Broken inside

Скършена...не опустошена,просто скършена...


Уморена да чувства,да мисли,да показва.Моментно състояние-нищо страшно.Вид презареждане на батериите-не й е за първи път.
И преди се е справяла-трябва да внимава само да не отваря вратите на депресията.Това е лукс.Голям лукс-непозволен за нея.
Все силната...Все усмихнатата...
Хората винаги си мислят,че силните хора нямат нужда от прегръдка,от мила дума,от усмивка за тях.Защото са силни-щом са такива,тях такива неща не са им потребни.Силата им за всичко стига-даже да си осигуряват сами това,което не получават.Но понякога им идва нанагорно малко.И те са хора все пак...а по закона за парадокса,именно тези са хората,които имат най-голяма нужда някой да се грижи за тях...затова те все се грижат за настроението и комфорта на другите-искат и същото за себе си.Но проклетата сила не позволява да го заявиш открито-как...нали това е извън определението за силен човек от обществото.
В един момент цялата тази сила на характера те изродява-защото трябва да се научиш да не чувстваш,а ако някое чувство се е забъркало да влезе в душата ти,нахвърляш му се като звяр,готов си да го разкъсаш,да го разпачатосаш без остатък или да го изпиеш до дъно...капка да не остане!Преди това обаче го подушваш...сладка миризма на емоция...позволяваш си и може би малко да покажеш,но малко-не се прекалява.
Силните хора се контролират,а ако чувството пък е негативно-ооо,тогава си крадец-отнемаш го от другите и си го изживяваш сам.
Някак си там.
Как -ти си знаеш...
Но другите нямат право на това познание-то си е само твоето.
Болката,самотата,тъгата,нуждите-само твои са си!Нямаш право да ги споделяш!Кой го интересува?
Те не принадлежат на никого другиго,освен на сърцето ти,на възприятията ти,на душата ти.Те са си твои.
И ти не ги даваш-години,след години,след години....Преживяваш си ги самичко,не ги споделяш,защото си силен.Толкова си силен,че ако един ден вече поискаш да споделиш и това с човек до тебе,не смееш.Не можеш.

Изродяваш се.
Губиш част от пълноценността на отношенията ви.....Знаеш това,но...
Но ти си силен,нали така-значи всичко ще преживееш.
Това е цената-преживяваш го сам.

Обаче...Изморява да си стожер на всички,да си силен,а ,когато искаш една проста,обикновена прегръдка,да ти откажат.

И ти какво-ами усмихваш се-нямаш друг шанс.Усмивката безпогрешно и безотказно отвлича вниманието.

И тя го знае.
И тя така...Все силната...

В началото си искаш слабост на позицията,роптаеш от време навреме,после от дъжд на вятър, тихо в душата си,че не ти е да си все силен,все великодушен,все раздаващ се...Не си молил за тази роля,не си я искал,не я искаш за постоянно,не...
...после вече ропота те изморява...
или просто нямаш време да му обръщаш внимание.
Какво пък-всички са ти свикнали да си силен,и ти ще свикнеш от никого да не очакваш да види слабостта ти.То в този живот е учудващо с колко неща може да свикне човек и още толкова да приеме...ще не ще.

После е фазата на счупването-вече не ти дреме какво виждат другите в теб,защото толкова си се усъвършенствал да излъчваш само и единствено сила,че няма опасност те да видят слабост някаква-убеден си до мозъка на петната си кост в своята непроницаемост-тя -слабостта,е забранена за външни очи....

Никой няма опасност да види онова,което се стремиш да скриеш,щом старателно не го показваш.Те хората и без друго са толкова залисани със себе си,че ако криеш достатъчно упорито и дълго,накрая няма да се занимават да те изследват за причинност,за слабост.
После и за очи близки,мили-немислимо е някак си да покажеш слабост и сред такива очи...толкова си крил слабостта си масово,че вече само пред себе си можеш да я показваш.Най-неочаквано за теб самият-когато искаш да си естествен в емоциите си...

...вече само пред себе си се пречупваш да си слаб...

Другото отдавна е лукс!

И ти е едно тъжно за тебе,едно съжалително,едно сухо...и сълзите не могат да намокрят изсъхналото вътре,да го съживят...

Не могат,защото ти си толкова силен,че вече и през сълзи се усмихваш!Толкова си свикнал с тази усмивка,че тя е единственото,което ти е подкрепата и силното рамо,когато искаш слабост.

Толкова си свикнал,че тя е маската,зад която криеш собствената си слабост.

