Есента изкушава

В традиционната картинка за есента, подчертано преобладават все негативни определения. Или есента е сезон на студенко, мрачно и подтискащо време, или на депресии, прерастващи понякога и в болести изпиващи ни здравето, или ни налетява носталгията по летните емоции. Като цяло, най-недолюбваният сезон за градски тип човек е именно есента.

О, да определено друго яче щяхме да мислим при пъстра есен в планинска хижа или пред плодовете на почти годишен земеделски труд, ако бяхме на село.

Винаги съм си казвал, че време за депресии нямам. И ето, че тази година пак имах удоволствието да се докосна до типични есенни изкушения. Ще последва моят непретенциозен списък на тях.

1. КЕСТЕНИТЕ

Открих, че ставали за ядене преди около 6/7 години, когато живеехме за кратко при баба ми в Лозенец. Оттогава не пропускам сезон, без поне 3/4 килца ометени кестенчета. Обожанието ми към кестените на фурна е почти толкова голямо, колкото недоумението ми...колко малко хора всъщност пробват/ядат/хапват кестени. Особено от по-младите поколения.

Варени кестени

Кестените се поставят в тенджера, заливат се с вода малко повече от нивото, до което са и се варят около 30-45 минути. Готови са, когато започнат да се нацепват. Сварените кестени се ядат като се режат на две.

Печени кестени

При печените кестени, макар и по-вкусни, усилията са повече. Сурови се нацепват в горния край с помощта на малко ножче – правят се леки разрези (иначе започват да пукат във фурната). Поставят се на един ред в тава и се поставят в загрята фурна на около 170 градуса за около 25-30 минути. Трябва да се бъркат от време на време, за да се изпекат равномерно.

Тук единствената тръпка е, ако кестените са повече - в един момент просто издивяваш от досада, всеки един да го резнеш по отделно. Да не говорим, че понякога ти се подбиват и пръстите.

2. ВИНOТО

Естествено че червено и при възможност домашно от добър винар. Чак тази есен възвърнах надеждата си, че са останали хубави вина. Пих най-невероятното през целия си живот. Беше домашно и направо останах изумен от многообразието на вкусовите нюанси, които ти оставят при отпиване. Няма нищо общо с киселия оцетен вкус на повечето вина по родната магазинна мрежа.
Тръпчиво, приятно разливащо се по рецепторите, подмамващо сетивата... " in vino veritas"... сякаш запява тялото, душата и емоциите.

И ако можеш да ги споделиш с точният човек, сред аромата на печени кестени и примамливо пращящият пукот на дърва в камината, ще разбереш къде е раят на земята.

В миговете единение, хармонния и наслада, обгръщащи сетивата в същият унисон, който разливаш около себе си. На бавни глътки. За пълен вкус.

3. ОГНИЩАТА

Блазе на тези със собствена камина у дома. С хубава панорамна картина към съскащия и бушуващ огън вътре. Романтика и топлина от всяка съчка. Няма какво да си говорим, че още от пра историята човешката общност се е събирала около огнищата, лагерните огньове и прочие кътчета даващи живителна топлина. В комбинация с виното, кестените, някое и друго месе изпечено на жар направо да ти се иска да не идва утрото.