорката ви поглъща вашата сперма- ок, не се натискайте да 'произвеждате' значими количества, тъй като партньорката ви не иска дъжд насреща си, а нещо нормално за преглъщане. Та- стига с вашите мании по размери и количества!

До кога съм най-годен да стана баща? / забележка- има се предвид оплодителната способност, не желанието за секс/
След като отпразнуват 35- ия си рожден ден, мъжете започват да произвеждат по-малко от белите ... хммм... палавници да речем. Типичният 30 и няколко годишен мъж няма проблеми в повечето случаи с размножаването, защото организма му все още създава милиони сперматозоиди всеки ден. Но... стане ли на 45 години, за да забременее жена от него, то той трябва да положи 5 пъти повече усилия. Повечето мъже запазват способността си да имат деца през целият си живот, като разликата при тях е, че след една определена възраст това ще отнеме малко повече време.

Колко мастурбации е вече прекалено много?
Един мъж на възраст около 20-те или началото на 30-те често мастурбира няколко пъти дневно, всеки ден и това е напълно нормално. През този период от живота си ти преживяваш пик на производството на тестостерон и това избива в свръхколичество сексуална енергия. Дори ако се радваш на редовен и напоителен секс, все още можеш да имаш нужда и от малка ръчна собствена "помощ", за да избиеш напрежението. Това не означава, че партньорката ти не те задоволява, просто много лесно се възбуждаш.

Кога мастурбацията е вече притеснителен факт?
Тогава, когато вместо да посягаш към нещо от плът и кръв / разбирай жена/ мъж- каквото ти е на вкус/, предпочиташ да се забавляваш сам или да останеш в интимна близост единствено с току- що сваленото порно от нета./така- в учебниците ми не пише точно такива неща, но до голяма степен интерпретирам, за да е разбираемо, без терминологии/.

Когато мастурбирам или правя секс, свършвам твърде бързо-къде е проблемът?
Впрочем зависи от годините ти- например това е нещо много често при младите " любовници "- нарича се преждевременна еякулация и се дъжи най-често на факта, че те много лесно се възбуждат. Начинът да се забави темпото е, като мъжът започне да визуализира в съзнанието си нещо, което му действа антисексуално в момента, когато му дойде времето да се... да речем пусне по вълната.

Защо ерекцията ми пада по време на секс?
Стресът се сочи като основен виновник в случая, психичното напрежение на мъжа е от особено значение по време на половият акт. Мъжете не са роботи и не може винаги да са готови бойци в леглото, така че, ако си жена и четеш това, приеми за неизбежен факта, че все ще попаднеш на мъж или партньор със злополучни дни в леглото. И тогава, ако не влезеш в положение, ще излезеш от живота му. Това е положението- или приемаш или не.
Алкохолът, наркотиците под каквато и да е форма и вид също могат да са причина за подобен неуспех. Притеснението на един мъж дали ще се представи добре пред тебе може също да наклони посоката надолу- парадокс, но това го знаете всички:)

Колко нормално продължава оргазма при мъжете?
Средният мъжки оргазъм продължава около 6 секунди- става въпрос момента на самата кулминация-не времето от проникването до свършването/. За сравнение-при жените продължава 23 секунди- еххх, май за първи път си обичам пола;)

Sky.fm. Разтопи ли се ?!?

На вашето внимание предоставям, едно наистина прекрасно онлайн радио. Без нервопогубващи реклами, без плащания, без десетки кодеци и програми за пускане.

Малка сбъдната мечта...
...джинглите са известявани от приятен женски глас с английски акцент,
...изписва ти имената на песните, което си е добре дошло за домашната колекция,
...около 40 канала, ориентирани към всеки музикален вкус. ОСОБЕНО за душите с нужда от релакс:

Bebop Jazz

Smooth Jazz

Classical Guitar

Solo Piano

Bossa Nova Jazz

Chillout

Lounge

Salsa

Trance

House


Надали заклетите меломани са пропуснали тази манна небесна, но искрено ще се радвам, ако дори и един човек чрез нашето блогче се приюти във sky.fm.




...звученето на мекият чилаут, неусетно ти отнася мислите към любимото същество. С привкус на копнеж и носталгия си спомняш, как тихичко си й се любувал, докато тя спи до теб. Как не си помръдвал от боязън да не я събудиш. Защото ти е единствена. Нека, нека си почине...заслужава. Вчера тя е раздала толкова много на непознати за да ги спаси....а рядко е получава дори:"благодаря ти докторке !"

На шега си налагаш да дишаш с нейното темпо. Скоро разбираш, че това е доста трудно. Ти си развълнуван достатъчно, а тя има нужда от толкова мъничко въздух.

Нежно я целуваш по ушето. Тя измърква в просъница, смътно усетила милувката. Знаеш, че ще мине още доста време до размяната на първите за деня думи...тя се разсънва наистина дълго. Спираш, подарявайки й още безценни минутки в царството на Морфей...
...заслужава ги..

Мисли от закачалката...

...тежи ми от известно време дилема, подобна на тази: "Аз знам, какво искам от Живота, но какво иска Животът от мен ?", или защо не пускаш бе пущина?

Вярвам, (или ми се иска да вярвам), че съм оформил, избрал и следвал професията си, някъде около ранният пубертет. От тогава са ми първите ясно дефинирани: "искам да...", "аз ще...", нямащи нищо общо с типично детското, "космонавт, полицай, пожарникар", "искам захарен памук", "искам на детска дискотека"...

