Изгубени в превода...

Доста дълго време се чудех защо хората обикновено откриват своята жадувана сродна душа има-няма през втората половина от съзнателният си живот.Най-често след неуспешен първи брак или след голям крах на не по-малко голяма любов и прочие катастрофални за душата/а и не само/ злополуки.Чудех се и за онези единици,намерили себе си в другият леко,спокойно,почти от раз.Как така едните успяват от "първият път",а другите трябва да се провалят,за да успеят?
Доста дълго време приемах,че това е вселенски закон/привидно необясним за мен/-а именно-неизбежно е да се мине по прокълнатият /сякаш/ път на неуспешни взаимоотношения,за да откриеш към 30-та-40-та си/средно/ година своята подходяща половинка.
Доста дълго време...

а то...отговора бил пред мене.

Всичко на този свят е въпрос на познание.По-конкретно-себепознание.Колкото по-добре се познаваш,толкова по-добре знаеш какво искаш.Толкова по-добре ще го видиш,когато се сблъскаш с него в живота.Толкова по-добре ще го оцениш.Но,за да се познаваш по-добре,да не кажа отлично,трябва да си невероятен оратор със самият себе си-в диалог и разбиране.Това не означава да развиваш шизофренни наклонности,а да умееш да опознаеш сърдечният си Аз.Когато си наясно с него,си наясно с всичко останало,касаещо трепетите на сърцето ти,събудили поривите на душата ти,а впоследствие и разума ти.За твоят живот,твоят свят,твоите търсения и стремежи...
Чрез съзнателно самоизследване,започнато рано в житейският път,респективно и по-рано ще си наясно какво точно търсиш и искаш.И,когато го получиш,ще си готов подобаващо да го оцениш!/като онези първично сродни единици:)/.Ако обаче си изгубил способността на вътрешният си диалог и разбиране;ако си неориентиран по отношение на желанията си/например-сутринта едно,до вечерта сто и едно изисквания/,не би могъл да видиш верният път,ако ще и той да ти избоде очите.В случая-верният път с вярната походка към верният човек.Не би могъл да контролираш адекватно реакциите и действията си към човека до тебе.
В такъв случай,щом осъзнаване отвътре не би било възможно(защото не се чуваш/вслушваш/замисляш/разбираш/анализираш),ще се наложи осъзнаване отвън.Което обаче е уекинко болезнен процес:),намиращ израз в личният "провал".Но и болката,и провала са категорично положителни,когато отварят очите ти за слабите ти места-пропуските.И-ако запълниш тези пропуски със знание/я,ще намериш онова,към което си се стремял през цялото време.Ако не-ще повториш урока.Докато се научиш...
Някои хора изобщо нямат подобни уроци-рано се ориеnтират със себе си и са абсолютно убедени в мирогледа и желанията си.Осъзнатите.Но колко са те?Единици...Същите онези щастливи сродни единици...
Другите,изгубени в превода,нескончаемо повтарят една и съща грешка в сходни или еднакви ситуации.Докато се научат...

А колко олекотен може да е живота,когато се вслушаш в себе си...

И се разбереш!