Само насаме можеш да пролееш сълза и това ще бъдат най-ценните ти сълзи,защото са рядкост.И като се наплачеш самичко,излизаш с възможно най-широката усмивка да пръскаш сила и ведрина-така са ти свикнали всички...
Така и тя е свикнала...Все силната,все усмихнатата.
Да-усмивката спасява!!!
Нея...Тя...какво ли би правила без своите усмивки?!?

И когато се счупи отвътре,защото много й е дошло,просто вижда пред себе си всичко като на черно -бяла лента-зрител на собственият си живот.
Да,ето тук една емоция,там друга...ама този човек защо толкова се сдухва-какво толкова...да не му пука,не трябват емоции...ах,а защо така бездушно се усмихвам...но нали...усещам,че се усмихвам,значи трябва да е усмивка,но...къде е чувството...защо не го усещам в сърцето...какво става?!?Какво има там?!?Как така нищо...не е възможно да е нищо...сигурна съм,че тук някъде имаше някакво чувство...

...черно -бял филм без звук,без усещане,без емоции...просто лентата се движи...гледаш,виждаш,не стига до теб;

Виждаш,чувстваш,извън себе си...ти си празен...broken inside...не е фатално...живее се и така...

Просто трябваше да изчака да премине,а то щеше да премине-нали е все силна;все усмихната...но сега...

Сега искам просто да съм слаба!

И такава-бездушна,празна,нечувстваща-да изчистя себе си от всичко дотука.

Искам си слабостта,защото ми е нужна-но само за пред мен.Само за малко.Сключила съм договор с душата си.Полага й се малко да е празна...дори скършена...няма как-това е цената.Само за малко...а...

А когато изляза,ще изляза с най-широката усмивка:)

Нали съм все силната,все усмихнатата:)

Но сега съм...just broken inside...

...не е фатално...

Необходимо ми е.

><

Гостенка

Не съм я чакала....
Не съм я викала дори...
А тя си идва най-необезпокоявана,неусещана,неканена и се намърдва навсякъде,където й е удобно!Що за наглост е това????
И е важна-трябва да й се обърне внимание,сякаш е почетен гост,посрещан с червена пътека и бурни овации...Да бе!
А присъствието й да е толкова ненавременно и толкова тежко за понасяне,че ако сама знае,няма повече да стъпи никъде.Но е нахална.И не пита.Идва си просто.Завладява те с това проклето присъствие.Ядосваш се,но пък и не можеш да я изгониш веднага.Нееее,тя не е от лесните -ошлайфала се е в това отношение.Стои,не мърда,въпреки очевидното ти раздразнение и дава вид,че й е удобно.Знаеш,че ще си тръгне едва,когато тя реши.Дааам-за нея е без значение дали гониш график в службата;дали не ти скъсява времето за важна дейност,среща,задължения.
Ех,толкова да е безгрижна за тези неща,че чак й завиждам.
Тя знае,че е важна-никой не би могъл да й го отрече.Толкова е важна,че щеш не щеш,се съобразяваш.Знае и,че е нежелана.Пука ли й?Изобщо не.Толкова е важна,че с никого не се съобразява,но пък всеки се съобразява с нея.Иначе плащаш тежко.Прескъпо.А можеш да си го спестиш...просто като й обърнеш нужното внимание...нали...такова... ами гостенка е все пак...
Колкото по-бързо се погрижиш да й обърнеш внимание и да задоволиш всичките й капризи за почивка,толкова по-бързо ще си отиде и ти пак ще си в настроение за задачки,ангажименти,бързащ график,бързащ живот.
Все бързаш...
Толкова много,че даже не разбираш колко ти е полезна като дойде на гости и как те отбременява,как те кара да си починеш...не я желаеш,тя го знае,но е благосклонна-ще си тръгне,а на тебе ще даде така необходимото възстановяване.
Дааам...и от умората има полза!

Мамка му и хигиена!(не за тази,която си мислите)

"Такам,доста дълго мислих дали да дам словесен изказ на мислите си в тази насока,но днес вече тотално и безапелационно ми падна пердето пред очите барабар с все корнизи и отправям най-светли и цветисти "благопожелания" включващи нормалното "да му се не види" в продължаваща гама с прогресия до "мамка му бясна на тоя кретеноид застрелян" и по нататъка ще взема да се самоцензурирам,че започна ли,много трудно ще се спра!

Всичко това е по адрес на доцента по хигиена,който книжен плъх неден,така се е изсилил с простотиите в конспекта,че ми идва да стоваря 500-страницовият учебник по крайно малката му и определено перколясала глава!Вместо да напише кратко,ясно и стегнато материала,той се е разлял в съвършена простотия и общо взето в учебника и лекциите си прави показно как да разтягаме словесни локуми,когато разполагаме само с 4 смислени изречения.И не мога нищо да редуцирам от шибаният материал,защото искал всичко-а той дали го знае това всичкото е,разбира се друг въпрос.

