Къде и какво всъщност е G- точката?

Малко предисловие- преди време, със създаването на блога, съавтора ми, ме помоли да пиша и по тези теми с оглед областта,в която съм, но тогава отказах. Сега обаче ми се дописа за секса открито и достъпно- тук говорим и пишем за романтика, ласки, страстни емоции, ( само) усъвършенстване, позитивизъм, приказки....

Но и сексът, както и сами знаете, може да бъде истинска приказка, когато се пише правилно и се разказва от тяло на тяло... Едно от хубавите неща на приказките е хепънинга- щастлив, безметежен край за всички "актъори"- в повечето случаи за тази цел, в приказките, е необходимо едно геройско събитие, като да спасиш света или просто някоя заблудена принцеса, избивайки два- три- пет звяра или друго страховито чудовище и да се превърнеш в герой ( принцесите, кой знае защо са само за геройте...) .
В секса е същото- ако си мъж, за да се превърнеш в герой за своята принцеса е необходимо да знаеш къде и как да я докоснеш, кои са ерогенните й зони, какво да й нашепваш и кога, да имаш плътен тембър, задоволително за нея тяло и сръчни ръце- това са предизвикателствата пред тебе, най- общо маркирани. Няма да обхвана с една статия всички тънкости, за които знам, но едно ми прави силно впечатление- много мъже проявяват жив интерес към G- точката при жената. Да не говорим, че повечето им познания са по типа- чули- недочули, а някои от тях дори да се интересуват, отказват да питат- българският мъж все още трудно се отпуска в леглови разговори. За мое учудване обаче и доста жени не знаят достатъчно за собствената си анатомия, но и не се интересуват( !!!).
Затова днес ще си говорим за нашумялата последните има- няма 5-6 години :

G- точка

(Имам навика да представям подобна информация под формата на въпросите, които са ми задавали- сега ще процедирам по същият начин и се надявам да е по- занимателно и ориентировъчно така).

И така:

1-Какво е това?

G- точката не е самостоятелна структура, отделно от организма ти, в случая от вагината ти. Тя е част от стената на вагината, с маааалкоо по-различна консистенция от околната тъкан- по- грапава е на опипване. Абсолютно всяка жена я има, но при отделните представителки на нежният пол тя може да варира, както по размери, така и по разположение!Това обяснява защо някои жени се затрудняват да открият своята G - точка. Масово се тръби, че тя е на предната влагалищна стена, но истината е, че G- точката може нерядко да бъде и по-встрани, и по-назад или направо на задна влагалищна стена.

Големината й варира между 6 мм и 5 см, а разположението й е на около 2,5 см до 5 см навътре във вагиналният отвор. Сега да поясним- вход на вагината, от него отчиташ приблизително 2,5- 5 см и на това отстояние трябва да търсиш чрез внимателно и леко опипване G- точката си.Защо внимателно?

Спокойно, тя не се травмира, но има вероятност да е по-малка на размери част, която при изследването ти или партньорът ти да пропуснете.

Консистенцията й е леко грапава- общо взето , когато жената е възбудена, лесно може да нацелите островчето на G- удоволствието, защото контраста между нея и околната тъкан е по-значим. Но и в спокойно състояние, за твое или на партнъора ти успокоение разликата се усеща!

2- Защо е толкова важна G- точката?

Защото води до разтърсващ оргазъм, при правилно стимулиране, нещо от типа " Леле, ще умрааа, ооох....!". Според някои жени стимулацията на G- точката води до много по- мощна кулминация, отколкото стимулацията на клитора!

Това грапаво парченце плът е ужасно чувствително, с голяма концентрация на рецептори в него и основната му функция е върховно сексуално удоволствие / както се вижда, природата е доста щедра към женският оргазъм откъм начините за постигането му:)/.Усещането при нейната стимулация е нещо като да те залее изпепеляваща топлина- вълна след вълна, след вълна екстаз....

3- Жлеза или бутон на страстта е G- точката?

Доста дълго време се спори каква е структурата на тази точка и основната й функция? Дали е жлеза или скупчване на голям брой нервни окончания? Споровете се водят, кой знае защо, все още, но...

