Ако искаш...

Кехлибар

2010-04-16T23:43:00.007+03:00

Оставих на пауза "Соларис" от С. Лем. Не екранизация с Джордж Клуни от преди няколко години, а онази цветно-безцветната от 1972-ра, дело на Тарковски.

Зарязах и лъскава, стилно оформена книга, носеща заглавието „Проклятието Кенеди”. Нямам идея какво да очаквам. Отдавна не ме блазнят обещанията от кориците за „разкриване на мистерията около еди-що си”. Или поредната историческа чалгия, вмерисана от сензационност на всяка цена, или ще се окаже нещо, което да препоръчвам навред. Искрено се надявам да е второто.
След няколкоминутно отегчително търсене, най-сетне си намерих хубава песен за фон - John Farnham - Your the voice. Защото ми се пише. Просто в последно време някой отговори, доста настойчиво искат да напуснат главата ми и да видят бял свят, па макар и чрез черни букви.

Част 1: Враговете

Мисля си, че ние всички живеем в едно голямо извинение. Наричаме го „динамично съвремие”. Това е оправданието на родителите за да разчекват децата си между тъпи уроци по неприятни езици, задушаващи домашни, раници предизвикващи гръбначни изкривявания. От рано лъжат потомството си, че и те живеят в динамично съвремие и поради това ще им се наложи да се лишат от детство. И пак поради това Д.С. дечурлигата ще се занимават с точни науки, вместо хуманитарни. Със зъболечение, вместо с рисуване. Не ви ли е писнало от скапани родители, които изкарват оценките на децата си вместо тях, ходят на спорт вместо тях, влизат в университетите вместо тях...опитват се да осмислят живота си вместо тях. Понякога и се напиват вместо тях...”нека ти покажа как”.
После идва непринуденото натрапване, че всичко и всички са ти конкуренция. В училище, в университета, в работа, в тоалетната дори си имаш конкуренция. Направо да изфиряса човек от подобна параноя. Не, че няма забавни параноици, ама тая нашата порода е достойна единствено за съжаление. Гордеят се с „уникалният” си живот, без да отчитат, че всъщност той е диктува от външно темпо, изживян поради събития спуснати отвън, разчетен според графика на конкуренцията. Всъщност цялата тая история залага всичко върху примитивният, праисторически страх на човека от изключване от общността, от дамгата на отлъчването. „Ако искаш да си с нас, ще играеш с нас.”
Всичко това ни изнася. Защото ни носи нещо велико. Едно голямо извинение - „Нямам време, бързам!”

Не мога да пиша, лошо чета. Раздайте приспивателни.

Това, което провокира страха ми от хората не е усещането, че може да има по-добри, успели, големи от мен. Ненавиждам агресивният примитивизъм. Изобщо съчетанието на циганска пот, футболно малоумие, чалгарското парадиране, селското нахалство, мутренски комплекси. Или иначе казано...много голям процент от сънародниците ни.
От ученик ми стана ясно, че винаги има по-добро и от най-доброто. Дори люде докоснати от налудничава гениалност, които генетично са по-, по-, по-. И идва логичният въпрос, тогава какво за мен е туй конкуренция? Две неща – аз, времето. Първото е единственият скапан фактор, който би ме усрал. Самият аз. А времето е единственото, което не ми е стигало за да се обърша докрай.
Не знам...ако повече от нас, вместо да се оправдават с обстоятелствата се замисляха дали сами не са се оцапали...друго щеше да е. Да, факт е истината за Прехода, че комунизмът възпита цели поколения на „колективна безотговорност”. Или пък, „тогава нямаше безработица, защото всички си я карахме на работните места”. Ама по дяволите, така НИКОГА няма и метър да мръднем. Хвърляш си скапаният фас на улицата, после пищиш, че живееш в мръсотия. Ми па да ти еба майката. Кошчето е на крачка от теб. Или като ония дебели, пъшкащи лелки дето си оставят торбите на свободните места в рейса, ама после първи крещят, ако не си паркират задницата някъде. Ми и на теб да ти еба майката, кифло. Това, че си стара, дебела и грозна...не означава, че някой друг ти е длъжен. Ти, ти, ти си в корена на всичко. И това, което правиш или не е, е и същото от което ще спечелиш или страдаш. А колкото по-късно го разбираш, толкова повече нерви и време ще потрошиш. Помогни си сам, после пали свещ до Господа си. А, ако си му толкова сърдит, че те е пратил на тая проклета земя – обеси се вместо да го псуваш. Така ще имаш шансът да му го заявиш всичко в очите.
Оползотворяването на времето е всичко. Дори, когато си позволиш от време на време луксът да го пилееш, трябва да е качествено. Почивка/лентяйство ???
Ето, аз от известно време се намирам в една голяма дупка. По всички направления, мухълът е толкова наслоен, че се чудя още колко безхарактерност мога да покажа. И дали някога ще успея да наваксам дните изтекли между пръстите. Всичко да остане просто неприятно минало.
Не виня никой за това мизерстване. Само себе си. Забравих си целите. И плащам за това със застой, който ме убива.

Част 2:

Ще я продължа в следващ пост с „Кехлибар” за име. Нямах идея да е в серийно писане. Просто сега се отнесох по тази тема. Другите не мога да си спомня.

Консумирай умерено...

2010-04-01T15:07:00.004+03:00

...дори да е забранено.

Консумирай със страст, с чувство, с Нея.
Консумирай безредно, безстрашно от Нея.
Консумирай до време, до шанс до Нея.

Покори Я, а после крачка назад.
Озапти Я, а после провокирай.
Нападни Я, а после брани.

Одраскване до белег.
Захапване до кръв.
Изгаряща целувка.

Подходи чепато-тактично към Нея.
С небрежна походка, но не и напред.
Като високо напрежение,
без никакво уплътнение.

Не консумирай умерено...
...изживей Я.

Simon Webbe - My Soul Pleads For You

2010-03-01T10:58:00.000+02:00

Свети Валентин НЕ те обича !!!!!

2010-02-14T15:15:00.007+02:00

С не малко доволство ще започна с това, че съдържанието на "Ако искаш...", представлява 99,99999 процента авторски труд. Повярвайте...нещата, които излизат тук са с ярко изразен некомерсиален характер, никога подчиняващи се на злободневните моди и преди всичко....написани с много вдъхновение и старание.
НО в името на стойностния текст, каращ те да настръхваш от интелектуално удоволствие, ще приложа следният цитат, дело на eldred57:

"Абсолютно! Винаги съм смятал, че този празник е много безсмислен. Обаче ходи го обяснявай на хората, луднали са по тоя празник. Последните два дни гледам е пълно с пичове помъкнали разни плюшени същества или надуваеми сърца. Днес в автобуса видях един със сърце с размер над половин метър! И по него висят разни лъскави лентички… грозотия. Отделно не виждам как една жена би се почувствала специална докато и подаряваш грозно, червено, плюшено нещо в същия момент в който сигурно поне още десет милиона други жени получават подобно червено и грозно плюшено нещо. Валентин да си ходи откъдето е дошъл и да не се връща."

По същество, той максимално синтезирано описва и моята неприрязън от т. нар. "Ден на влюбените". Видите ли, човечеството така склерозирало какво значи "любов", че от кумова срама си нарочило цял ден за да си го припомня
И без грам религиозен подтекст...нашите "обясненията в любов", нямат нищо общо от делата вършени от Пресвети Валентин. Всъщност по-вероятно е да го накарат да си продъни облачето от яд.
Просто отказвам да приема, че само днес, любовта е най-голямата, която можем да засвидетелсваме...само защото сме пръснали един сак пари в шаблонни, дори на моменти грозни подаръци. Всичко това идва по-голям празник за търговците, напомпани излишно цените, отколкото за уж обичащите се същества.

Ето защо Свети Валентин те мрази. Просто опетняваш паметта му. :) Или в най-добрият случай... изпитва съжаление към теб.

Защото една препечена филийка за закуска, поднесена в леглото, означава много повече от вечеря в тягостно снобарски ресторант. Защото няма нищо "печиено" да спечелиш състезанието с приятели, набутал се в купуването на най-много рози, при положение, че едно цвете в саксийка изисква много повече внимание и любов в отглеждането си.
Защото децата на 16/17 бъркат "вечната, доживотна" любов с едно хлапашко хлътване, но никой не им казва как да се преборват с тъгата, две седмици по-късно при раздялата. Защото една пачка, претворена в скъп подарък...няма да компенсира всичките пъти, когато си отебавал половинката си.

Защото едно "Добро утро" е много, много по-велико от каквато и да е поезия...
...а изричането на "Обичам те" се нуждае само от една четна двойка участници.
Него и Нея.

Да обичаш е нещо твърде сложно...за да може да бъде отглеждано само един ден в годината.
И твърде просто за да се нуждаеш от думи.

Обичаше...

2010-02-04T18:19:00.003+02:00

Обичаше да я наблюдава докато спи. Да я гледа в най-нетипичното за нея състояние – кротка, притихнала, гушкаща се дори. Той се отучи да я закача, да й се нахвърля...да я предизвиква, когато беше такава. Знаеше, че е безкрайно уморена от напрежението в работата, и единственото, от което има нужда са мигове спокойствие. А той имаше нужда от нея...
...затова просто й се любуваше, винаги първи събудил се измежду двамата. Тя и без друго му правеше забележки, когато я зазяпваше прекалено. Чувствала се като ходещо бижу или още по-лошо. А в тези кратки моменти, конфликт нямаше. Тишината носеше единение, единението носеше равновесие...равновесието беше Тя.

Беше наизустил целия й образ в ума си до най-дребният детайл. Възпроизвеждаше в главата си всяка нейна черта, извивка, линия. Гарваново черната коса контрастно се разливаше върху снежно бялата й кожа. Гледка подобна на битката между денят и нощта, само че без победителят. В тези моменти му липсваха пъстрите й очи, скрити сега под треперещите й клепки. Умората й се отразяваше дори върху тези най-деликатни органи-конвулсивно потреперващи. Подобно на цялата нея.

Не целеше насищане. Не искаше и вечност. Просто своите си 3 минути на съзерцание. Вчера, днес, утре, ако може...само, ако може. Защото тя беше като пясъка на екзотичен плаж. Колкото повече го стискаш в шепа, толкова повече се изплъзва. Разтвори длан и тя сама ще дойде.

А тя беше стихия-жена. От онези, с който трудно се преборваш. Не обичаше да се глези, да търси опори, да разчита на друг...освен себе си. Същински кактус...много бодли и само един съкровен цвят. Нiто за всеки, нито завинаги.

Затова той никога не й казваше, когато й се любува преди разбуждането. Веднъж станал, тоя я оставяше намира...дори и от очите си. Само от време на време, тихичко на пръсти влизаше в стаята...за да види дали е завита.
Ако не...лекичко полагаше одеялото върху нея.

А когато не можеше и беше далеч от нея. Просто извикваше образът й в представите си. Посягаше и се потапяше в него. В равновесието. Така разстоянието не беше нищо повече от романтична абстракция.

Можеш ли да ме усетиш?

2010-01-31T10:59:00.004+02:00

Ще те видя и ще се разтуптя в себе си, но не ще усетиш, освен ако не доловиш вибрациите на малкото ми сърце през стената, която съм изградила. Можеш ли да ме усетиш?

Ще се вгледам в очите ти толкова дълбоко, за секунди, че да потръпнеш и да не разбереш от какво. И ще отвърна поглед, преди очите ти ще разберат, преди моите да им кажат.

Ще те докосна с присъствието си уж неволно, притаено, по периферията, като полъх, който да те погали и ти, озъртайки се, да усетиш, но да незнаеш какво точно. Можеш ли да ме усетиш?

Ще сдържа порива си да те погаля и ще го направя в главата си, докато те слушам какво говориш и чудейки се, ще прочетеш ли мислите ми? Ако можеше...

Ще дишам равномерно, недавайки ти да разбереш, че дробовете ми засмукват до последната алвеола въздуха покрай тебе, но не смеят да издишат, за да не разбереш вълнението на сърцето, повдигащо гръдта ми. Можеш ли да го усетиш?

Ще говоря равно и спокойно, като с много близък френд, едвам сдържайки се да не скоча по теб, за да те покоря в един друг свят, на откраднати минути грях.

Ще съм безстрастно настроена, за да не разбереш, че съм вулкан от емоция, която иска да те разтопи в себе си не за дълго, за кратко, но достатъчно време. Дали си готов?

Старая се добре. Старая се достатъчно, за да не разбереш колко много те искам. Старая се достатъчно и аз да не го разбера, за да не се изплаша. От тебе не, от себе си може би.

Разтварям устните си в топла усмивка, без да знаеш, че тя е само за тебе. Дори сред хора да сме, на теб съм я подарила- най- живата. Можеш ли да разкодираш, защото аз не мога да ти го кажа? Можеш ли да видиш отвъд мен, отвъд тялото ми, да се вгледаш и да повикаш, да ме допуснеш да вляза смело и с достойнство, да си готов за после... тогава...

Не знам дали е редно, знам, че те желая.

Можеш ли да усетиш цялата тази енергия , насочена към теб и да я разбереш?

Можеш ли?

Защото аз съм в мълчание.

Желание, което изгаря

2010-01-25T14:29:00.006+02:00

Усещам го в очите ти всеки път, когато поглеждаш към мен. И без да ги гледам, без да прониквам в тъмнината на този поглед усещам, че ме следят. С желание, което мени своята природа- от най- нежно погалващото до най- яростно късащо дрехите.

Методично, уж прикрито, внимателно. Следваш с поглед- притихнал, но очакващ , извивките на тялото ми- преносно/ буквално, всяко движение.

Знам, че ме гледаш, когато паля цигара как замуквам и отпускам дима през навлажнениете си устни. И тях гледаш- знам. И се облизваш наум, предвкусвайки какво бих почувствала, ако ги докоснеш. Мислиш ли за тях като за нектара, като за сочен плод, от чиито сок искаш да пиеш жадно... Облизваш се с мене в синхрон, всеки път, когато отпиеш и мислиш как искаш да пиеш от мен. И това знам, но се правя , че не те усещам. Че не чувам, когато тялото ти крещи " Искам те". Това ти харесва, нали?

Не ме интересува как ме възприемаш, достатъчно ми е комфортно да хвана под ръка погледа ти, да го допусна да се разхожда по гърба ми, оставяйки те да си мислиш, че не забелязвам как котешки спокойно ме следиш. Знам, че мъркаш тихо всеки път, когато се навеждам. С желание. Понякога имам усещането, че ще прогориш кожата ми, з акоято казваш, че е толкова нежна, с тези твои изпиващи всичко очи. Всичко от мен, по което се разхождаш понякога лениво с онези тъмни очи. Мислиш, че ме дамгосваш. Напротив. Аз обичам да помня погледи. Нищо повече от това.

Не ме интересува.

Играя си. Онази пра-стара игра " напрежението е непосилно, но може ли повече". Обичам я, вродена ми е, изглежда непринудено и точно това влудява очите ти. Онзи поглед на ловец, или на изследовател, или на стратег, или на хищник, или на нападател.. всъщност се чакаме кой първи ще нападне.

Следиш, нали...

Леко разкритото деколте, когато се навеждам към теб уж да ти прошепна нещо, което ззавършва всеки път с мъркане. Точно до ухото ти. Толкова е близо дъха ми до кожата ти тогава, че погалва еротичната ти природа, прокарва звуци по кожата ти, гальовно се пуска покрай всяко малко косъмче, за да накара фоликулата да настръхне.

И ти настръхваш.

Мен не ме интересува.

Обичам да те гледам, докато си играя с тебе, как се опитваш да запазиш самообладание, ала пропускаш хищнически погледа си след мен или покрай мен всеки път, когато полюшна присъствието си до твоето. И се правя, че не знам, че не ме интерсува.

Всъщност ме интересува- как се противиш на властта, която ти харесва .

Ти искаш същата над мен.

Кой първи ще се предаде?

:) хм,мррр.......

Ще играя шах с душата си

2010-01-21T22:57:00.007+02:00

Не до матова позиция.

Надявам се.

За интерес.

Просто шах- когато споря с мен самата.

Или ходове, премислени от мозъка срешу най- върлия противник- себе си. И при победа, вкарани в играта, наречена с пълноводното име живот. Научена игра и изучавана, ограничила времето си в същото това понятие, именовано отново пак- живот.

Ще играя шах със себе си, всеки път, когато се боря с двете крайности в себе си- добрата и лошата и не до победа, а до равенство. В което е силата и хармонията, удоволствието на добрият играч е в постоянният интерес и понякога победа. С взето окончателно решение след внимателно , но бързо премисляне.

Шах, в който обръщаш душата си, бидейки плоска дъска със стъпките на разума и мислиш ходовете, преди да си ги (из) играл, рисувайки в главата си и едната , и другата страна. Доброто/ лошото в последствията на онези душевни помисли, смислово отразени от съзнанието, даващи импулси за действия. Внимателно.

Тихо- така, както слънцето изгрява, ще премествам фигурите в черно- бяло от едната и от другата страна и все да е печелившо, защото навсякъде, във всичко може да има поука. Или малка победа, гордо извоювана. В най- трудната игра- със себе си. И слушане не само на добрата страна, а и на онази тъмната, скритата, най- тайната и необяснима по последствия в редките моменти безумие, когато сме я послушали. Но толкова сладко тайнство, озарено от блясъка на невинното бяло в тази или друга фигура от шаха. Разходени с финес по масата или тихо приплъзнати в тези оттенъци.

Ще играя и ще съм невинна, усмихната мило, но чиста в себе си като онова бяло на моя страна, или ще се превъплатявам в тихото черно нападение на противника, станал съюзник, при обръщане на дъската. Не е ли това благоприятно изменчива и гъвкава игра- една от най- мъдрите, стимулиращи мисълта ти в поражение и победа или двете едновременно, но и двете със стил.

Противник и съюзник- мога ли да съм и двете в себе си едновременно? И не сме ли всички такова единство от противоположности, експериментиращо с околните уж, а всъщност със себе си. В различни ходове.

Пешка, офицер и кон- да пазят царя. Ранимият, крехкият, до силното женско начало- царицата. Ще играя шах, но смело- с героинята напред, а цяра ще бъде душата ми. Онази, крехката.

И в тази крехкост ще премислям ходове, с елегантно изпълнение по дъската на живота и неговите- черно- бели геометрии.

Ще играя шах със себе си.

И понякога ще губя нарочно- може би за интерес или да пробвам нов ход на измъкване, защита или нападение пред падение. Може би.

Ще играя шах.

С премисляне.

За свой собствен интерес.

Просто шах със себе си.

Там в житата

2010-01-15T14:22:00.003+02:00

Там, в житата на нашето лято- толкова сочно, толкова назряло и плодородно, ще помислим ли за лекият вятър, който разклаща мечтите ни, накъде ще ги понесе и в чий вихър ще ги завърти.

Там, където свършват мечтите ли е реалността- онази нашата, която уж сами и заедно изграждаме, а в нея поотделно и понякога неусетно се променяме. В сезонът на преходите, ще помислим ли накъде ще ни отведе. Ще управляваме ли промяната или тя нас ще повлече бавно, неусетно, уж с танцова стъпка и за добро. Но ще бъде ли...

Ще се вдъхновяваме ли и занапред, ще виждаме ли в очите си истината, ще се държим ли все още за ръце. И ако не- това нима би било трагично, ако е закономерна промяна. От онези, които в сезона на преходите, разкриват красотата на следващият сезон.

Можеш ли да задържиш пролетта да не си тръгва, въпреки благоуханията й. В бурите също има очарование и в затишието след тях. Всичко може да разкрие красотата, онази тайната, скритата, ако позволиш нейното проявление, ако знаеш с какви очи да погледнеш на него и да откриеш магията. Но за това се иска желание. Иска се въображение. Иска се, най- вече, смелост.

Там, в житата, във прехода на твоите решения, ще можем ли да решим единно, гледайки се с очите на истината и ретроспективността на изводите по пътя, който изминахме.

Можеш ли да погледнеш в мен с тази искреност и да не се изплашиш? Ще поискаш ли НАИСТИНА да видиш?

Нека ти разкажа...

2010-01-11T16:07:00.008+02:00

В момента по необходимост слушам JazzFM и се чудя дали съм повече раздразнен, или нервиран от това, което достига до слуховия ми анализатор. Не ме разбирайте погрешно, за релакс и разтуха радиото си я чудесно, но не и когато нито си изморен, нито имаш нужда от успокояване.
В много добро настроение съм си цял ден, разваляно единствено от тази радиостанция, чийто звучене асоциирам с някакви надрусани природозащитници или хипита. Когато няма как да се отдадеш на нещо изцяло... няма как то да ти доставя удоволствие.

А до чашата червено вино и свещите с малинов аромат има още време. Да се мръкне поне.

Ето. След този не кратък увод, вече се чувствам по-добре, защото наближават редовете, в които искам да ви разкажа същинската история на тази публикация.
Тя започна преди около 3 години, в момента, когато нещо в тялото ми започна да ме смущава. Напук, че винаги съм бил слаб, дори на момент с ярко изразена нужда да наддавам...брех, ето, че в късния пубертет се окомплектовах с коремче. До ден днешен криво-ляво си намирах извинения за неговото съществуване. Ама в последно време ми се качи на главата и от ден на ден, просто усещам как става все по-независимо, на моменти стряскащо обемисто. Списъкът с извинения все по-малко започна да ме теши. "Генетично предразположено!", "Нормално за всеки мъж!", "От газираното е!" и тем подобни хапчета за съвест.
А аз все по-ясно осъзнавах, че не е нормално един млад човек да се запуска като тираджия.

Този януари ми дойде до гуша.
Започнах да правя всеки ден упражнения. По два пъти, понякога и повече. От лицевите опори ме боли корема и гърба, ама няма начин. Наистина съм твърдо решен да си вкарам багажното в приемливи граници. Баси, преди 25 да спра да си виждам оная работа заради шкембето...е просто няма да стане.
Не съм се вманиачил да правя теракоти, бодибилдинг, да се ограничавам само до диети включващи треви и шишарки. Да...за да има по-голям ефект спрях да си соля и захаросвам ястията, спрял съм от доста време и газираното, като цяло въглехидратите ще са в много, много по-малки количества. От месото надали ще се откажа напълно, но поне никога вече няма да е по 2 литра Кока Кола (другата ми голяма победа), всеки ден, както когато бях пристрастен.
Просто искам да се чувствам добре в собствената си обвивка...
...нищо повече.

Приемам затлъстяването като белег не само на тялото.
Пак приблизително от началото на тази година се впуснах в едно сериозно самоанализиране. То е с мен и досега, а предполагам, че още не малко месеци ще се вглеждам в себе си толкова усърдно. Все още има доста неща за избистряно и категоризиране. Като за начало, да намаля радикализацията си по дадени теми, хората срещу мен наистина да имат чувството, че говорят не с тиквеник, а с мислещ човек, да посягам за четене към всякакви, всякакви теми, защото сега му е времето, да горя за каузи, но да не прегарям. Да спра да съм толкова разсеян. Чаровно е, но до време...
И преди съм го правил. Десетки пъти за стотици неща. Това ми е помагало да се развивам...да създам у себе си неща, с които се гордея.
Но в един момент умът ни затлъстява и е нужен рестарт. А след него и въпросите.

Бях станал по-мърморещ, излишно критичен, задушаващо мрънкащ на моменти.
Хабях енергия да се ядосвам за глупости, да бумтя, да кипя, да се кахъря на халос.
Не разбирах, че мога да контролирам нещата, които ме вбесяват. Просто като открия работещи модели, как да се успокоявам. Ето, че на няколко пъти вече успях да запазя самообладание...да не псувам като подивял каруцар, да си пресичам туй или онуй захапване.
Трябва да се грижа повече за магарето си. И не за плюшеното Йори от секцията, а за онова магаре, което по принцип българинът е свикнал да оставя в калта, все да си трае и разни дребни мишкуващи чиновници, търговци и прочие субекти да му пият кръвта.

При съвсем неочаквана ситуация - скандал за предварително регистрирана карта и продаване на клиент, без негово знание...научих много, много ценен урок. Просто не трябва да им се даваш.
Така широката общественост, скоро ще научи също нещо важно, че веднъж регистрирана карта за предплатени разговори....НЯМА как на този етап как да се отрегистрира. Разбирате ли, остава до живот, което е нарушаване на човешките ни права. Отделно се окача, че въпросната карта е регистрирана още преди 3 месеца и с изговорени безплатни минути. После поставена обратно в пакета и предадена като нова.

Но продадена на погрешен човек.
Пожелавам ви по-често вие да сте този "погрешен човек", които ще вади подобни кокошкари на яве.
А на мен може да ми пожелаете успях в начинанията... :)

Това за финал...
...писах бързо, стегнато, почти без грешки, с ясна мисъл. Такова писане ме е правило винаги щастлив.
Хахахахаха, сега по JazzFM, зазвуча Фил Колинс. А това вече са усмивки...

Пристан спокойствие

2009-12-28T21:38:00.007+02:00

Понякога се потапям в себе си, за да поплувам на спокойствие там, където съм го съхранила, откривайки своят пристан в мен. На всеки му трябва един такъв- център - в него си, а не да пренасочва хармонията извън себе си. Много рисково и много нестабилно за в бъдеще време, когато може да го споходи някакво крушение , а въпросният извън него подпор да се окаже несъществуващ мост, свързвал някога някакви брегове. Затова ни е потребен пристан в себе си. Вече е признак на висок критерий доверие, ако го предоставиш на друг, обикновено на близък, споделящ вълните на твоят живот в едно плуване- пътешествие, наречено любов.

И няма гаранции, че и тогава няма да те излъжат , опитвайки да отнемат твоят център. Защото за другите е по- уютен и приветлив. И всъщност всеки за себе си сам е център на другите, ако е към тях открит и приемащ. Като голямо пристанище. Но с емоции, със съграждане или разруха, ако позволиш превземане.

Всеки за другите, това е лесно в определени моменти, но всеки за себе си е мисия трудна. Защото хората не знаят как да се обръщат и извикват духовното в себе си, изграждайки го стабилно на чуждите бури. Стабилно във времето. Едно място със здрави основи, които ще издържат на климатичните бури от настроения, чувства, събития, случки.

Ти можеш ли?

Обичам да се гмурвам във себе си.

Да презаредя,плувайки спокойно в разбърканите си мисли или заедно с тях по незнайно течение, но спокойно, без страсти. И не е нужно никому подреждане- когато съм готова с релаксацията, те сами ще нагласят себе си и ще тръгне от тях мотивацията за цел, посока и действие.

Ободряващо е. И спокойно, че мога да си почина при себе си, все така да ми е уютно и подредено и чуждо за другите, свободно само за мене.

Не би имало в случая значение на кого принадлежи сърцето ми, ако съм си запазила в него място за себе си. А оттам и в душата.

Място, където да си почивам, когато се претоваря с другите, на които съм дала късче от себе си. Защото така духовно се преродяваме- когато раздаваме. От себе си. Но не до изчерпване. И ето- за да не стане това, отново ти трябва място в тебе, за презареждане. За да си пълнокръвен, то твоят извор енергия не бива да пресъхва.

В момента искам да мисля разхвърляно.

Да разгледам своите светове, които съм изградила в годините- колко от тях и как се видоизмениха, къде какво съградих, да поплувам покрай тях или да прелетя в душата си, за да огледам постигнатото или просто в безмислие да си представя как се потопявам, да си почина. Отпусната, лека, ефирна.

Интересно ми е какво ли ще стане, ако излея подобен поток, ако ви покажа как плувам в себе си за никъде, а всъщност до всякъде. В себе си. За да съм за другите спокойна, духовно подредена, хармонична в и извън себе си. За да се запазя съхранена с най- ценното в мене.

Пристан спокойствие за минути време.

За себе си.

Жените не обичат да четат мисли

2009-12-12T20:54:00.003+02:00

Или поне повечето.
Ок, обичаме да затормозяваме малките си главици с дълбоки размисли по отношение на отношенията в живота ни, връзките и сърдечните трепети, но това са си нашите филми и схеми, матрици и паяжини, в които сами си се вкарваме. Къде съзнателно, къде не толкова.
Но определено никак не си падаме да четем мислите на мъжа до нас, макар и понякога много да би ни се искало да притежаваме подобно умение.
И не си падаме, защото в такъв кръговрат или порочен кръг от въпроси без отговори се вкарваме, че се докарваме до състояние наподобяващо нервна криза, тиха мнителност или предстояща фобия/ мания/ депресия.
Сами виждате в колко широк диапазон от емоции и ситуации можем сами да се оплетем, от излишна енергия, която да ни бъде спестена. Тъй като е неефективна.
По един много прост и ефективен начин- а именно- казвайте ни!
Ако, мили мъже, не смятате да се обадите на някоя девойка, след като сте минали през креватните изпълнения, кажете й директно.
Ако дори не смятате да стигнете до въпросните изпълнения, кажете й директно.
Ако не ви кефи нещо, кажете й директно.
Ако не ви се говори, а тя упорито настоява за разговор, обяснете с простички и категорични думи Истинската причина, а не резонното "нищо ми няма". А вие, мили дами, научете се най- сетне, че когато един мъж мълчи, то е, защото наистина му се мълчи и се научете да откривате вашата пълноценност и в такива минути. Препоръчвам ви горещо и да овладеете изкуството на въпросите- а именно подходящите такива в подходящото време. Адски е досадно да ви засипват с дъжд от въпростителни , когато на засипваният хич никак не му е до приказки.
Затова мацки, научете се и да мълчите- няма да ви навреди в никой случай, можете само да спечелите. И то доверие- когато е готов да говори, мъжо ви сам ще дойде и ще ви сподели, но това няма да стане ако насреща си има един навирен от смайващо любопитство нос. Па бил и красив. И в този случай ще ви се налага да четете мисли, та ще дрънкате ( въпросните любопитки). Види се- взаимни са нещата.
Да се върнем на това, че не ни кефи да четем мисли.
Защото тогава се започва една душевна агония, която не винаги ни е подвластно да овладеем и подчиним до елиминирането й. Все пак- емоционални сме и в това не би трябвало да има нищо лошо. Стига да не агонизираме емоционално.
Затова- спасете ни и ни казвайте. Какво и по колко е вече лична преценка, но винаги ще оценим откровеността и дипломатичният подход, вместо мълчанието и заобиколно- неориентиращите отговори.

Прелюдия

2009-12-12T17:13:00.005+02:00

Пръстите ми изписват по кожата ти фигури странни, като магичност, като заклинание, все едно поставям печати върху ти от себе си. Малки, ефирни пътеки наслада. Днес няма да те драскам. Само ще те галя, разхождайки ноктенца по гърба ти, по корема надолу- нагоре или встрани, получавайки спазми наслада. Кожа, която трепти.
Допирам тялото си до твоето, за да те потопя в аромата си, да те обгърна в своята мекота, аз съм жената, ти мъжа.
До мен.
До теб.
До нас- романтика.
Обкрачвайки те, преплитам краката си около тялото ти, като малък гирлянд около ствола на дървото. Тяло до тяло. Топлини, предвещаващи огън. И търся устните ти жадно, но меко,заигравам се с тях - този път не хапя- и предизвиквам езика ти към игра, а устните- към изпиване. Нежно.
Разхождайки пръсти лежерно, лениво, но все пак закачливо по тебе, до пълно отпускане, ще склоня глава на рамото ти по онзи начин. Закрилящият ти, крехката аз в единствените минути, когато съм плаха, беззащитна и гола- в душата си, с тялото си до твоето, най- осезаема. Когато съм тогава, преди да стана закрилницата и да наклоня главата ти върху гърдите си. В топла прегръдка, когато ще усещам дъха ти по кожата ми, върху овалите, приютили те като пристан. Дишащи с тебе.
Без думи- ненужно е в такъв момент подробно описание. Тогава, когато въздухът е изпълнен с двама ни.
Тогава, когато съм кротка, отпусната и тиха, в очакване.

После ще те нападна....

Капанът на надскачането

2009-12-08T23:15:00.000+02:00

Съществува една що-годе популярна теория, според която през вековете целокупният интелект на човечеството нараства с равномерни, постъпателни темпове навсякъде из земното кълбо (което всъщност е елипса ? ). От Сан Франциско до Сидни, средностатистическият човек разполага с приблизително равни умствени възможности.
По същата причина ти не може да си по- умен от най-умния човек на планетата, или пък да знаеш още неоткрити от човечеството научни факти, пък дори да си живял 14 века. Всеки скок с времето си.
Но по-интересно би било, вместо в планетарни мащаби, да заложим тази константа „не можеш да надскочиш *еди що си*” в живота на един обикновен човек. Капанът щтраква в мига, в който той се включва в социалната надпревара. Това период е приблизително след 20-тата година, когато все още желанията ти са по-близки повече до мечтите, отколкото целите. „Иска ми се...”, все още не е изместило напълно „Аз ще...”. Независимо с какво ще се занимава, всеки по-амбициозен, още застанал на старта, вече иска да е финиширал.

Например:

Новакът журналист иска вече под името му да застават завладяващи редове, с които да предизвиква обществеността, независимо, че е туко-що прописал. Сравнява се със своите кумирите от професията и иска да има стил на писане, начин на мислене, поле на въздействие, реаноме подобно на техните, че дори и по-добри.
Новакът лекар вече се вижда да изражда бебета, да се впусне в една игра наравно с Господ, в която десетки пъти ще надхитрява Смъртта, ще откупва, подарява, спасява животи. Може би изнамирането на световни болестни бичове?
Новакът пожарникар си представя нещо по Холивудски. Минаване през огнени стени с деца на ръце, измъкване в последната минута от жаркият ад, десетки спасени през кариерата и пр.

Съзнателно натъртвах на „новакът”, та поради това може да ви е било малко на селска романтика Подобен мироглед, (нямащ нищо общо непременно с розовото), е характерен именно за по-младите хора, още ненавлезнали дълбоко в спецификата на професията си. На въпросната група им се иска, не 5, 10, 15 години да се изкачват на този връх , а да са на него още днес и сега. Младежката дързост, че точно така ще стане, точно такъв ще бъдещ, паралелно с дивашкото нетърпение, защото не ти се чака толкова много мечтите ти да се сбъднат.
Искаш да си изправен пред плодът, финно прескочил трудът. Нищо, че с цялото си същество осъзнаваш, че той е неотменима част от пиесата на твоя живот.
Истината е, че обща черта на тези люде е „боледуването” им от синдромът „Искам да оставя следа!”. В подобен род хуманитарни професии, най-лошия враг би могъл да бъде само посредствеността. Тя ще се озъби от лицето на жълто журналистче, натикано из задните вестникарски страници, занимаващо се с живота на другите, опитвайки се по този начин да привнесе стойност на своя вече преоценен. Некадърен лекар, пожарникар вече са синоними на застрашен човешки живот. За тези две социални системи това би било пагубно.

В заключение ще кажа, че нямам заключение. Нещо пак ми бяга най-точното.

Разголено

2009-12-08T18:06:00.004+02:00

Искам да те видя до най- тъмната ти същност, до най- потайните ти за останалите и за тебе , може би, страни.
Искам да разгърнеш пред мене същността си, заливайки ме с нея безмълвно или с крясъците на душата ти.
Искам да се разголиш до най- финните си желания и представи, до своите най- смели фантазии, или щури далечни мечти.
Директно, направо, да кажеш всичко, което усещаш, както желаеш.
Викай, скачай, крещи, блудствай с изразите, епитетите, глаголите или самият ти стани глагол, не знам, но ме залей със себе си. Погълни ме в съществото си и ме разведи из най- тайните си, най- скъпоценни градини, за да вкуся от най- неприличните плодове. Да те усетя така истински, така греховен, така човечен и открит до болка, до нараняване, до пълнота, както никога не си бил. Дори да се изненадаш от себе си.
Аз ще мълча.
Ще слушам, гледам с наслаждение на предизвикателното ти разголване. Ще те изпивам с очи спокойно и тихо, сред потайният дим на цигарата или може би някоя пура, за да е по- пълна насладата, усещането за грях и истина, хванати ръка за ръка, самоприкриващи се от хорски очи, а сега изправени на показ- чисти, без дрехи, без маски и грим, до най- финната есенция, носещи в себе си.
С очи ще те предизвиквам да продължаваш смело и безпардонно, брутално дори своето разголване, ще държа ръката ти в признанията греховни, по онези разходки на съзнанието, скътало своите тайни.
И нищо няма да казвам.
Разголи се до най- тъмното си кътче, бавно, постепенно, без да бързаш в ритъмът на поднасяната истина. Не ме жали, а действай смело. Открито, пиперливо, с емоция, с плам, така все едно признаваш пред себе си, когато си сам.
Аз съм там и ще бъда, но много безмълвна.
Разголи се така, че да ме побъркаш, да отговарям с емоция, макар и без думи, да искам и още, и още, ненаситно, с широко отворени очи, разголи ми душата си, сърцето си така, както желаеш, до превъзбуда, до екстаз, до езкалтиране, само нека да е бавно, за да се наслаждавам. Крещи, искай, плачи, надявай се, споделяй мечти, фантазии, желания, бъди открит до неприличност, до най- голата си същност и истинност.
До болка дори, предизвикай ме.
Смееш ли да си толкова искрен ?

Когато Кирчо срита Мечо

2009-12-04T18:38:00.006+02:00

Като почти всяко 15 годишно хлапе, Кирчо чакаше с трепет да се изнижат оставащите два дни до рождения му ден. Не за друго, ами поради простичката причина, че щеше да получи първите си оригинални маратонки. Месец от преди до сега, всеки Боже ден сънуваше онези гъзарски Адидаски за 180 лева. И тяхните му ги бяха обещали! „УЕЕЕС копелеее!”. Версията на този лаф при родителите му без съмнение щеше да звучи: „Еваларка ти бичим копелка!”. Ритуален поздрав при по-възрастното софийско поколение...естествено, когато последното е било престъпно младо.

Мечо от своя страна, като всяко себеуважаващо се куче, не очакваше нищо. Просто неговите домашни любимци – Кирчо и родителите му да го разхождат, галят и хранят. Отне му наистина много време да ги дресира на тeзи три елементарни привички. Самото Кире остана без доволно голямо количество обувки, докато разбере какво се иска от него. Всяка сутрин, през последните 3 месеца, намираше маратонките си опоскани до подметка от челюстите на Мечо. Дори един ден намери нещо невероятно, сред поредната порция олигавени обувки над които кучето беше злосторило. А откри нещо още по-впечатляващо. Чак хлъцна от изненада.

