"Вдъхновението в моята самота"

В стаята е тихо и приятно,
мирише на кафе и празнота,
а аз говоря с някой сладко,
говоря с вечно гладната си самота.

Пием кафе и без отдих си говорим.
Говорим за мечтите и сълзите,
за безкрайните балади на душите,
за пожълтелите от време спомени.

Говоря с вечно търсещата,грозна самота,
години наред,без тя да избледнява...

Пием кафе и унило си говорим.
Говорим за звездите и сълзите,
за божествената красота на Любовта,
за сивия й образ в пустите сърца.

А отвън е слънчево и топло,
но тук при нас май винаги вали,
вали безспир и без пощада...
И всяка вечер тя е тук и чака.
Чака нашия пореден разговор
за мечтите и сълзите,
за пожълтелите от време спомени...

Автор: Тереза Стоянова

******

"Историята на стиха ми...няма точно такава।Седях си в стаята сама,пиех кафе и слушах музика.Просто ме задуши отвътре и го пуснах на свобода :)
Вдъхновението е моята самота...осъзнах,че тя винаги е с мен и реших да и посветя стихотворение,заслужава го.Това е.Просто...
Имаш позволението :) "