Едни крила не са достатъчни...

Живели си два гълъба на Земята, също както аз и ти. Не в "имало едно време", не "имало някога", нито "след 30 години ще се...". Живели тук и сега...в днешният ден . Както ти и аз.

Размотава ли се из краен столичен квартал, търсейки единственoто, което диктуват животинският им инстинкт - храна и подслон. Намерили ги в краен блок в крайният квартал. Там на една козирка, периодично намирали трохи с килограми. Съседката от първият етаж, облагородена софиянка, излезнала от село в краят на соц епохата, все още не отърсила се културният шок, изхвърляла останките от обядът си върху козирката на офисът отдолу. Мислила за гълъбите като за кокошките на село. Само дето сивушките не й снасяли. Всъщност никога нямали и подобно намерение, твърде противоприродно.
Женското птиче се вълнувало единствено от това да направи впечатление на своят избранник от ятото, той пък, без да е наясно с плановете й, също надувал гушка упорито около нея. Макар и обикновенни градски гълъби, всъщност те били красиви млади птици, с гъсто блестящо оперение и ярки розови ивици около вратовете.

Другите главни действащи лица в гълъбовата история са кварталните пияници, които ежедневно окупирали пейката пред крайният блок, в крайният квартал. Подозирам, че лесно ще изпаднете в заблуда, представяйки си 50/60 годишни непрокопсаници с наднормено тегло, петна от мазно по потниците и с бира в ръцете още от 10 часа сутринта.

Истината е, че пияндетата били майките от блокът, който се намира...ъм, вече знаете къде. Докато те жулили, каквото спиртно Бог дал, чаветата им израснали сред кварталните боклуци и лайна. Малките били третирани с подходящите възпитателни методи - истерични викове (особено от една червенокоса вещица), заплахи и караници.
Понякога олелията стигала до толкова, че дори и съседите от осмият етаж не издържали и на свой ред крещели на истеричната червена вещица, едвам завършила шивашко училище. Тя от своя страна, като утвърден звероукротител не им се давала леко и запазвала честта си с най-доброто, с което разполагала - още крясъци.
Историята засега мъчи по въпросът, какво ще стане с децата, които макар да били в първи/втори клас, надали са ходили по - далеч от първото кръстовище. Както разбрахме, тях имало кой да ги надзирава.




Но нямало кой да се погрижи за нашите две гълъбета, при намесата на третият ключов персонаж в нашият разказ - един бивш шофьор, въоръжен с въздушна пушка. Макар да е ясно, че го избива древният ловен повик - достояние за гените на всеки мъж, всъщност надали му стискало да отиде в гората да стреля срещу мечки или глигани. Избрал си мишени, подхождащи на мъжествеността му - двете ни пилета.

Те си нямали идея, че попаднайки във взаймоотношенията на трите човешки субекта, всъщност обричали съществуването си. За единият те била клюцащи летящи кокошки, за вторият акащи върху любимата пейка гадини, за третият - ловен трофей. Общото между трите групи, че натоварвали съществуването си с повече значение, отколкото в действителност притежавали. За тях били характерни повече комплексите на битието, отколкото моралните добродетели, който си самовменявали. И неизменното убеждение, че никой нищо не може да им каже, защото са винаги прави...тесногръд провинциален морал на средната класа.





Мъжът се прицелил и стрелял.
Улучил първият гълъб в гърдите, убивайки го на място. От енерцията тялото на гълъбът се търкулнало и спряло във водосточната тръба на козирката.
Мъжът сложил втората съчма и се прицелил към ятото гълъби, които още не осъзнавали опасността, която покосила техният другар.
Стрелял отново и улучил втори гълъб в крилото. Птицата инстинктивно се опитала да излети, но силите и стигнали едва да набере няколко размаха височина и паднала в градинката пред козирката. Подскачайки от агония из тревките, нашият ловец, още жива сграбчил птицата и я пуснал в чувал.
Приближил се към първият труп и го разръчкал с въздушната пушка за да го откачи от улукът. Хванал го за крилото, но дръпнал прекалено силно и то се откъснало. Ръчнал за последен път обезобразената мъртва птица, а тя още топла паднала на паважът.
Последвала посестримата си в чувалът.

Със задоволство от плячката, нашият ловец изказал мъдрият довод: "Пу, деба! Ти си седиш на пейката, тея ти акат на главата !!! Аааа маха !!!"







Истината е, че много хора мечтаят да са като птиците. Само един миг да ги дели от делничните проблеми на земята и райският покой на висините. Само един размах на крилете и ето - нирваната на облаците. Да отидеш където си искаш, когато си искаш, носейки се над всичко и всички.

За жалост забравят, че когато си приклещен между примитивност и деболокожие, дори и птиците стават жертва.
Хорската простотия отдавна е надраснала гравитационните закони. Нищо, че ние пъплим тук долу.

Формулата на дълготрайната пълноценна връзка- има ли я?