“Мечо, Мечо...ела тук!” Оп, и Мечо родил. Мечо било женско!

И тъй като не я бяха питали...Мечо не промени името си. Упорито отказваше да се обръща на Мечка, Мецанке, Меци, Меце, Гуци и Пуфи. Още по-малък интерес прояви към обръщенията (Искра) Фидосова, (Ирена) Кръстева или (Слави) Бинев. Просто нито се чувстваше толкова страшна, нито чак толкова дебела.

Двата дни изминаха за Кирето така бързо, както малолетна ученичка омита цигарка марихуана. Събуди се от уханието на чисто новите Адидаски, които красиво лежаха в полуоткрехната кутия до леглото му. Хакна се веднага в тях. И краката му усетиха разликата в удобния чипик, като за една минимална българска заплата. През целия ден маратонките разхождаха Кирчето из дома, даскалото и центъра. Беше любов от пръв поглед, пък макар и обречена.

От еуфорията момчето забрави маратонките си, носещи вече звучните имена Бони и Клайд, в коридорчето до входната врата.

А там спеше Мечо.

Кучето усети промяната в настроението на домашния си любимец. Беше тотално отебана от него. То цял ден се занимаваше с придобивките си, съвсем забравяйки за потребностите на Мечо.

„Еле пиле, че ми требваш!”, помисли си Мечо, по адрес на оставените без надзор маратонки.

„Прави ни се секс!”, помислиха си хормоните на Кирчо, който обаче реши да обърне повече внимание на алармата в пикочния си мехур.

Хетакомбата продължи цяла нощ. Мечо систематично оглозга първо Бони, а после и Клайд, започвайки от езикa и приключвайки с камерите на подметките. От 2 монолитни тела, Адидаските се мултиплицираха до към 200 хвърчащи късчета плат и вата. Кой би предположил, че толкова скъпи оргиналета няма да доживеят повече и от маратонки купени за 40 кинта от Кирковият?
„Но защо тези неща имат по-гаден и евтин вкус от всички, които съм яла до сега?”, помисли си Мечо.
„Мамицата ти ебавам тъп хермафродит!!!”, помисли си Кирчо, след като спря да пищи истерично като момиче, при вида на мъртвите Клайд и Бони.

В този миг Кирчо направи своята най-голяма грешка за последните 3 месеца. Кракът му, обут още със спалните чорапки, се отправи по една добре премерена траектория към задницата на кучката.

Тогава Кирчо срита Мечо...
…СВОЕНРАВНАТА Мечо!

Есента изкушава

2009-12-01T19:46:00.001+02:00

В традиционната картинка за есента, подчертано преобладават все негативни определения. Или есента е сезон на студенко, мрачно и подтискащо време, или на депресии, прерастващи понякога и в болести изпиващи ни здравето, или ни налетява носталгията по летните емоции. Като цяло, най-недолюбваният сезон за градски тип човек е именно есента.

О, да определено друго яче щяхме да мислим при пъстра есен в планинска хижа или пред плодовете на почти годишен земеделски труд, ако бяхме на село.

Винаги съм си казвал, че време за депресии нямам. И ето, че тази година пак имах удоволствието да се докосна до типични есенни изкушения. Ще последва моят непретенциозен списък на тях.

1. КЕСТЕНИТЕ

Открих, че ставали за ядене преди около 6/7 години, когато живеехме за кратко при баба ми в Лозенец. Оттогава не пропускам сезон, без поне 3/4 килца ометени кестенчета. Обожанието ми към кестените на фурна е почти толкова голямо, колкото недоумението ми...колко малко хора всъщност пробват/ядат/хапват кестени. Особено от по-младите поколения.

Варени кестени

Кестените се поставят в тенджера, заливат се с вода малко повече от нивото, до което са и се варят около 30-45 минути. Готови са, когато започнат да се нацепват. Сварените кестени се ядат като се режат на две.

Печени кестени

При печените кестени, макар и по-вкусни, усилията са повече. Сурови се нацепват в горния край с помощта на малко ножче – правят се леки разрези (иначе започват да пукат във фурната). Поставят се на един ред в тава и се поставят в загрята фурна на около 170 градуса за около 25-30 минути. Трябва да се бъркат от време на време, за да се изпекат равномерно.

Тук единствената тръпка е, ако кестените са повече - в един момент просто издивяваш от досада, всеки един да го резнеш по отделно. Да не говорим, че понякога ти се подбиват и пръстите.

2. ВИНOТО

Естествено че червено и при възможност домашно от добър винар. Чак тази есен възвърнах надеждата си, че са останали хубави вина. Пих най-невероятното през целия си живот. Беше домашно и направо останах изумен от многообразието на вкусовите нюанси, които ти оставят при отпиване. Няма нищо общо с киселия оцетен вкус на повечето вина по родната магазинна мрежа.
Тръпчиво, приятно разливащо се по рецепторите, подмамващо сетивата... " in vino veritas"... сякаш запява тялото, душата и емоциите.

И ако можеш да ги споделиш с точният човек, сред аромата на печени кестени и примамливо пращящият пукот на дърва в камината, ще разбереш къде е раят на земята.

В миговете единение, хармонния и наслада, обгръщащи сетивата в същият унисон, който разливаш около себе си. На бавни глътки. За пълен вкус.

3. ОГНИЩАТА

Блазе на тези със собствена камина у дома. С хубава панорамна картина към съскащия и бушуващ огън вътре. Романтика и топлина от всяка съчка. Няма какво да си говорим, че още от пра историята човешката общност се е събирала около огнищата, лагерните огньове и прочие кътчета даващи живителна топлина. В комбинация с виното, кестените, някое и друго месе изпечено на жар направо да ти се иска да не идва утрото.

Невинността печели винаги

2009-11-30T16:08:00.006+02:00

С невинността на своите чувства, доказващи за мен едно безумие, вплитащо в себе си най- висша емоция, ме понесе леко и неустрашимо, без защита и доспехи, с едно сърце в ръце си напред и заедно.
Едно сърце, нашепващо неуморимо, настойчиво и тихо- любов.
Без страх, изправено пред моето и предизвикващо, рушащо крепостни стени, стопяващо зазиданости бавно, търпеливо, превземащо неусетно с невинност и смирение пред мен, пред нас, за нас, но заедно, единни, не ти и аз, а вече Ние.
Упорито и уверено напред към мен - две важни съставки за всяка победа, особено на личният фронт, с най- сладката от всички войни- на преодоляване себе си от любов... или за любов...
И таз невинност чиста как завърта и печели, как точно попадат мелодичните й трели, напоени с премерената сякаш до съвършенство доза опиянение до доверие. Изискващо доверие. За да бъде ритъмът от две сърца един единствен, обединили своят елексир в една амброзия, най- пивко- мелодична.
Една амброзия, наречена любов, опитвана и неизпита, в скъпоценен съд с неясно дъно или върхове, неизпразващ се, преливащ понякога от емоцията в него, изпълнила плътните му стени, други път- крехки съвсем, аха да се счупят, но спойката не подава, щом има вътре от течността, която макар и малко тогава - съживява.
Задъхано и рязко отведнъж или меко, тръпчиво и усетливо за небцето, езика, мислите- разхвърляни и хаотични, чертаещи звезди в една вселена. Много лична, безумна, нелогична- в нея ли е истината? Или няма нужда от въпроси, а само от усещане... за тайнство и написано там някъде отгоре. Мистичното не се описва до разкриване, а загатващо се изживява. Ако сърцето още тупка за магия.
При искрена невинност, да се довериш, не ще да значи предателство към себе си, а уверение, че другият е част от тебе, тъй неделима, че поражда нова енергия в своята орбита на съществуване.
И в тази орбита телата се усещат- безгласно, знаят, помнят, носят в себе си и другият- най- ценното от него. Най- ценното, което съществува в своят пулс и ритъм, с моето дихание в твоето или нашето.
Зоват се във вихър от емоции най- разни, подхранвайки онази амброзия примамлива, опиваща и вечно жадна. А всяка жажда дразни рецептори за още и още до ненасита, без накъртване, без напиване, все оставаща за още и още...

Ще се наситиш ли?

Не и докато в мене откриваш себе си...

до опиване.

Млечна сутрин спокойствие

2009-11-08T12:34:00.007+02:00

Тази сутрин коремът ме сразя жестоко.
Тъпа, прознизваща болка около пъпа във възможно най- неподходящото време за ставане. След денонощните смени се научих всяка минута сън да пазя зорко, ревниво дори, под склопените си клепки и да я предоставям щедро на заспалият ми мозък, с цел регенерация в най- пълен мащаб. Разбира се, с болка някъде из телесните зони, е доста трудно да не се размърдаш и да трябва да станеш най- малкото, че все пак да обърнеш внимание и на проблемната зона, за да разпръснеш болковите й импулси някъде надалече от тебе, преследвайки мечтата за сън. По принципа на по- силното желание, което надвива.
Та в името на съня, следният парадокс стана- сънено, разпиляно откъм движения и мисли, се запътих към аптечката вкъщи. "Благославяйки" си безкъсметното разсънване. Ако нямах нужда от сън, никакви хапчета не бих пила, но уви- въпрос на оцеляване в случая. И обезболяване впрочем.
Разтваряйки вратата на една от стаите ( с лелеяната аптечка) , забравих и болка, и всичко. Разбуденото в мен веднага задърпа душата ми да се наслади на опиянението от сутрешният изгрев, посрещнат наесен. Виждал ли си го как срамежливо се подава иззад нощните облаци, галейки ги нежно, за да ги събуди и облее в млечно пухкаво бяло. Да разпръсне заспалата сивота, дарявайки й позлата и щедро къпейки в светлина всяка клонка, всяка уличка, всеки покрив ....
Толкова красива млечно златна, ненатрапчива пелена се разстилаше на ефирни талази пред прозореца ми, че запленено се загледах в настъпването на едно ноевриймско утро.
Отдавна не бях виждала подобна красота. Така тихо настъпваща, толкова разнежено галеща и даряваща, и носеща хиляди надежди в себе си. Гледайки подобен магичен изгрев няма как да не ти се прииска да заредиш денят си с усмивки от сутринта до новият, последващ ден.
Да се гмурнеш в тази магичност и самият ти да бъдеш магия, носеща същият топъл покой, както тихият ноемврийски изгрев.
Гледайте някоя сутрин такъв- тогава точно ,когато лъчите плахо надничат и леко разбутват облачетата, за да хванете цялата магия и фотографирате в себе си раждането и новото, и магичното, и вселенската хармония. Ако искате зареждане, ако искате да не забравяте усмивката си, то тогава- не забравяйте да откривате красотата около вас. Дали тя ще спаси света не знам. Може би ако съзра повече красиви души, ще повярвам в такова световно спасение. Но дотогава, бих се наслаждавала с трепет и жажда на всяка подобна магичност и красота , която очите ми предоставят от най- великата палитра- на природата, на топлата земя,
на променливо небе, на забързаният свят, в който само изгревите , залезите настъпват спокойни, задвижени от някакъв техен си, ненарушим ритъм, на който сме донякъде подвластни.
Харесва ми в тези именно минути ненарушима тишина да си спомням, че и аз съм частица от красотата на тази вселена и да се чудя в моята вътрешна галактика колко такива картини красота изрисувах напоследък? Или оставих да властват бури?
И как защитавам вътрешата си вселена- дали я превръща в черна дупка, изсмукваща енергия или излъчвам тихо тонус, ведрина и спокойствие със същата тази магичност на едно изгряващо с надежди ноемврийско утро, окъпано в цветната светлина на златна хармония.
Време е за млечно спокойствие, и пухкаво и леко, вътре, в моята малка вселена....

Разходка.... по тебе

2009-11-06T23:55:00.005+02:00

Ще наквася устните си с вкуса ти , до опиянение и самозабрава, потъвайки в тебе, разтваряйки всеки атом на съществото си в твоята маса. До безпаметност , макар и мимолетна, но запомняща се в своето поглъщане и вселенско прозрение за единност и ненаситност.

И чудя се наистина дали някога бих могла да ти се наситя? Има ли нужда от въпроси подобни, потопявайки се в сласт, грях, изкушение и без капка лъжовност?

Просто усещане, просто предчувствие за предвкусване и ненапитост. Не там, някога и тогава, а тук и сега, под ритмите на сърцето си, което пренасям в прегръдките ти. Мигове, изпълнени с мълчание, така насищащо, като хиляди разговори , като тиха пълноценност между двама ни.

Емоциите и вихрите ми ще седнат в сърцето ти, да се разстелят любопитно и наместят удобно до твоите, да се заиграят с тях в огнени пламъци,мълчаливо и пукащо единствено, така огънят, в сръчно разпалена жарава, тляла някога, там и тогава, разгорена сега до похот и сласт, и забрава, единство между миговете на телата и пълната тишина на необятната обич.

Силни думи, като за силни емоции, поглъщащи в себе си всяка малка, интимна вселена на две галактики, обединени в една и препускащи към себе си в едно, търсещи се и намерени... поне засега... или... може би... за там и тогава, някога много напред... или само до утре... в мислите и представите понятието време всъщност не съществува в своята незимерност. В теб ли е или в мен единението или и в двама ни еднакво, а може би малко повече, неприлично напомнящо за себе си.

Вдъхновено, задъхано и презвъзбудено разхождане на мислите до твоите и усещане за вселенското ни спокойствие. На онзи наш остров хармония. И загледана в очите ти, мога ли да открия там моят поглед на омиротворение. Може би не. Ти си спокойният, аз съм неукротимата, вечно търсещата и бягащата към своят пристан, към тебе, стабилният.

Жарко бих разходила съществото си по тебе в минути безсмислие и просто ... усещане.

Честит ден рожден :) :) :)

2009-10-29T12:35:00.000+02:00

Мигове паралелна Вселена -02-

2009-10-29T11:50:00.001+02:00

Преоткрих наскоро едно отдавна забравено блаженство...

...плуването.

След близо една година пауза, сетивата ми отново си припомниха водата, свободата, равновесието. Винаги съм обичал водата и никога страхувал от нея - напук, че дори не плувам толкова добре, всъщност на моменти дори съм припрян.

Всичко опира до тънкият психологически момент да не се панираш. От тази граница насетне откриваш един тих, дори самотен свят, в който съзнанието ти може да релаксира, дори когато цялото ти тяло киши. После всичко отива на автопилот - ръцете, краката, дишането, всяко нещо само знае своят ред.

Всъщност си го припомня. Истината е, че всеки човек на Земята се ражда, диша и храни сред вода, почти година от живота си. Откъсването от този топъл, уютен свят е истински шок за малкото човече. Взрив от шум, светлина и студ. Ние може да плуваме по рождение. Просто с течение на времето забравяме това. На негово място идва съзнателният страх.

Случвало ми се е да плувам по гръб близо час, в що годе препълнен басейн и пак да се чувствам като единственият човек на света. А това е вълшебен момент. Гледаш нагоре и едновременно не мислиш за нищо...

...мислиш за всичко.

Reggaeton Romantique vol.02

2009-10-21T10:27:00.004+03:00

Първите клипове с регетон поместени в "Ако искаш..." може да намерите тук.
Тези се водят т.нар. reggaeton romantique - баладите им. Но важи същото - не клиповете, а песните са важните. За жалост не успях да намеря клипирани повечето, които си бях нарочил.

И една специална. За добро утро след нощната смяна. :) С дъх на кубинска екзотика...

Приказка за жабите...

2009-10-14T01:11:00.002+03:00

Имало едно време, една сюрия малки жаби...
…веднъж те решили да си направят състезание, коя от тях ще се изкачи първа до върхът на най-високото дърво в гората. Разчуло се навред за необичайната надпревара и отвсякъде заприиждали любопитни животни. В уречения ден и час, при равен старт, всички малки жаби се закатерили нагоре по стъблото.
Изминали 15 метра, и ето че вече имало първа порция предали се. Развръзката се засилила, скептицизмът също. Все по-малка била надеждата на публиката, че някой ще се добере до върхът. Но ето ! Стволът бил преполовен, участниците уредели двойно, умората задиктувала. Въздухът се напоил от репликата - „ Te няма да успеят ! ”
Финалът се заформил между точно три жаби. „Няма да успеят ! ” най-синтезирано било настроението сред публиката. Отпаднала една, после още една жаба. Останала само Последната.
Вълна от „Тя няма да успее” отекнала за финален път. A Оцелялата най- сетне стигнала върхът.
И знаете ли защо...
... защото тя не можела да чуе отрицанието на статистите.
... Победителката била глуха.

Притчата е чух преди около 5 години. В тази публикация тя е в преразказан от мен вариант.

Отвъд разстоянията

2009-10-11T22:03:00.003+03:00

Думите или тишината

понякога имат по- голям смисъл?

Трябват ли думи, за да знаеш, че сърцето ми те носи в себе си и се заиграва в спокойният си ритъм със твоето?

Отвъд разстоянията са спомените.

Отвъд думите- емоциите.

Дори, когато тишината зове за себе си, емоцията не престава да пленява с присъствието си.

Дори, когато очите не виждат, спомените проясняват погледа.

Спомените ли са емоция или емоцията носи спомени...

Едни крила не са достатъчни...

2009-09-26T16:43:00.000+03:00

Живели си два гълъба на Земята, също както аз и ти. Не в "имало едно време", не "имало някога", нито "след 30 години ще се...". Живели тук и сега...в днешният ден . Както ти и аз.

Размотава ли се из краен столичен квартал, търсейки единственoто, което диктуват животинският им инстинкт - храна и подслон. Намерили ги в краен блок в крайният квартал. Там на една козирка, периодично намирали трохи с килограми. Съседката от първият етаж, облагородена софиянка, излезнала от село в краят на соц епохата, все още не отърсила се културният шок, изхвърляла останките от обядът си върху козирката на офисът отдолу. Мислила за гълъбите като за кокошките на село. Само дето сивушките не й снасяли. Всъщност никога нямали и подобно намерение, твърде противоприродно.
Женското птиче се вълнувало единствено от това да направи впечатление на своят избранник от ятото, той пък, без да е наясно с плановете й, също надувал гушка упорито около нея. Макар и обикновенни градски гълъби, всъщност те били красиви млади птици, с гъсто блестящо оперение и ярки розови ивици около вратовете.

Другите главни действащи лица в гълъбовата история са кварталните пияници, които ежедневно окупирали пейката пред крайният блок, в крайният квартал. Подозирам, че лесно ще изпаднете в заблуда, представяйки си 50/60 годишни непрокопсаници с наднормено тегло, петна от мазно по потниците и с бира в ръцете още от 10 часа сутринта.

Истината е, че пияндетата били майките от блокът, който се намира...ъм, вече знаете къде. Докато те жулили, каквото спиртно Бог дал, чаветата им израснали сред кварталните боклуци и лайна. Малките били третирани с подходящите възпитателни методи - истерични викове (особено от една червенокоса вещица), заплахи и караници.
Понякога олелията стигала до толкова, че дори и съседите от осмият етаж не издържали и на свой ред крещели на истеричната червена вещица, едвам завършила шивашко училище. Тя от своя страна, като утвърден звероукротител не им се давала леко и запазвала честта си с най-доброто, с което разполагала - още крясъци.
Историята засега мъчи по въпросът, какво ще стане с децата, които макар да били в първи/втори клас, надали са ходили по - далеч от първото кръстовище. Както разбрахме, тях имало кой да ги надзирава.

