С не малко доволство ще започна с това, че съдържанието на "Ако искаш...", представлява 99,99999 процента авторски труд. Повярвайте...нещата, които излизат тук са с ярко изразен некомерсиален характер, никога подчиняващи се на злободневните моди и преди всичко....написани с много вдъхновение и старание.
НО в името на стойностния текст, каращ те да настръхваш от интелектуално удоволствие, ще приложа следният цитат, дело на eldred57:
"Абсолютно! Винаги съм смятал, че този празник е много безсмислен. Обаче ходи го обяснявай на хората, луднали са по тоя празник. Последните два дни гледам е пълно с пичове помъкнали разни плюшени същества или надуваеми сърца. Днес в автобуса видях един със сърце с размер над половин метър! И по него висят разни лъскави лентички… грозотия. Отделно не виждам как една жена би се почувствала специална докато и подаряваш грозно, червено, плюшено нещо в същия момент в който сигурно поне още десет милиона други жени получават подобно червено и грозно плюшено нещо. Валентин да си ходи откъдето е дошъл и да не се връща."
По същество, той максимално синтезирано описва и моята неприрязън от т. нар. "Ден на влюбените". Видите ли, човечеството така склерозирало какво значи "любов", че от кумова срама си нарочило цял ден за да си го припомня
И без грам религиозен подтекст...нашите "обясненията в любов", нямат нищо общо от делата вършени от Пресвети Валентин. Всъщност по-вероятно е да го накарат да си продъни облачето от яд.
Просто отказвам да приема, че само днес, любовта е най-голямата, която можем да засвидетелсваме...само защото сме пръснали един сак пари в шаблонни, дори на моменти грозни подаръци. Всичко това идва по-голям празник за търговците, напомпани излишно цените, отколкото за уж обичащите се същества.
Ето защо Свети Валентин те мрази. Просто опетняваш паметта му. :) Или в най-добрият случай... изпитва съжаление към теб.
Защото една препечена филийка за закуска, поднесена в леглото, означава много повече от вечеря в тягостно снобарски ресторант. Защото няма нищо "печиено" да спечелиш състезанието с приятели, набутал се в купуването на най-много рози, при положение, че едно цвете в саксийка изисква много повече внимание и любов в отглеждането си.
Защото децата на 16/17 бъркат "вечната, доживотна" любов с едно хлапашко хлътване, но никой не им казва как да се преборват с тъгата, две седмици по-късно при раздялата. Защото една пачка, претворена в скъп подарък...няма да компенсира всичките пъти, когато си отебавал половинката си.
Защото едно "Добро утро" е много, много по-велико от каквато и да е поезия...
...а изричането на "Обичам те" се нуждае само от една четна двойка участници.
Него и Нея.
Да обичаш е нещо твърде сложно...за да може да бъде отглеждано само един ден в годината.
И твърде просто за да се нуждаеш от думи.
НО в името на стойностния текст, каращ те да настръхваш от интелектуално удоволствие, ще приложа следният цитат, дело на eldred57:
"Абсолютно! Винаги съм смятал, че този празник е много безсмислен. Обаче ходи го обяснявай на хората, луднали са по тоя празник. Последните два дни гледам е пълно с пичове помъкнали разни плюшени същества или надуваеми сърца. Днес в автобуса видях един със сърце с размер над половин метър! И по него висят разни лъскави лентички… грозотия. Отделно не виждам как една жена би се почувствала специална докато и подаряваш грозно, червено, плюшено нещо в същия момент в който сигурно поне още десет милиона други жени получават подобно червено и грозно плюшено нещо. Валентин да си ходи откъдето е дошъл и да не се връща."
По същество, той максимално синтезирано описва и моята неприрязън от т. нар. "Ден на влюбените". Видите ли, човечеството така склерозирало какво значи "любов", че от кумова срама си нарочило цял ден за да си го припомня
И без грам религиозен подтекст...нашите "обясненията в любов", нямат нищо общо от делата вършени от Пресвети Валентин. Всъщност по-вероятно е да го накарат да си продъни облачето от яд.
Просто отказвам да приема, че само днес, любовта е най-голямата, която можем да засвидетелсваме...само защото сме пръснали един сак пари в шаблонни, дори на моменти грозни подаръци. Всичко това идва по-голям празник за търговците, напомпани излишно цените, отколкото за уж обичащите се същества.
Ето защо Свети Валентин те мрази. Просто опетняваш паметта му. :) Или в най-добрият случай... изпитва съжаление към теб.
Защото една препечена филийка за закуска, поднесена в леглото, означава много повече от вечеря в тягостно снобарски ресторант. Защото няма нищо "печиено" да спечелиш състезанието с приятели, набутал се в купуването на най-много рози, при положение, че едно цвете в саксийка изисква много повече внимание и любов в отглеждането си.Защото децата на 16/17 бъркат "вечната, доживотна" любов с едно хлапашко хлътване, но никой не им казва как да се преборват с тъгата, две седмици по-късно при раздялата. Защото една пачка, претворена в скъп подарък...няма да компенсира всичките пъти, когато си отебавал половинката си.
Защото едно "Добро утро" е много, много по-велико от каквато и да е поезия...
...а изричането на "Обичам те" се нуждае само от една четна двойка участници.
Него и Нея.
Да обичаш е нещо твърде сложно...за да може да бъде отглеждано само един ден в годината.
И твърде просто за да се нуждаеш от думи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Здравейте, скъпи читателю !:)
Благодарим ви за желанието да споделите вашата мъдрост и моля, пишете на български;). Желателно е да не сте анонимни- просто няма смисъл, а и никой не би взел мнението ви на сериозно в такъв случай!
Благодарим и приятно прекарване из нашите поля:)