Мляко с кафе...Тонизираща гореща напитка без захар,за да усещам по небцето си тръпчивият вкус на кафето...Много малко мляко-само за контраст...Вкусен карамел вирнал загоряло дупце в чинийката-топъл,мек,въздушен,топящ се,без да накъртва-за контраст на така горчивото кафе.По залез слънце...
За освежаване и намек за бурни нощи и гореща кръв...Горещо кафе,горещ карамел-коктейл от аромати,който ноздрите ми отпиват с наслада.
Красива хасиенда,окъпана в зеленина....във въздуха трепти нежно тиха ритмична музика...
Слънцето ме близва закачливо с последните си парещи лъчи,събрали енергията на доволно приключеният ден,разлива я мързеливо по мен,разхождайки се по кожата ми,мъчейки се да й придаде бронзов оттенък:)Заставам срещу него да му се порадвам с протегнати като приласкаваща любовница ръце и затворени очи...
Лек ветрец развява широкополите ми,силно нарязани бели поли,гали ме нежно по голата кожа,карайки ме да се усмихвам от лекото потръпване.Разнасям звънък смях от поредният му безуспешен опит да отмести алабастровите ми коси от голите рамене...гъделичка ме немирникът...:)
Отново затварям пъстри очи,за да се насладя докрай на последните целувки на слънцето,бързащо за среща с Луната-там...зад хълма.Малко му завиждам...,но взимам енергията му в себе си и понасям душата си върху успокояващите вече хладни ласки на вятъра:).Вдишвам дълбоко,с пълни гърди аромата на отиващият си ден,за да усетя силата му във вените си,тънката граница на магията,когато стари светове се рушат,за да се изградят нови...малката интимна среща на двата свята-там...зад хълма на битието в мен.
Отварям пъстрите си зеници,за да изпратя слънцето по пътя му към новият хоризонт,ще помахам и на вятъра и в тези очи ще запечатам спомена.Те затова са толкова пъстри-всичко да откриеш в тях.
Смея се-звънко,високо,от сърце,въртейки се в кръг като дете,загледана в небето.Чувам шумоленето на полата около мен и хладният й допир до горещата ми кожа...
Посрещам нощта...Във въздуха мирише на карамел-поизстинал,но все така топящ се в устата,без да накъртва....Чакам звездите с кафе и карамел...Една по една се осмеляват да се покажат след пленителният залез,сякаш притеснени от неговото обаяние.Но аз ги чакам...търпеливо.Изгряват като милиони малки слънца...Ражда се нов свят...Вдишвам дълбоко-уравновесена,спокойна,с жадна наслада...
Още един запомнящ се момент в моята паралелна вселена-онзи мой пристан,от който черпя ведрина и хармония.
С вкус на кафе с мляко
и карамел...
Стремял съм се по-често в последно време да започвам изреченията с глагол, въздействието се умножава в пъти. Загледайте се в гениалният Ботев, почти всеки ред от стиховете му започва с глагол.
ОтговорИзтриване"Казват някой...", хахахах и имам чувството, че приказка ще последва. Приключваш с четенето и си казваш: "А ама то вярно беше приказно!!!"
Сол по кожата...
Добре дошъл,"страннико" в моята малка Вселена,лишена от умишлени литературни похвати,които надали владея,но изписана със сърцето...тъй,както умея...:)
ОтговорИзтриване...и слънчеви целувки...