Ще съществуваш ли в мен?! Чудя се- ако те допусна в себе си- тук, сега, за напред- ще съществуваш ли в мен?
Такава,каквато съм, комфортно ли ще ти е? Уютно ли...чудя се... и ако да- то... докога?!Неизбежен въпрос, запалил в даден момент някоя сигнална лампичка червена на емоционално препатил човек, достигал в най- светлите си и открити чувства до развалина. Но възроден, дал на боеца зелена светлина... до кога?!
Изваяла съм се, за себе си удобна, приветлива, комфортно ми е така,но ти... ще съществуваш ли в мен или ще ме накараш да съществувам за теб? Ще променяш ли реда ми, моето царство- онова,магичното, в началото, което те привлече- по свое усмотрение? И ако да- любовна манипулация ли е това?!
Ще съществуваш ли в мен, разхождайки се в захлас из градините на душата ми?Ще съществуваш ли, берейки с настървение плодовете на стенанията ми за теб, докато наблюдаваш как узрявам в ръцете ти- твоя- и да знаеш, че това е само за теб... заради съществуванието ти в мен...Ще се разхождаш ли кротко и необезпокояващо из алеите на съзнанието ми, вместо да нахлуваш с разрухата и промяната, да разграждаш онова ценно в мен, с любов и сила съграждано?!
Ще се грижиш или ще плячкосваш?Имам право да знам присъдата си ,завоевателю...
За такъв дар, какъвто в ръце ти ще положа, аз имам право да знам...Любовта не бива затвори да изгражда...изражда съществуването в проста вегетация, притъпява сетивата, обезличава.
Имам право да знам...
ще съществуваш ли в мен...
възраждащо...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Здравейте, скъпи читателю !:)
Благодарим ви за желанието да споделите вашата мъдрост и моля, пишете на български;). Желателно е да не сте анонимни- просто няма смисъл, а и никой не би взел мнението ви на сериозно в такъв случай!
Благодарим и приятно прекарване из нашите поля:)