Това , което е сигурно за момента е следното:

G- точката при жената е еквивалент на простатата при мъжете. А простатата е жлеза, както знаете, която има собствен секрет, добавящ се към секрета на семенните каналчета, които са в анатомична близост до нея, а също и функционална- секретите се смесват в един, наречен накрая еякулат/ по простичко му обяснено/.

Такам- при жената, G - точката заобикаля една зона, която произвежда химикали, подобни на тези, съдържащи се в простатният секрет, произвеждан от простатата при мъжете.

Има и друга прилика- някои девойки и жени споделят, че се овлажняват по-различно от обичайното, при стимулиране на G- точката им- някак по- обилно до степен, че самата жена еякулира бистра течност по време на оргазъм. Тази течност съм чувала някои да оприличават на белтък, малко слузесто е и няма мирис.Тоест- и жените еякулират, благодарение на G- точката си:)

4-И така- къде да я търсиш тази G- точка?

Най- честата й локализация е по предната стена на влагалището, но нека припомним, че са възможни вариации!. Така че- ако не я откриете- ти и/или партньорът ти там, не се косете, а се прехвърлете настрани, или назад. Изследваш се с пръстче- ако искаш сама, вземи огледалце, за да нацелиш вагиналният отвор ( моля, без смях- някои малки девойки изобщо не могат да се ориентират за " правилната дупка" ). Може седнала, но е по-добре да си легнала по гръб.

Имай търпение- недей да бързаш, за да не я пропуснеш!

По- долу съм дала две картинки, по които можеш да се ориентираш приблизително къде да насочиш търсенето- едната е ако се изследваш в сранително изправено положение, другата е при легнало положение- който вариант ти е по- удобен. Принципът е един и същ, а именно:

Разтвори краката си настрани максимално широк за добър достъп до вагината ти.

С длан, насочена нагоре, към корема ти, плъзни в себе си един или два пръста, като се постараеш върховете им да опират в предната влагалищна стена, или иначе казано- притискаш горната стена на отвора.

Плъзгай пръсти още от входа към нея и много бавно!Ако така не можеш, с плъзгане, пробвай с леко потъпване- с върховете на пръстите " опипвай" нежно влагалището си- ако достигнеш място, където тъканта е малко по-различна по състав от околната, по опипване да кажем- честито, намерила си своята Г- точка!

Търсиш поресто, набръчкано, гъбесто или леко грапаво участъче тъкан. Значи, да речем, че повърхността й наподобява тази на горната част , по-вътрешната, на небцето ти.

Търси по протежение на посочените по-горе мм- см и започни от предната стена. Ако не е там, прехвърли се на задната, чак накрая- на страничните стени. И спокойно- имаш таква точка, въпрос на време и търпние е да я откриеш.

Въпреки, че в началото оприличаваха G- точката на топче, тя не е такова, така че не очаквай да плъзнеш пръсти във вагината си и да откриеш нещо проминиращо там, което да е твоята зона на удовлствието! Не очаквай и да напипаш нещо с твърдостта на орехова черупка- това не е G- точka!

5- Какво трябва да усетя, когато я открия?
Сега , тука може малко да се изненадаш, но според повечето жени, ще разбереш кога си я открила и по усещането, че сякаш ти се.... пишка. Спокойно, няма да се изпуснеш! Причината за това първоначално и траещо няколко минутки усещане е, че G - точката и уретрата ти се намират на близко отстояние.
5.1.-Какво да правиш, ако ти се появи това усещане?
Ами нищо. Тревогата за ходене по малка нужда е фалшива, имагинерна, ако щеш. Да не се стреснеш само- няма да се изпуснеш, както и по-горе казах, а леко и нежно продължи. Ако партньорът ти провежда " проучването" - едно напомняне- мили мъже- вагината не е " дупка, в която да ръгате" както си искате или да търкате силно, сякаш е шкурка!( това не е майсторство и ефекта е обратен).
След секунди или минута, позивът за уриниране ще бъде изместен от приятни усещания с тенденция към изпепеляване. То ще става все по-силно, по- осезаемо и по- завладяващо, когато продълж ително докосваш и стимулираш тази зона;)
По- натам изпробвай различни скорости и сила на натиска- за да разбереш/ те как е най- влудяващо за тебе, но без тренировки няма как да стане, така че- веднъж открила я, не спирай да се възползваш от преимуществата на женската си природа;)