Но нямало кой да се погрижи за нашите две гълъбета, при намесата на третият ключов персонаж в нашият разказ - един бивш шофьор, въоръжен с въздушна пушка. Макар да е ясно, че го избива древният ловен повик - достояние за гените на всеки мъж, всъщност надали му стискало да отиде в гората да стреля срещу мечки или глигани. Избрал си мишени, подхождащи на мъжествеността му - двете ни пилета.

Те си нямали идея, че попаднайки във взаймоотношенията на трите човешки субекта, всъщност обричали съществуването си. За единият те била клюцащи летящи кокошки, за вторият акащи върху любимата пейка гадини, за третият - ловен трофей. Общото между трите групи, че натоварвали съществуването си с повече значение, отколкото в действителност притежавали. За тях били характерни повече комплексите на битието, отколкото моралните добродетели, който си самовменявали. И неизменното убеждение, че никой нищо не може да им каже, защото са винаги прави...тесногръд провинциален морал на средната класа.

Мъжът се прицелил и стрелял.
Улучил първият гълъб в гърдите, убивайки го на място. От енерцията тялото на гълъбът се търкулнало и спряло във водосточната тръба на козирката.
Мъжът сложил втората съчма и се прицелил към ятото гълъби, които още не осъзнавали опасността, която покосила техният другар.
Стрелял отново и улучил втори гълъб в крилото. Птицата инстинктивно се опитала да излети, но силите и стигнали едва да набере няколко размаха височина и паднала в градинката пред козирката. Подскачайки от агония из тревките, нашият ловец, още жива сграбчил птицата и я пуснал в чувал.
Приближил се към първият труп и го разръчкал с въздушната пушка за да го откачи от улукът. Хванал го за крилото, но дръпнал прекалено силно и то се откъснало. Ръчнал за последен път обезобразената мъртва птица, а тя още топла паднала на паважът.
Последвала посестримата си в чувалът.

Със задоволство от плячката, нашият ловец изказал мъдрият довод: "Пу, деба! Ти си седиш на пейката, тея ти акат на главата !!! Аааа маха !!!"

Истината е, че много хора мечтаят да са като птиците. Само един миг да ги дели от делничните проблеми на земята и райският покой на висините. Само един размах на крилете и ето - нирваната на облаците. Да отидеш където си искаш, когато си искаш, носейки се над всичко и всички.

За жалост забравят, че когато си приклещен между примитивност и деболокожие, дори и птиците стават жертва.
Хорската простотия отдавна е надраснала гравитационните закони. Нищо, че ние пъплим тук долу.

Формулата на дълготрайната пълноценна връзка- има ли я?

2009-09-25T16:45:00.008+03:00

От няколко години се опитвам да разбера тайната на силните, здрави, дълготрайни и пълноценни отношения. И каква е тази " тръпка " в тях? Има ли я реалнно? Преходна или вечна?
След дълги и доста на брой събеседвания, след опити- и предишни и настоящи от моя страна, стигам до две заключения:
1- Тръпка има и хората обозначават с нея всичко онова- необяснимо хубаво- в отношенията им с човека до тях, което не могат да обяснят по друг начин, освен този. Назоваването на въпросното понятие обикновено се придружава от зареян поглед по типа " Отнесе ми главата ( той/ тя)" и/ или повдигане на рамене с лицеразтопяваща усмивка и най- често всичко " обясняващата" фраза:
" Ами нали знаеш.... не може да се обясни- тръпка просто!"
Е, очевидно не е толкова просто, щом не може да се обясни. Или поне не е толкова ясно. Тук се присещам как в далечни исторически времена хората не можели да си обяснят мълниите и гръмотевиците, мислейки ги за божествена намеса. Па то какво излязло в последствие - просто (био) физика. Та в този ред на мисли, кой знае и т.нар. " тръпка" какъв ли прост неврофизиологичен процес ще излезе, ала нека засега запазим романтично- тайнственият й ореол. И без друго за много неща човек предпочита да надене точно този ореол и да се самоо (за) слепява.
Та тръпка има определено. И в нейното значение хората влагат всичко онова магично, на което не могат да дадат определение.

2- Всеки назовава различни "формули за успех" на отношенията си ( тук говорим за дълготрайните), с различни съставки, компоненти, връзки и така насетне. Но навсякъде из назоваванията една съставка присъства постоянно- уважение!
Дълбоко. И взаимно.
Лично за мен- най- силната сплав на всяка дълготрайна връзка!
Като се замислям, от уважението произтичат и доверието, и лоялността, и привърззаността, и... любовта в по- общ план. Уважение и обич- взаимнопреливащи и взаимнопораждащи се, в подходящи характери. Не могат едно без друго!
Но не са рядкост и моментите, в които уважението може да понамалее или се позагуби. И ако тези моменти продължат достатъчно дълго, то връзката е обречена на своят неизбежен провал. Я от навик, я от самовъзгордяване на единият от двамата партньори( или пък и на двамата) и т.н. Кризисен момент за всяка връзка. Сериозните връзки надживяват тези моменти по свой си начин. Ала има ли универсален такъв?
За мен- да, категорично! И няма да открия топлата вода, като напиша, че това са Основите.
" Винаги, когато не знаеш как да реагираш, завръщай се към основите!" ( тази реплика, преди години, чух в един филм, макар и по друга тематика).

Основи= Начало.

Тоест- в един такъв кризисен момент, спомни си началото- как бяхте тогава? Ти? Той/ Тя? Вие? Извикай спомените си с цялата сила, на която са способни и се потопи максимално дълбоко в тях- първите погледи, първите докосвания, първият флирт, първите смешки, с какво се впечатлихте взаимно, кое ви доставяше най- голямо удоволствие преди, а в последствие? Повтори го!
Не го забравяй!
Не си позволявайте да го забравяте!:)
Така и ще предотвратиш... да ги наречем " кризите на уважението" във връзката си. Струва ми се и за " бракуваните" :) се отнася.
Не, че съм големият спец по връзките, та да поучавам.Не го и правя. Но това ми изглежда като възможно най- лекият и приятен вариант за дълготрайност. Дори чак сега съм в началото на първата, може би, в живота ми истинска връзка, с тенденция да е сериозна . И ми се иска да е от онези... магично дълготрайните. Затова- месеци по- късно не си позволявам да забрявам романтиката и очарованието на началото. Напротив- развиваме ги, въпреки нелеките моменти, тук- таме скандали, спорове и така насетне изясняващи ситуации. Не знам как ще е след години и не искам да впервам безмислено толкова далечен взор, ала тук и сега е с много уважение към другият. Стараем се да градим здрави основи, солидното " начало" Днес, укрепващо бъдещото Утре, ако може без крах.

Да не забравям (е) нашата малка Вселена!

Женското " Не" и мъжкото " Да"

2009-09-20T15:11:00.005+03:00

Аман вече от мъже, на които казваш " Не" и точно това искаш да кажеш, а те го възприемат като " Да", водени от вечната флиртаджийска игра " Женското Не е равно на Да".
Аман и от жени, които не знаят какво да кажат- " Не" ли ще е, " Да" ли ще е , пропускайки евентуалните варианти , като например- " Точно сега не съм съвсем сигурна какво искам( демек чистата истина)", " Нека си помисля", "Нека реша по- късно и сама ще ти кажа"... и те така нататък.

Мили жени, много ви се моля, когато казвате "Не", нека наистина бъде " Не", за да разберат мъжете, че отказът не е нищо друго, освен отказ. Ще спестите и на останалите жени доста време и нерви да обясняват, че като е " Не", значи е " Не" и е безпредметно да се чете между редовете( които даже ги няма).

Мили мъже, когато една жена ви отказва, оставете я наистина да го направи. Ако е било нереален отказ, подтикващ към упористост и настървение от ваша страна, тя сама ще ви даде по- нататъшни знаци и ще разберете какво всъщност се е криело зад въпросното й " Не". Иначе, рискувате тотално да се изложите в очите й, от сравнително лекото " досадник" до по- сериозното " толкова закъсал, та няма накъде повече".
Чуете ли отказ, отдръпнете си и покажете независимост- жените са същества, склонни да изпадат в дълбоки размишления за причинно- следствените връзки и при един такъв отказ, пътищата ще са два- 1- Ако е бил истинки, тя ще ви уважава за това, че не сте досаждали и ако стане на въпрос някъде да ви спомене, ще е с уважение, а не със злостни коментари. Демек- ще й се издигнете в очите ( ако е жена на място, разбира се, а не надута самохвалка на тема " Колко пича поставих на мястото им").
Вариант две- Ако е бил фалшив отказ или от някакво изкривено уж благоприличие, тя ще се замисли защо толкова лесно сте отстъпили от предложението/ настояването/ намеренията си и дали тя не е изтървала нещо важно. И ще измисли вариант как сама да дойде при вас, изглеждайки чисто случайно. В този случай , следващият път ще си помисли дали да каже Не или Да. И в двата варианта обаче вие самите печелите- най- малкото ( което не е никак малко) запазвате достойнството и мъжката си гордост.

Косвено- печеля и аз- все ще дойде време, когато няма да ми трябват часове и дни да обяснявам, че като кажа " Не", значи е " Не" на всички възможни езици и нищо повече от това! :)

ЛЮБЭ - Младшая сестренка

2009-09-08T23:02:00.002+03:00

По едно време не можех да спра да я слушам. Намерена случайно, но безкомпромисно любима балада.

99 % срещу 99% в полза на жените

2009-09-07T17:19:00.007+03:00

Което ще рече- ако една жена излезе от къщи, (при) вечер, било то на диско, бар или друг сорт заведение, с цел да си намери мъж, в 99 % от случаите ще успее, докато един мъж, ако излезе от тях със същата цел, при същите обстоятелства, в 99% от случаите е сигурно, че ще се провали.
Това ми впечатление бе и наскоро потвърдено от представител на другият пол, който се оплака колко трудно ставало с годините да си намери квалитетно гадже- разбирайте- да не му тича след парите като малолетна проститутка, да не е в прокурорска възраст и да го харесва като този, който е, а не като онзи, който има еди- какво- си.
А за него гарантирам, че е джентълмен отвсякъде, но уви, все няма късмет да срещне така желаното от него момиче, а онези, които е срещнал и отговаряли на горните условия, просто не били на момента или фазата, ако предпочитате- " Е, сега ти е излязъл късмета".
И това се отнася не само за мацки в графа " красива", но и за по- обикновено изглеждащи девойчета. Такива са фактите- независимо силен или слаб пол, жените са тези, които дирижират нещата и взимат решенията, дори някой да си мисли противното. А да си жена и да убедиш мъж в някаква своя идея или предложение по начин, че той да я приеме като негова и да си повярва, си е живо изкуство. Но и доста жени го владеят. Докато мъжете им си мислят, че те са го решили/ предложили/ създали в главите си или на действие.
Нищо подобно.
Жените държат козовете и то дотолкова, че можете да сте най- зальоханият субект, но ако уцелите момента и настроението на жената срещу вас, да ви се отворят царските двери на Раят;) И обратното- дори и да сте ултра сексапилен, с възможно най- съблазнителният глас, ако вашата избраница си е решила, че няма да ви се отвори парашута, то той няма да се отвори и падането ще е болезнено. Всичко е въпрос на момент, както се казва. Затова на много мъже възприемат жените като сложни и неразбрани. А не е така, но трябват умения и сензитивност, за да разберете настроенията на жената и накъде духа вятърът. Това, разбира се, изисква известен опит, усилия и немалко наблюдение, които трябва да се полагат.Даром нищо не се получава. Само че, ви мързи и при първата спънка мятате ръце и възклицавате- " Жени, какво да ги правиш ! ". Всъщност нищо- ние правим каквото си искаме, защото вие ни позволявате, мислейки си, че така ще стигнете до нас. Но това отново води до приземяване със затворен парашут. После- жените ви били виновни, затова, че вие не искате да положите минимални усилия да ни разберете и да овладеете поне едно умение спрямо нас. От друга страна навсякъде някакви си там организации и женски списания ми тръбят от всяка страница едва ли не -" Какво всъщност иска да ни каже мъжът?"; " Как да се научим да разпознаваме признаците на еди-какво-си( по отношение на мъжете)?"; " Как да сте неотразима в леглото?"; " Как да му доставяте удоволствие?" и какви ли не още дивотии, от които ми дойде до гуша. Защо, питам аз, след като жената сама решава и от нея всичко се определя?
Сега две уточнения- 1- това, слава богу, не се отнася за всички мъже и
2- това не се отнася за всички жени. Някои нежни представителки никога нищо не знаят защо искат, освен, че искат нещо си. Такива просто е кауза пердута да се опитваш да разбереш, тъй като и те сами не се разбират, уви. Този тип жени трябва да се различава от другият, който е наясно и си струва да разбереш. И за това се искат умения, иначе резултата ще продължава да бъде 99% срещу 99% в полза на жените.....

Надиграването

2009-08-27T23:09:00.014+03:00

Разбуди я с меки целувки.

Започна своята любима сутрешна разходка, пълна противоположност на нощните пътешествия по извивките й. Стремително се заизкачва отдолу-нагоре. Когато стигна до любимото й място - малко под гушката, тя несъзнателно се усмихна, все още в просъница. Това беше ясен знак, че все по-малко време му остава да чертае собствени пътеки от удоволствие по нея. Знаеше си, че веднага след като сетивата й отчетат неговата експанзия, ще впрегне ентусиазмът му за собствена наслада. Беше доволен от това. Така беше често.

Надвеси се над нея, и макар да беше физически по-силен, далеч не си правеше болни илюзии, че може да очаква покорство. Истината е, че не го и искаше. Напротив - своенравието й, непримиримостта й, влудяващата опърничавост на моменти, бяха нещата, които го респектираха и бяха решаващи в изборът му да я избере за своя спътница... Дълбоко в себе си усещаше, че опиташе ли да прояви комплекс за доминиране... щеше да я изгуби. Нарушеше ли балансът между тях, щеше да остане сам.
Грижеха ли се за хармонията, затваряха кръгът на своята си вселена, с гордост способни да преминат през всичко...

Отнесен от тези мисли, пропусна да забележи игривото пламъче в пъстрите й очите, докато я драскаше с брадичка. Това беше слабото й място и винаги я караше да настръхва от удоволствие. Така тя отвърна с любимата си контраатака - доволно силно впиване на зъбките й в неговата шия. Знаеше си много добре, че това го изкарва от релси и много ясно искаше да му каже: "Не ме провокирай драги, знаеш, че мога и аз... :) :) "

Така в тръпчиво-сладко надиграване започна поредната тяхна сутрешна магия...

И макар да не беше негов ред, чрез умело - чисто женско- манипулиране се видя пред свършен факт и се запъти към кухнята, за да направи кафето. В замяна си науми да я помоли за омлет към обяд...
Около тях царяха идилията и динамичното равновесие... ала...

Нещото, което и двамата нямаше как да знаят след тази сутрин, е, че само след по-малко от година, тези им утринни закачки щяха да бъдат прекратени за неопределено време.

Защото те просто щяха да са 3-ма...

Нашата лодка спокойствие

2009-08-26T22:44:00.004+03:00

Красива, малка лодка ще ти пратя, в какъвто цвят желаеш, с попътен вятър мислите ми луди по тебе, с курс до сърцето ти и пристан в твоите мисли. Ще я извезам с алени възглавнички, които ще ти шепнат за всяка изброена от душата ми луна до поредната ни среща.
Сякаш си моят моряк на плаване далечно, сред бури и тъма.
Положи главица, натежала, изнурена сред дъхавите им ухания, за да си спомниш за мене и прегръдките ми леки, разстилащи около тебе ароматна топла атмосфера.
Ще ти бъда пристан- и в мислите, и във сърцето си, където пусна неусетно свойта котва. Ще те прилаская в мене, потапяйки те нежно в нашият пристанищен свят, където сме себе си.
Гласът ми ще те гали като топъл бриз и ще отмива тегобите от лицето ти, ще носи умиротворение.

И там, на нашата лодка, изпратена от мене, ще слушаш приказка за докосване, любов и емоция, и ще те потапям в себе си... до пълната вселенска хармония...

Вълна, след вълна, след вълна в безбрежен океан от спокойствие.

Ще ти бъда и Зорница, и пристан, и бряг- там, докъдето стига нашият свят.

2009-08-26T21:45:00.004+03:00

През отровата на умората, която подчинява всичките ми сетива...
...спомних си за две любими, прекрасни песни. Безразличието към тях в невъзможно.

Мараня, нощ и просветление

2009-08-19T13:23:00.003+03:00

Въпреки залязващото зад хълма слънце, маранята беше трудно поносима. Имаше чувството, че ако протегне ръка пред себе си, ще разбърка въздушните тежки частици под формата на лепкава топка от слънчева жега.
Беше задушно горещо, дори вятърът беше прискимтял от горещината и се изпарил кой знае над коя прохладна долина, да носи живот.
Само не и тук.
Виждаше хоризонта пред себе си, издигащ се на плуващи от горещината етажи, стопяващ се от нея. Като разтопено мастилено петно.Под леките си сандали усещаше тежкото дишане на земята, пухтенето й от пресъхналост. Скърцаше и пукаше от жега. Погледна пътеката- повърхността й се напукваше от адовата жега и тежестта на неподвижният въздух над нея.
" Господи, искам да ми мирише на море, искам вятър, искам.... хладина"- мислеше си изнурено, докато правеше изнемощели опити да вее тънко ветрилце около лицето си. Напразно- усещаше солената пот да пощипва кожата й, макар и да беше на сянка, върху напечените стъпала на верандата. Повдигна косата си, но не усети облекчение. " Що за жега е това, дори в човешкото сърце, обзето от страст няма такива градуси, дори най- силният ром не отваря така порите...."- продължаваше да мисли разхвърляно в следобедно- вечерен унес.
" Нощта ще ми донесе облекчение! Нощта винаги всичко потулва, закриля, поглъща в себе си... и мен ще погълне след жегата, ще ми стане леко, ще донесе облекчение или просветление.... хладина, къде е този вятър, по дяволите дяволското му време! Живо наказание под небето...."
Въздъхна с пресъхнало гърло. Пресегна вяло към чашата с вече сгорещено манго и отпи малка глътка, колкото да намокри устните си.
" С какъв акъл дойдох в тази дива пустош посред лято- недоумяваше в мислите си- ако исках да си стопя мозъка, има и по- бързи начини от подобно проклятие. Хммм, прогнозите не бяха такива. Даммм, прогнозите никога не са такива, както първоначалото, трябва гъвкавост на реакциите.... трябва, но откъде ти, като се топя пред очите си."
Погледна тревата до себе си- гротескно прежълтяла с болен жълтеничен цвят. Изля каната с манго върху нея и се чу свистене- дори сокът бягаше от жегите, без да остави следа в горещото лоно на препечената земя.
" Ужас! Ще стана на стафида, докато въздухът се раздвижи..." . Погледна кожата си- " Е, тъмна стафида", усмихна се на себе си вътрешно.
" Климатът страда. Преди години, по това време, нямаше такива неща. Какво си причинява човечеството, колко коварно неусетно се самоунищожаваме, правейки се на герои над природата, незагрижени за последствията от днешната ни дейност. Никакво предвиждане, никакво! Не виждаме по- далеч от носа си. Толкова сме самовглъбени и мисловно ограничени, че забравяме и отказваме да мислим за няколко неща едновременно.... А освен нас идват поколенията, раждащи се и живеещи във видоизменена от нас среда. В друга природа, в друго време, до самоунищожение. И какво ли ни пука, щом сега ние можем , ние живеем, не предвиждаме нищо по- далечно, дори най- елементарното.... Ах, по дяволите, как не я понасям тази жега....Бълнувам вече в главата си, най- вероятно, това е, трябва да отмине, нощта наближава..."
Погледна отново към хоризонта и ахна- видя в далечината отровните газове на фабриката, онази фабрика, чиито проект трябваше да одобри, да се разтикват от внезапно нахлул вятър. Носеха се наоре, към притъмняващото небе, смесваха се с маранята, вдигаха с лекота прахта от напечената земя и го разнасяха незнайно къде. Фабриката се топеше пред взора й, небето се прочисти, ветровитото време, сменящо за секунди адската жега, докосна горещата й кожа, заигра се с косата, полепнала на тила й. Настръхна за секунди от изсушаващата я пот, докосната от хладният въздух. Стана и се съблече гола.
Излезе на пътеката, предвкусвайки дъжда, задаващата се буря и зачака първите капки дъжд да засвистят по горещото й тяло, да наситят въздуха с влага, да преродят природата, така изнемощяла от жегата. Или от човека.
От фабриката в далечният хоризонт нямаше и следа.
Потрепери- вятърът беше станал студен, небето притъмняло, неясно от какво- дали от настъпващата нощ или от задаващата се буря. Въздухът само очертаваше силуета й, до изчезване. И тя се стопи сред природата , както фабриката.... до изчезване...

