Преоткрих наскоро едно отдавна забравено блаженство...
...плуването.
След близо една година пауза, сетивата ми отново си припомниха водата, свободата, равновесието. Винаги съм обичал водата и никога страхувал от нея - напук, че дори не плувам толкова добре, всъщност на моменти дори съм припрян.
Всичко опира до тънкият психологически момент да не се панираш. От тази граница насетне откриваш един тих, дори самотен свят, в който съзнанието ти може да релаксира, дори когато цялото ти тяло киши. После всичко отива на автопилот - ръцете, краката, дишането, всяко нещо само знае своят ред.
Всъщност си го припомня. Истината е, че всеки човек на Земята се ражда, диша и храни сред вода, почти година от живота си. Откъсването от този топъл, уютен свят е истински шок за малкото човече. Взрив от шум, светлина и студ. Ние може да плуваме по рождение. Просто с течение на времето забравяме това. На негово място идва съзнателният страх.
Случвало ми се е да плувам по гръб близо час, в що годе препълнен басейн и пак да се чувствам като единственият човек на света. А това е вълшебен момент. Гледаш нагоре и едновременно не мислиш за нищо...
...мислиш за всичко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Здравейте, скъпи читателю !:)
Благодарим ви за желанието да споделите вашата мъдрост и моля, пишете на български;). Желателно е да не сте анонимни- просто няма смисъл, а и никой не би взел мнението ви на сериозно в такъв случай!
Благодарим и приятно прекарване из нашите поля:)