6- Въпреки всичко не мога да я открия. Какво да правя?
1-во- не се отчайвай- както казах неколкократно, имаш я! 2- ро- Продължавай търпеливо с опитите- фантазирай си за мъж/ жена, които са най- секси за теб. Визуализирай най- похотливата си/ гореща/ скрита/ порочна фантазия и почувствай собствената си възбуда- как те поема ъв вълните си и те въздига, как те овлажнява отдолу- тогава започни изследването, шансът, ако G- точката ти е с по-малки размери или по-нетипично разположение от обичайното, да я откриеш, неимоверно нарастват.
Причината за това е, че по време на силна възбуда, G- точката се уголемява ( както пенисът при мъжете нараства) под влияние притока на кръв и произвеждани субстанции. Самата тя се изпълва с течност и по този начин набъбва. Като стане по-голяма, по- лесно може да бъде опипана.Така ще я откриеш по-лесно.

7- Има ли връзка между големината на G- точката и моят оргазъм?
Ами не, няма. В секса размерите са мит ! Големината на нищо не е определяща за оргазма сам по себе си, всичко е повече за визуалният ефект. И въпреки, че не е по темата, ще си позволя малко отклонение- например жените с малки гърди притежават много по- голяма сексуална чувствителност в тези зони( искрено им завиждам за което), отколкото жени с голям бюст, на които е необходима и по-силна, и по-продължителна стимулация, за да се възбуди тази зона и зърната да се втвърдят по- трайно! Така че, крайно време е според мене, всякакви дивотии, свързани с размерите да си отидат в шкаф " отживелица".
Оргазмът зависи от нервните окончания, от сензитивността на организма, не от размерите- по-големите размери на Г- поленцето не означават непременно и по-голяма гъстота на рецепторите и нервите на единица площ!

8- За мен е ясно, но партньорът ми как да я открие/ да я стимулира?
Откритието се прави по същият начин. Трябва също да е търпелив- може да не нацели от първите няколко пъти по посочените вече причини и/ или известна неопитност в начинанието, но това не означава, че трябва да се отказвате или ти да си мълчиш, ако познаваш вече и тази си част от вагиналната анатомия. Напротив- насочвайте се взаимно и нежно.
Ако той те стимулира, трябва да запомни, че е препоръчително това да става с потупване. Тоест- С върха на вкараният един ( или два) пръст( а) да " пошляпва" лекичко и продължително G- точката ти. Някой жени обаче имат нужда от по-силен натиск в тази област- ако не стане с потупването, тогава да пробва с умерен натиск, отново с върха на пръстите си и внимателен , нежен масаж- кръгови, въртеливи или спирални движения, погалвания, натиск в умерена или при липса на ефект- по-силна степен. Не забравяйте, мили мъже- не се фокусирайте само върху едната G- точка- оргазмът с нея е силен, но не зависи единствено от нейната стимулация- колкото повече зони на жената стимулирате, външни или вътрешни, толкова по-мощно ще я разтърсите:)
Докосванията обичайно се усещат най- интензивно през първите няколко секунди до минута, затова потупването е най- удачно- така всеки път, когато я достигаш, тя ще има чувството, че е първи и вулните на наслада не се усещат като една след друга, а от мощна- по-мощна, по-силна, по-силнаа иии...кулминация!

9- Има ли поза, която ще ме улесни в G- оргазмът?
Да, слава богу, но за тази цел трябва вече да знаеш къде точно е G- точката ти. Ако е на предната влагалищна стена, тази поза е ездачката.Когато ти си отгоре и тялото ти е съвсем леко наклонено назад, пенисът му напълно естествено се опира в предната стена на вагината ти. Да не говорим, че ако си отгоре, ти диктуваш и ритъма, и дълбочината на проникване, а все пак G- точка си е твоя и си я познаваш най- добре ( от какво има нужда като стимулация имам предвид).
Фаворитка сред позите при G -точка на задна влагалищна стена , това е задната или кучешката, както я наричат някои ( непроумнително ми е защо, но как да е). Всъщност тази поза става и при G- зона на предна стена, но не винаги се достига така.За да улесниш себе си и партньора си, при достигането й така, легни по корем, със съвсем леко разтворени крака.

