Ще дишам с теб
Тук, сега, в едно
слято
дихание
едно
за двама ни.
И плавно, и леко, разнасящо се в телата ни.
Изпълващо с единна поточност алвеолите ни до последната такава.
Ще дишам с теб.
И страстно отдадено,
и постепенно разливащо се
до сливане
в едно
изпълващо дихание.
Едно за двама ни.
И учестено, и бавно,
И дълбоко,и повърхностно.
И на пресекулки,
забързано
до без дъх,
и влудяващо плавно.
Аз мога да дишам и за двама ни.
Ала ще дишам с теб.... в едно, раждащо любов, дихание...
Не знам дали аз съм станала много чувствителна или текста ти ме провокира, но ми липсва, липсва ми да дишам с някого.. а е много тежко, Омниа, много тежко е да дишаш и за двама..
ОтговорИзтриванеИ тежкото носи опит, макар и трагичен.
ОтговорИзтриванеИ първото дихание на бебето е тежко, но носи живот.
А когато дишаш за двама, даваш много повече живот- двойно и тройно повече, затова е тежко. Защото сега имаш силите, но не се знае докога ще стигне диханието и кога ще е за последно. Да дишате само двамата в едно също е трудно, дори понякога тежко, но по- рядко и тази тежест е някак по- поносима, ала в крайна сметка всеки избор е личен... дори избора как ще дишаш...
Пожелавам твоят да е лек!От сърце!Защото всяко дихание заслужава ответ, за да даде живот...:)