Не до матова позиция.
Надявам се.
За интерес.
Просто шах- когато споря с мен самата.
Или ходове, премислени от мозъка срешу най- върлия противник- себе си. И при победа, вкарани в играта, наречена с пълноводното име живот. Научена игра и изучавана, ограничила времето си в същото това понятие, именовано отново пак- живот.
Ще играя шах със себе си, всеки път, когато се боря с двете крайности в себе си- добрата и лошата и не до победа, а до равенство. В което е силата и хармонията, удоволствието на добрият играч е в постоянният интерес и понякога победа. С взето окончателно решение след внимателно , но бързо премисляне.
Шах, в който обръщаш душата си, бидейки плоска дъска със стъпките на разума и мислиш ходовете, преди да си ги (из) играл, рисувайки в главата си и едната , и другата страна. Доброто/ лошото в последствията на онези душевни помисли, смислово отразени от съзнанието, даващи импулси за действия. Внимателно.
Тихо- така, както слънцето изгрява, ще премествам фигурите в черно- бяло от едната и от другата страна и все да е печелившо, защото навсякъде, във всичко може да има поука. Или малка победа, гордо извоювана. В най- трудната игра- със себе си. И слушане не само на добрата страна, а и на онази тъмната, скритата, най- тайната и необяснима по последствия в редките моменти безумие, когато сме я послушали. Но толкова сладко тайнство, озарено от блясъка на невинното бяло в тази или друга фигура от шаха. Разходени с финес по масата или тихо приплъзнати в тези оттенъци.
Ще играя и ще съм невинна, усмихната мило, но чиста в себе си като онова бяло на моя страна, или ще се превъплатявам в тихото черно нападение на противника, станал съюзник, при обръщане на дъската. Не е ли това благоприятно изменчива и гъвкава игра- една от най- мъдрите, стимулиращи мисълта ти в поражение и победа или двете едновременно, но и двете със стил.
Противник и съюзник- мога ли да съм и двете в себе си едновременно? И не сме ли всички такова единство от противоположности, експериментиращо с околните уж, а всъщност със себе си. В различни ходове.
Пешка, офицер и кон- да пазят царя. Ранимият, крехкият, до силното женско начало- царицата. Ще играя шах, но смело- с героинята напред, а цяра ще бъде душата ми. Онази, крехката.
И в тази крехкост ще премислям ходове, с елегантно изпълнение по дъската на живота и неговите- черно- бели геометрии.
Ще играя шах със себе си.
И понякога ще губя нарочно- може би за интерес или да пробвам нов ход на измъкване, защита или нападение пред падение. Може би.
Ще играя шах.
С премисляне.
За свой собствен интерес.
Просто шах със себе си.