10- А как да достигна мечтата- двоен оргазъм?
Разбира се- с двойна стимулация! Клитор и G- точка!Едновременно или последователно ( в близко време) стимулирани ще ти отнесат горният цех от наслада за дълго време. И най- хубавата новина е, че това става, както при ръчна стимулация, така и по време на секс, като особено благодатни са и двете посочени пози.
И така- за ръчната стимулация е ясно- ако не е- виж по-горе първата картинка- един от пръстите масажира клитора ( НЕЖНО!!!!), а другият/ те е/ са вътре, отдадени на нежно пошляпване/ потупване/ масаж на G- точката. И понеже сексът е изкуство на фантазията, можеш да разнообразиш - език палаво предизвиква клитора, а пръст се разхожда вътре, или първо външна стимулация, после вътрешна, или първо вътрешна, после и външна, или редуване на език- пръсти, или комбинирано дразнене- дразниш, спираш, сменяш пръсти- език, сила и скорост ( и при все тази смяна, за не знам кой път- уточнявам- без бясно търкане и натискане- ако не ви се отдава ръчната, по-добре не я опитвайте, няма смисъл да си трявмирате момичето/ жената!, а вие, жени, ако не ви допада и не се получава , не премълчавайте, споделете усещанията с партньора си и се уточнявайте и насочвайте взаимно).
При позите- За ездачката- когато наближава кулминацията ти, заливането с топлина започне, извий се още малко назад, така че партньорът ти да може да стимулира и клитора ти , докато пенисът му се търка в G - точката ти.
За задната- Коленичи ниско долу, крепейки се на лакти и вирни максимално високо дупце- нека външният ти " стимулатор" - тоест клиторът, бъде на разположение на партньорът ти, докато те оправя и с членът си.
И при двете пози смяната на темпото с малки дразнещи възбудата спирания за стимулация повечко на една или друга област, но не и прекалени откъм време спирания, ще увеличат екстазът и на двама ви- твоят партньор ще бъде герой/ героиня, а ти ще си принцесата в страната на бурните оргазми.....

до следващата приказка...

:)))

Happy end!:)

~~~~~

~~~

~~

~

Мисия : Наслаждавай се

Колко се наслаждаваш реално и искрено на живота си?
Колко си отпуснат да забелязваш онова, което става, минава покрай тебе в жизненият ти път?
Кога за последно нещо те докосна най- чистосърдечно и искрено се развълнува?
Замисляш ли се какво точно даваш от себе си, за да оцветиш живота си в нещо по-различно от поредното вайкане или псуване , или дълго философско обяснение по така значимите въпроси " Недостатъците на еди-какво- си са...", започнато със завиден ентусиазъм още от сутринта, а може би и преди отварянето на клепките ти ( кой знае вече какви са в преобладаващият брой случаи сънищата на българина)....
Създаваш ли магия в живота си или вече се отказа от собствената си вълшебна пръчица, която може да разстеле добрината, човечността, едната протегната ръка , неочакваща благодарност ( не за друго, ами е все едно да чакаш от умрял писмо, а и донякъде издава не съвсем добросъвестни подбуди на стореното " добро")?...
В колко цвята оцветяваш всеки един свой ден и може ли едно НЕцветно съществуване да е пълноценен живот, след като емоциите ни са толкова дяволски страстни и толкова безбожно разнообразни?:)))
И ти ли приличаш на масата от скучни, угрижени и умислени лица, заливащи улиците и неинтересуващи се от никого другиго, освен от себе си? Или ще ми възразиш сега за колко много проблеми трябва да измисляш решения, колко е тежък живота, колко наивни са очите ми, какъв лукс е да си усмихнат в такива тежки времена, как на никого не му пука за тебе и така нататъка, и така нататъка... Какво печелиш с това си поведение на ограничаване, бих те попитала с тези същите наивни и пъстри очи?
Не ти ли става по-добре всеки път, когато срещу себе си имаш усмихната физиономия? Не се ли кефиш на усмивки? Толкова ли много ще ти струва и ти да се усмихнеш- в началото може би бавничко, не толкова често, но с времето... как с тъга ще се научиш да се наслаждаваш на живота , дори и в кризисни времена?
Да, чудесно- кризи и проблеми- и какво сега- да вървим като зомбита, да се държим като темерути, да се самоизяждаме отвътре, заключвайки човешкото някъде в незнайните дълбини на душата си, докато съвсем се обезличим и никакъв слънчев лъч не проникне в бездните, които градим?
А после какво?
Безличен, тъжен, забравен, безследен живот.... Живот със затворени емоции и поведение, забравени усмивки и топлина, ненамерено изгубено човешко, неизпитана наслада...