Ама,какво ма*ка му,ме интересува състава на почвата и материала,от който се правени водосточните тръби бе ей,аман!Хората по света,които учат медицина на това ниво,което аз се водя в момента стажуват по клиники и се учат на операции,а в тая смотана катедра така сериозно да държат да ме запознаят с температура на нагряване на повърхностен,среден,дълбок почвен слой;подготовка на памучни изделия-някой от машините хич не съм ги чувала;релеф и терен на местността,роза на ветровете,характерни за България бризове,бури и ай сиктир-гръмна ми главата от излишна,смотана,нерационална и определено безкрайно скучно написана "информация"!!!

Ам,бясна съм направо! И какво ще обяснявам на пациент в кабинет,с примерно остра коремна болка???/сигурно ще му развивам трактати за състав на атмосферата!Или не -още по-добре-за климатичните области в България-убедена съм,че това ще представлява жив интерес за него и определено ще ми помогне в лечението.АМАН!От всичките ми години обучение това е един от така "рядко" срещаните в Университета "безценни" и определено "полезни" предмети!Един от най-знаменателните примери в това отношение-Хигиена на съня-цитат-"Ако не можете да заспите,концентрирайте се върху някой орган от тялото/чудно кой ли?!???/ или бройте овце"/ми па може и камили примерно-що да не?!?/.Друг светъл пример на блестяща мисъл-"Хигиена на хранителните продукти"-цитат от лекцията-"Млечни изделия-всичко,което се каже хубаво за тях,е вярно!"....Пулех се и четох три пъти това изречение,мислейки си тоя бъзик ли си прави с мене или наистина сериозно това е материал за ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ!За бога!

Да,навсякъде по медицина се учи и хигиена,НО не в този й вид!Какви лекари произвеждаме само!!!И после що лекарите били луди-ми как да са нормални бе значи-тоя мозък да не е за един ден,а трябва да побере толкова бозава,малоумна/възможно най-меко казано/ и безполезна информация!Писна ми-чисто и просто подигравка с нервите ми.Единственото,което се надявам и моля,е да не ми изпушат нервите на изпита и да не взема там да полудея,че ще се наложи да запозная доцента отблизо с хигиената на слуховият анализатор-в патология!Такива неща,които мога да произведа по негов адрес много силно се съмнявам да ги е чувал досега и най-малкото ще са лечебни за ушите му!

А именно-всички най-обидни думички от А до Я барабар с прекрасните ни български цветущи поздрави -в чест на този малоумник,да го е...пардон-ше се въздържа от последното,та тогава- да ходи се гръмне!"

П.С.Това бяха записки из дневника ми преди да се явя на изпита.Резултатът-не се наложи да си отварям устата за такива мелодични поздравления,но това далеч не означава,че не ги мисля и досега!

Beverly Craven - Promise Me

В царството на Морфей...или пък не...

Бивайки видна нощна птица,чийто организъм всяка нощ упорито отказва да заспи,и,по идея на друга нощна птица/там на един клон по пътя към Морфееното царство се разговорихме/,реших да намеря време да споделя някои факти за сънят,респективно липсата му....
Не можем ,разбира се,да започнем нощната си одисея,без кратка трактовка на понятието "сън".Без излишни научни термини,да речем,че сънят е отсъствие на бодърстване/което е противоположното му състояние/.Тоест в циркадният /денонощен/ ритъм на човека са заложени две основни състояния-сън и бодърстване.И двете под сложният контрол на ретикуларната формация-многоневронна мрежа,важна част от нервната система при човека и животните.
Сънят се състои от последователни фази,които го класифицират на два вида:
>>Сън без бързи движения на очите:N-REM/НРЕМ? със синоними ортодоксален сън,синхронен сън и пр.Той има 4 подфази-1-унасяне/дрямка;2-повърхностен сън и 3,4-дълбок сън;

>>Сън с бързи движения на очите-REM/РЕМ/ със синоним парадоксален сън и пр./б.а.отдолу на илюстрацията можете да ги видите:)/:




Сънят започва с последователна смяна на повърхностен и дълбок сън от първият вид/без бързи очни движения/ и след като фазите преминат,спящият продължава с РЕМ-фазата-вторият вид сън,по време на който се появяват сънищата.


