Когато Кирчо срита Мечо

Като почти всяко 15 годишно хлапе, Кирчо чакаше с трепет да се изнижат оставащите два дни до рождения му ден. Не за друго, ами поради простичката причина, че щеше да получи първите си оригинални маратонки. Месец от преди до сега, всеки Боже ден сънуваше онези гъзарски Адидаски за 180 лева. И тяхните му ги бяха обещали! „УЕЕЕС копелеее!”. Версията на този лаф при родителите му без съмнение щеше да звучи: „Еваларка ти бичим копелка!”. Ритуален поздрав при по-възрастното софийско поколение...естествено, когато последното е било престъпно младо.

Мечо от своя страна, като всяко себеуважаващо се куче, не очакваше нищо. Просто неговите домашни любимци – Кирчо и родителите му да го разхождат, галят и хранят. Отне му наистина много време да ги дресира на тeзи три елементарни привички. Самото Кире остана без доволно голямо количество обувки, докато разбере какво се иска от него. Всяка сутрин, през последните 3 месеца, намираше маратонките си опоскани до подметка от челюстите на Мечо. Дори един ден намери нещо невероятно, сред поредната порция олигавени обувки над които кучето беше злосторило. А откри нещо още по-впечатляващо. Чак хлъцна от изненада.

“Мечо, Мечо...ела тук!” Оп, и Мечо родил. Мечо било женско!

И тъй като не я бяха питали...Мечо не промени името си. Упорито отказваше да се обръща на Мечка, Мецанке, Меци, Меце, Гуци и Пуфи. Още по-малък интерес прояви към обръщенията (Искра) Фидосова, (Ирена) Кръстева или (Слави) Бинев. Просто нито се чувстваше толкова страшна, нито чак толкова дебела.

Двата дни изминаха за Кирето така бързо, както малолетна ученичка омита цигарка марихуана. Събуди се от уханието на чисто новите Адидаски, които красиво лежаха в полуоткрехната кутия до леглото му. Хакна се веднага в тях. И краката му усетиха разликата в удобния чипик, като за една минимална българска заплата. През целия ден маратонките разхождаха Кирчето из дома, даскалото и центъра. Беше любов от пръв поглед, пък макар и обречена.

От еуфорията момчето забрави маратонките си, носещи вече звучните имена Бони и Клайд, в коридорчето до входната врата.

А там спеше Мечо.

Кучето усети промяната в настроението на домашния си любимец. Беше тотално отебана от него. То цял ден се занимаваше с придобивките си, съвсем забравяйки за потребностите на Мечо.

„Еле пиле, че ми требваш!”, помисли си Мечо, по адрес на оставените без надзор маратонки.

„Прави ни се секс!”, помислиха си хормоните на Кирчо, който обаче реши да обърне повече внимание на алармата в пикочния си мехур.

Хетакомбата продължи цяла нощ. Мечо систематично оглозга първо Бони, а после и Клайд, започвайки от езикa и приключвайки с камерите на подметките. От 2 монолитни тела, Адидаските се мултиплицираха до към 200 хвърчащи късчета плат и вата. Кой би предположил, че толкова скъпи оргиналета няма да доживеят повече и от маратонки купени за 40 кинта от Кирковият?
„Но защо тези неща имат по-гаден и евтин вкус от всички, които съм яла до сега?”, помисли си Мечо.
„Мамицата ти ебавам тъп хермафродит!!!”, помисли си Кирчо, след като спря да пищи истерично като момиче, при вида на мъртвите Клайд и Бони.

В този миг Кирчо направи своята най-голяма грешка за последните 3 месеца. Кракът му, обут още със спалните чорапки, се отправи по една добре премерена траектория към задницата на кучката.

Тогава Кирчо срита Мечо...
…СВОЕНРАВНАТА Мечо!