Професия...Гейша

Тук няма да си говорим за общоизвестните факти около историята на гейшите-за тях можете да разберете достатъчно,ако гледате филма "Мемоарите на една гейша".
Като винаги привлечена от мистерията и тайнствеността,предпочитам да ви разкрия онези тънкости от изкуството на професията "гейша",за които може би малко от вас знаят или несигурно са чували да се споменава:)И така....

Произходът на гейша-културата ни потапя далеч назад във времето....Пътят в тази професия е всичко друго,но не и лесен-изисква се много години на труд,обучение,отдаденост и отказване от идеята за нормално,пълноценно семейство.Но да си гейша-там,в онези далечни времена е било престижно,защото гейша е било равносилно на икона на японското изкуство!

Думата "гейша" буквално означава "творческа личност".В начало тази роля се е изпълнявала единствено от мъже или младежи,които в ранна възраст били обучавани в етикеция и традиционни изкуства-икебана,чаена церемония,свирене на триструният инструмент шамисен,танцуване и изящният стил на събеседване.
По това време на мода са били и куртизанките-високоплатени и не по-малко високопоставени жрици на любовта.Били са в нещо подобно на злобна конкуренция.С течение на времето към мъжете гейша се присъединяват и жени гейша,като постепенно изместват услугите на куртизанките,откроявайки се от тях с невероятният комплекс умения,които владеели.Това се наложило,защото им било забранено да носят разкошни перуки и дрехи-за да не застрашат доходите на куртизанките.Затова,като компенсация за скромният външен вид,гейшите започнали да развиват специфично еротично излъчване-"ики".И днес можем да наблюдаваме отглас от него върху врата на гейшата,където нарисуваният орнамент дискретно намеква за срамните устни на жената:

А е изобразен на врата,защото тази област от тялото се считала от японците за най-чувствена и еротична.Тя е и единствената телесна част,която не се покрива напълно от бялата пудра!

Гейшата започва обучението си, докато е съвсем малка/според някои автори-на 6 години,6 месеца и 6 седмици като възраст/. Тогава тя се нарича майко, в превод-"танцуващо дете" .Обучението на майко отнема поне 5 години, през което време тя учи традиционни японски изкуства и етикет.Тази, която желае да стане майко/обикновено собствените им майки са ги подтиквали/, отива да живее в общежитие, наречено окия, с окаа-сан,което означава майка - притежателката на окия.

По време на детството си начинаещата гейша работи като домашна прислужница или помощница на вече опитна гейша и така получава обучението си. Животът й става труден. Сутрин тя става в ранните часове и ляга късно нощем.Занятията се водят от опитни гейши, които преподават походка, красноречие, танци, музика, чайна церемония, грим и всички други тънкости на изкусителната женственост. Обучението е съпроводено и от “производствена практика”. Когато клиент поръча група гейши, те вземат със себе си и някоя майко. Нейната задача по време на увеселението е да долива чашите и да наблюдава майсторството на по-опитните си колежки.След такова трудно и дълго обучение един ден, ако майка-сан реши, че кандидатката вече е готова, идва мечтаният момент тя да бъде обявена за гейша.Но...преди това предстои тежък изпит-ако не успее да го издържи до три пъти в рамките на 6 месеца,тя губи правото да се яви отново и пропада.Ако го издържи още от първият път,е готова да бъде наречена професионалистка,тоест да стане истинска гейша!Това се ознаменува със специален ритуал - еригае (буквално - смяна на бордюра). Работата е там, че под горното кимоно гейшите и майко носят долно. Това на ученичките е бяло с червени орнаменти, а на гейшите - чисто бяло. Именно подаващата се отдолу снежна тъкан показва, че девойката е завършила обучението си. Оттук нататък новоизлюпената професионалистка се втурва да "гради кариера". Ако си е учила съвестно уроците, цената на нейното присъствие ще започва от 50 хил. йени (500 долара) на човек, като трябва да се уточни, че услугата най-често се поръчва от големи мъжки компании. Продължителността на ангажимента й не се измерва с часове, а с горящи благовонни пръчици-"сенкодай". Обикновено, докато изгори първата, гейшата е успяла да попее, да потанцува, да разлее питиета и да се разговори с гостите. Ако развеселените господа не искат да се лишат от компанията й, тя запалва втора пръчица, което автоматически означава удвояване на уговорения хонорар.накрая пръчиците се събират и преброяват,като според бройката им се определя заплащането на гейшата.