И,като отворихме дума за тях,нека втъкнем,че човек не сънува през цялото време,след като е заспал-напротив-сънищата започват и протичат малко преди човек да се събуди-до около 20-30 мин преди вашето събуждане/а понякога и по-малко/.Което,при спокойно събуждане ви позволява да си спомняте сънят.Има хора,които твърдят,че не сънуват-всъщност според повечето автори не е така-те сънуват,но не помнят и грам от сънят си-просто е изминало повечко време,преди да се събудят.Според други автори пък най-добрият и пълноценен сън е този без сънища-това е дълбок сън,в който съзнанието и мозъка си почиват най-оптимално.Сънищата,да не забравяме са продукт на мозъчната дейност.Кошмарите-също.Така че,според тези автори,ако човек сънува,той има непълноценен сън,защото мозъкът му продължава да работи на едни по-високи обороти,вместо нормалните по -ниски,докато спи,без да сънува.А сега и кошмарите-повечето психолози-самият Фройд най-вече,считат,че сънищата са мост между това,което ни се е случило и това,което подсъзнанието ни знае ,че ще се случи.Тоест-сънищата винаги носят някакъв смисъл в себе си,често не конкретният,който сънуваме.Кошмарите се явяват резултат от претоварване на съзнанието с негативни емоции или неразрешени проблеми/поне,според мислителите,които съм имала честта да прочета/ ,или проблеми/страхове,от чието разрешаване ние умишлено,но често несъзнателно бягаме.И тъй като съзнанието не обича неразрешени неща-все пак и то си има капацитет,а трябва да възприема целият останал свят,то любезно предоставя неразбориите на подсъзнанието.Последното ги натрупва също толкова любезно,докато в един момент крайно нелюбезно ни ги сервира в сънищата,за да се сепнем и да си разрешим кашите най-накрая.Разбира се,всичко това е абсолютно нетерминологично обяснено от мен за вас,но истинно.
Относно сънищата,бях чела и за интересен експеримент преди години от руски учени,неврофизиолози,опитващи се да обяснят защо човек в едни случаи може да бъде събуден много лесно,а в други-крайно трудно.И как,ако искаме да разбудим някой,да не се узорим в начинанието и да избегнем поливане на спящата му глава с чаша/в най-лошяит случай-с казан/ студена вода.И така-учените са установили,че човек лесно може да се събуди,колкото и непробудно да спи,ако подходим към неговият "старт-рефлекс".Прост пример-Майка,която има дете,след поне 5 пъти ставане през нощта заради плача му,накрая заспива дълбоко.Ако се опитаме да я събудим и с най-силната аларма,едва ли бихме успяли,но ще е напълно достатъчно,ако й прошепнем/забележете-прошепнем!/ фразата "Бебето плаче" на ушенце.Колкото и дълбоко да е заспала,тя ще чуе шепота.Защо?Защото това за нея е "старт-рефлекс"-а.Тоест-когато е заспивала,за нея престава да съществува всичко останало в главата й,освен мисълта за бебето и при неговото споменаване,това активира асоциативни пътища в кората й,свързани с ретикуларната формация и по нея тръгват по-бързи импулси,характеризиращи краят на сънят й-тя се събужда.И така лесно можете да събудите и най-непробудното същество-просто трябва да знаете кое за него ще е старт-рефлекс.

Друго интересно за сънят е следното-в организма ни си е точно закодирано колко е продължителността на всяка от фазите-повърхностен сън и дълбок сън.Варира от 90 до 120 минути на цикъл,като няколко цикъла последователно се повтарят след заспиване.И така-да предположим,че лишаваме в течение на три нощи човек от определена фаза-да речем,будим го точно след повърхностният сън и го лишаваме от дълбок-и така до сутринта.На следващата нощ,когато той заспи,няма да има в сънният му цикъл фаза на повърхностен сън,а само на дълбок сън/онзи,от който сме го лишили/-това ще продължи точно толкова време,колкото ние сборнио сме го лишили от фазата на дълбок сън.извода е,че организма сам възстановява точно онези фази на сънят,от които е бил лишен.Има уникалната памет за това и никога не пропуска да си навакса-дори,ако системно го лишаваме от достатъчно сън,накраят той сам,ще ни застави да заспим.Тук от личен опит мога да се изкажа-въпреки,че си лягам по никое време,имам винаги за цел да стана преди 10-преди ми се получаваше,но напоследък не мога да отлепя преди 11 часа,ако ще и да съм легнала и заспала към 02 часа сутринта-просто организма ми си иска своето-по един или друг начин.И като казвам,че не мога да отлепя,значи разбирайте,че съм като закована за леглото,въпреки най-благородното желание на душата ми да стане...

