Мисия : Наслаждавай се

Колко се наслаждаваш реално и искрено на живота си?
Колко си отпуснат да забелязваш онова, което става, минава покрай тебе в жизненият ти път?
Кога за последно нещо те докосна най- чистосърдечно и искрено се развълнува?
Замисляш ли се какво точно даваш от себе си, за да оцветиш живота си в нещо по-различно от поредното вайкане или псуване , или дълго философско обяснение по така значимите въпроси " Недостатъците на еди-какво- си са...", започнато със завиден ентусиазъм още от сутринта, а може би и преди отварянето на клепките ти ( кой знае вече какви са в преобладаващият брой случаи сънищата на българина)....
Създаваш ли магия в живота си или вече се отказа от собствената си вълшебна пръчица, която може да разстеле добрината, човечността, едната протегната ръка , неочакваща благодарност ( не за друго, ами е все едно да чакаш от умрял писмо, а и донякъде издава не съвсем добросъвестни подбуди на стореното " добро")?...
В колко цвята оцветяваш всеки един свой ден и може ли едно НЕцветно съществуване да е пълноценен живот, след като емоциите ни са толкова дяволски страстни и толкова безбожно разнообразни?:)))
И ти ли приличаш на масата от скучни, угрижени и умислени лица, заливащи улиците и неинтересуващи се от никого другиго, освен от себе си? Или ще ми възразиш сега за колко много проблеми трябва да измисляш решения, колко е тежък живота, колко наивни са очите ми, какъв лукс е да си усмихнат в такива тежки времена, как на никого не му пука за тебе и така нататъка, и така нататъка... Какво печелиш с това си поведение на ограничаване, бих те попитала с тези същите наивни и пъстри очи?
Не ти ли става по-добре всеки път, когато срещу себе си имаш усмихната физиономия? Не се ли кефиш на усмивки? Толкова ли много ще ти струва и ти да се усмихнеш- в началото може би бавничко, не толкова често, но с времето... как с тъга ще се научиш да се наслаждаваш на живота , дори и в кризисни времена?
Да, чудесно- кризи и проблеми- и какво сега- да вървим като зомбита, да се държим като темерути, да се самоизяждаме отвътре, заключвайки човешкото някъде в незнайните дълбини на душата си, докато съвсем се обезличим и никакъв слънчев лъч не проникне в бездните, които градим?
А после какво?
Безличен, тъжен, забравен, безследен живот.... Живот със затворени емоции и поведение, забравени усмивки и топлина, ненамерено изгубено човешко, неизпитана наслада...

Обичам да мисля готино- в превод- да завъртам във вихър от емоции мисли в главата ми, от които ми става супер сладурско и настроението ми се повдига със скоростните градуси на напичащо юлско слънце... бури обичам само извън мене- демек природни, или ако са в мене, бури на пречистване и след тях...затишие, красотата на успокояващото се и свежестта на възродено- освеженото;)
Обичам да си създавам наслади в живота- като следвам поривите на душата си в настоящият свят- не си слагам спирачки на действията- ако просто имам порив да се усмихна, независимо дали покрай мен има някого или не, го правя, дори и да се разсмея; ако искам да прегърна някого, го правя, независимо къде се намирам, ако искам да похваля някого или да съм откровена, го правя, без значение какъв е "етикета"...хммм, етикетите признавам само при официални поводи, които не са ми от най- любимите, честно казано- иначе не- слагат излишни рамки на поведението, ограничения някакви, безпредметни в повечето случаи.
Обичам да мисля цветно- да визуализирам мислите пред клепките на затворените си очи и да ги обагрям с дъга.
Обичам да съм луда и в тази си лудост да търся насладата...Да се наслаждавам... Как само отпускащо и в същото време зареждащо звучи... удоволствие... сетива... енергия и ведрина ииии да искаш да се раждаш в себе си всеки ден, в мислите си, да се пресътворяваш в един свят от добро и цвят, и магия, открадната само за тебе...да се наслаждавам...
На всичко и навсякъде- живее се много по-доволно и успокояващо така.
И никак не е трудно...

А ти днес ще направиш ли поне едно нещо, което ти доставя удоволствие и изпълва сетивата ти с наслада?
Не заради друг- за себе си?
:)

Сутрешна магия

Като бях малка, ме учеха- "Прави си удоволствието в живота сама, украсявай го и го подреждай удобен за тебе , както искаш, но сама- не разчитай никой да се погрижи всекидневно за комфорта ти. И в това няма нищо лошо.Просто човек сам, най-добре знае какво иска."

С годините възприех тази философия напълно, поканих я в живота и действията си, създадох й удобство, достатъчно, за да пусне корени в съществото ми и сега се наслаждаваме на взаимното си присъствие, за толкова години неомръзнали си.Защото ни е комфортно. Свойски. Готино.

Правя си кефя сама от сутринта още.Винаги е важно как започват сутрините ти- моите са с доза вътрешна магия- заклинание за слънчев в душата и на лицето ми ден, за усмивки за мен, за останалите, за живота ( нали се сещаш- "Усмихни се на живота и той ще ти се усмихне" )- никога не пропускам, дори , ако съм се успала сутрин, да се усмихна! Страшно зареждащо, а и самата мисъл, че това е първото ти съзнателно движение е страшно вдъхновяваща и за мозъкът ти, и за цялото ти тяло, в което започва, като тих изгрев, да озарява слънчеви пътеки доброто настроение.

