
Трепкащо галъовно бих прокарала ръка по кожата ти...като клонче с разлистени цветенца да те докосна, да спусна жадни устните си по тебе, като полъх на лек прохладен ветрец и да затанцувам с език по нея...да настръхване, до потрепващи тъкани, подклаждани за страст .
Бих прошумоляла с пръсти в косите ти, за да наруша покоят на кичурите ти, гледайки те нежно, както майка рисува с поглед на обич своето детенце.
Бих положила главата ти на гърдите си да ти дам закрилата си, да вземеш от силата ми, да чуеш как сърцето ми танцува за тебе и си напява името ти.
Бих била и прохладата, и страстта, и жаждата , и извора, и нежността, и агресията, но най-вече докосване бих била...