Да продължим с лекцията:
Сънят не е пасивен ,а активен феномен-тоест да заспиш,далеч не означава телесните ти функции да замрат-дори напротив-по време на РЕМ сънят мозъчният кръвоток и консумацията на кислород дори са по-изразени,отколкото по време на бодърстване в покой.По време на сън настъпва презареждането на организма-всяка система почти,продължава своята работа,с цел да възстанови енергийните и силови запаси на организма,които той е изразходил в състояние на бодърстване.През НРЕМ-фазата,особено дълбокият стадий,честотата на пулса и кръвното налягане се понижават,дихателната функция също;кашличният рефлекс е подтиснат,мускулатурата е в по-нисък от обичайният тонус,телесната температура се понижава.Обратно е през РЕМ-фазата-вариабилно атрериално налягане и пулс,дихателните движения са бързи,неритмични с краткотрайни паузи или неефективно дишане.Кожната температура е повишена.Предполага се,че именно в тази фаза временната ни памет се превръща в постоянна.Ходенето и говоренето в спящо състояние става по време на дълбокия сън.А ако се загледате в спящ човек лесно можете да определите в кой вид сън е-ако очите се движат,значи е в РЕМ-сън,ако спи спокойно с равномерно дишане и без очни движения,значи е в НРЕМ-сън.
Бавният сън обхваща 70-80 % от съня, а бързият – 20-30%.Смяната на нощен сън с дневен не води да бодрост и пълно възстановяване/също личен опит/. Ето защо се казва, че дневния сън е непълноценен.
Толкова за фазите.

Сега малко за разстройствата на сънят:

>>Ако трудно заспивате и ви навестяват кошмари, то тогава имате смущения на съня, което е наречено повърхностен сън. При него преобладава бързият сън, а бавният е с по-краткотрайни стадии. Този сън е свързан с чести събуждания и не дава необходимата почивка на организма.

>>Ако заспивате трудно също имате смущение в съня. Може би имате невроза или преумора, или прекалено гледате телевизия преди да "отнесете плувката", или лягате късно. Трудното заспиване се дължи на трайна възбудимост на мозъчната кора./при мен е бая възбудена,може би ,защото изобщо не лягам...е,почти де:)/.

>>Ранното събуждане също е разтройство на съня. При него човек заспива нормално, но се събужда 1-2 часа през нощта, или рано сутрин /3-4 часа/ и не може повече да заспи. Това състояние се явява при депресии, неврози или нарушение на мозъчното кръвоснабдяване.

>>Друга група от нарушенията на съня са парасънищата, дължащи се на наличието на аномално и нежелано събитие по време на съня или при прехода от будно състояние към сън. В тази група влизат сомнамбулизмът, сомналоквизмът (говоренето на сън), кошмари, бруксизъм (скърцане със зъби-имам една приятелка,която скърца така-първият път,когато я чух,си изкарах акъла,дето и бездруго се беше почти отнесъл за сън...не мигнах до развиделяване), синдром на краката, които не си почиват.

>>Безсънието е краен продукт на различни психологични или соматични/разбирайте,свързани с тялото/ причини,т.е.всички инсомнии са симптом/на нещо друго/.Но,за инсомниите ще си говорим друг път;)

И така-как е най-добре да заспиваме и колко сън ни е нужен?Ще започна отзад напред:
Нужен ни е точно толкова сън,от колкото самото ни тяло има нужда,а не онзи сън,който алармата прекъсва.По възможност спете толкова,колкото ви е необходимо-тук нямам предвид като един колега,който спеше минимум 12 часа,където го сложат,както го сложат:)Просто толкова,колкото ви е необходимо,за да се почувствате отпочинали и свежи.По възможност разбира се.Истината е,че на около 10% от хората им е напълно достатъчен и дву-три-часов сън,а на 60% от останалите-около 7-8 часа сън.Най-физиологично време за лягане е 22.00ч.вечерта-до 06 сутринта.Това е времето на най-пълноценният сън.Уж...

И сега,против трудно заспиване:
Първо личните ми изпитани методи:

>>Зачитам безкрайно скучна и безинтересна книга или учебник и чакам да ми се доспи-в повечето случаи до втора страница се унасям.

>>Пускам си тиха оперна музика или от сорта на чилаут,но тиха,или ромолене на поточе,природни кротки звуци,разпределила съм покрай себе си ароматни свещи и /или пръчици и си мисля хубави неща/при невротични състояния този метод не помага уви,особено и ако сте по-емоционални натури/.О,да не забравя-свещите-на безопасно разстояние!

