"Душата също се втърдява.
Там,дето често са я били
и е сълзяла досега,
е станала така корава,
че днес напразно харчиш сили
да я пробиеш до тъга.
Какъвто грях да й приписваш,
каквото зло да й прикачваш
или каквато щеш вина,
повярвай,няма капка смисъл.
Но...ако щеш да ме разплачеш,
опитай пак...Със добрина.
Надежда Захариева
@>>->>-- @>>->>-- @>>->>--
За това така разкошно стихотворение се присетих наскоро в болницата, когато ми казаха :
"- Внимавай, до утре ще те разплаче"
-"Защо?"
-" Като види новобранци и си избива командорските комплекси. Природна злоба е. "
Успех, другарю!...си помислих с вътрешно- иронична усмивка.
За малкото ми години земни лъкатушения, твърде подобни персони са нахлували без позволение във вселенският ми мир с някакви войнствени опити за доказването си в зрителното ми поле, обикновено все с лошотията си напред. Сякаш трябва да се впечатлявам... На какво?
Злобата и чуждите комплекси отдавна вече не ми влияят. Такова често явление, до комерсиализъм, из човешките души нито ще ме грабне, нито ще ме удари, нито ще ме стресне. Е, к'во- ми всеки може да е лош- по-лесно от това няма. А от около 18 годишна съм с претенциите, че не съм фен нито на масовката, нито на леснотиите. Но пък съм и с претенциите, че напук на всички около мен си пазя стремежите да съм добра. Не заради теб или другите, не заради благодарността ( една дума, която заплашително отива към архивите) , не заради дълга да се отвърне със същото, не заради глупаво възпитание или младежка наивност.
Заради мен самата. Искам да се гордея със себе си( при всеки сгоден случай)!
Искам да помагам безкористно( на онези, които се нуждаят, ако щеш и от усмивка топла само).
Искам да виждам учудването ти, че добро има! Ако го пуснеш на свобода- ей така, заради себе си ).
Не да си дадеш едната буза, когато усетливо ти фраснат другата, напротив- това е невъзможност да си защитиш позицията. А просто да си добър, защото ти е кеф; защото има хора, все още, които ще разберат поведението ти и няма да ти отвърнат със злоба; защото си струва в подобно безчовечие да си човек, един от малкото...
Защото един ден, онзи съдбовен ден, когато ще върнеш лентата назад да направиш житейската равносметка; денят, когато в съсухрените ти очи ще блести погледа на благородството като разливащо топлина слънце, с гордост и задоволство, с чиста съвест ще можеш да си помислиш:
" Аз бях Преди всичко Човек!"
За мен това е много!
Ценно!
Като мисия, изпълнена брилянтно.
Не е лесно и няма да бъде, но пък и не се ръководя от реакциите и поведенията на останалите, че да определям своето собствено и да го поставям в зависимост... безпредметна някаква.
По-корава съм и по- студена към онези, които априори ще нападат, за да те разплачат..хах, глупци- нима смятате, че с философия като горната нещо от вас, ще стигне някъде близо до мен?!Опитвали са много като вас...
Искаш ли сълзи в очите ми?
Опитай... с добро- само така ще ме разплачеш...
С Добрина!
Търсих стихотворението, бях го чела преди време, но не помнех чие е. Исках да го постна в блога си, редом с един текст. И намерих твоя блог. Чудесно местенце:) Чудесно..
ОтговорИзтриванеи ти благодаря за стиха:)
Поздрави!
Стихотворението е разкошно и особено актуално за днешното съвремие, когато все по- често забравяме да показваме едно от най- естествените проявления на душата си и предпочитаме по- болезненият път- на злобата, агресията и отчуждението.
ОтговорИзтриванеСамата Захариева с години е живяла в болка и самота, дори и с любим човек до себе си, в което е и нейната трагедия, но и величество на стиховете й!
Радвм се много, че и Вие го харесвате- това ми показва, че по Земята все още има хора, които не забравят добрината и могат да я оценят:)
Радвам се, че и блогът Ви харесва, колкото до стиха- моля, за нищо:)
Поздрави и на Вас и много усмихнати дни, изпъстрени с добрина и слънчево настроение пожелавам;)
хехех, едва сега виждам този отговор. И ми стана странно, че Ви говорих на "ти", а Вие на мен - на "Вие". Поправено :)
ОтговорИзтриванеИ Ви благодаря много за пожеланието за усмихнати дни, имах нужда :))
Ехеее, сега, по- нагоре минах по инерция и аз на Ти:)
ОтговорИзтриванеНе би трябвало да е смешно- видях профила ти(да минем дружно на Ти) и по инерцията на уважението към опита и първите коментари тук, писах на Вие.
То тези неща и сега ги има, но вече си ми една идея по- свойска, така да кажа:)
Моля, за нищо- пожеланията бяха най- сърдечни- всеки има нужда да се почувства човек и човечен, дори от непознат:)