"Тадж Махал.....е......оххх...то е чудо , наистина е чудо...
Онова място, което човек отивайки в Индия е грехота да не посети. Онова място, което е събрало в себе си и историята и културата и традицията и магията на Индия... На пръв поглед прилича на разкошен дворец, всъщност обаче е гробница. Построена е от Шах Джахан в памет на любимата му съпруга Мумтаз Махал, която умира неочаквано при раждането на 14-тото им дете. Историята на тази любов е колкото тъжна, толкова и красива... А днес тази история и този храм са се превърнали в абсолютният символ на Индия по цял свят и съвсем неслучайно гробницата се счита за 8-то чудо на света.
Самият "Тадж Махал" се намира на брега на река Джамна - на 2км от град Агра /северна Индия/. Построен е през Средновековието - периодът, през който Агра е била столица на Монголската империя. Трябва да ви кажа, че пътешествието до Тадж Махал за мен поне си беше цяло събитие... с огромен положителен заряд. То е нещо като сбъдване на сън - силно емоционално и незабравимо. Дори самото приближаване към храма те кара да усещаш едно непреодолимо вълнение, че ще се докоснеш до нещо значимо, различно, мистично дори. Лично аз, когато застанах пред входа му се почувствах като една толкова дребна частица от Вселената - и в същото време толкова голяма и щастлива, че имам възможността да съм част от Вселената на това чудо. Архитектурата му е толкова изящна, че на фона на цялата зеленина наоколо, Тадж Махал изглежда като бял лебед, разперил криле в най-големия си блясък
След като пристъпиш в храма, тогава вече те обзема едно пълно спокойствие, което просто те потапя в романтизма на любовната история..
Всъщност историята не е от обичайните дълги и завъртяни приказки за крале и принцеси, а напротив. Историята е кратка и много красноречива. Прилича почти на красив филм за вечна любов, а е толкова истинска, колкото и самият храм и докато слушаш увлекателния разказ на екскурзовода, чак не можеш да повярваш, че такива истории съществуват или поне са съществували някога. Освен това историята е много интересна от глeдна точка на мюсюлманските догми, защото Шах Джахан си позволява да наруши някои от тях в името на своята безгранична любов. Нещо, което по ония времена е било в състояние да скандализира не само индийското общество, но и целия арабски свят.
И така..историята е следната...
Шах Джахан / истинското му име е принц Курам/ е бил наследник на Тимур хан и Чингиз хан - видни монголски завоеватели на своето време. По нормите на Корана принц Курам се жени много млад / не помня името на първата му съпруга/. Легендата разказва, че по време на един панаир за Нова година обаче, принц Курам срещнал своята единствена голяма и истинска любов - а имeнно принцеса Аджурманд Бано Бегум - която след възкачването на принц Курам на престола се коронува с името Мумтаз Махал . Двамата се влюбили безумно, но заради ранната възраст на принцесата, трябвало да чакат 4 години, докато сватбата се осъществи по всички правила и предписания на свещената книга. Принц Курам и принцеса Аджурманд се женят на пищна церемония пред очите на цялата Монголска империя. Бракът им предизвиква бурни дебати, тъй като след церемонията, принц Курам буквално зарязва полагащия му се харем и се отдава изцяло и предано на втората си жена. Мумтаз Махал от своя страна също била много силно привързана към съпруга си. Тя пътувала с него навсякъде, и била неговия най- доверен съветник, както и най-верният му поддръжник във всички начинания. Благодарение на нейната проницателност и гъвкави реакции принцът успял да избегне и превъзмогне много политически интриги , дори спадове, а в същото време изживял и много възходи. Мумтаз Махал била единственият човек, на когото можел да разчита в сложната атмосфера на конспирации в императорския двор и тя никога не го подвела. Всъщност днес името на Мумтаз Махал в Индия се свързва с респект, възхищение и признателност за абсолютно безрезервната й обич и подкрепа към съпруга си. Двамата живеят заедно 19 години. През това време тя ражда на съпруга си 14 деца, от които само 7 оцеляват. От друга жена той нямал / и не искал/ деца, което било абсолютна революция за времето си.
Принцът идва на власт след смъртта на баща си и след поредица битки между претендентите за трона. През 1628 г. /мисля/ той влиза триумфално в столицата Агра - вече като император и приема името Шах Джахан. Три години по-късно обаче щастието му е помрачено, тъй като заради тежкото раждане на 14-тото им дете Мумтаз Махал починала.