От няколко години се опитвам да разбера тайната на силните, здрави, дълготрайни и пълноценни отношения. И каква е тази " тръпка " в тях? Има ли я реалнно? Преходна или вечна?
След дълги и доста на брой събеседвания, след опити- и предишни и настоящи от моя страна, стигам до две заключения:
1- Тръпка има и хората обозначават с нея всичко онова- необяснимо хубаво- в отношенията им с човека до тях, което не могат да обяснят по друг начин, освен този. Назоваването на въпросното понятие обикновено се придружава от зареян поглед по типа " Отнесе ми главата ( той/ тя)" и/ или повдигане на рамене с лицеразтопяваща усмивка и най- често всичко " обясняващата" фраза:
" Ами нали знаеш.... не може да се обясни- тръпка просто!"
Е, очевидно не е толкова просто, щом не може да се обясни. Или поне не е толкова ясно. Тук се присещам как в далечни исторически времена хората не можели да си обяснят мълниите и гръмотевиците, мислейки ги за божествена намеса. Па то какво излязло в последствие - просто (био) физика. Та в този ред на мисли, кой знае и т.нар. " тръпка" какъв ли прост неврофизиологичен процес ще излезе, ала нека засега запазим романтично- тайнственият й ореол. И без друго за много неща човек предпочита да надене точно този ореол и да се самоо (за) слепява.
Та тръпка има определено. И в нейното значение хората влагат всичко онова магично, на което не могат да дадат определение.

2- Всеки назовава различни "формули за успех" на отношенията си ( тук говорим за дълготрайните), с различни съставки, компоненти, връзки и така насетне. Но навсякъде из назоваванията една съставка присъства постоянно- уважение!
Дълбоко. И взаимно.
Лично за мен- най- силната сплав на всяка дълготрайна връзка!
Като се замислям, от уважението произтичат и доверието, и лоялността, и привърззаността, и... любовта в по- общ план. Уважение и обич- взаимнопреливащи и взаимнопораждащи се, в подходящи характери. Не могат едно без друго!
Но не са рядкост и моментите, в които уважението може да понамалее или се позагуби. И ако тези моменти продължат достатъчно дълго, то връзката е обречена на своят неизбежен провал. Я от навик, я от самовъзгордяване на единият от двамата партньори( или пък и на двамата) и т.н. Кризисен момент за всяка връзка. Сериозните връзки надживяват тези моменти по свой си начин. Ала има ли универсален такъв?
За мен- да, категорично! И няма да открия топлата вода, като напиша, че това са Основите.
" Винаги, когато не знаеш как да реагираш, завръщай се към основите!" ( тази реплика, преди години, чух в един филм, макар и по друга тематика).

Основи= Начало.

Тоест- в един такъв кризисен момент, спомни си началото- как бяхте тогава? Ти? Той/ Тя? Вие? Извикай спомените си с цялата сила, на която са способни и се потопи максимално дълбоко в тях- първите погледи, първите докосвания, първият флирт, първите смешки, с какво се впечатлихте взаимно, кое ви доставяше най- голямо удоволствие преди, а в последствие? Повтори го!
Не го забравяй!
Не си позволявайте да го забравяте!:)
Така и ще предотвратиш... да ги наречем " кризите на уважението" във връзката си. Струва ми се и за " бракуваните" :) се отнася.
Не, че съм големият спец по връзките, та да поучавам.Не го и правя. Но това ми изглежда като възможно най- лекият и приятен вариант за дълготрайност. Дори чак сега съм в началото на първата, може би, в живота ми истинска връзка, с тенденция да е сериозна . И ми се иска да е от онези... магично дълготрайните. Затова- месеци по- късно не си позволявам да забрявам романтиката и очарованието на началото. Напротив- развиваме ги, въпреки нелеките моменти, тук- таме скандали, спорове и така насетне изясняващи ситуации. Не знам как ще е след години и не искам да впервам безмислено толкова далечен взор, ала тук и сега е с много уважение към другият. Стараем се да градим здрави основи, солидното " начало" Днес, укрепващо бъдещото Утре, ако може без крах.

Да не забравям (е) нашата малка Вселена!

Женското " Не" и мъжкото " Да"

Аман вече от мъже, на които казваш " Не" и точно това искаш да кажеш, а те го възприемат като " Да", водени от вечната флиртаджийска игра " Женското Не е равно на Да".
Аман и от жени, които не знаят какво да кажат- " Не" ли ще е, " Да" ли ще е , пропускайки евентуалните варианти , като например- " Точно сега не съм съвсем сигурна какво искам( демек чистата истина)", " Нека си помисля", "Нека реша по- късно и сама ще ти кажа"... и те така нататък.

Мили жени, много ви се моля, когато казвате "Не", нека наистина бъде " Не", за да разберат мъжете, че отказът не е нищо друго, освен отказ. Ще спестите и на останалите жени доста време и нерви да обясняват, че като е " Не", значи е " Не" и е безпредметно да се чете между редовете( които даже ги няма).