>>Пия чай мента-две чаши и започвам с прозявките;)

>>Ако и това не помогне,правя упражнения-няма значение какви,просто да изтощя тялото-когато то е изтощено,главата сама заспива.А най-лесно съм заспивала след купон със завидно танцувално раздаване от моя страна:)

И сега какво казват специалистите:

>>Погрижете се леглото ви да е удобно. Ако матракът е на повече от 10 години, вероятно се нуждаете от нов. Изберете достатъчно твърд, за да ви осигурява надеждна опора, но не толкова, че да води до напрежение в бедрата и раменете ви.

>> Проверявайте дали в спалнята ви е приятно топло. Според проучванията най-подходящата температура за повечето хора е около 18,3 °С. Освен това помещението трябва да бъде тъмно и тихо.

>> Заобиколете се с топли, приглушени цветове.

>> През последните час-два преди лягане не пушете и не консумирайте тлъста или трудно-смилаема храна с мазнини и рафинирани въглехидрати; не пийте алкохол или напитки с кофеин; не гледайте и не четете тъжни или страшни неща; не се напрягайте с физически упражнения/хммм,тук не съм много съгласна-поне за мен самата/. Вземете топла вана непосредствено преди да си легнете.

>>Изградете си навик всеки ден да си лягате и да ставате по едно и също време./това при мене е мишън импосибъл.../

>>Не спете през деня.

>>30 мин преди сън проветрете добре стаята.

>>Хапнете нещо леко,което да ви приспи/не се пулете,това е мнение на специалисти все пак/:Определени храни влияят благотворно върху съня. Те са с високо съдържание на въглехидрати и витамин В, калций, магнезий, незаменими мастни киселини и аминокиселината триптофан, която мозъкът използва за образуването на сънотворни химически вещества . Такава комбинация от хранителни вещества позволява на триптофана да достигне до мозъка и това помага в рамките на около половин час да ви се приспи повече. Подобни храни са:
• Сандвич от пълнозърнест хляб и маруля.
• Пюре от варени картофи и карфиол с малко лешниково или орехово масло.
• Резенчета банан с парченца фурми.
• Топло мляко с бисквити.
Ако подозирате, че имате непоносимост към определени храни, изключете ги от менюто си за няколко седмици, за да проверите дали сънят ви ще се подобри. Ако например установите, че сиренето предизвиква кошмари нощем, консумирайте го само в началото на деня.

Е,какво друго ми остава,освен да ви пожелая приятна и спокойна нощ,извезана от сладки сънища в така топлото,приятно и унасящо царство на Морфей....

или пък не...:)