Обичам да мисля готино- в превод- да завъртам във вихър от емоции мисли в главата ми, от които ми става супер сладурско и настроението ми се повдига със скоростните градуси на напичащо юлско слънце... бури обичам само извън мене- демек природни, или ако са в мене, бури на пречистване и след тях...затишие, красотата на успокояващото се и свежестта на възродено- освеженото;)
Обичам да си създавам наслади в живота- като следвам поривите на душата си в настоящият свят- не си слагам спирачки на действията- ако просто имам порив да се усмихна, независимо дали покрай мен има някого или не, го правя, дори и да се разсмея; ако искам да прегърна някого, го правя, независимо къде се намирам, ако искам да похваля някого или да съм откровена, го правя, без значение какъв е "етикета"...хммм, етикетите признавам само при официални поводи, които не са ми от най- любимите, честно казано- иначе не- слагат излишни рамки на поведението, ограничения някакви, безпредметни в повечето случаи.
Обичам да мисля цветно- да визуализирам мислите пред клепките на затворените си очи и да ги обагрям с дъга.
Обичам да съм луда и в тази си лудост да търся насладата...Да се наслаждавам... Как само отпускащо и в същото време зареждащо звучи... удоволствие... сетива... енергия и ведрина ииии да искаш да се раждаш в себе си всеки ден, в мислите си, да се пресътворяваш в един свят от добро и цвят, и магия, открадната само за тебе...да се наслаждавам...
На всичко и навсякъде- живее се много по-доволно и успокояващо така.
И никак не е трудно...

А ти днес ще направиш ли поне едно нещо, което ти доставя удоволствие и изпълва сетивата ти с наслада?
Не заради друг- за себе си?
:)

Златисти отблясъци

Прошумоляващи пътеки, окъпани в златна светлина от прилягащото за последно слънце. Зелено- росни клонки разтреперили се от ветрен полъх, докосват парапета в искрящо зелено, оставяйки му дъждовни следи.

Мирише на свежест и носталгия.

В малката стаичка с бледозелени стени, сгушено залезът прегръща пространството, разливайки отиващата си, бразилски топла, светлина... до най- далечният ъгъл, прокрадващ се несмутително, тихо и магично... всяка магия настъпва тихо, незабележимо почти и ако имаш очите за нея, ще ти се разгърне най- невероятната картина, която някога, някъде би могъл да видиш.

Нарисувани златни отблясъци, надпреварващи се от пода до тавана да се срещнат, търсещи се, за последна прегръдка в слята магичност преди настъпването на нощта. Миналото на отминаващият ден поздравява настоящето , отразено в очите ти. Носталгията и копнежът вървят ръка за ръка с вплетени пръсти в един последен триумф преди нощното господство. За последно... колко вълнуващо може да е всичко, когато знаеш, че е за последно...

Охра и спомени... за дълги, спокойни поля с разлюляни от вятъра жита, спуснати коси, развети около нежно лице, сандали , почти безвъздушни, аромат на земя и топъл залез, окъпано в злато небе и разшумоляли се дрехи- неусещани върху тебе, почти до голо изживяване, най- първичното, най- доближаващо те до природата, като малка частица от туптяща гръд.

Загърната удобно в отсъствието на мислите си, рисувам с наслада картини в пъстрите си очи. Отблясък пред запалена цигара и малки кълбенца от дим, бягащи към залеза, отразяващ се в стената срещу мене. Сенките на обгърнатите от него предмети рисуват по стените все така тихо, все така магично променливо, бавно премествайки се, но ненарушаващи златистият фон.

Тъмно злато... африканска пустош... савани някъде далече, далече... картини в главата ми...

Вдишан дим, притворени очи, дихание и отпускане, наслада и стар дух... или просто спомени от гените на дедите ми... Окъпани в златисти отблясъци.