Гейшата (Гейко) професионално забавлява гостите по време на банкети и в чайните, където традиционно мъжете отпочиват и правят своите бизнессрещи. Тя е ликът и гаранцията за престижа. Задачата й е отговорна - да създаде атмосфера на спокойствие и уют, за да се отпуснат гостите и да се забавляват.Самата тя не пие и не яде нищо-в крайна сметка тя е там не за свое удоволствие.

Гейшата е учена да бъде ненатрапчива, но да е навсякъде, като леката мъгла, която пъпли в подножието на японските върхове. Нейното основно умение е познанието, че мъжът обича жената да властва над сетивата му с нежна сила, която е по-мощна от секса. Докато мъжът се храни, гейшата стои на колене до него, сервира му сакето и деликатесите, като в същото време упражнява брилянтното си изкуство да разговаря. Тя го гледа в очите, готова да угоди на всяко негово желание и дори да го изпревари. Според японската философия гейшата се “грижи за мъжа като за градина, която разцъфтява”. Дали ще има секс с клиента зависи от нея самата, никой не я задължава да го прави. Обикновено клиентите й не го искат.Тъй като с навлизане в "занаята" гейшите са имали многобройни почитатели,от един определен момент нататък,те сами са можели да избират кого да удостоят със своето благоволение.За да го получат,обожателите им е трябвало да се открояват преди всичко със стил и одухотвореност...

Изборът на кимоно също е вид изкуство:Горното кимоно се е сменяло месечно,като десенът му е варирал според сезоните-крайно неприемливо се е считало през зимата например гейша да облече кимоно ,изрисувано с черешови цветчета/символ на пролетта в Япония/.Твърде строги са и правилата за дебелината на плата-ватирани кимона са се носили от ноември до март,а след това-само тънки,копринени кимона,независимо от евентуалните застудявания.Колана,който придържа кимоната към тялото е изключително свиващ талията и затрудняващ грациозната походка на гейшата,но не и ако тя е обучена да се движи с него.Освен това и никак не е лек-за поставянето му гейшата е имала нужда от придържащата помощ на "стилисти".Малко известен факт е,че целият костюм на гейшата рядко е тежал по-малко от 7-8 килограма-тук се включват и украшенията за коса и тежките перуки,както и характерните дървени "обувки"-"окобо",които не са били от най-леките и удобни за носене.Бижутата,които всяка гейша,включително и на ниво "майко" е носела също не се отличават с лекота.Обикновено тези бижута са богато украсени с орнаменти във формата на цветя. Цветята са много важни за японската култура и са почитани открай време в тази далечна страна. Районите, където повечето гейши работят и живеят се наричат “ханамачи”, което в превод означава „град на цветята”, а едно от основните задължения за гейшата е да владее икебана – изкуството да се аранжират цветя.

Аксесоарите за коса са част от езика на гейшата. Те отразяват тяхната чест и неуловимия им начин да покажат елегантност и богатство.

Гримът също е бил от значение-устните са рисувани с червена боя,символ на страстта,задължително обаче очертаният контур е бил по-малък от реалният размер на устните.Очите се гримират в черно и червено - "Очите са вратата към душата на човека и затова трябва да са най-красиви".Бялата пудра е символ на чистота и невинност,но и на божественост.Тялото е покривано почти изцяло,замаскирвано един вид,защото гейшата не е имала право да е естествена-тя винаги е трябвало да носи "маската" на забавлението,спокойствието,насладата,ведрината и благоразположението.Нейното основно лице пред обществото-хармония,чувственост и наслада...

По събрани литературни материали :)