Sweet dreams!

~~~~

~~

~

Професия...Гейша

Тук няма да си говорим за общоизвестните факти около историята на гейшите-за тях можете да разберете достатъчно,ако гледате филма "Мемоарите на една гейша".
Като винаги привлечена от мистерията и тайнствеността,предпочитам да ви разкрия онези тънкости от изкуството на професията "гейша",за които може би малко от вас знаят или несигурно са чували да се споменава:)И така....

Произходът на гейша-културата ни потапя далеч назад във времето....Пътят в тази професия е всичко друго,но не и лесен-изисква се много години на труд,обучение,отдаденост и отказване от идеята за нормално,пълноценно семейство.Но да си гейша-там,в онези далечни времена е било престижно,защото гейша е било равносилно на икона на японското изкуство!

Думата "гейша" буквално означава "творческа личност".В начало тази роля се е изпълнявала единствено от мъже или младежи,които в ранна възраст били обучавани в етикеция и традиционни изкуства-икебана,чаена церемония,свирене на триструният инструмент шамисен,танцуване и изящният стил на събеседване.
По това време на мода са били и куртизанките-високоплатени и не по-малко високопоставени жрици на любовта.Били са в нещо подобно на злобна конкуренция.С течение на времето към мъжете гейша се присъединяват и жени гейша,като постепенно изместват услугите на куртизанките,откроявайки се от тях с невероятният комплекс умения,които владеели.Това се наложило,защото им било забранено да носят разкошни перуки и дрехи-за да не застрашат доходите на куртизанките.Затова,като компенсация за скромният външен вид,гейшите започнали да развиват специфично еротично излъчване-"ики".И днес можем да наблюдаваме отглас от него върху врата на гейшата,където нарисуваният орнамент дискретно намеква за срамните устни на жената:

А е изобразен на врата,защото тази област от тялото се считала от японците за най-чувствена и еротична.Тя е и единствената телесна част,която не се покрива напълно от бялата пудра!

Гейшата започва обучението си, докато е съвсем малка/според някои автори-на 6 години,6 месеца и 6 седмици като възраст/. Тогава тя се нарича майко, в превод-"танцуващо дете" .Обучението на майко отнема поне 5 години, през което време тя учи традиционни японски изкуства и етикет.Тази, която желае да стане майко/обикновено собствените им майки са ги подтиквали/, отива да живее в общежитие, наречено окия, с окаа-сан,което означава майка - притежателката на окия.

По време на детството си начинаещата гейша работи като домашна прислужница или помощница на вече опитна гейша и така получава обучението си. Животът й става труден. Сутрин тя става в ранните часове и ляга късно нощем.Занятията се водят от опитни гейши, които преподават походка, красноречие, танци, музика, чайна церемония, грим и всички други тънкости на изкусителната женственост. Обучението е съпроводено и от “производствена практика”. Когато клиент поръча група гейши, те вземат със себе си и някоя майко. Нейната задача по време на увеселението е да долива чашите и да наблюдава майсторството на по-опитните си колежки.След такова трудно и дълго обучение един ден, ако майка-сан реши, че кандидатката вече е готова, идва мечтаният момент тя да бъде обявена за гейша.Но...преди това предстои тежък изпит-ако не успее да го издържи до три пъти в рамките на 6 месеца,тя губи правото да се яви отново и пропада.Ако го издържи още от първият път,е готова да бъде наречена професионалистка,тоест да стане истинска гейша!Това се ознаменува със специален ритуал - еригае (буквално - смяна на бордюра). Работата е там, че под горното кимоно гейшите и майко носят долно. Това на ученичките е бяло с червени орнаменти, а на гейшите - чисто бяло. Именно подаващата се отдолу снежна тъкан показва, че девойката е завършила обучението си. Оттук нататък новоизлюпената професионалистка се втурва да "гради кариера". Ако си е учила съвестно уроците, цената на нейното присъствие ще започва от 50 хил. йени (500 долара) на човек, като трябва да се уточни, че услугата най-често се поръчва от големи мъжки компании. Продължителността на ангажимента й не се измерва с часове, а с горящи благовонни пръчици-"сенкодай". Обикновено, докато изгори първата, гейшата е успяла да попее, да потанцува, да разлее питиета и да се разговори с гостите. Ако развеселените господа не искат да се лишат от компанията й, тя запалва втора пръчица, което автоматически означава удвояване на уговорения хонорар.накрая пръчиците се събират и преброяват,като според бройката им се определя заплащането на гейшата.

Гейшата (Гейко) професионално забавлява гостите по време на банкети и в чайните, където традиционно мъжете отпочиват и правят своите бизнессрещи. Тя е ликът и гаранцията за престижа. Задачата й е отговорна - да създаде атмосфера на спокойствие и уют, за да се отпуснат гостите и да се забавляват.Самата тя не пие и не яде нищо-в крайна сметка тя е там не за свое удоволствие.

Гейшата е учена да бъде ненатрапчива, но да е навсякъде, като леката мъгла, която пъпли в подножието на японските върхове. Нейното основно умение е познанието, че мъжът обича жената да властва над сетивата му с нежна сила, която е по-мощна от секса. Докато мъжът се храни, гейшата стои на колене до него, сервира му сакето и деликатесите, като в същото време упражнява брилянтното си изкуство да разговаря. Тя го гледа в очите, готова да угоди на всяко негово желание и дори да го изпревари. Според японската философия гейшата се “грижи за мъжа като за градина, която разцъфтява”. Дали ще има секс с клиента зависи от нея самата, никой не я задължава да го прави. Обикновено клиентите й не го искат.Тъй като с навлизане в "занаята" гейшите са имали многобройни почитатели,от един определен момент нататък,те сами са можели да избират кого да удостоят със своето благоволение.За да го получат,обожателите им е трябвало да се открояват преди всичко със стил и одухотвореност...