Дълбоко дишане, отпускане отново и кинолентен ден, минаващ без звуци пред мен.

Без присъствие.

Само последната топлина на магичният залез, издишана цигара и усещане за настояще по залез.

Мирише на свежест.

На утрешен ден...

Разплачи ме... с добрина...

"Душата също се втърдява.

Там,дето често са я били

и е сълзяла досега,

е станала така корава,

че днес напразно харчиш сили

да я пробиеш до тъга.

Какъвто грях да й приписваш,

каквото зло да й прикачваш

или каквато щеш вина,

повярвай,няма капка смисъл.

Но...ако щеш да ме разплачеш,

опитай пак...Със добрина.

Надежда Захариева

@>>->>-- @>>->>-- @>>->>--

За това така разкошно стихотворение се присетих наскоро в болницата, когато ми казаха :

"- Внимавай, до утре ще те разплаче"

-"Защо?"

-" Като види новобранци и си избива командорските комплекси. Природна злоба е. "

Успех, другарю!...си помислих с вътрешно- иронична усмивка.

За малкото ми години земни лъкатушения, твърде подобни персони са нахлували без позволение във вселенският ми мир с някакви войнствени опити за доказването си в зрителното ми поле, обикновено все с лошотията си напред. Сякаш трябва да се впечатлявам... На какво?

Злобата и чуждите комплекси отдавна вече не ми влияят. Такова често явление, до комерсиализъм, из човешките души нито ще ме грабне, нито ще ме удари, нито ще ме стресне. Е, к'во- ми всеки може да е лош- по-лесно от това няма. А от около 18 годишна съм с претенциите, че не съм фен нито на масовката, нито на леснотиите. Но пък съм и с претенциите, че напук на всички около мен си пазя стремежите да съм добра. Не заради теб или другите, не заради благодарността ( една дума, която заплашително отива към архивите) , не заради дълга да се отвърне със същото, не заради глупаво възпитание или младежка наивност.

Заради мен самата. Искам да се гордея със себе си( при всеки сгоден случай)!

Искам да помагам безкористно( на онези, които се нуждаят, ако щеш и от усмивка топла само).

Искам да виждам учудването ти, че добро има! Ако го пуснеш на свобода- ей така, заради себе си ).

Не да си дадеш едната буза, когато усетливо ти фраснат другата, напротив- това е невъзможност да си защитиш позицията. А просто да си добър, защото ти е кеф; защото има хора, все още, които ще разберат поведението ти и няма да ти отвърнат със злоба; защото си струва в подобно безчовечие да си човек, един от малкото...

Защото един ден, онзи съдбовен ден, когато ще върнеш лентата назад да направиш житейската равносметка; денят, когато в съсухрените ти очи ще блести погледа на благородството като разливащо топлина слънце, с гордост и задоволство, с чиста съвест ще можеш да си помислиш:

" Аз бях Преди всичко Човек!"

За мен това е много!

Ценно!

Като мисия, изпълнена брилянтно.

Не е лесно и няма да бъде, но пък и не се ръководя от реакциите и поведенията на останалите, че да определям своето собствено и да го поставям в зависимост... безпредметна някаква.

По-корава съм и по- студена към онези, които априори ще нападат, за да те разплачат..хах, глупци- нима смятате, че с философия като горната нещо от вас, ще стигне някъде близо до мен?!Опитвали са много като вас...

Искаш ли сълзи в очите ми?

Опитай... с добро- само така ще ме разплачеш...

С Добрина!

Ледени блокчета

Представям си въздушно- мистични светове, когато се заслушам в звънкото им подрънкване в кристалните ръбове на чашата.Тихо, нежно, мелодично разцъфтяване от топлина, от докосване, от целувката на жадните устни.

Обичам да слушам как се разпукват, обвити в топлата прегръдка на течността, която охлаждат.Обичам да допирам изстудената чаша до горещата си кожа, оживила се от ледени капки прохлада.

Едно, две, три бистри кубчета в 200 мл пенливо бяло вино... тръпчив хладен вкус, чиято композиция пикантно се разтваря върху вкусовите ти папили, допираща апетитно небцето, сигнализираща код 'наслада' на рецепторите, жадни да попият вкуса му...

Както съм жадна за кожата ти...

Охлаждане, което разгорещява страстите, потрепващо отпуска мускулите ти, палаво се заиграва с мозъкът ти...

Както ти се заиграваш с мислите ми, превръщайки ги в копнежи.

Обичам леда. И ледените блокчета в причудливи форми, според съда,в който зиморничаво е полегнала водата. Изваяни фигурки ледена чудатост, подрънкващи мелодично, допрат ли се в ръба на чашата.

Така, както аз, потръпващо, мъркам в топлите ти обятия... Стоплено- разгорещено... А всяко стоплено сърце носи наслада, ускорява и покорява пулса.

Като охлаждаща течност с кубчета лед в зноен следобед.

За която си винаги жаден...

Както аз за теб!

Промених се...

...харесва ми да кипя. Този път не за каузи.
Сега вече е по Нея. За нея... Казах й го.

Това е уникалното на истинските хора, неща, събития. Докато не ги срещнеш (или докато не те блъснат, отнесат)...не си осъзнавал колко много имаш нужда от такива събития в живота си. Страх, конформизъм, егоизъм те инкубират в една среда на инфантилна самодостатъчност.

Не съм предполагал, че зависимостта може да е и приятно нещо, непровокирано вътрешен дискомфорт и биещо по Крепостта ти на сигурни неща, толкова усърдно градена, откакто си добил ясно съзнание. Всъщност Зависимостта ти дава точно обратното. Не затваряне, а освобождаване на страст, сладко търсене на внимание, престорено сърдитосто да тропаш с краче, ако считаш, че не получаваш достатъчно, игра с дневният ред на друият...за да отдели повече от него за теб.

Неприлични закачки, перверзни помисли, собствен код на връзката, неразгадаем за другите, но така очевден за двамина. Общи песни, посвещения, клетви, мечти. Ваше си Мълчание, говорещо само чрез поглед. Да не с бил суетен до загубеност, но да не спираш да се оглеждаш в очите й. Или само простото отражение ли е? Надали, търсене в душата й, къде си ти може би?

Жест означаващ желание, желание означаващо Любов. Любов означаваща Любов.
Захапване на вратлето, означаващ претенция за доминиране, но и за загриженост.

Не знаеш колко ще продължи. Това Господ само знае.
Знаеш, че искаш да продължи.

Довчерашните страхове, днес се превръщат в търсен начин на живот. Цинично? Не - закономерно. И не с дежурното: "човешката природа е изменчива". А защото всичко това е закодирано у всеки от нас.

Ключът ли?

Сутрешна магия

Като бях малка, ме учеха- "Прави си удоволствието в живота сама, украсявай го и го подреждай удобен за тебе , както искаш, но сама- не разчитай никой да се погрижи всекидневно за комфорта ти. И в това няма нищо лошо.Просто човек сам, най-добре знае какво иска."

С годините възприех тази философия напълно, поканих я в живота и действията си, създадох й удобство, достатъчно, за да пусне корени в съществото ми и сега се наслаждаваме на взаимното си присъствие, за толкова години неомръзнали си.Защото ни е комфортно. Свойски. Готино.

Правя си кефя сама от сутринта още.Винаги е важно как започват сутрините ти- моите са с доза вътрешна магия- заклинание за слънчев в душата и на лицето ми ден, за усмивки за мен, за останалите, за живота ( нали се сещаш- "Усмихни се на живота и той ще ти се усмихне" )- никога не пропускам, дори , ако съм се успала сутрин, да се усмихна! Страшно зареждащо, а и самата мисъл, че това е първото ти съзнателно движение е страшно вдъхновяваща и за мозъкът ти, и за цялото ти тяло, в което започва, като тих изгрев, да озарява слънчеви пътеки доброто настроение.

Един от винаги задължителните ми ритуали, спомагащи за готини емоции рано сутрин, е кафето!- трябва на банка да ме пуснат към някой кафе-автомат- обожавам мекият, топъл и ароматен вкус на млякото с доста нес, което се разстила от устните, сякаш направо във кръвоносните ми съдове;) Без кафе сутрин съм и неадекватна, и раздразнителна, и, като знам това, задължително го избягвам. Винаги избягвам онези неща, детайли, събития или хора, за които е сигурно доказано, че ще ми качат кръвното с няколко определено нежелани пункта.( сИга, що да ми трябва да си причинявам излишни глупости- нали се стремя да си правя удобното:)).

Следващата стъпка към зареждането на слънчеви целодневни батерии, това е музиката. Такам- тука едно уточнение- всеки си слуша каквато музика му е на душата, така че няма да постановявам със закон каква да си пуснете към комбинацията до момента, но моят личен избор е сред следните неща:

1- Плейлистите ми в "Youtube", отнели ми доста време за подбор, но пък си струва;)

2-ТВ- "The Voice", "MAD"- сутрин са тези, защото яко кефят;

3-Радио- "Витоша"-ейййй, пълни ми душата отвсякъде- и в момента него съм пуснала.

4-MP3/ 4- каквото там ти е под ръка;)

Сядам с топло, меко на вкус кафе в ръка и танцувален ритъм в душата от разливащата се от уредбата музичка и си щъкам за малко или по-дълго из Интернет, но не и , за да чета новините! Това на ранина- жив абсурд, ще ми изчезне магията за нула време. Разглеждам пейзажи, отделям малко време и да визуализирам красотата на целите в главата си, да си помисля докъде би ми се пътувало, какво бих искала да видя; или просто чета медицинска литература или клинични случаи, осведомявам се за новости или пък се разхождам из любимите ми блогове, из моите също, или излизам в прохладна сутрин на терасата боса и по пижамка или нощничка с топло кафе, за да вдъхна от първичността на утрото, все още необгзено от излизащи за работа коли, преминаващи тирове, градско движение и така насетне, или, наблюдавам пъстротата от цветове на терасата- малки и по-големи саксии, с пъстри, по-големи или по-малки чудно дъхави цветя и те така- с едно изречение- упорито и с ведрина, продължавам да правя нещата, които ми доставят удоволстие;). Дишам с пълни гърди, съществувам с пулса на живота, бавно пробуждащ се в мен- сама за себе си и със себе си, категорично пълноценна и в цялост усещаща се;). Разстилам магия в себе си и в сутрините си, с всяко пробуждане.... разстилам магия...

Учудвала съм се колко малко минути сутрин, но изпълнени с наслада за сетивата ти, са напълно достатъчни, да те протектират за цял ден с феерията на готиното настроение, по нищо ненарушимо и от никого неразрушимо ( освен ако ти сам не поискаш).

Затова се усмихвам- от сърце, от душа, с цяло тяло- усмихвам се на живота и го приветствам да работим в едно за един весел, готин и много, много лъчезарен ден.

Струва си да започваш всяка сутрин с малка доза магия!

Прегръдката ти

Онази, в която чувствам пулсирането на света- моят, твоят, нашият, който тупти в пълнокръвна вселена, разлива топлината си в нея и в нас, придава живот на сгушената тишина.

Прегръдката ти, която обгръща, приласкава, разпалва или потушава неспокойната природа в покоят на онова финно неизречено, обещано между телата, сляло ги в едно...прегръдката ти.

Онази, в която чувствам себе си, влята в тебе, своята природа покоряваща твоята или покорена, преплитащо се преливащо едно в друго и в...прегръдка.

Прегръдката ти, в която е и бурята на страстта, и покоят от ежедневието и емоциите, извор и пристан същевременно, моят, твоят, нашият.

Онази, която е животът, топло обгръщаш те, значим за тебе, отдаден на тебе...минутите тиха сплотеност, без обяснения, без погледи, просто тихи тела, вплетени изпиващо се, като за последно, като за сбогуване, като за посрещане, като едно в прегръдката ти.

Прегръдка, която е и начало , и край- и дава от себе си, и взима за себе си...най- искрената- прегръдка на отдадеността.

Онази, която е неодухотворена, понесла цялата духовност и пълноценност на предопределените души.Само между тях, само за тях!

Прегръдката ти, която обгръща и изпълва тишината с присъствието и силата ти, ласкаво милвайки тялото ми, вливайки топлина в душата ми, закриляйки вселената ми, ти, нашата....в откраднати минути съвършенство.

Една прегръдка- цяла вечност!

Нашата.

В теб.

В мен.

В нас.

Aventura Ft. Wisin & Yandel y Akon - All Up To You

Тъп клип. Но няма по-добър.
Велика песен. Няма по-добра.