Млечна сутрин спокойствие

Тази сутрин коремът ме сразя жестоко.
Тъпа, прознизваща болка около пъпа във възможно най- неподходящото време за ставане. След денонощните смени се научих всяка минута сън да пазя зорко, ревниво дори, под склопените си клепки и да я предоставям щедро на заспалият ми мозък, с цел регенерация в най- пълен мащаб. Разбира се, с болка някъде из телесните зони, е доста трудно да не се размърдаш и да трябва да станеш най- малкото, че все пак да обърнеш внимание и на проблемната зона, за да разпръснеш болковите й импулси някъде надалече от тебе, преследвайки мечтата за сън. По принципа на по- силното желание, което надвива.
Та в името на съня, следният парадокс стана- сънено, разпиляно откъм движения и мисли, се запътих към аптечката вкъщи. "Благославяйки" си безкъсметното разсънване. Ако нямах нужда от сън, никакви хапчета не бих пила, но уви- въпрос на оцеляване в случая. И обезболяване впрочем.
Разтваряйки вратата на една от стаите ( с лелеяната аптечка) , забравих и болка, и всичко. Разбуденото в мен веднага задърпа душата ми да се наслади на опиянението от сутрешният изгрев, посрещнат наесен. Виждал ли си го как срамежливо се подава иззад нощните облаци, галейки ги нежно, за да ги събуди и облее в млечно пухкаво бяло. Да разпръсне заспалата сивота, дарявайки й позлата и щедро къпейки в светлина всяка клонка, всяка уличка, всеки покрив ....
Толкова красива млечно златна, ненатрапчива пелена се разстилаше на ефирни талази пред прозореца ми, че запленено се загледах в настъпването на едно ноевриймско утро.
Отдавна не бях виждала подобна красота. Така тихо настъпваща, толкова разнежено галеща и даряваща, и носеща хиляди надежди в себе си. Гледайки подобен магичен изгрев няма как да не ти се прииска да заредиш денят си с усмивки от сутринта до новият, последващ ден.
Да се гмурнеш в тази магичност и самият ти да бъдеш магия, носеща същият топъл покой, както тихият ноемврийски изгрев.
Гледайте някоя сутрин такъв- тогава точно ,когато лъчите плахо надничат и леко разбутват облачетата, за да хванете цялата магия и фотографирате в себе си раждането и новото, и магичното, и вселенската хармония. Ако искате зареждане, ако искате да не забравяте усмивката си, то тогава- не забравяйте да откривате красотата около вас. Дали тя ще спаси света не знам. Може би ако съзра повече красиви души, ще повярвам в такова световно спасение. Но дотогава, бих се наслаждавала с трепет и жажда на всяка подобна магичност и красота , която очите ми предоставят от най- великата палитра- на природата, на топлата земя,
на променливо небе, на забързаният свят, в който само изгревите , залезите настъпват спокойни, задвижени от някакъв техен си, ненарушим ритъм, на който сме донякъде подвластни.
Харесва ми в тези именно минути ненарушима тишина да си спомням, че и аз съм частица от красотата на тази вселена и да се чудя в моята вътрешна галактика колко такива картини красота изрисувах напоследък? Или оставих да властват бури?
И как защитавам вътрешата си вселена- дали я превръща в черна дупка, изсмукваща енергия или излъчвам тихо тонус, ведрина и спокойствие със същата тази магичност на едно изгряващо с надежди ноемврийско утро, окъпано в цветната светлина на златна хармония.
Време е за млечно спокойствие, и пухкаво и леко, вътре, в моята малка вселена....