Събуди се изпотена и трепереща, въпреки хладната агмосфера от климатика. Огледа се. В луксозният й апартамент всичко беше заспало сред прохлада. " Господи, що за сън беше това?! Или сега сънувам покоят след катаклизъм?! "
Докосна кожата си- нейната си е, заедно с усещанията.
Отмена сатененият чаршаф от себе си, стана, без да се облича и набра машинално някакъв номер.
- Какво има, шефке, 4 -и сутринта е?- разнесе се сънлив глас от отсрещната страна.
- Спирам проекта на фабриката още сега! Никакви фабрики повече! От понеделник преустановяваме дейността си в тази сфера! Парите, които са инвестирани в проектите, ще пренасочим за природозащитна дейност- нареждаше делово, с категоричност.
- Ама как така?!- не разбираше съненият глас.- Ще роптаят, ще заведат дело за земята, ще станат скандали, съдилища, уволнения...
- Стига! За това грижата е моя. Ще предложа други проекти, за защита на същата тази земя, в паркове, с по- широка мащабност и използваемост. Ще има и по- голяма възвръщаемост на средствата, по- бърза. В крайна сметка аз нареждам потреблението на проектите, фирмата е моя! Ти само прекрати настоящите проекти и уведоми останалите. В понеделник ще имаме главно събрание, там всичко ще представя и ще ви бъде обяснено. Действай веднага.- нареди разпалено и трясна слушалката.
" Да, нощта носи просветление. На започваща одухотвореност... Къде са ми скиците?!"

Все така гола, седна на работният плот, в прохладната светлина на изгряващото утро, чертаейки проекти за едно по- светло бъдеще. За себе си, за природата, за поколенията, за света.

Негово величество...твоят член!

2009-08-17T18:23:00.006+03:00

Преди доста време създадох тази статия за друго виртуално място, но сега реших да си я преместя и тука, да ми е под ръка:), дет се вика:). Помествам я във вида, в който я писах тогава, без каквито и да било допълнителни корекции. Приятно четене :)

Напоследък ми прави впечатление,че доста млади хора започнаха все по-открито и с искрено желание да се интересуват за сексуалната си култура( въпреки това все още крайно недостатъчно!) , за анатомията и физиологията на половите си органи, така че ми хрумна да подбера въпросите/за мъжката част/, които преобладаващо и най-често, са ми задавали. Тази темичка ще съдържа и отговорите им, респективно-да не кажете, че аз съм ги измислила- има си учебници и техните автори са "виновниците", но с ваше позволение ще пропусна да цитирам целият авторски колектив :). Та- на дневен ред е ... твоят член !

Колко е нормално да е голям?
Това е най-честият въпрос всъщност- и така- "Нормално"-то започва от 8-13 см дължина в отпуснато/!/ състояние и достига до 13-17 см в ерекция. Сега, обаче тука едно уточнение да направиме- Статистиката по отношение на размерите на мъжкия полов орган в спокойно състояние е по-уклончива, тъй като размерите на невъзбудения пенис са променливи. На всички е добре известно, че пенисът се свива силно например в студено време или в студена вода, но може и да се разтегли доста при топло време, при взимане на топла вана или в сауна.
И съответно по отношение на ширината/окръжността/ се приема, че средно 8.5 см е нормата в невъзбудено състояние, а във възбудено- 11см.
Извода е, че огромна част от мъжете влизат точно в тази категория, макар мнозина да са дълбоко убедени, че им е твърде малък/ гледище на ниво каменна ера, ама айде-как да е/.

Правилно ли го измервам?
Техниката е следната:
1.Измерване на дължината:
Трябва в права линия да измериш разстоянието от кожата на корема, от която пенисът излиза/мериш отгоре по протежение на пениса/ и крайна точка, която се равнява на най-отдалеченото по време на ерекция място на главата на пениса/самият връх/. Значи, за да го измериш, трябва да доведеш по твой си начин пениса си в максимална ерекция/ама не те знам после как ще сколасаш да го измериш и да фиксираш стойностите-с гадже ще ти е по-лесно,но ти си знаеш /. Та- с линийка, чието начало/тоест 0/ се поставя в корена на пениса ти- до самата предна коремна стена- ъгълът межу нея и члена ти в ерекция да образува 90 градуса- та поставяш така линийката и тя не трябва да хлътва навътре- няма да измериш реално в такъв случай. Значи разбра- корена на пениса, до кожата на коремна стена допряна линийка, максимална ерекция и измерваш до най-връхната точка на главичката. Това измерване повтаряш още два пъти и осредняваш резултата / така ще е най-обективно/. Повторението на измерването да става в различни дни, в различно време от денонощието и при различна температура, като е желателно да не си извършвал еякулация поне 24 часа преди измерването и по време на самото измерване също да не се изпразваш.. /след него чак/.

2.Измерване на ширината /дебелината/:
За да го направиш, представи си, че ще разглеждаш пениса си като една окръжност- значи ще определяш параметрите й- дебелината се определя като линейното разстояние на най-дебелата част на ствола на ерегиралия пенис. Това разстояние има една обща начална и финална точка/тоест си представи една окръжност и нейната начална точка-крайната ще е същата-нали е окръжност,щом измерваш обиколката/.
И така измерването става по следният начин- Пениса трябва да е в максимална ерекция. Този път ще ти трябва измерителен сантиметър, чийто край /точка 0/ поставяш в най-дебелата част на пениса и точката се отбелязва, след което измерителната лента се увива около ствола на пениса, за да достигне отново изходната точка. Ще го обясня така- в състояние на твоята максимална възбуда огледай добре коя е най-широката част на пениса ти. Избери си къде в тази зона да сложиш началото на сантиметъра и после обвий ствола с останалата част на сантиметъра по неговата окръжност. Но само в тази най-широка част!Отчиташ резултата и повтаряш още два пъти- не един след друг, а както при дължината.

Изчислението:
Получените числа се събират и делят на техния брой (отделно за дължина и за дебелина), като така се получава осреднен вариант на големината на пениса, който се приема за реална дължина или дебелина.

Какво съдържа спермата?
Спермата е висококонцентрирано съединение, в което има:
-захари/фруктоза, сробитол, иноситол/;

-протеини и аминокиселини/креатин например/;

-минерали/фосфор, цинк, магнезий, калций, калий/;

-витамини / Б12 и Ц/;

- малко хормони /тестостерон, простагландини/

и биокиселини.

Състава й е сравним с този на белтъка на яйцето или на желатина.1 ч.л. сперма съдържа около 5 калории, но въпреки захарите в нея не може да се каже, че е въглехидратна.

Какво е нормалното количество сперма , което трябва да отделя мъжът при полов акт?
Честно споделено, напоследък това е доста интересуващ мъжете въпрос- вече започват да си обръщат внимание и на други аспекти за количество / размери / обем. Истината е, че тук отново става въпрос за индивидуалности, но общоприетото е, че в норма от 1 лъжичка до приблизително три- четири чаени лъжички е нормалното. С възрастта разбира се, това количество намалява, но така или иначе това става на възраст около 50-60 години и то не при всеки мъж ;) / е, няма случай да се увеличи, но все пак/.
При по-голямо от това количество вече е приемливо да се говори за патология- има мъже, които отделят изключително много сперма- това си е патология и трябва да посетят сексолог/ венеролог/ гинеколог/ уролог според това какви съпътстващи оплаквания имат. Общо взето има една такава тенденция мъжът да желае или да копнее да е с много сперма.

Мили мъже, три неща-:
1-За половият акт е важно да сте твърди, желаещи и страстни- това колко сперма отделяте е последното, което ще тръгнем да изискваме/стига да не говориме за фрапантности/.
2-За самото оплождане/малко фермерски звуча в момента, но вие ще ме извините;)/ не е от значение количеството , а качеството на спермалният "материал"/тоест доколко са витални/жизнеспособни сперматозоидите ви/
и 3- но не и по важност- харесва ви, когато партньорката ви поглъща вашата сперма- ок, не се натискайте да 'произвеждате' значими количества, тъй като партньорката ви не иска дъжд насреща си, а нещо нормално за преглъщане. Та- стига с вашите мании по размери и количества!

До кога съм най-годен да стана баща? / забележка- има се предвид оплодителната способност, не желанието за секс/
След като отпразнуват 35- ия си рожден ден, мъжете започват да произвеждат по-малко от белите ... хммм... палавници да речем. Типичният 30 и няколко годишен мъж няма проблеми в повечето случаи с размножаването, защото организма му все още създава милиони сперматозоиди всеки ден. Но... стане ли на 45 години, за да забременее жена от него, то той трябва да положи 5 пъти повече усилия. Повечето мъже запазват способността си да имат деца през целият си живот, като разликата при тях е, че след една определена възраст това ще отнеме малко повече време.

Колко мастурбации е вече прекалено много?
Един мъж на възраст около 20-те или началото на 30-те често мастурбира няколко пъти дневно, всеки ден и това е напълно нормално. През този период от живота си ти преживяваш пик на производството на тестостерон и това избива в свръхколичество сексуална енергия. Дори ако се радваш на редовен и напоителен секс, все още можеш да имаш нужда и от малка ръчна собствена "помощ", за да избиеш напрежението. Това не означава, че партньорката ти не те задоволява, просто много лесно се възбуждаш.

Кога мастурбацията е вече притеснителен факт?
Тогава, когато вместо да посягаш към нещо от плът и кръв / разбирай жена/ мъж- каквото ти е на вкус/, предпочиташ да се забавляваш сам или да останеш в интимна близост единствено с току- що сваленото порно от нета./така- в учебниците ми не пише точно такива неща, но до голяма степен интерпретирам, за да е разбираемо, без терминологии/.

Когато мастурбирам или правя секс, свършвам твърде бързо-къде е проблемът?
Впрочем зависи от годините ти- например това е нещо много често при младите " любовници "- нарича се преждевременна еякулация и се дъжи най-често на факта, че те много лесно се възбуждат. Начинът да се забави темпото е, като мъжът започне да визуализира в съзнанието си нещо, което му действа антисексуално в момента, когато му дойде времето да се... да речем пусне по вълната.

Защо ерекцията ми пада по време на секс?
Стресът се сочи като основен виновник в случая, психичното напрежение на мъжа е от особено значение по време на половият акт. Мъжете не са роботи и не може винаги да са готови бойци в леглото, така че, ако си жена и четеш това, приеми за неизбежен факта, че все ще попаднеш на мъж или партньор със злополучни дни в леглото. И тогава, ако не влезеш в положение, ще излезеш от живота му. Това е положението- или приемаш или не.
Алкохолът, наркотиците под каквато и да е форма и вид също могат да са причина за подобен неуспех. Притеснението на един мъж дали ще се представи добре пред тебе може също да наклони посоката надолу- парадокс, но това го знаете всички:)

Колко нормално продължава оргазма при мъжете?
Средният мъжки оргазъм продължава около 6 секунди- става въпрос момента на самата кулминация-не времето от проникването до свършването/. За сравнение-при жените продължава 23 секунди- еххх, май за първи път си обичам пола;)

Sky.fm. Разтопи ли се ?!?

2009-08-16T20:05:00.006+03:00

На вашето внимание предоставям, едно наистина прекрасно онлайн радио. Без нервопогубващи реклами, без плащания, без десетки кодеци и програми за пускане.

Малка сбъдната мечта...
...джинглите са известявани от приятен женски глас с английски акцент,
...изписва ти имената на песните, което си е добре дошло за домашната колекция,
...около 40 канала, ориентирани към всеки музикален вкус. ОСОБЕНО за душите с нужда от релакс:

Bebop Jazz

Smooth Jazz

Classical Guitar

Solo Piano

Bossa Nova Jazz

Chillout

Lounge

Salsa

Trance

House

Надали заклетите меломани са пропуснали тази манна небесна, но искрено ще се радвам, ако дори и един човек чрез нашето блогче се приюти във sky.fm.

...звученето на мекият чилаут, неусетно ти отнася мислите към любимото същество. С привкус на копнеж и носталгия си спомняш, как тихичко си й се любувал, докато тя спи до теб. Как не си помръдвал от боязън да не я събудиш. Защото ти е единствена. Нека, нека си почине...заслужава. Вчера тя е раздала толкова много на непознати за да ги спаси....а рядко е получава дори:"благодаря ти докторке !"

На шега си налагаш да дишаш с нейното темпо. Скоро разбираш, че това е доста трудно. Ти си развълнуван достатъчно, а тя има нужда от толкова мъничко въздух.

Нежно я целуваш по ушето. Тя измърква в просъница, смътно усетила милувката. Знаеш, че ще мине още доста време до размяната на първите за деня думи...тя се разсънва наистина дълго. Спираш, подарявайки й още безценни минутки в царството на Морфей...
...заслужава ги..

Мисли от закачалката...

2009-08-12T12:16:00.001+03:00

...тежи ми от известно време дилема, подобна на тази: "Аз знам, какво искам от Живота, но какво иска Животът от мен ?", или защо не пускаш бе пущина?

Вярвам, (или ми се иска да вярвам), че съм оформил, избрал и следвал професията си, някъде около ранният пубертет. От тогава са ми първите ясно дефинирани: "искам да...", "аз ще...", нямащи нищо общо с типично детското, "космонавт, полицай, пожарникар", "искам захарен памук", "искам на детска дискотека"...

Добре, ето първата голяма крачка е зад гърбът ми, но мамка му, защо разкрачът за втората е толкова бавен? Дори прекалено, щом започвам да усещам едно странно чувство на изневяра към професионалната ми страст. Искам да стане по-сериозно, но ей го вече толкова време на камък, при все това, че не искам да работя все шеф или за 2000 пара от първият месец.

Но дори едно мижаво стажантско място не изпада. Криза ли, неподходящо време ли, малшанс ли....не знам, но ми се ще. Защото ми писна от сегашните ми нередовни и символични финансови постъпления. От тягостното чувство на застой, следователно изоставане, следователно безперспективност. Получава се малко като парадоксът на Зенон, колкото повече вървиш, толкова повече си седиш на едно и също място. Като рибка във аквариум. Спуснати прозрачни стени, в които ти се казва да живееш. Надскочиш ли ги...нямаш въздух.

Баси, ясно е, че мога да се наредя редом до единайсетокласниците в Макдоналдс да пляскам кюфтета, ама на 25 ли да започна тепърва да се открехвам в моят занаят? Тогава пък хептен няма да има кой да ме чака.

Дилема, или смотана работа или застой...
...сладко, горчиво, какво?

Herd & Fitz - I Just Can't Get Enough

2009-08-12T11:52:00.001+03:00

I just can'’t get enough
It’’s the feeling that I love
I just can'’t get enough
It’’s the feeling that I love

(Intoxicating)
I just can'’t get enough
(Exhilarating)
It’’s the feeling that I love
(Intoxicating)
I just can'’t get enough
(Exhilarating)
It’’s the feeling that I love

I'’ve never felt, like this before
I'’ve never wanted, lovin'’ more
I'’ve waited all my life for this
A simple sign, or a little kiss
I just want to say I need you
And it feels good when I'’m with you
Can'’t you see
I Just can'’t get enough
It’’s the feeling that I love

(Intoxicating)
I just can'’t get enough
(Exhilarating)
It’’s the feeling that I love
(Intoxicating)
I just can'’t get enough
(Exhilarating)
It’’s the feeling that I love

You make me feel so secure
It’’s all I ever, asked you for
I'’ve waited since a child for this
A simple life with little things
I just want to say I need you
And it feels true when I'’m near you
Can'’t you see
I Just can'’t get enough
It’’s the feeling that I love

(Intoxicating)
I just can'’t get enough
(Exhilarating)
It’’s the feeling that I love
(Intoxicating)
I just can'’t get enough
(Exhilarating)
It’’s the feeling that I love

Шепот и прах

2009-08-11T21:02:00.005+03:00

Ще те драскам, ще оставям следите си по тебе... диво, яростно, жадно, първично, всепоглъщащо- с уста, закономерно плъзгаща език, обрисуващ името ми върху кожата ти- дааа, диво, настървено напомняне за себе си, за принадлежност, за свойско маркирано...

И белезите ще нашепват- за мистика, за романтика, като погледи, като следи, ще нашепват на тялото ти моето име.

Изгарящо, страстно- до стон, до прокълнатост ще хапя по кожата ти, ще те вкусвам във вихъра на насладата ни, настръхнала, жадуваща те, подмамваща сама към грях извиващото тяло... извивки с моето име, с нашето...

Ще прокарвам пръсти по тръпнещата ти кожа, ще те карам да молиш, да нашепваш мен, телата ни, страстта ни, името ми, в което ще се вричаш, в тялото ми, към което ще извиваш своето- пак и пак,отново... до изнемога,до желание, до проклятие...

Ще те обладая, ще те имам, ще те покоря с някаква дива магия, с огън, извирящ в очите ми и нашепващ в ухото ти моето име...

Като плавна, спокойна вълна ще те обгърна в страстта си, ще нашепвам горещо грях, ще те искам, ще ме искаш и пак, и пак в някакви тесни ритми, познати само на търсещите се тела.

Ще викаш, ще нашепвам- в контрасти обляти в мистична игра на възбуда, страст и търсещо- докосващи се тела.

Сласт и мистика.

Проклятие и грях.

Светотаство и първичност.

За гарнитура- дива страст.

Опиянение и самозабрава.

Кулминация от акордите на телата- във танц, във грях- до разкъсване, до самозабрава.

Прокарани пръсти от огън, с нашепване, коктейл от еротична захапка и дихание, обгарящо кожата....

Пробягали думи в сумрака сред стонове, зов към телата.

Ще те хапя, докато белязвам душата ти.

Душата ти, омагъосана във вихър ще нашепва...

моето име ще шепне, крещейки за страст.