Един от винаги задължителните ми ритуали, спомагащи за готини емоции рано сутрин, е кафето!- трябва на банка да ме пуснат към някой кафе-автомат- обожавам мекият, топъл и ароматен вкус на млякото с доста нес, което се разстила от устните, сякаш направо във кръвоносните ми съдове;) Без кафе сутрин съм и неадекватна, и раздразнителна, и, като знам това, задължително го избягвам. Винаги избягвам онези неща, детайли, събития или хора, за които е сигурно доказано, че ще ми качат кръвното с няколко определено нежелани пункта.( сИга, що да ми трябва да си причинявам излишни глупости- нали се стремя да си правя удобното:)).

Следващата стъпка към зареждането на слънчеви целодневни батерии, това е музиката. Такам- тука едно уточнение- всеки си слуша каквато музика му е на душата, така че няма да постановявам със закон каква да си пуснете към комбинацията до момента, но моят личен избор е сред следните неща:

1- Плейлистите ми в "Youtube", отнели ми доста време за подбор, но пък си струва;)

2-ТВ- "The Voice", "MAD"- сутрин са тези, защото яко кефят;

3-Радио- "Витоша"-ейййй, пълни ми душата отвсякъде- и в момента него съм пуснала.

4-MP3/ 4- каквото там ти е под ръка;)

Сядам с топло, меко на вкус кафе в ръка и танцувален ритъм в душата от разливащата се от уредбата музичка и си щъкам за малко или по-дълго из Интернет, но не и , за да чета новините! Това на ранина- жив абсурд, ще ми изчезне магията за нула време. Разглеждам пейзажи, отделям малко време и да визуализирам красотата на целите в главата си, да си помисля докъде би ми се пътувало, какво бих искала да видя; или просто чета медицинска литература или клинични случаи, осведомявам се за новости или пък се разхождам из любимите ми блогове, из моите също, или излизам в прохладна сутрин на терасата боса и по пижамка или нощничка с топло кафе, за да вдъхна от първичността на утрото, все още необгзено от излизащи за работа коли, преминаващи тирове, градско движение и така насетне, или, наблюдавам пъстротата от цветове на терасата- малки и по-големи саксии, с пъстри, по-големи или по-малки чудно дъхави цветя и те така- с едно изречение- упорито и с ведрина, продължавам да правя нещата, които ми доставят удоволстие;). Дишам с пълни гърди, съществувам с пулса на живота, бавно пробуждащ се в мен- сама за себе си и със себе си, категорично пълноценна и в цялост усещаща се;). Разстилам магия в себе си и в сутрините си, с всяко пробуждане.... разстилам магия...

Учудвала съм се колко малко минути сутрин, но изпълнени с наслада за сетивата ти, са напълно достатъчни, да те протектират за цял ден с феерията на готиното настроение, по нищо ненарушимо и от никого неразрушимо ( освен ако ти сам не поискаш).

Затова се усмихвам- от сърце, от душа, с цяло тяло- усмихвам се на живота и го приветствам да работим в едно за един весел, готин и много, много лъчезарен ден.

Струва си да започваш всяка сутрин с малка доза магия!

Мляко с нескафе и щипка канела

Малка чаша магия!
Самата дума кафе ми звучи екзотично,тайнствено,малко мистично-за скрити простори,за тонус,който се разлива из тялото като лека,плавна вълна ,докато ноздрите се наслаждават на неповторим по никакъв начин аромат!Трябва да създадат парфюм с основна композиция от тръпчиво-вкусен аромат на кафе.
Мммм-дам...С аромат на кафе...как съблазнително звучи:)
Напомня ми за Бразилия,с полъх на далечна и необятна Африка,а от две седмици има-няма все натам ми бягат мислите...особено по залез слънце с чаша горещо кафе в ръцете,от която се извива като серпента благоуханният дим,свила се на кушетката,с крачета към гърдите и загледана в хоризонта пред мен-как мени багрите си залеза,една от друга по-преливащи се и изпълващи небосклона.
До последният си отблясък!Какво пиршество на гледката и раздаване на тоновете!Изпивам го внимателно с очи през парата на кафето,а него отпивам бавно,задържам го в устата си и оставям да се разстеле вкусът му по вкусовите ми папили...
Залез като кафе...-до последната капка вкусно,никога не омръзващо ми и винаги преживявано като малък ритуал на сетивата!
От сутрешното до следобедното...самата представа за това е достатъчна да ме зареди и да предизвика леко подсмихване на все още спящото ми лице,но не и мисли:)Мисли за разтворени зрънца топлина,в красива чаша,завити от плътността на млечните молекули,разтворени в него и за компания-малко канела -ей така,за пикантност,за екзотичност...мммм,как да не оближеш жадно устни при тази представа...
Душата ми ликува!
Нима има по-прекрасно начало на денят от това?
Вкус толкова специфичен,че с нищо несравним и по никакъв начин заменим,да докосне устните ти с топлината си,докато отпиваш жадно малки капки живот,разливащ се игриво из вените ти,събуждащ сърцето ти,увличащ в ритъма си мислите ти,подгряващ танца на съществото ти...
Затваряш очи,наслаждаваш се по-пълно на вкусът ,галещ лигавицата на устата ти,проникващ в теб...еххх,обичам кафе:)
И какво ако и да не е доказано категорично тонизиращото действие на кафето?Илюзия било,цъкат в недоумение и заключават някои...
Ами оставете ми тогава илюзията!Не си давам този фестивал на душата:)Докато предпочитате за нещо толкова приятно да сте отричащи,аз просто ще ви почерпя с чаша топло мляко с нес кафе и...щипка канела... за привкус :))