Изборът на кимоно също е вид изкуство:Горното кимоно се е сменяло месечно,като десенът му е варирал според сезоните-крайно неприемливо се е считало през зимата например гейша да облече кимоно ,изрисувано с черешови цветчета/символ на пролетта в Япония/.Твърде строги са и правилата за дебелината на плата-ватирани кимона са се носили от ноември до март,а след това-само тънки,копринени кимона,независимо от евентуалните застудявания.Колана,който придържа кимоната към тялото е изключително свиващ талията и затрудняващ грациозната походка на гейшата,но не и ако тя е обучена да се движи с него.Освен това и никак не е лек-за поставянето му гейшата е имала нужда от придържащата помощ на "стилисти".Малко известен факт е,че целият костюм на гейшата рядко е тежал по-малко от 7-8 килограма-тук се включват и украшенията за коса и тежките перуки,както и характерните дървени "обувки"-"окобо",които не са били от най-леките и удобни за носене.Бижутата,които всяка гейша,включително и на ниво "майко" е носела също не се отличават с лекота.Обикновено тези бижута са богато украсени с орнаменти във формата на цветя. Цветята са много важни за японската култура и са почитани открай време в тази далечна страна. Районите, където повечето гейши работят и живеят се наричат “ханамачи”, което в превод означава „град на цветята”, а едно от основните задължения за гейшата е да владее икебана – изкуството да се аранжират цветя.

Аксесоарите за коса са част от езика на гейшата. Те отразяват тяхната чест и неуловимия им начин да покажат елегантност и богатство.

Гримът също е бил от значение-устните са рисувани с червена боя,символ на страстта,задължително обаче очертаният контур е бил по-малък от реалният размер на устните.Очите се гримират в черно и червено - "Очите са вратата към душата на човека и затова трябва да са най-красиви".Бялата пудра е символ на чистота и невинност,но и на божественост.Тялото е покривано почти изцяло,замаскирвано един вид,защото гейшата не е имала право да е естествена-тя винаги е трябвало да носи "маската" на забавлението,спокойствието,насладата,ведрината и благоразположението.Нейното основно лице пред обществото-хармония,чувственост и наслада...

По събрани литературни материали :)

Изгубени в превода...

Доста дълго време се чудех защо хората обикновено откриват своята жадувана сродна душа има-няма през втората половина от съзнателният си живот.Най-често след неуспешен първи брак или след голям крах на не по-малко голяма любов и прочие катастрофални за душата/а и не само/ злополуки.Чудех се и за онези единици,намерили себе си в другият леко,спокойно,почти от раз.Как така едните успяват от "първият път",а другите трябва да се провалят,за да успеят?
Доста дълго време приемах,че това е вселенски закон/привидно необясним за мен/-а именно-неизбежно е да се мине по прокълнатият /сякаш/ път на неуспешни взаимоотношения,за да откриеш към 30-та-40-та си/средно/ година своята подходяща половинка.
Доста дълго време...

а то...отговора бил пред мене.

Всичко на този свят е въпрос на познание.По-конкретно-себепознание.Колкото по-добре се познаваш,толкова по-добре знаеш какво искаш.Толкова по-добре ще го видиш,когато се сблъскаш с него в живота.Толкова по-добре ще го оцениш.Но,за да се познаваш по-добре,да не кажа отлично,трябва да си невероятен оратор със самият себе си-в диалог и разбиране.Това не означава да развиваш шизофренни наклонности,а да умееш да опознаеш сърдечният си Аз.Когато си наясно с него,си наясно с всичко останало,касаещо трепетите на сърцето ти,събудили поривите на душата ти,а впоследствие и разума ти.За твоят живот,твоят свят,твоите търсения и стремежи...
Чрез съзнателно самоизследване,започнато рано в житейският път,респективно и по-рано ще си наясно какво точно търсиш и искаш.И,когато го получиш,ще си готов подобаващо да го оцениш!/като онези първично сродни единици:)/.Ако обаче си изгубил способността на вътрешният си диалог и разбиране;ако си неориентиран по отношение на желанията си/например-сутринта едно,до вечерта сто и едно изисквания/,не би могъл да видиш верният път,ако ще и той да ти избоде очите.В случая-верният път с вярната походка към верният човек.Не би могъл да контролираш адекватно реакциите и действията си към човека до тебе.
В такъв случай,щом осъзнаване отвътре не би било възможно(защото не се чуваш/вслушваш/замисляш/разбираш/анализираш),ще се наложи осъзнаване отвън.Което обаче е уекинко болезнен процес:),намиращ израз в личният "провал".Но и болката,и провала са категорично положителни,когато отварят очите ти за слабите ти места-пропуските.И-ако запълниш тези пропуски със знание/я,ще намериш онова,към което си се стремял през цялото време.Ако не-ще повториш урока.Докато се научиш...
Някои хора изобщо нямат подобни уроци-рано се ориеnтират със себе си и са абсолютно убедени в мирогледа и желанията си.Осъзнатите.Но колко са те?Единици...Същите онези щастливи сродни единици...
Другите,изгубени в превода,нескончаемо повтарят една и съща грешка в сходни или еднакви ситуации.Докато се научат...

А колко олекотен може да е живота,когато се вслушаш в себе си...

И се разбереш!