И аз ще ти я дам....

до пагубно изпепеляване...

до самозабравяне...

един във друг преплетени без начало и край

изтръпнали и самопохитени...

до кулминация...

до шепот и прах....

Дихание

2009-08-01T23:16:00.005+03:00

Ще дишам с теб
Тук, сега, в едно
слято
дихание
едно
за двама ни.

И плавно, и леко, разнасящо се в телата ни.
Изпълващо с единна поточност алвеолите ни до последната такава.
Ще дишам с теб.

И страстно отдадено,
и постепенно разливащо се
до сливане
в едно
изпълващо дихание.
Едно за двама ни.

И учестено, и бавно,
И дълбоко,и повърхностно.
И на пресекулки,
забързано
до без дъх,
и влудяващо плавно.

Аз мога да дишам и за двама ни.

Ала ще дишам с теб.... в едно, раждащо любов, дихание...

Madonna - Love Profusion

2009-07-23T21:18:00.001+03:00

Неозаглавено.

2009-07-23T16:56:00.004+03:00

Когато това местенце започна да съществува, целта му беше да съдържа ведри и леки неща за четене.
Разбира се знаем, че плановете понякога нямат нищо общо с действителността. :) Блогчето благодарение на съавторката Omnia намери своят закономерен път. Кътче посветено на истинските емоции в душите на хората.

Ще постна една изповед, която намерих в един вече неактивен блог.
Не познавам нито авторът, нито момичето, на което е посветена. Но по дяволите...
...наистина ми стана тъжно, докато я четях.

На Ева

"Пиша ти защото мисля за теб много тия дни. Пиша ти защото се сетих колко щастлив бях точно преди две години на този ден. Пиша ти защото се сетих днес как наричаше Колата – колинка. Пиша ти защото ми липсваш безумно много. Пиша ти защото съм на доста бири (Heineken разбира се)!
Но най-вече ти пиша защото знам, че няма да ти изпратя това писмо. И даже по-хубаво. Ще го напиша и ще го сложа в глупавият си блог, къде много хора ще го прочетат, но не и ти.
Знам, че си щастлива сега, чувствам го. Знам, че си в София сега, вероятно правиш магистратурата си. Пламена те е видяла на скоро и ми разби света, като ми каза, че сте се виждали.
Не сме се виждали от февруари 2006 г. И какво от това? Сякаш беше вчера, когато ми каза, че искаш да си сама.
Ще ми се да ти кажа, колко съм щастлив от тогава.
Но не мога. Мога да ти кажа какъв работохолик съм станал, колко съм забогатял и колко хора са ме признали за гении. И какво от това?!
Знам какво ми пожела – да си намеря някоя, която ще оцени всичко и която да ти хареса.
Сякаш ме прокле тогава.
Сякаш…
Колко пъти го казах от началото на ревливото си изложение? Много. Помня как споменаваше как брат ти се е отучвал от тези паразитни изрази.
Помня много неща, но какво от това. Не ставам по-щастлив.
Не ставам и по-нещастен.
Просто съм станал безчувствен.
Хм.
Все се опитвам да я пиша тази глупост сякаш наистина ти говоря, но за съжаление залитвам в излишно театралничене.
Сега на winap-a слушам Pink Floyd. Благодаря ти, че ме научи да ги слушам. Благодаря ти и за още хиляди неща.
Бях малък тогава, бях хлапе, бях глупав.
Не искам да звуча клиширано и да роня сълзи как съм те оценил сега след време…
Оценявах те и тогава, но бях глупав.
Помня времето, когато опъвахме одяло на пода на стаята ти, лежахме там и слушахме U2. Но това бе отдаван, в един друг живот сякаш.
Сега съм друг.
Надебелях, вече не ходя брадясал – имам си страхотно катинарче. Станах лош човек. Много псувам и на моменти съм безскрупулен. Станах алчен. Просто имам много дупки в душата си за запълване. Може даже да си купя голям черен джип, но пак ще съм празен и студен и пак ще плача ако те видя.
Много исках да напиша нещо за теб, но винаги ми се изплъзваха думите. То е така ако чакаш да ти дойдат точните думи.
Станах и самовлюбен.
И сега като го пиша това си мисля, че все някой много ще ми се възхити на писанието. Това ме кара да се чувствам малко по не самотен.
А съм много самотен. Самотен съм сред тълпи хора. Но какво да се прави, може би това е съдбата ми.
Май трябваше повече да се наслаждавам на времето ми с теб, но бях глупав.
Не, че сега не съм глупав. Глупав съм и то много.
Може би ще се разплачеш ако някой божи ден по случайност прочетеш това. Иска ми се да е така. Иска ми се от чист егоизъм, за да разбера, че още ме помниш. Дано ме помниш.
Но и да не ме помниш няма значение – важното е, че аз те помня. И май никога няма да те забравя.
Даже не знам дали те обичам все още. Вероятно те обичам.
Обичам те.
Но обичам спомена за теб, а не реалността ти. Не бяхме един за друг.
И това е тъпо, което казах.
Всичко е тъпо.
Мога да вдигна телефона и да ти се обадя.
Но не мога.
Страх ме е от теб, много. Страх ме е от ударите на сърцето ми, когато чуя гласчето ти.
Затова няма да ти се обадя.
Никога.
И знам, че съдбата ме жали достатъчно, че никога да не се видим с теб повече.
Никога.
Но нали знаеш какво се пееше в една песен:
We would meet again
Some sunny day?
... "

Красимир Грозев

Кулинария: Супа от ягоди.

2009-07-20T21:38:00.006+03:00

Сладка супа ??? Това би ми било много интересно да го опитам, нищо, че звучи като конфитюр от джанки.

Необходими продукти:

500 г. ягоди
100 г. захар
500 мл бяло вино
500 мл вода
40 г. нишесте
щипка сол
2 лъжици лимонов сок

1. Смесваме водата с нишестето, щипка сол, захарта и варим за 2-3 мин., като разбъркваме сместа.
2. Почистваме ягодите и ги поставяме в блендер. Поръсваме със захарта и лимоновия сок, добавяме охладеното нишесте и виното и разбъркваме всичко.
3. Сервираме студена. Може да я поднесем и с топка сладолед или листенце мента.

Ягодите се смятат за едни от най-силните афродизиаци. Тези плодове засилват значително либидото и се препоръчват както на мъжете, така и на жените. През Средновековието във Франция на младоженците винаги се сервирала студена ягодова супа.

Любо_питно.

2009-07-20T20:25:00.002+03:00

Медът е единствената храна, която не се разваля.
Носът и ушите растат през целия живот.
"Рекордите на Гинес" държи рекорда за най-често крадена книга от обществените библиотеки.
Страхът от алкохол се нарича метифобия.
Някои бълхи имат пенис във формата на “Y”.
Комарите имат 47 зъба.
Единствените потни жлези на кравата се намират в носа й.
Делфините спят с едно отворено око.
Земята е единствената планета, която не е кръстена на езическо божество.
Във веждата има средно около 550 косъма.
Кокошките не могат да преглъщат когато са с главата надолу.
На едно офис бюро има 400 пъти повече бактерии отколкото на тоалетната .
Годишно повече хора са убити от магарета, отколкото загиват при самолетни катастрофи.
Обикновената градинска гъсеница има 248 мускула в главата си.
Средно на ден човек използва 5,7м. тоалетна хартия.
Никое парче хартия не може да се сгъне наполовина повече от 7 пъти.
Средно 1 дка. гора премахва около 3,25 т. прах и газове годишно от заобикалящата го среда.
Страхът от флейти се нарича аулофобия.
45% от американците не знаят, че Слънцето е звезда.
27% от спечелилите от лотарията жени крият билета си в сутиена.
Изработването на една банкнота от 1 долар струва приблизително 3 цента.
Хавайската азбука има само 12 букви.
Александър Бел, изобретателят на телефона никога не е телефонирал на майка си и съпругата си, защото и двете са били глухи.
Първият познат на човечеството контрацептив са крокодилските изпражнения, използвани от египтяните 2000 години преди Христа.
Изчислено е, че съществуват 169, 518, 829, 100, 544, 000, 000, 000, 000, 000 начина да се изиграят първите 10 хода при игра на шах.
Оставянето на бакшиш в ресторантите в Исландия се счита за обида.
Филмът "Карибски пирати" е вдъхновен от атракция в увеселителния парк "Уолт Дисни", носеща същото име.
Патешкото квакане няма ехо.
Мел Бланк, актьорът озвучаващ Бъгс Бъни, е алергичен към моркови.
Охлювите могат да спят 3 години без прекъсване.
Комиксите с Доналд Дък са били забранени във Финландия,защото той не носи панталони.
Единственото движение на тялото, което има еднакво значение във всички общества е свиването на рамена - "Не знам".
Птичите изпражнения, наричани гуано, са основния износ на Науру, малка островна държава в южната част на Тихия океан.
Жирафите не могат да плуват.
Само 1 от 20 деца се ражда в деня на термина.
Билярдът произлиза от Индия.
През 1830 г. кетчупът е продаван като лекарство.
Един плъх може да издържи повече без вода, отколкото една камила.
Първият филм, в който участва Силвестър Сталоун е порно озаглавено "Парти при Кити и Стъд".
Чарли Чаплин е губил на конкурс за двойници на Чарли Чаплин :)
В "Мъже в черно 2" (2002) е използвано същото куче от първата част на филма, но тъй като животното било вече на 7 години гримьорите използвали специален грим да прикрият сивата козина около носа му.
Първата книга написана на пишеща машина е "Приключенията на Том Сойер".
Омарите имат синя кръв.
Котките спят по 16 часа дневно, което е повече от всеки друг бозайник в света.
За да изразят скръбта към умрелите си котки, древните египтяни си бръснели веждите.
Електрическият стол е изобретен от зъболекар.
Думата за война в санскрит буквално означава "желание за повече крави".
Първата бомба, пусната от съюзниците над Берлин през Втората световна война, е убила единствения слон в берлинската зоологическа градина.
Окото на щрауса е по-голямо от мозъка му. В Лос Анджелис има повече самоанци отколкото в Американска Самоа.
Най-светлото място на Земята,което се вижда от космоса е Лас Вегас.
Човек се смее средно по 13 пъти на ден .
Пълното име на куклата Барби е Барбара Милисънт Робъртс.
Мажоретките в клипа на Nirvana "Smells like teen spirit" всъщност са стриптизьорки.
Повече от 50,000 студенти от цял свят са получили степента бакалавър по хамбургерология от университета на McDonalds "Хамбургер Юнивърсити".
Китайците са първият народ започнал да използва тоалетна хартия.
Род Стюарт е работил като гробар.
Първият клип на черни музиканти пуснат по MTV е "Billy Jean" на Майкъл Джексън.
Всички спътници на Уран са кръстени на герои на Шекспир.
Бадемът е член от семейство "Праскови".
Течността в неузрелите кокосови орехи може да се използва като заместител на кръвната плазма.
Прилепите винаги завиват наляво, когато излизат от пещера.
Средно по 12 новородени деца всеки ден са давани на грешните родители.
Името Уенди е използвано за първи път от Дж.М.Бари в книгата му "Питър Пан".
Тестисите на октопода се намират в главата му.
Говеда, бикове и крави са единствените животни, които уринират назад.
Всеки 3 минути някой по света съобщава за НЛО.
На ден човек средно изговаря по 31,500 думи.
Страхът от вино се нарича оенофобия.
Традиционен метод за предпазване на бебетата от болести в Малайзия е къпането с бира.
Леонардо да Винчи е изобретил ножицата.
Кралица Виктория използвала марихуана като болкоуспокоително за менструалните си болки.
Преди десет години девет английски издателства отхвърлят ръкописа на "Хари Потър и философският камък".
Пинокио на италиански значи "борова глава".
Презимето на Доналд Дък е Фаунтлерой.
Ако се сложи малко количество алкохол върху скорпион той ще полудее и ще се жили до смърт.
Невъзможно е да си близнеш лакътя.
На едно дърво в перуанската част на Амазония могат да се срещнат повече от 40 вида мравки,което е и броят на видовете им на британските острови.
Езикът на синия кит тежи почти колкото цял слон.
В Библията кучетата се споменават 14 пъти, лъвовете - 55, а котките не са споменати дори веднъж.
Добре познатите ни анимационни герои Том и Джери са създадени през 1939г. от Бил Хана и Джоузеф Барбара.
На 01.01.1907 тогавашният президент на Щатите Теодор Рузвелт си стиснал ръка с 8,513 души.
Силуета на логото на Националната баскетболна асоциация (NBA) е на игралия през 60те години баслетболист Джери Уест.
Съотношението на информацията, загубена поради погрешно или неволно изтрити файлове, спрямо информацията изтрита от компютърни вируси е 30 към 1.
Броят на нациите, които са имали жена президент: 22.
Най-бързата риба в света развива 130 километра, черният марлин, а най-бързото животно изобщо е соколът-скитник - над 315 км.ч.
През средновековието французите смятали, че циганите, които тогава са се заселвали в Западна Европа, идват от Бохемия (днешна Чехия), оттам идва и терминът "бохем" за безгрижен и весел човек.
1 милион долара в стодоларови банкноти тежат точно 10 килограма.
Терминът "Папараци" идва от Кориолано Папарацо, фотографът от филма "Сладък живот" на Фелини.
Candle in the wind във версията си от 1997 година е най-успешната песен в историята на поп музиката, изпълнявана от Елтън Джон по повод смъртта на принцеса Даяна.
Процентът успешни мисии до Марс през 60-те и 70-те години е около 48% .
Всеки път, когато правите секс отделяте сперматозоиди достатъчни на брой, за да оплодите всяка една жена в Европа.
Увеличението на броя на сперматозоидите в 17 часа, спрямо 5 сутринта, е с около 35%.
За едно денонощие жените мислят за секс средно около 180 минути, а мъжете половин час по-малко - 150.
Давид Боздоганов е най-старият актьор в порноиндустрията - 75 години.
2.9 милиона долара струва най-скъпата фотография на света - "Езерце на лунна светлина" на Едуард Стайкен, от 1904 година.
Броят на нервните окончания на клитора на жената е точно 8000.
Името на най-популярните кинонагради "Оскар" идва от библиотекарката на Академията Маргарет Херик, която, виждайки статуетката възкликва, че прилича на чичо й Оскар Пиърс - тексаски фермер.
Фактите в тази рубрика се наричат със събирателното име - Тривия факти. Тривия е богиня от римската митология, чиито еквивалент в древногръцката митология е Хеката - богинята на магиите.
Най-често срещаната парола в интернет пространството е 1234.
През ноември 1999 година две жени в Щатите са убити от мълнии заради металните банели в сутиените ум.
Думата "Хималая" означава - Дом на снеговете.
Най-популярната магическа дума - "абракадабра" се споменава за първи път писмено през II век от римския лекар Серений Самоник.
За пръв път в киното тоалетна чиния се показва във филма "Психо" на Алфред Хичкок.
Учените, които изследват смеха се наричат гелотолози, има и уред за отчитане на смеха - гелотометър.
През 1752-ра година англичанина Джеймс Ейскъф изобретява слънчевите очила.
Най-разпространеното име в света е Мохамед (Мехмед, Махмуд и т.н.).
В Калифорния е забранено моторни превозни средства, в които няма шофьор, да се движат с повече от 100 километра в час.
Първата жена спечелила конкурса Мис България се казва Стоянка Кунчева от София. Годината на първия конкурс е 1930-та.
Китай произвежда 86% от очилата за четене в света.
Папуа Нова Гвинея е страната с най-голямо съотнощение между палми и жители - 50:1.
62% от американците не биха яли охлюви, но 47% от гореспоменатите биха опитали ескарго във френски ресторант. (escargot-от фр. охлюв)
Първият светофар в Япония светел жълто за "Спри" и червено за "Тръгвай" .
Морската котка е единствената риба, която съзнателно може да мига с очи.
В света съществуват 6 застрахователни компании, които застраховат главно портфейли.
Индианците също са имали конец за зъби - за тази цел те използвали коса от царевица.
В шест страни в света е незаконно да кръстиш момиче с момчешко име и обратно.
Една от най-известните рок групи на всички времена - Куин - все още няма официален уебсайт.
Жените, които четат любовни романи, правят секс два пъти по-често.
Думата "гиманзия" произлиза от древногръцки и означава "да се упражняваш / да тренираш гол".
В Индия е по-евтино да си поръчаш проститутка, отколкото да си купиш презерватив.
Хомосексуализмът се среща най-често при мъжките прилепи.
В Индонезия наказанието за маструбация е обезглавяване.
Оргазмът при прасетата трае 30 минути.
На всяка "нормална" страница в интернет се падат по пет с порно съдържание.
Събрано всички насекоми по света тежат повече отколкото всичките хора.
Най-младият баща в света е англичанинът Шон Стюарт - ражда му се дете, когато е на 12 години.
J е единствената латинска буква, която липсва в периодичната таблица.
Мравките се протягат всяка сутрин, щом се събудят.
Жирафът може да чисти ушите си със собсвения си език.
Хората убивани най-често при банкови обири са самите крадци.
Фамилията на единствения член на ZZ Top без брада е Биърд (от англ.-брада).
Най-много пъти Евровизия е печелена от Ирландия-7.
През XVII в. момичетата са варели яйца и са ги слагали под възглавницата си в нощта на 13-ти срещу 14-ти февруари. Те са вярвали, че по този начин ще им се присъни любимия човек.

Тихите капчици дъжд...

2009-07-11T13:19:00.009+03:00

докосващи нежно лицето ми.
Няма чадър, а само влажното докосване на природата.
Смълчана, мокра, оросяваща със свежестта на пречистването.
Носена след всеки дъжд, след всяка буря- малка или по-голяма.
Обичам да съм под капките, когато вятърът развява косата ми, мокра, влажна,на леки къдрици;
когато имаш чувството, че може би и тебе ще отнесе нанякъде там, в неизвестното, в твоята истина на някакво спряло време или реалност.
И мъглата, нежно и неусетно обвила те в себе си, сякаш, защитавайки те в хладната си прегръдка. Да гледаш дъжда, да усещаш капките по себе си, влагата, просмукваща се в дрехите ти, затопляна от пулса на тялото ти. Да се оставиш в едно безвремие за минута и да си в единство с природата или стихията. Да си част от тази стихия... с любов- да вилнееш за мечтите и целите си, да трещиш срещу нарушаването на ценностите ти, срещу онова, което е за тебе несправедливо; да посипваш със себе си своето любимо; да се излееш изцяло и до последната осмелила се да падне капка емоция от тебе, за да попиеш в околните и да влееш живот. Да носиш тонус, пречистване и ведрина като след дъжд, след и със себе си, да се разстилаш в малки кръгови локвички, трептящи с любов, поели по незнайният път на потока до морето обич.
Да се вливаш, да заливаш, да си стихия, да си много капчици, изливащи се нежно мелодично, както потропващият по прозореца ти дъжд или с гръм, със светкавици, бясно и диво, като бурята навън. Да трещиш и да пееш своята песен дъждовна... и всичко това отново с любов... Да създаваш природа- в себе си, в другите, отвън...
Докато те докосват тихите капчици дъжд.