Мили мъже, когато една жена ви отказва, оставете я наистина да го направи. Ако е било нереален отказ, подтикващ към упористост и настървение от ваша страна, тя сама ще ви даде по- нататъшни знаци и ще разберете какво всъщност се е криело зад въпросното й " Не". Иначе, рискувате тотално да се изложите в очите й, от сравнително лекото " досадник" до по- сериозното " толкова закъсал, та няма накъде повече".
Чуете ли отказ, отдръпнете си и покажете независимост- жените са същества, склонни да изпадат в дълбоки размишления за причинно- следствените връзки и при един такъв отказ, пътищата ще са два- 1- Ако е бил истинки, тя ще ви уважава за това, че не сте досаждали и ако стане на въпрос някъде да ви спомене, ще е с уважение, а не със злостни коментари. Демек- ще й се издигнете в очите ( ако е жена на място, разбира се, а не надута самохвалка на тема " Колко пича поставих на мястото им").
Вариант две- Ако е бил фалшив отказ или от някакво изкривено уж благоприличие, тя ще се замисли защо толкова лесно сте отстъпили от предложението/ настояването/ намеренията си и дали тя не е изтървала нещо важно. И ще измисли вариант как сама да дойде при вас, изглеждайки чисто случайно. В този случай , следващият път ще си помисли дали да каже Не или Да. И в двата варианта обаче вие самите печелите- най- малкото ( което не е никак малко) запазвате достойнството и мъжката си гордост.

Косвено- печеля и аз- все ще дойде време, когато няма да ми трябват часове и дни да обяснявам, че като кажа " Не", значи е " Не" на всички възможни езици и нищо повече от това! :)

ЛЮБЭ - Младшая сестренка

По едно време не можех да спра да я слушам. Намерена случайно, но безкомпромисно любима балада.

99 % срещу 99% в полза на жените

Което ще рече- ако една жена излезе от къщи, (при) вечер, било то на диско, бар или друг сорт заведение, с цел да си намери мъж, в 99 % от случаите ще успее, докато един мъж, ако излезе от тях със същата цел, при същите обстоятелства, в 99% от случаите е сигурно, че ще се провали.
Това ми впечатление бе и наскоро потвърдено от представител на другият пол, който се оплака колко трудно ставало с годините да си намери квалитетно гадже- разбирайте- да не му тича след парите като малолетна проститутка, да не е в прокурорска възраст и да го харесва като този, който е, а не като онзи, който има еди- какво- си.
А за него гарантирам, че е джентълмен отвсякъде, но уви, все няма късмет да срещне така желаното от него момиче, а онези, които е срещнал и отговаряли на горните условия, просто не били на момента или фазата, ако предпочитате- " Е, сега ти е излязъл късмета".
И това се отнася не само за мацки в графа " красива", но и за по- обикновено изглеждащи девойчета. Такива са фактите- независимо силен или слаб пол, жените са тези, които дирижират нещата и взимат решенията, дори някой да си мисли противното. А да си жена и да убедиш мъж в някаква своя идея или предложение по начин, че той да я приеме като негова и да си повярва, си е живо изкуство. Но и доста жени го владеят. Докато мъжете им си мислят, че те са го решили/ предложили/ създали в главите си или на действие.
Нищо подобно.
Жените държат козовете и то дотолкова, че можете да сте най- зальоханият субект, но ако уцелите момента и настроението на жената срещу вас, да ви се отворят царските двери на Раят;) И обратното- дори и да сте ултра сексапилен, с възможно най- съблазнителният глас, ако вашата избраница си е решила, че няма да ви се отвори парашута, то той няма да се отвори и падането ще е болезнено. Всичко е въпрос на момент, както се казва. Затова на много мъже възприемат жените като сложни и неразбрани. А не е така, но трябват умения и сензитивност, за да разберете настроенията на жената и накъде духа вятърът. Това, разбира се, изисква известен опит, усилия и немалко наблюдение, които трябва да се полагат.Даром нищо не се получава. Само че, ви мързи и при първата спънка мятате ръце и възклицавате- " Жени, какво да ги правиш ! ". Всъщност нищо- ние правим каквото си искаме, защото вие ни позволявате, мислейки си, че така ще стигнете до нас. Но това отново води до приземяване със затворен парашут. После- жените ви били виновни, затова, че вие не искате да положите минимални усилия да ни разберете и да овладеете поне едно умение спрямо нас. От друга страна навсякъде някакви си там организации и женски списания ми тръбят от всяка страница едва ли не -" Какво всъщност иска да ни каже мъжът?"; " Как да се научим да разпознаваме признаците на еди-какво-си( по отношение на мъжете)?"; " Как да сте неотразима в леглото?"; " Как да му доставяте удоволствие?" и какви ли не още дивотии, от които ми дойде до гуша. Защо, питам аз, след като жената сама решава и от нея всичко се определя?
Сега две уточнения- 1- това, слава богу, не се отнася за всички мъже и
2- това не се отнася за всички жени. Някои нежни представителки никога нищо не знаят защо искат, освен, че искат нещо си. Такива просто е кауза пердута да се опитваш да разбереш, тъй като и те сами не се разбират, уви. Този тип жени трябва да се различава от другият, който е наясно и си струва да разбереш. И за това се искат умения, иначе резултата ще продължава да бъде 99% срещу 99% в полза на жените.....