Разнопосочно

По принцип съм човек,който обича да се посвещава изцяло на една идея,да я грабне,погълне жадно и ненаситно в съществото си,да я доведе до възможното съвършенство в главата си(с вратичка за корекции) и задейства активно и с размах към изпълнение.

Де факто- излъгах.

Оказва се,че поради известна многопластовост на характера ми,едната идея не ме грее достатъчно... Трябва ми повече! Склонна съм "вината " за това да попрехвърля и на една известна ненапитост в стремежите,поривите и фантазиите-велик фон за идеи между впрочем.

Та излиза да съм разнопосочна-концентрирано разнопосочна-много идеи наведнъж или навързани;сложна,но очарователна в изпълнението си организация и реализация във времето;понякога някоя изпреварва другите,но принципа е ясен- съчетание и мултифункционалност с изисквания за качество.

Няма как.

В такова време живеем.

Всичко се диктува от динамиката и стремежите за висоти( ако не те е страх от високото,разбира се). Моите висоти са тясно ориентирани към духовното израстване, но пък са с широка реализация.

И не ми тежи да нося две и повече дини под една мишница!

Учи ме!

Да не говорим колко усъвършенства уменията за жонглиране,разпределение и стремеж към баланс,преди да си се препънал на петата крачка.

Отговорност,концентрация от по-висок клас-едновременно върху 2-3 неща(да,възможно е,макар и да се целя към повече:)),качество,дисциплина(тук признавам ми е още тънка червена линия,която невнимателно преминавам отвреме навреме,но дисциплината трябва да е разчупена и забавна,иначе вкарва в рамки-твърде тесни за размаха ми).

Трудно се стига до това поведение и трудно се утвърждава като постоянно във времето,понякога се налага и да си припомняш посоките,защото малко се замотаваш от сто неща наведнъж:).Но е едно от най-интересните предизвикателства,които съм поставяла пред себе си напълно съзнателно.

Провокирана за това бях от традициите.Ми не ги обичам в по-голямата им част,честно написано.Нещо повече-считам тази част за крайно несъстоятелна към днешна дата и динамика на времето.Разбира се,има традиции,в които винаги ще вярвам,защото ми харесва романтиката и очарованието,които носят.Но те са за друга тема.

Та-пример за една такава-излишна по моему народна мъдрост,особено за човек,който се стреми към израстване,е прословутото-"Не носи две дини под една мишница".Що да не,питам аз?Ако на човек му се отдава завидно добре или,ако иска да се научи...Трябва ли,защото народът преди не-знам-си-колко-години/века го е казал,да важи в пълна сила и днес?

В усилен житейски кипеж,когато отговорностите на човек надхвърлят бостана,чифлика и сезонните зависимости(не ги омаловажавам,ала светът еволюира),вече не е достатъчно,камо ли препоръчително,да се задоволиш с носенето на една любеница.

1-докато я пренесеш,това отнема страшно много време и усилия понякога;

2-нищо не пречи да си уплътниш времето с още една-житейските срокове са твърде къси,а човешките амбиции твърде големи,за да има пълноценна удовлетворяваща реализация,когато накрая теглиш чертата.

И баланса ти се губи-хвърляш усилия,а не развиваш в достатъчна степен умения и отговорности от изключителна степен.А ако искаш да си изключителен човек,творец,личност или каквото ти е родила главата,това няма как да постигнеш с обикновени умения.Трябва разнопосочност.Много ниши за много мисли и умения за изграждане на сложни взаимовръзки мисъл-поведение все по-висок и по-висок клас.

Необходимо е за тази цел обаче съзнание!

Съзнанието да не си вредиш!

Съзнанието да преценяваш разумно!

Съзнанието да действаш уверено!

Съзнанието да предвиждаш тенденциите!

Съзнанието на експериментатор и търпението на учен!

Иии...

внимавай по кръстовищата!:)