април 16, 2010

Кехлибар

Оставих на пауза "Соларис" от С. Лем. Не екранизация с Джордж Клуни от преди няколко години, а онази цветно-безцветната от 1972-ра, дело на Тарковски.
Зарязах и лъскава, стилно оформена книга, носеща заглавието „Проклятието Кенеди”. Нямам идея какво да очаквам. Отдавна не ме блазнят обещанията от кориците за „разкриване на мистерията около еди-що си”. Или поредната историческа чалгия, вмерисана от сензационност на всяка цена, или ще се окаже нещо, което да препоръчвам навред. Искрено се надявам да е второто.
След няколкоминутно отегчително търсене, най-сетне си намерих хубава песен за фон - John Farnham - Your the voice. Защото ми се пише. Просто в последно време някой отговори, доста настойчиво искат да напуснат главата ми и да видят бял свят, па макар и чрез черни букви.


Част 1: Враговете

Мисля си, че ние всички живеем в едно голямо извинение. Наричаме го „динамично съвремие”. Това е оправданието на родителите за да разчекват децата си между тъпи уроци по неприятни езици, задушаващи домашни, раници предизвикващи гръбначни изкривявания. От рано лъжат потомството си, че и те живеят в динамично съвремие и поради това ще им се наложи да се лишат от детство. И пак поради това Д.С. дечурлигата ще се занимават с точни науки, вместо хуманитарни. Със зъболечение, вместо с рисуване. Не ви ли е писнало от скапани родители, които изкарват оценките на децата си вместо тях, ходят на спорт вместо тях, влизат в университетите вместо тях...опитват се да осмислят живота си вместо тях. Понякога и се напиват вместо тях...”нека ти покажа как”.
После идва непринуденото натрапване, че всичко и всички са ти конкуренция. В училище, в университета, в работа, в тоалетната дори си имаш конкуренция. Направо да изфиряса човек от подобна параноя. Не, че няма забавни параноици, ама тая нашата порода е достойна единствено за съжаление. Гордеят се с „уникалният” си живот, без да отчитат, че всъщност той е диктува от външно темпо, изживян поради събития спуснати отвън, разчетен според графика на конкуренцията. Всъщност цялата тая история залага всичко върху примитивният, праисторически страх на човека от изключване от общността, от дамгата на отлъчването. „Ако искаш да си с нас, ще играеш с нас.”
Всичко това ни изнася. Защото ни носи нещо велико. Едно голямо извинение - „Нямам време, бързам!”

Не мога да пиша, лошо чета. Раздайте приспивателни.

Това, което провокира страха ми от хората не е усещането, че може да има по-добри, успели, големи от мен. Ненавиждам агресивният примитивизъм. Изобщо съчетанието на циганска пот, футболно малоумие, чалгарското парадиране, селското нахалство, мутренски комплекси. Или иначе казано...много голям процент от сънародниците ни.
От ученик ми стана ясно, че винаги има по-добро и от най-доброто. Дори люде докоснати от налудничава гениалност, които генетично са по-, по-, по-. И идва логичният въпрос, тогава какво за мен е туй конкуренция? Две неща – аз, времето. Първото е единственият скапан фактор, който би ме усрал. Самият аз. А времето е единственото, което не ми е стигало за да се обърша докрай.
Не знам...ако повече от нас, вместо да се оправдават с обстоятелствата се замисляха дали сами не са се оцапали...друго щеше да е. Да, факт е истината за Прехода, че комунизмът възпита цели поколения на „колективна безотговорност”. Или пък, „тогава нямаше безработица, защото всички си я карахме на работните места”. Ама по дяволите, така НИКОГА няма и метър да мръднем. Хвърляш си скапаният фас на улицата, после пищиш, че живееш в мръсотия. Ми па да ти еба майката. Кошчето е на крачка от теб. Или като ония дебели, пъшкащи лелки дето си оставят торбите на свободните места в рейса, ама после първи крещят, ако не си паркират задницата някъде. Ми и на теб да ти еба майката, кифло. Това, че си стара, дебела и грозна...не означава, че някой друг ти е длъжен. Ти, ти, ти си в корена на всичко. И това, което правиш или не е, е и същото от което ще спечелиш или страдаш. А колкото по-късно го разбираш, толкова повече нерви и време ще потрошиш. Помогни си сам, после пали свещ до Господа си. А, ако си му толкова сърдит, че те е пратил на тая проклета земя – обеси се вместо да го псуваш. Така ще имаш шансът да му го заявиш всичко в очите.
Оползотворяването на времето е всичко. Дори, когато си позволиш от време на време луксът да го пилееш, трябва да е качествено. Почивка/лентяйство ???
Ето, аз от известно време се намирам в една голяма дупка. По всички направления, мухълът е толкова наслоен, че се чудя още колко безхарактерност мога да покажа. И дали някога ще успея да наваксам дните изтекли между пръстите. Всичко да остане просто неприятно минало.
Не виня никой за това мизерстване. Само себе си. Забравих си целите. И плащам за това със застой, който ме убива.


Част 2:

Ще я продължа в следващ пост с „Кехлибар” за име. Нямах идея да е в серийно писане. Просто сега се отнесох по тази тема. Другите не мога да си спомня.




1 коментар:

Здравейте, скъпи читателю !:)
Благодарим ви за желанието да споделите вашата мъдрост и моля, пишете на български;). Желателно е да не сте анонимни- просто няма смисъл, а и никой не би взел мнението ви на сериозно в такъв случай!
Благодарим и приятно прекарване из нашите поля:)

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails