Нежна е нощта

Нощта е времето на моята магия-онази,в която и,чрез която,творя най-красивото в мен,докато ревизирам другото,което смятам за елемент на предстояща елиминация.Разрушавам вече непотребното ,за да създам предстоящо необходимото.

Нощта е моето време,както и на хиляди други хора,имащи се за нощни птици,ала всеки влага различно значение и смисъл в понятието.Този път няма да давам определения,а просто ще се потопя в усещането и ще се нося на палубата на думите-онези,нашепнатите.

За мен...нощта е нежна...като докосване,като тайнство,като шепот...обгръща те нежно,неусетно;потапя те в топлата си тиха прегръдка и носи успокоение.Всеки път,когато ме изпълни това усещане,в мен се прокрадва желанието да затворя леко очи,да усетя светлинната мекота на нощната лампа,да протегна ръка встрани от себе си,с разперени,търсещи пръсти и да я погаля-нея- нощта-също толкова нежно,колкото тя ме е обгърнала в своят тих покой.Да се усмихна загадъчно,с представата как съм се разтворила всред ефира около мен...омагъосващо!Сякаш не съм в себе си,в тялото си,а съм едно цяло с нощният въздух,без граници,тотално сляла се с него.Аз през него и той през мен в нощта...в полет,в танц,в кръговрата на привидно празното,а всъщност изпълващото и преливащото-от тебе извън тебе и пак към тебе.

Нежна е нощта...и нежно омагъосва...и нежно шепти..и знаеш,че ти принадлежи...
Принадлежи ми,защото това е моето време,в което съм най-продуктивна и най-добре умея да се чуя-мен и моите мисли,да чуя диалога им с душата ми/макар и понякога тонът да не е от най-спокойните:)/,иии... да се насладя на мрака.Ооооо,мрака...с неговото обаятелно очарование на таен любовник,което като виден скорпион няма как да не оценя откъм мистичност.
Обичам да е тъмно.В тъмното най-добре виждам.И най-остро чувам.И ми харесва.Дотолкова ми харесва,че никога не бих спряла да летя нощем,никога не би могло да ми накърти от тези,само мои си,сладости,ненарушаващи покоят ми по никакъв начин.Дори напротив-даряващи ми покой като в тибетски храм.
В нощта съм сама със себе си и в това си състояние най-пълноценна,едно специфично ниво на самодостатъчност.

Наблюдавам светлините на града през прозореца си,държейки или топла чаша мляко в ръцете си или хладно,пивко вино и максимално извличам от вкуса им...нощта изостря сетивата,усещанията-всичко може да бъде усетено в невероятна пълнота,до най-финните му кътчета.
Мисля,слушам дишането си,ударите на сърцето си,съществувам напълно необезпокоявано.Наблюдател,кацнал на своят импровизиран клон.
Гледам града,самотните нощни фарове на някоя закъсняла кола,понякога чувам пиянството на тялото,което предвещава махмурлук на следващият ден за някой нечовешки прекалил с алкохола.
Разсъждавам за себе си,за живота,за света,разигравам се с мислите си на различни теми,привидно без цел и посока или с определена такава,подмятам ги из главата си или просто архивирам случили се събития.
Пиша,чета,чистя...дам,имам неприятният за съседите ми навик да пускам прахосмукачката в три сутринта или да мятам/събирам прането към 4 на развиделяване,освен ако не се занимавам с нещо друго:)
Не,че го правя всяка вечер-това с чистенето имам предвид:),в толкова и толкова часа-все още за чистенето пиша:),но за мен нощта няма часови граници на благоприличие.
Нещо повече-нощ и благоприличие са тотално несъвместими понятия в моята глава...а и тяло/този път определено не пиша за чистене/.Нощ,мърсуване,сласт,дива похот,стонове...най-осезаеми са тогава и на развиделяване.На границата между мистичното и ежедневното,а по границите винаги е интересно,винаги има цялост на емоцията.И спомена после...С дъх на нощ,еротика и грях.
Мммммм,удоволствие на сетивата,игра на тела и усещания под вечерният плащ на нощта...
Нежна е нощта...

Нощта е времето,в което се раждам...в загатване за безкрайност...
И заклинание...от онези...магичните,неуловимите,само твоите си.
Ах,колко нежна е нощта...