Разчистване

2009-07-08T22:13:00.004+03:00

От два дена насам ме гони някаква мания за постоянно чистене. Може би, защото най- сетне имам малко повече от 12 часа, през които да съм вкъщи, но... Някъде бях чела, че ако на човек му се появи внезапно желание да почиства, пренарежда, подрежда и сие, то е , защото на подсъзнателно ниво се нуждае от чисти отношения с околните или, поне да сложи в ред или някакъв порядък онези от тях, които сериозно куцат.

Продължих да си мисля това и докато старателно и методично си подреждах гардероба. Забелязах, че дори закачалките бяха в пореден и последователен цвят. Изключвам да съм по- полудяла, отколкото по принцип съм и се заех да мисля чии отношения и откога куцат и дали мястото,което искам да освободя около себе си, не е всъщност необходимото ми пространство във връзките ми и отношенията ми с хората.

Освен това и една мисъл от предишни прочити на фен шуй ( спокойно, не съм последователка, просто любопитка към материята) ми прелетя- а именно- когато се отърсваме от неща, които няма да са ни от полза, но сме ги трупали с години покрай себе си, освобождаваме място за новото и то започва да идва при нас( засега не искам нищо ново, просто пространство, така че е добро начало). След отърсване от старото. Хубаво де.... Но някой " стари " неща, бая са се вкоренили в нас.... Погледа ми се беше спрял върху един кашон със стари вещи и спомени, които някога някъде съм нарочила за скъпи, ценни...но как миналото да е ценно, когато по-скоро ни е като товар на плещите, неотърсили се от него и носещи го навсякъде с нас?!

След като пренаредих грижливо гардероба и стаята си, се заех с мисловна ревизия на спомените и контактите си. Определено имаше неща, които вече бяха неактуални и такива, които още по- определено бяха за изхвърляне. За някои натиснах без капка свян " Delete", други доста ме узориха с изхвърлянето( това сентимента е страшна работа), трети просто изметох далече, далече от мене.

Започнах отвън навътре, като никога, но вече се задушавах от безпространствие. Изхвърлих всички онези неща, които не искам повече да ми се шматкат из стаята и около мене изобщо- снимки, значили някога нещо, но вече просто мъглявина в съзнанието ми; дрехи, които със сигурност няма да облека, независимо от възприятните емоции, свързани с носенето им; разни хвърчащи листчета и бележчици с напомняния за важни дати на неважни вече хора; телефонни номера, които никога няма да бъдат избрани; писма, написани от едно сърце, отдавна разбило се и възродено, но не и към същата тръпка; мейли с ненужни данни за някога нужни хора; смс- и, чиито редове отдавна не вълнуват и думи, изгубили значението си там някъде, по жиците и магистралните импулси, свършили, където и започнали.Изчистих и списъка си със скайп абонати- от онези, оплакващите се, хленчещите, мрънкащите, вечно депресираните или вечно недоволните от света;Имаше и един- двама, които с мъка затрих, но когато ти отнемат повече, отколкото ти дават, няма смисъл да се правиш на мъченик...никой не би го оценил...

Изхвърлих хиляди едно време потребни ми, необходими и желани неща... Някога, когато бях... за тогава. Сега..

Хммм, сега разчиствам място за новото. Отварям канали, чакри, мантри, енергийни потоци и каквото там се сетиш или не, за да почувствам освобожденито и независимостта си.

Невероятно е като усещане! В такъв момент разбираш колко лесно човек се привързва неусетно към миналото, спомените или вещите но и колко лесно може да се откъсне от тях или от някогашното си аз, за да даде път, място и пространство на новото...

Въодушевяващото!

Къде и какво всъщност е G- точката?

2009-06-25T12:09:00.007+03:00

Малко предисловие- преди време, със създаването на блога, съавтора ми, ме помоли да пиша и по тези теми с оглед областта,в която съм, но тогава отказах. Сега обаче ми се дописа за секса открито и достъпно- тук говорим и пишем за романтика, ласки, страстни емоции, ( само) усъвършенстване, позитивизъм, приказки....

Но и сексът, както и сами знаете, може да бъде истинска приказка, когато се пише правилно и се разказва от тяло на тяло... Едно от хубавите неща на приказките е хепънинга- щастлив, безметежен край за всички "актъори"- в повечето случаи за тази цел, в приказките, е необходимо едно геройско събитие, като да спасиш света или просто някоя заблудена принцеса, избивайки два- три- пет звяра или друго страховито чудовище и да се превърнеш в герой ( принцесите, кой знае защо са само за геройте...) .
В секса е същото- ако си мъж, за да се превърнеш в герой за своята принцеса е необходимо да знаеш къде и как да я докоснеш, кои са ерогенните й зони, какво да й нашепваш и кога, да имаш плътен тембър, задоволително за нея тяло и сръчни ръце- това са предизвикателствата пред тебе, най- общо маркирани. Няма да обхвана с една статия всички тънкости, за които знам, но едно ми прави силно впечатление- много мъже проявяват жив интерес към G- точката при жената. Да не говорим, че повечето им познания са по типа- чули- недочули, а някои от тях дори да се интересуват, отказват да питат- българският мъж все още трудно се отпуска в леглови разговори. За мое учудване обаче и доста жени не знаят достатъчно за собствената си анатомия, но и не се интересуват( !!!).
Затова днес ще си говорим за нашумялата последните има- няма 5-6 години :

G- точка

(Имам навика да представям подобна информация под формата на въпросите, които са ми задавали- сега ще процедирам по същият начин и се надявам да е по- занимателно и ориентировъчно така).

И така:

1-Какво е това?

G- точката не е самостоятелна структура, отделно от организма ти, в случая от вагината ти. Тя е част от стената на вагината, с маааалкоо по-различна консистенция от околната тъкан- по- грапава е на опипване. Абсолютно всяка жена я има, но при отделните представителки на нежният пол тя може да варира, както по размери, така и по разположение!Това обяснява защо някои жени се затрудняват да открият своята G - точка. Масово се тръби, че тя е на предната влагалищна стена, но истината е, че G- точката може нерядко да бъде и по-встрани, и по-назад или направо на задна влагалищна стена.

Големината й варира между 6 мм и 5 см, а разположението й е на около 2,5 см до 5 см навътре във вагиналният отвор. Сега да поясним- вход на вагината, от него отчиташ приблизително 2,5- 5 см и на това отстояние трябва да търсиш чрез внимателно и леко опипване G- точката си.Защо внимателно?

Спокойно, тя не се травмира, но има вероятност да е по-малка на размери част, която при изследването ти или партньорът ти да пропуснете.

Консистенцията й е леко грапава- общо взето , когато жената е възбудена, лесно може да нацелите островчето на G- удоволствието, защото контраста между нея и околната тъкан е по-значим. Но и в спокойно състояние, за твое или на партнъора ти успокоение разликата се усеща!

2- Защо е толкова важна G- точката?

Защото води до разтърсващ оргазъм, при правилно стимулиране, нещо от типа " Леле, ще умрааа, ооох....!". Според някои жени стимулацията на G- точката води до много по- мощна кулминация, отколкото стимулацията на клитора!

Това грапаво парченце плът е ужасно чувствително, с голяма концентрация на рецептори в него и основната му функция е върховно сексуално удоволствие / както се вижда, природата е доста щедра към женският оргазъм откъм начините за постигането му:)/.Усещането при нейната стимулация е нещо като да те залее изпепеляваща топлина- вълна след вълна, след вълна екстаз....

3- Жлеза или бутон на страстта е G- точката?

Доста дълго време се спори каква е структурата на тази точка и основната й функция? Дали е жлеза или скупчване на голям брой нервни окончания? Споровете се водят, кой знае защо, все още, но...

Това , което е сигурно за момента е следното:

G- точката при жената е еквивалент на простатата при мъжете. А простатата е жлеза, както знаете, която има собствен секрет, добавящ се към секрета на семенните каналчета, които са в анатомична близост до нея, а също и функционална- секретите се смесват в един, наречен накрая еякулат/ по простичко му обяснено/.

Такам- при жената, G - точката заобикаля една зона, която произвежда химикали, подобни на тези, съдържащи се в простатният секрет, произвеждан от простатата при мъжете.

Има и друга прилика- някои девойки и жени споделят, че се овлажняват по-различно от обичайното, при стимулиране на G- точката им- някак по- обилно до степен, че самата жена еякулира бистра течност по време на оргазъм. Тази течност съм чувала някои да оприличават на белтък, малко слузесто е и няма мирис.Тоест- и жените еякулират, благодарение на G- точката си:)

4-И така- къде да я търсиш тази G- точка?

Най- честата й локализация е по предната стена на влагалището, но нека припомним, че са възможни вариации!. Така че- ако не я откриете- ти и/или партньорът ти там, не се косете, а се прехвърлете настрани, или назад. Изследваш се с пръстче- ако искаш сама, вземи огледалце, за да нацелиш вагиналният отвор ( моля, без смях- някои малки девойки изобщо не могат да се ориентират за " правилната дупка" ). Може седнала, но е по-добре да си легнала по гръб.

Имай търпение- недей да бързаш, за да не я пропуснеш!

По- долу съм дала две картинки, по които можеш да се ориентираш приблизително къде да насочиш търсенето- едната е ако се изследваш в сранително изправено положение, другата е при легнало положение- който вариант ти е по- удобен. Принципът е един и същ, а именно:

Разтвори краката си настрани максимално широк за добър достъп до вагината ти.

С длан, насочена нагоре, към корема ти, плъзни в себе си един или два пръста, като се постараеш върховете им да опират в предната влагалищна стена, или иначе казано- притискаш горната стена на отвора.

Плъзгай пръсти още от входа към нея и много бавно!Ако така не можеш, с плъзгане, пробвай с леко потъпване- с върховете на пръстите " опипвай" нежно влагалището си- ако достигнеш място, където тъканта е малко по-различна по състав от околната, по опипване да кажем- честито, намерила си своята Г- точка!

Търсиш поресто, набръчкано, гъбесто или леко грапаво участъче тъкан. Значи, да речем, че повърхността й наподобява тази на горната част , по-вътрешната, на небцето ти.

Търси по протежение на посочените по-горе мм- см и започни от предната стена. Ако не е там, прехвърли се на задната, чак накрая- на страничните стени. И спокойно- имаш таква точка, въпрос на време и търпние е да я откриеш.

Въпреки, че в началото оприличаваха G- точката на топче, тя не е такова, така че не очаквай да плъзнеш пръсти във вагината си и да откриеш нещо проминиращо там, което да е твоята зона на удовлствието! Не очаквай и да напипаш нещо с твърдостта на орехова черупка- това не е G- точka!

5- Какво трябва да усетя, когато я открия?
Сега , тука може малко да се изненадаш, но според повечето жени, ще разбереш кога си я открила и по усещането, че сякаш ти се.... пишка. Спокойно, няма да се изпуснеш! Причината за това първоначално и траещо няколко минутки усещане е, че G - точката и уретрата ти се намират на близко отстояние.
5.1.-Какво да правиш, ако ти се появи това усещане?
Ами нищо. Тревогата за ходене по малка нужда е фалшива, имагинерна, ако щеш. Да не се стреснеш само- няма да се изпуснеш, както и по-горе казах, а леко и нежно продължи. Ако партньорът ти провежда " проучването" - едно напомняне- мили мъже- вагината не е " дупка, в която да ръгате" както си искате или да търкате силно, сякаш е шкурка!( това не е майсторство и ефекта е обратен).
След секунди или минута, позивът за уриниране ще бъде изместен от приятни усещания с тенденция към изпепеляване. То ще става все по-силно, по- осезаемо и по- завладяващо, когато продълж ително докосваш и стимулираш тази зона;)
По- натам изпробвай различни скорости и сила на натиска- за да разбереш/ те как е най- влудяващо за тебе, но без тренировки няма как да стане, така че- веднъж открила я, не спирай да се възползваш от преимуществата на женската си природа;)

6- Въпреки всичко не мога да я открия. Какво да правя?
1-во- не се отчайвай- както казах неколкократно, имаш я! 2- ро- Продължавай търпеливо с опитите- фантазирай си за мъж/ жена, които са най- секси за теб. Визуализирай най- похотливата си/ гореща/ скрита/ порочна фантазия и почувствай собствената си възбуда- как те поема ъв вълните си и те въздига, как те овлажнява отдолу- тогава започни изследването, шансът, ако G- точката ти е с по-малки размери или по-нетипично разположение от обичайното, да я откриеш, неимоверно нарастват.
Причината за това е, че по време на силна възбуда, G- точката се уголемява ( както пенисът при мъжете нараства) под влияние притока на кръв и произвеждани субстанции. Самата тя се изпълва с течност и по този начин набъбва. Като стане по-голяма, по- лесно може да бъде опипана.Така ще я откриеш по-лесно.

7- Има ли връзка между големината на G- точката и моят оргазъм?
Ами не, няма. В секса размерите са мит ! Големината на нищо не е определяща за оргазма сам по себе си, всичко е повече за визуалният ефект. И въпреки, че не е по темата, ще си позволя малко отклонение- например жените с малки гърди притежават много по- голяма сексуална чувствителност в тези зони( искрено им завиждам за което), отколкото жени с голям бюст, на които е необходима и по-силна, и по-продължителна стимулация, за да се възбуди тази зона и зърната да се втвърдят по- трайно! Така че, крайно време е според мене, всякакви дивотии, свързани с размерите да си отидат в шкаф " отживелица".
Оргазмът зависи от нервните окончания, от сензитивността на организма, не от размерите- по-големите размери на Г- поленцето не означават непременно и по-голяма гъстота на рецепторите и нервите на единица площ!

8- За мен е ясно, но партньорът ми как да я открие/ да я стимулира?
Откритието се прави по същият начин. Трябва също да е търпелив- може да не нацели от първите няколко пъти по посочените вече причини и/ или известна неопитност в начинанието, но това не означава, че трябва да се отказвате или ти да си мълчиш, ако познаваш вече и тази си част от вагиналната анатомия. Напротив- насочвайте се взаимно и нежно.
Ако той те стимулира, трябва да запомни, че е препоръчително това да става с потупване. Тоест- С върха на вкараният един ( или два) пръст( а) да " пошляпва" лекичко и продължително G- точката ти. Някой жени обаче имат нужда от по-силен натиск в тази област- ако не стане с потупването, тогава да пробва с умерен натиск, отново с върха на пръстите си и внимателен , нежен масаж- кръгови, въртеливи или спирални движения, погалвания, натиск в умерена или при липса на ефект- по-силна степен. Не забравяйте, мили мъже- не се фокусирайте само върху едната G- точка- оргазмът с нея е силен, но не зависи единствено от нейната стимулация- колкото повече зони на жената стимулирате, външни или вътрешни, толкова по-мощно ще я разтърсите:)
Докосванията обичайно се усещат най- интензивно през първите няколко секунди до минута, затова потупването е най- удачно- така всеки път, когато я достигаш, тя ще има чувството, че е първи и вулните на наслада не се усещат като една след друга, а от мощна- по-мощна, по-силна, по-силнаа иии...кулминация!

9- Има ли поза, която ще ме улесни в G- оргазмът?
Да, слава богу, но за тази цел трябва вече да знаеш къде точно е G- точката ти. Ако е на предната влагалищна стена, тази поза е ездачката.Когато ти си отгоре и тялото ти е съвсем леко наклонено назад, пенисът му напълно естествено се опира в предната стена на вагината ти. Да не говорим, че ако си отгоре, ти диктуваш и ритъма, и дълбочината на проникване, а все пак G- точка си е твоя и си я познаваш най- добре ( от какво има нужда като стимулация имам предвид).
Фаворитка сред позите при G -точка на задна влагалищна стена , това е задната или кучешката, както я наричат някои ( непроумнително ми е защо, но как да е). Всъщност тази поза става и при G- зона на предна стена, но не винаги се достига така.За да улесниш себе си и партньора си, при достигането й така, легни по корем, със съвсем леко разтворени крака.

10- А как да достигна мечтата- двоен оргазъм?
Разбира се- с двойна стимулация! Клитор и G- точка!Едновременно или последователно ( в близко време) стимулирани ще ти отнесат горният цех от наслада за дълго време. И най- хубавата новина е, че това става, както при ръчна стимулация, така и по време на секс, като особено благодатни са и двете посочени пози.
И така- за ръчната стимулация е ясно- ако не е- виж по-горе първата картинка- един от пръстите масажира клитора ( НЕЖНО!!!!), а другият/ те е/ са вътре, отдадени на нежно пошляпване/ потупване/ масаж на G- точката. И понеже сексът е изкуство на фантазията, можеш да разнообразиш - език палаво предизвиква клитора, а пръст се разхожда вътре, или първо външна стимулация, после вътрешна, или първо вътрешна, после и външна, или редуване на език- пръсти, или комбинирано дразнене- дразниш, спираш, сменяш пръсти- език, сила и скорост ( и при все тази смяна, за не знам кой път- уточнявам- без бясно търкане и натискане- ако не ви се отдава ръчната, по-добре не я опитвайте, няма смисъл да си трявмирате момичето/ жената!, а вие, жени, ако не ви допада и не се получава , не премълчавайте, споделете усещанията с партньора си и се уточнявайте и насочвайте взаимно).
При позите- За ездачката- когато наближава кулминацията ти, заливането с топлина започне, извий се още малко назад, така че партньорът ти да може да стимулира и клитора ти , докато пенисът му се търка в G - точката ти.
За задната- Коленичи ниско долу, крепейки се на лакти и вирни максимално високо дупце- нека външният ти " стимулатор" - тоест клиторът, бъде на разположение на партньорът ти, докато те оправя и с членът си.
И при двете пози смяната на темпото с малки дразнещи възбудата спирания за стимулация повечко на една или друга област, но не и прекалени откъм време спирания, ще увеличат екстазът и на двама ви- твоят партньор ще бъде герой/ героиня, а ти ще си принцесата в страната на бурните оргазми.....

до следващата приказка...

:)))

Happy end!:)

~~~~~

~~~

Мисия : Наслаждавай се

2009-06-24T14:20:00.005+03:00

Колко се наслаждаваш реално и искрено на живота си?
Колко си отпуснат да забелязваш онова, което става, минава покрай тебе в жизненият ти път?
Кога за последно нещо те докосна най- чистосърдечно и искрено се развълнува?
Замисляш ли се какво точно даваш от себе си, за да оцветиш живота си в нещо по-различно от поредното вайкане или псуване , или дълго философско обяснение по така значимите въпроси " Недостатъците на еди-какво- си са...", започнато със завиден ентусиазъм още от сутринта, а може би и преди отварянето на клепките ти ( кой знае вече какви са в преобладаващият брой случаи сънищата на българина)....
Създаваш ли магия в живота си или вече се отказа от собствената си вълшебна пръчица, която може да разстеле добрината, човечността, едната протегната ръка , неочакваща благодарност ( не за друго, ами е все едно да чакаш от умрял писмо, а и донякъде издава не съвсем добросъвестни подбуди на стореното " добро")?...
В колко цвята оцветяваш всеки един свой ден и може ли едно НЕцветно съществуване да е пълноценен живот, след като емоциите ни са толкова дяволски страстни и толкова безбожно разнообразни?:)))
И ти ли приличаш на масата от скучни, угрижени и умислени лица, заливащи улиците и неинтересуващи се от никого другиго, освен от себе си? Или ще ми възразиш сега за колко много проблеми трябва да измисляш решения, колко е тежък живота, колко наивни са очите ми, какъв лукс е да си усмихнат в такива тежки времена, как на никого не му пука за тебе и така нататъка, и така нататъка... Какво печелиш с това си поведение на ограничаване, бих те попитала с тези същите наивни и пъстри очи?
Не ти ли става по-добре всеки път, когато срещу себе си имаш усмихната физиономия? Не се ли кефиш на усмивки? Толкова ли много ще ти струва и ти да се усмихнеш- в началото може би бавничко, не толкова често, но с времето... как с тъга ще се научиш да се наслаждаваш на живота , дори и в кризисни времена?
Да, чудесно- кризи и проблеми- и какво сега- да вървим като зомбита, да се държим като темерути, да се самоизяждаме отвътре, заключвайки човешкото някъде в незнайните дълбини на душата си, докато съвсем се обезличим и никакъв слънчев лъч не проникне в бездните, които градим?
А после какво?
Безличен, тъжен, забравен, безследен живот.... Живот със затворени емоции и поведение, забравени усмивки и топлина, ненамерено изгубено човешко, неизпитана наслада...