Смъртта й напълно съкрушава Шах Джахан, а в легендата дори се говори, че само за една нощ императорът побелял. Следват цели две години траур. Той престанал дори да се храни и се лишил от всички удоволствия, които му напомняли за любимата жена. И единственото, което имал желание да направи е да увековечи любовта си към Мумтаз Махал завинаги. Точно таи била причината за построяването на гробницата. Шах Джахан имал слабост към лукса, рисуването, скъпоценните камъни и красотата във всичките й форми. Тези негови страсти оказват голямо влияние върху дизайна на храма. Императорът искал да построи гробница, която да зашемети целия свят. Искал тя да е точно толкова великолепна и красива, колкото съпругата му и тяхната любов. Построява я на един от завоите на река Джамуна- място, което се вижда в цялата си прелест от прозореца на собствените му покои. Императорът сключва сделка с един благородник, на който принадлежало това място като му дава огромен палат в замяна на това парче земя.
Отличителния белег на "Тадж Махал" е всъщност неговата симетрия. Били повикани само най-добрите майстори строители, зидари, инкрустатори, инженери, дизайнери и математици от цяла Индия. Шах Джахан искал всичко да бъде перфектно и самият той дейно участвал в изграждането и дизайна му. Това било единственото нещо, което поддържало духа му жив след смъртта на съпругата му.
Храмът е изграден основно от мрамор и слонова кост. В тях са инкрустирани множество скъпоценни камъни - аметист, яспис , оникс. Главният вход е направен от червен пясъчен камък, а върху него са изписани стихове от Корана. Туристите обаче влизат от другата страна на храма - откъм градската порта. Пред входа има базар, откъдето можеш да си купиш всякакви сувенири за спомен. Особено атрактивна гледка е "Градината на Рая", която заобикаля сградата. Тя е разчертана на геометрични форми също като във Версай с воден басейн, в който самата сграда се отразява по един особено живописен начин особено пък по изгрев и залез слънце е нещо разкошно!!!
Вътре в храма инкрустацията е още по-пищна. Осветлението е слабо и придава някаква загадъчност. Усещането е много специфично и трудно може да се опише с думи. То просто трябва да се види, понеже носи голям заряд емоционален заряд в себе си.
Шах Джахан е погребан до Мумтаз Махал през 1666 г. Осем години преди това той е свален от трона от един от синовете си . Наследникът затворил баща си в кралския му апартамент в Агра форт. Оттам през реката шах Джахан от сутрин до вечер съзерцавал Тадж Махал, където било останало сърцето му. Сега дворецът на императорът е превърнат в музей и туристите имат тая възможност да погледнат от същото място към гробницата.
Най-красив Тадж Махал е по изгерв или залез слънце , тогава е и най-романтично. В Индия от край време вярват, че преди сватбата младоженците е задължително да посетят храма, защото има положително влияние и носи късмет на брака."
Самият "Тадж Махал" се намира на брега на река Джамна - на 2км от град Агра /северна Индия/. Построен е през Средновековието - периодът, през който Агра е била столица на Монголската империя. Трябва да ви кажа, че пътешествието до Тадж Махал за мен поне си беше цяло събитие... с огромен положителен заряд. То е нещо като сбъдване на сън - силно емоционално и незабравимо. Дори самото приближаване към храма те кара да усещаш едно непреодолимо вълнение, че ще се докоснеш до нещо значимо, различно, мистично дори. Лично аз, когато застанах пред входа му се почувствах като една толкова дребна частица от Вселената - и в същото време толкова голяма и щастлива, че имам възможността да съм част от Вселената на това чудо. Архитектурата му е толкова изящна, че на фона на цялата зеленина наоколо, Тадж Махал изглежда като бял лебед, разперил криле в най-големия си блясък
След като пристъпиш в храма, тогава вече те обзема едно пълно спокойствие, което просто те потапя в романтизма на любовната история..
Всъщност историята не е от обичайните дълги и завъртяни приказки за крале и принцеси, а напротив. Историята е кратка и много красноречива. Прилича почти на красив филм за вечна любов, а е толкова истинска, колкото и самият храм и докато слушаш увлекателния разказ на екскурзовода, чак не можеш да повярваш, че такива истории съществуват или поне са съществували някога. Освен това историята е много интересна от глeдна точка на мюсюлманските догми, защото Шах Джахан си позволява да наруши някои от тях в името на своята безгранична любов. Нещо, което по ония времена е било в състояние да скандализира не само индийското общество, но и целия арабски свят.
И така..историята е следната...
Шах Джахан / истинското му име е принц Курам/ е бил наследник на Тимур хан и Чингиз хан - видни монголски завоеватели на своето време. По нормите на Корана принц Курам се жени много млад / не помня името на първата му съпруга/. Легендата разказва, че по време на един панаир за Нова година обаче, принц Курам срещнал своята единствена голяма и истинска любов - а имeнно принцеса Аджурманд Бано Бегум - която след възкачването на принц Курам на престола се коронува с името Мумтаз Махал . Двамата се влюбили безумно, но заради ранната възраст на принцесата, трябвало да чакат 4 години, докато сватбата се осъществи по всички правила и предписания на свещената книга. Принц Курам и принцеса Аджурманд се женят на пищна церемония пред очите на цялата Монголска империя. Бракът им предизвиква бурни дебати, тъй като след церемонията, принц Курам буквално зарязва полагащия му се харем и се отдава изцяло и предано на втората си жена. Мумтаз Махал от своя страна също била много силно привързана към съпруга си. Тя пътувала с него навсякъде, и била неговия най- доверен съветник, както и най-верният му поддръжник във всички начинания. Благодарение на нейната проницателност и гъвкави реакции принцът успял да избегне и превъзмогне много политически интриги , дори спадове, а в същото време изживял и много възходи. Мумтаз Махал била единственият човек, на когото можел да разчита в сложната атмосфера на конспирации в императорския двор и тя никога не го подвела. Всъщност днес името на Мумтаз Махал в Индия се свързва с респект, възхищение и признателност за абсолютно безрезервната й обич и подкрепа към съпруга си. Двамата живеят заедно 19 години. През това време тя ражда на съпруга си 14 деца, от които само 7 оцеляват. От друга жена той нямал / и не искал/ деца, което било абсолютна революция за времето си.
Принцът идва на власт след смъртта на баща си и след поредица битки между претендентите за трона. През 1628 г. /мисля/ той влиза триумфално в столицата Агра - вече като император и приема името Шах Джахан. Три години по-късно обаче щастието му е помрачено, тъй като заради тежкото раждане на 14-тото им дете Мумтаз Махал починала.
Смъртта й напълно съкрушава Шах Джахан, а в легендата дори се говори, че само за една нощ императорът побелял. Следват цели две години траур. Той престанал дори да се храни и се лишил от всички удоволствия, които му напомняли за любимата жена. И единственото, което имал желание да направи е да увековечи любовта си към Мумтаз Махал завинаги. Точно таи била причината за построяването на гробницата. Шах Джахан имал слабост към лукса, рисуването, скъпоценните камъни и красотата във всичките й форми. Тези негови страсти оказват голямо влияние върху дизайна на храма. Императорът искал да построи гробница, която да зашемети целия свят. Искал тя да е точно толкова великолепна и красива, колкото съпругата му и тяхната любов. Построява я на един от завоите на река Джамуна- място, което се вижда в цялата си прелест от прозореца на собствените му покои. Императорът сключва сделка с един благородник, на който принадлежало това място като му дава огромен палат в замяна на това парче земя.
Отличителния белег на "Тадж Махал" е всъщност неговата симетрия. Били повикани само най-добрите майстори строители, зидари, инкрустатори, инженери, дизайнери и математици от цяла Индия. Шах Джахан искал всичко да бъде перфектно и самият той дейно участвал в изграждането и дизайна му. Това било единственото нещо, което поддържало духа му жив след смъртта на съпругата му.
Храмът е изграден основно от мрамор и слонова кост. В тях са инкрустирани множество скъпоценни камъни - аметист, яспис , оникс. Главният вход е направен от червен пясъчен камък, а върху него са изписани стихове от Корана. Туристите обаче влизат от другата страна на храма - откъм градската порта. Пред входа има базар, откъдето можеш да си купиш всякакви сувенири за спомен. Особено атрактивна гледка е "Градината на Рая", която заобикаля сградата. Тя е разчертана на геометрични форми също като във Версай с воден басейн, в който самата сграда се отразява по един особено живописен начин особено пък по изгрев и залез слънце е нещо разкошно!!!
Вътре в храма инкрустацията е още по-пищна. Осветлението е слабо и придава някаква загадъчност. Усещането е много специфично и трудно може да се опише с думи. То просто трябва да се види, понеже носи голям заряд емоционален заряд в себе си.
Шах Джахан е погребан до Мумтаз Махал през 1666 г. Осем години преди това той е свален от трона от един от синовете си . Наследникът затворил баща си в кралския му апартамент в Агра форт. Оттам през реката шах Джахан от сутрин до вечер съзерцавал Тадж Махал, където било останало сърцето му. Сега дворецът на императорът е превърнат в музей и туристите имат тая възможност да погледнат от същото място към гробницата.
Най-красив Тадж Махал е по изгерв или залез слънце , тогава е и най-романтично. В Индия от край време вярват, че преди сватбата младоженците е задължително да посетят храма, защото има положително влияние и носи късмет на брака."
Исторята на тази вълнуваща приказка ми беше предоставена от Лена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Здравейте, скъпи читателю !:)
Благодарим ви за желанието да споделите вашата мъдрост и моля, пишете на български;). Желателно е да не сте анонимни- просто няма смисъл, а и никой не би взел мнението ви на сериозно в такъв случай!
Благодарим и приятно прекарване из нашите поля:)