Жените не обичат да четат мисли

Или поне повечето.
Ок, обичаме да затормозяваме малките си главици с дълбоки размисли по отношение на отношенията в живота ни, връзките и сърдечните трепети, но това са си нашите филми и схеми, матрици и паяжини, в които сами си се вкарваме. Къде съзнателно, къде не толкова.
Но определено никак не си падаме да четем мислите на мъжа до нас, макар и понякога много да би ни се искало да притежаваме подобно умение.
И не си падаме, защото в такъв кръговрат или порочен кръг от въпроси без отговори се вкарваме, че се докарваме до състояние наподобяващо нервна криза, тиха мнителност или предстояща фобия/ мания/ депресия.
Сами виждате в колко широк диапазон от емоции и ситуации можем сами да се оплетем, от излишна енергия, която да ни бъде спестена. Тъй като е неефективна.
По един много прост и ефективен начин- а именно- казвайте ни!
Ако, мили мъже, не смятате да се обадите на някоя девойка, след като сте минали през креватните изпълнения, кажете й директно.
Ако дори не смятате да стигнете до въпросните изпълнения, кажете й директно.
Ако не ви кефи нещо, кажете й директно.
Ако не ви се говори, а тя упорито настоява за разговор, обяснете с простички и категорични думи Истинската причина, а не резонното "нищо ми няма". А вие, мили дами, научете се най- сетне, че когато един мъж мълчи, то е, защото наистина му се мълчи и се научете да откривате вашата пълноценност и в такива минути. Препоръчвам ви горещо и да овладеете изкуството на въпросите- а именно подходящите такива в подходящото време. Адски е досадно да ви засипват с дъжд от въпростителни , когато на засипваният хич никак не му е до приказки.
Затова мацки, научете се и да мълчите- няма да ви навреди в никой случай, можете само да спечелите. И то доверие- когато е готов да говори, мъжо ви сам ще дойде и ще ви сподели, но това няма да стане ако насреща си има един навирен от смайващо любопитство нос. Па бил и красив. И в този случай ще ви се налага да четете мисли, та ще дрънкате ( въпросните любопитки). Види се- взаимни са нещата.
Да се върнем на това, че не ни кефи да четем мисли.
Защото тогава се започва една душевна агония, която не винаги ни е подвластно да овладеем и подчиним до елиминирането й. Все пак- емоционални сме и в това не би трябвало да има нищо лошо. Стига да не агонизираме емоционално.
Затова- спасете ни и ни казвайте. Какво и по колко е вече лична преценка, но винаги ще оценим откровеността и дипломатичният подход, вместо мълчанието и заобиколно- неориентиращите отговори.