Пристан спокойствие

Понякога се потапям в себе си, за да поплувам на спокойствие там, където съм го съхранила, откривайки своят пристан в мен. На всеки му трябва един такъв- център - в него си, а не да пренасочва хармонията извън себе си. Много рисково и много нестабилно за в бъдеще време, когато може да го споходи някакво крушение , а въпросният извън него подпор да се окаже несъществуващ мост, свързвал някога някакви брегове. Затова ни е потребен пристан в себе си. Вече е признак на висок критерий доверие, ако го предоставиш на друг, обикновено на близък, споделящ вълните на твоят живот в едно плуване- пътешествие, наречено любов.

И няма гаранции, че и тогава няма да те излъжат , опитвайки да отнемат твоят център. Защото за другите е по- уютен и приветлив. И всъщност всеки за себе си сам е център на другите, ако е към тях открит и приемащ. Като голямо пристанище. Но с емоции, със съграждане или разруха, ако позволиш превземане.

Всеки за другите, това е лесно в определени моменти, но всеки за себе си е мисия трудна. Защото хората не знаят как да се обръщат и извикват духовното в себе си, изграждайки го стабилно на чуждите бури. Стабилно във времето. Едно място със здрави основи, които ще издържат на климатичните бури от настроения, чувства, събития, случки.

Ти можеш ли?

Обичам да се гмурвам във себе си.

Да презаредя,плувайки спокойно в разбърканите си мисли или заедно с тях по незнайно течение, но спокойно, без страсти. И не е нужно никому подреждане- когато съм готова с релаксацията, те сами ще нагласят себе си и ще тръгне от тях мотивацията за цел, посока и действие.

Ободряващо е. И спокойно, че мога да си почина при себе си, все така да ми е уютно и подредено и чуждо за другите, свободно само за мене.

Не би имало в случая значение на кого принадлежи сърцето ми, ако съм си запазила в него място за себе си. А оттам и в душата.

Място, където да си почивам, когато се претоваря с другите, на които съм дала късче от себе си. Защото така духовно се преродяваме- когато раздаваме. От себе си. Но не до изчерпване. И ето- за да не стане това, отново ти трябва място в тебе, за презареждане. За да си пълнокръвен, то твоят извор енергия не бива да пресъхва.

В момента искам да мисля разхвърляно.

Да разгледам своите светове, които съм изградила в годините- колко от тях и как се видоизмениха, къде какво съградих, да поплувам покрай тях или да прелетя в душата си, за да огледам постигнатото или просто в безмислие да си представя как се потопявам, да си почина. Отпусната, лека, ефирна.

Интересно ми е какво ли ще стане, ако излея подобен поток, ако ви покажа как плувам в себе си за никъде, а всъщност до всякъде. В себе си. За да съм за другите спокойна, духовно подредена, хармонична в и извън себе си. За да се запазя съхранена с най- ценното в мене.

Пристан спокойствие за минути време.

За себе си.