Добре, ето първата голяма крачка е зад гърбът ми, но мамка му, защо разкрачът за втората е толкова бавен? Дори прекалено, щом започвам да усещам едно странно чувство на изневяра към професионалната ми страст. Искам да стане по-сериозно, но ей го вече толкова време на камък, при все това, че не искам да работя все шеф или за 2000 пара от първият месец.

Но дори едно мижаво стажантско място не изпада. Криза ли, неподходящо време ли, малшанс ли....не знам, но ми се ще. Защото ми писна от сегашните ми нередовни и символични финансови постъпления. От тягостното чувство на застой, следователно изоставане, следователно безперспективност. Получава се малко като парадоксът на Зенон, колкото повече вървиш, толкова повече си седиш на едно и също място. Като рибка във аквариум. Спуснати прозрачни стени, в които ти се казва да живееш. Надскочиш ли ги...нямаш въздух.

Баси, ясно е, че мога да се наредя редом до единайсетокласниците в Макдоналдс да пляскам кюфтета, ама на 25 ли да започна тепърва да се открехвам в моят занаят? Тогава пък хептен няма да има кой да ме чака.

Дилема, или смотана работа или застой...
...сладко, горчиво, какво?

Herd & Fitz - I Just Can't Get Enough

I just can'’t get enough
It’’s the feeling that I love
I just can'’t get enough
It’’s the feeling that I love

(Intoxicating)
I just can'’t get enough
(Exhilarating)
It’’s the feeling that I love
(Intoxicating)
I just can'’t get enough
(Exhilarating)
It’’s the feeling that I love

I'’ve never felt, like this before
I'’ve never wanted, lovin'’ more
I'’ve waited all my life for this
A simple sign, or a little kiss
I just want to say I need you
And it feels good when I'’m with you
Can'’t you see
I Just can'’t get enough
It’’s the feeling that I love

(Intoxicating)
I just can'’t get enough
(Exhilarating)
It’’s the feeling that I love
(Intoxicating)
I just can'’t get enough
(Exhilarating)
It’’s the feeling that I love

You make me feel so secure
It’’s all I ever, asked you for
I'’ve waited since a child for this
A simple life with little things
I just want to say I need you
And it feels true when I'’m near you
Can'’t you see
I Just can'’t get enough
It’’s the feeling that I love

(Intoxicating)
I just can'’t get enough
(Exhilarating)
It’’s the feeling that I love
(Intoxicating)
I just can'’t get enough
(Exhilarating)
It’’s the feeling that I love

Шепот и прах

Ще те драскам, ще оставям следите си по тебе... диво, яростно, жадно, първично, всепоглъщащо- с уста, закономерно плъзгаща език, обрисуващ името ми върху кожата ти- дааа, диво, настървено напомняне за себе си, за принадлежност, за свойско маркирано...

И белезите ще нашепват- за мистика, за романтика, като погледи, като следи, ще нашепват на тялото ти моето име.

Изгарящо, страстно- до стон, до прокълнатост ще хапя по кожата ти, ще те вкусвам във вихъра на насладата ни, настръхнала, жадуваща те, подмамваща сама към грях извиващото тяло... извивки с моето име, с нашето...

Ще прокарвам пръсти по тръпнещата ти кожа, ще те карам да молиш, да нашепваш мен, телата ни, страстта ни, името ми, в което ще се вричаш, в тялото ми, към което ще извиваш своето- пак и пак,отново... до изнемога,до желание, до проклятие...

Ще те обладая, ще те имам, ще те покоря с някаква дива магия, с огън, извирящ в очите ми и нашепващ в ухото ти моето име...

Като плавна, спокойна вълна ще те обгърна в страстта си, ще нашепвам горещо грях, ще те искам, ще ме искаш и пак, и пак в някакви тесни ритми, познати само на търсещите се тела.

Ще викаш, ще нашепвам- в контрасти обляти в мистична игра на възбуда, страст и търсещо- докосващи се тела.

Сласт и мистика.

Проклятие и грях.

Светотаство и първичност.

За гарнитура- дива страст.

Опиянение и самозабрава.

Кулминация от акордите на телата- във танц, във грях- до разкъсване, до самозабрава.

Прокарани пръсти от огън, с нашепване, коктейл от еротична захапка и дихание, обгарящо кожата....

Пробягали думи в сумрака сред стонове, зов към телата.

Ще те хапя, докато белязвам душата ти.

Душата ти, омагъосана във вихър ще нашепва...

моето име ще шепне, крещейки за страст.

И аз ще ти я дам....

до пагубно изпепеляване...

до самозабравяне...

един във друг преплетени без начало и край

изтръпнали и самопохитени...

до кулминация...

до шепот и прах....

Дихание

Ще дишам с теб
Тук, сега, в едно
слято
дихание
едно
за двама ни.

И плавно, и леко, разнасящо се в телата ни.
Изпълващо с единна поточност алвеолите ни до последната такава.
Ще дишам с теб.

И страстно отдадено,
и постепенно разливащо се
до сливане
в едно
изпълващо дихание.
Едно за двама ни.

И учестено, и бавно,
И дълбоко,и повърхностно.
И на пресекулки,
забързано
до без дъх,
и влудяващо плавно.

Аз мога да дишам и за двама ни.

Ала ще дишам с теб.... в едно, раждащо любов, дихание...