Обичам да мисля готино- в превод- да завъртам във вихър от емоции мисли в главата ми, от които ми става супер сладурско и настроението ми се повдига със скоростните градуси на напичащо юлско слънце... бури обичам само извън мене- демек природни, или ако са в мене, бури на пречистване и след тях...затишие, красотата на успокояващото се и свежестта на възродено- освеженото;)
Обичам да си създавам наслади в живота- като следвам поривите на душата си в настоящият свят- не си слагам спирачки на действията- ако просто имам порив да се усмихна, независимо дали покрай мен има някого или не, го правя, дори и да се разсмея; ако искам да прегърна някого, го правя, независимо къде се намирам, ако искам да похваля някого или да съм откровена, го правя, без значение какъв е "етикета"...хммм, етикетите признавам само при официални поводи, които не са ми от най- любимите, честно казано- иначе не- слагат излишни рамки на поведението, ограничения някакви, безпредметни в повечето случаи.
Обичам да мисля цветно- да визуализирам мислите пред клепките на затворените си очи и да ги обагрям с дъга.
Обичам да съм луда и в тази си лудост да търся насладата...Да се наслаждавам... Как само отпускащо и в същото време зареждащо звучи... удоволствие... сетива... енергия и ведрина ииии да искаш да се раждаш в себе си всеки ден, в мислите си, да се пресътворяваш в един свят от добро и цвят, и магия, открадната само за тебе...да се наслаждавам...
На всичко и навсякъде- живее се много по-доволно и успокояващо така.
И никак не е трудно...

А ти днес ще направиш ли поне едно нещо, което ти доставя удоволствие и изпълва сетивата ти с наслада?
Не заради друг- за себе си?
:)

Златисти отблясъци

2009-06-18T16:39:00.004+03:00

Прошумоляващи пътеки, окъпани в златна светлина от прилягащото за последно слънце. Зелено- росни клонки разтреперили се от ветрен полъх, докосват парапета в искрящо зелено, оставяйки му дъждовни следи.

Мирише на свежест и носталгия.

В малката стаичка с бледозелени стени, сгушено залезът прегръща пространството, разливайки отиващата си, бразилски топла, светлина... до най- далечният ъгъл, прокрадващ се несмутително, тихо и магично... всяка магия настъпва тихо, незабележимо почти и ако имаш очите за нея, ще ти се разгърне най- невероятната картина, която някога, някъде би могъл да видиш.

Нарисувани златни отблясъци, надпреварващи се от пода до тавана да се срещнат, търсещи се, за последна прегръдка в слята магичност преди настъпването на нощта. Миналото на отминаващият ден поздравява настоящето , отразено в очите ти. Носталгията и копнежът вървят ръка за ръка с вплетени пръсти в един последен триумф преди нощното господство. За последно... колко вълнуващо може да е всичко, когато знаеш, че е за последно...

Охра и спомени... за дълги, спокойни поля с разлюляни от вятъра жита, спуснати коси, развети около нежно лице, сандали , почти безвъздушни, аромат на земя и топъл залез, окъпано в злато небе и разшумоляли се дрехи- неусещани върху тебе, почти до голо изживяване, най- първичното, най- доближаващо те до природата, като малка частица от туптяща гръд.

Загърната удобно в отсъствието на мислите си, рисувам с наслада картини в пъстрите си очи. Отблясък пред запалена цигара и малки кълбенца от дим, бягащи към залеза, отразяващ се в стената срещу мене. Сенките на обгърнатите от него предмети рисуват по стените все така тихо, все така магично променливо, бавно премествайки се, но ненарушаващи златистият фон.

Тъмно злато... африканска пустош... савани някъде далече, далече... картини в главата ми...

Вдишан дим, притворени очи, дихание и отпускане, наслада и стар дух... или просто спомени от гените на дедите ми... Окъпани в златисти отблясъци.

Дълбоко дишане, отпускане отново и кинолентен ден, минаващ без звуци пред мен.

Без присъствие.

Само последната топлина на магичният залез, издишана цигара и усещане за настояще по залез.

Мирише на свежест.

На утрешен ден...

Разплачи ме... с добрина...

2009-06-16T12:48:00.004+03:00

"Душата също се втърдява.

Там,дето често са я били

и е сълзяла досега,

е станала така корава,

че днес напразно харчиш сили

да я пробиеш до тъга.

Какъвто грях да й приписваш,

каквото зло да й прикачваш

или каквато щеш вина,

повярвай,няма капка смисъл.

Но...ако щеш да ме разплачеш,

опитай пак...Със добрина.

Надежда Захариева

@>>->>-- @>>->>-- @>>->>--

За това така разкошно стихотворение се присетих наскоро в болницата, когато ми казаха :

"- Внимавай, до утре ще те разплаче"

-"Защо?"

-" Като види новобранци и си избива командорските комплекси. Природна злоба е. "

Успех, другарю!...си помислих с вътрешно- иронична усмивка.

За малкото ми години земни лъкатушения, твърде подобни персони са нахлували без позволение във вселенският ми мир с някакви войнствени опити за доказването си в зрителното ми поле, обикновено все с лошотията си напред. Сякаш трябва да се впечатлявам... На какво?

Злобата и чуждите комплекси отдавна вече не ми влияят. Такова често явление, до комерсиализъм, из човешките души нито ще ме грабне, нито ще ме удари, нито ще ме стресне. Е, к'во- ми всеки може да е лош- по-лесно от това няма. А от около 18 годишна съм с претенциите, че не съм фен нито на масовката, нито на леснотиите. Но пък съм и с претенциите, че напук на всички около мен си пазя стремежите да съм добра. Не заради теб или другите, не заради благодарността ( една дума, която заплашително отива към архивите) , не заради дълга да се отвърне със същото, не заради глупаво възпитание или младежка наивност.

Заради мен самата. Искам да се гордея със себе си( при всеки сгоден случай)!

Искам да помагам безкористно( на онези, които се нуждаят, ако щеш и от усмивка топла само).

Искам да виждам учудването ти, че добро има! Ако го пуснеш на свобода- ей така, заради себе си ).

Не да си дадеш едната буза, когато усетливо ти фраснат другата, напротив- това е невъзможност да си защитиш позицията. А просто да си добър, защото ти е кеф; защото има хора, все още, които ще разберат поведението ти и няма да ти отвърнат със злоба; защото си струва в подобно безчовечие да си човек, един от малкото...

Защото един ден, онзи съдбовен ден, когато ще върнеш лентата назад да направиш житейската равносметка; денят, когато в съсухрените ти очи ще блести погледа на благородството като разливащо топлина слънце, с гордост и задоволство, с чиста съвест ще можеш да си помислиш:

" Аз бях Преди всичко Човек!"

За мен това е много!

Ценно!

Като мисия, изпълнена брилянтно.

Не е лесно и няма да бъде, но пък и не се ръководя от реакциите и поведенията на останалите, че да определям своето собствено и да го поставям в зависимост... безпредметна някаква.

По-корава съм и по- студена към онези, които априори ще нападат, за да те разплачат..хах, глупци- нима смятате, че с философия като горната нещо от вас, ще стигне някъде близо до мен?!Опитвали са много като вас...

Искаш ли сълзи в очите ми?

Опитай... с добро- само така ще ме разплачеш...

С Добрина!

Ледени блокчета

2009-06-07T13:48:00.006+03:00

Представям си въздушно- мистични светове, когато се заслушам в звънкото им подрънкване в кристалните ръбове на чашата.Тихо, нежно, мелодично разцъфтяване от топлина, от докосване, от целувката на жадните устни.

Обичам да слушам как се разпукват, обвити в топлата прегръдка на течността, която охлаждат.Обичам да допирам изстудената чаша до горещата си кожа, оживила се от ледени капки прохлада.

Едно, две, три бистри кубчета в 200 мл пенливо бяло вино... тръпчив хладен вкус, чиято композиция пикантно се разтваря върху вкусовите ти папили, допираща апетитно небцето, сигнализираща код 'наслада' на рецепторите, жадни да попият вкуса му...

Както съм жадна за кожата ти...

Охлаждане, което разгорещява страстите, потрепващо отпуска мускулите ти, палаво се заиграва с мозъкът ти...

Както ти се заиграваш с мислите ми, превръщайки ги в копнежи.

Обичам леда. И ледените блокчета в причудливи форми, според съда,в който зиморничаво е полегнала водата. Изваяни фигурки ледена чудатост, подрънкващи мелодично, допрат ли се в ръба на чашата.

Така, както аз, потръпващо, мъркам в топлите ти обятия... Стоплено- разгорещено... А всяко стоплено сърце носи наслада, ускорява и покорява пулса.

Като охлаждаща течност с кубчета лед в зноен следобед.

За която си винаги жаден...

Както аз за теб!

Промених се...

2009-06-06T10:35:00.002+03:00

...харесва ми да кипя. Този път не за каузи.
Сега вече е по Нея. За нея... Казах й го.

Това е уникалното на истинските хора, неща, събития. Докато не ги срещнеш (или докато не те блъснат, отнесат)...не си осъзнавал колко много имаш нужда от такива събития в живота си. Страх, конформизъм, егоизъм те инкубират в една среда на инфантилна самодостатъчност.

Не съм предполагал, че зависимостта може да е и приятно нещо, непровокирано вътрешен дискомфорт и биещо по Крепостта ти на сигурни неща, толкова усърдно градена, откакто си добил ясно съзнание. Всъщност Зависимостта ти дава точно обратното. Не затваряне, а освобождаване на страст, сладко търсене на внимание, престорено сърдитосто да тропаш с краче, ако считаш, че не получаваш достатъчно, игра с дневният ред на друият...за да отдели повече от него за теб.

Неприлични закачки, перверзни помисли, собствен код на връзката, неразгадаем за другите, но така очевден за двамина. Общи песни, посвещения, клетви, мечти. Ваше си Мълчание, говорещо само чрез поглед. Да не с бил суетен до загубеност, но да не спираш да се оглеждаш в очите й. Или само простото отражение ли е? Надали, търсене в душата й, къде си ти може би?

Жест означаващ желание, желание означаващо Любов. Любов означаваща Любов.
Захапване на вратлето, означаващ претенция за доминиране, но и за загриженост.

Не знаеш колко ще продължи. Това Господ само знае.
Знаеш, че искаш да продължи.

Довчерашните страхове, днес се превръщат в търсен начин на живот. Цинично? Не - закономерно. И не с дежурното: "човешката природа е изменчива". А защото всичко това е закодирано у всеки от нас.

Ключът ли?

Сутрешна магия

2009-06-05T11:55:00.004+03:00

Като бях малка, ме учеха- "Прави си удоволствието в живота сама, украсявай го и го подреждай удобен за тебе , както искаш, но сама- не разчитай никой да се погрижи всекидневно за комфорта ти. И в това няма нищо лошо.Просто човек сам, най-добре знае какво иска."

С годините възприех тази философия напълно, поканих я в живота и действията си, създадох й удобство, достатъчно, за да пусне корени в съществото ми и сега се наслаждаваме на взаимното си присъствие, за толкова години неомръзнали си.Защото ни е комфортно. Свойски. Готино.

Правя си кефя сама от сутринта още.Винаги е важно как започват сутрините ти- моите са с доза вътрешна магия- заклинание за слънчев в душата и на лицето ми ден, за усмивки за мен, за останалите, за живота ( нали се сещаш- "Усмихни се на живота и той ще ти се усмихне" )- никога не пропускам, дори , ако съм се успала сутрин, да се усмихна! Страшно зареждащо, а и самата мисъл, че това е първото ти съзнателно движение е страшно вдъхновяваща и за мозъкът ти, и за цялото ти тяло, в което започва, като тих изгрев, да озарява слънчеви пътеки доброто настроение.

Един от винаги задължителните ми ритуали, спомагащи за готини емоции рано сутрин, е кафето!- трябва на банка да ме пуснат към някой кафе-автомат- обожавам мекият, топъл и ароматен вкус на млякото с доста нес, което се разстила от устните, сякаш направо във кръвоносните ми съдове;) Без кафе сутрин съм и неадекватна, и раздразнителна, и, като знам това, задължително го избягвам. Винаги избягвам онези неща, детайли, събития или хора, за които е сигурно доказано, че ще ми качат кръвното с няколко определено нежелани пункта.( сИга, що да ми трябва да си причинявам излишни глупости- нали се стремя да си правя удобното:)).

Следващата стъпка към зареждането на слънчеви целодневни батерии, това е музиката. Такам- тука едно уточнение- всеки си слуша каквато музика му е на душата, така че няма да постановявам със закон каква да си пуснете към комбинацията до момента, но моят личен избор е сред следните неща:

1- Плейлистите ми в "Youtube", отнели ми доста време за подбор, но пък си струва;)

2-ТВ- "The Voice", "MAD"- сутрин са тези, защото яко кефят;

3-Радио- "Витоша"-ейййй, пълни ми душата отвсякъде- и в момента него съм пуснала.

4-MP3/ 4- каквото там ти е под ръка;)

Сядам с топло, меко на вкус кафе в ръка и танцувален ритъм в душата от разливащата се от уредбата музичка и си щъкам за малко или по-дълго из Интернет, но не и , за да чета новините! Това на ранина- жив абсурд, ще ми изчезне магията за нула време. Разглеждам пейзажи, отделям малко време и да визуализирам красотата на целите в главата си, да си помисля докъде би ми се пътувало, какво бих искала да видя; или просто чета медицинска литература или клинични случаи, осведомявам се за новости или пък се разхождам из любимите ми блогове, из моите също, или излизам в прохладна сутрин на терасата боса и по пижамка или нощничка с топло кафе, за да вдъхна от първичността на утрото, все още необгзено от излизащи за работа коли, преминаващи тирове, градско движение и така насетне, или, наблюдавам пъстротата от цветове на терасата- малки и по-големи саксии, с пъстри, по-големи или по-малки чудно дъхави цветя и те така- с едно изречение- упорито и с ведрина, продължавам да правя нещата, които ми доставят удоволстие;). Дишам с пълни гърди, съществувам с пулса на живота, бавно пробуждащ се в мен- сама за себе си и със себе си, категорично пълноценна и в цялост усещаща се;). Разстилам магия в себе си и в сутрините си, с всяко пробуждане.... разстилам магия...

Учудвала съм се колко малко минути сутрин, но изпълнени с наслада за сетивата ти, са напълно достатъчни, да те протектират за цял ден с феерията на готиното настроение, по нищо ненарушимо и от никого неразрушимо ( освен ако ти сам не поискаш).

Затова се усмихвам- от сърце, от душа, с цяло тяло- усмихвам се на живота и го приветствам да работим в едно за един весел, готин и много, много лъчезарен ден.

Струва си да започваш всяка сутрин с малка доза магия!

Прегръдката ти

2009-06-04T21:01:00.004+03:00

Онази, в която чувствам пулсирането на света- моят, твоят, нашият, който тупти в пълнокръвна вселена, разлива топлината си в нея и в нас, придава живот на сгушената тишина.

Прегръдката ти, която обгръща, приласкава, разпалва или потушава неспокойната природа в покоят на онова финно неизречено, обещано между телата, сляло ги в едно...прегръдката ти.

Онази, в която чувствам себе си, влята в тебе, своята природа покоряваща твоята или покорена, преплитащо се преливащо едно в друго и в...прегръдка.

Прегръдката ти, в която е и бурята на страстта, и покоят от ежедневието и емоциите, извор и пристан същевременно, моят, твоят, нашият.

Онази, която е животът, топло обгръщаш те, значим за тебе, отдаден на тебе...минутите тиха сплотеност, без обяснения, без погледи, просто тихи тела, вплетени изпиващо се, като за последно, като за сбогуване, като за посрещане, като едно в прегръдката ти.

Прегръдка, която е и начало , и край- и дава от себе си, и взима за себе си...най- искрената- прегръдка на отдадеността.

Онази, която е неодухотворена, понесла цялата духовност и пълноценност на предопределените души.Само между тях, само за тях!

Прегръдката ти, която обгръща и изпълва тишината с присъствието и силата ти, ласкаво милвайки тялото ми, вливайки топлина в душата ми, закриляйки вселената ми, ти, нашата....в откраднати минути съвършенство.

Една прегръдка- цяла вечност!

Нашата.

В теб.

В мен.

В нас.

Aventura Ft. Wisin & Yandel y Akon - All Up To You

2009-06-03T11:28:00.002+03:00

Тъп клип. Но няма по-добър.
Велика песен. Няма по-добра.

А мога ли...

2009-05-29T23:21:00.002+03:00

...да съм като гръм в твоя сън?

Шумолящи докосвания

2009-05-24T11:44:00.004+03:00

Трепкащо галъовно бих прокарала ръка по кожата ти...като клонче с разлистени цветенца да те докосна, да спусна жадни устните си по тебе, като полъх на лек прохладен ветрец и да затанцувам с език по нея...да настръхване, до потрепващи тъкани, подклаждани за страст .

Бих прошумоляла с пръсти в косите ти, за да наруша покоят на кичурите ти, гледайки те нежно, както майка рисува с поглед на обич своето детенце.

Бих положила главата ти на гърдите си да ти дам закрилата си, да вземеш от силата ми, да чуеш как сърцето ми танцува за тебе и си напява името ти.

Бих била и прохладата, и страстта, и жаждата , и извора, и нежността, и агресията, но най-вече докосване бих била...

С вкус на спомени

2009-05-22T13:34:00.003+03:00

Улавям миговете покрай мен, потапям в тях своите спомени,изскачащи ненадейно и със задоволство наблюдавам себе си,анализирам и прехвърлям ретроспекциите под ръка със желанията занапред.Оценявам и се наслаждавам на съществуването си...тук и сега...

Вълшебни мигове,в които обгръщам себе си със себе си, наблюдавайки извървяният път и подреждайки новото в живота ми.

Тихо, спокойно, анализиращо съществуване, чиято цел е всеки миг , изминат, изживян, да се осмисли още веднъж от гънките изтъкани от импулси, пътища, невронни магистрали,като матрица от моменти,подарени от Вселената на теб...за следа...Миг,мигове, поредица, извикан/и/а от спомена, в строй под парада на задоволството, с капитан наслаждение...да се грабне и развърти в главата, да се изстискат и последните капки удовлетворение от чудният коктейл на постигнатото и преживяното, с черешка от силната емоция на преодоляното...

До дъно изпито всичко, останал спомен за не толкова, далечен приятен вкус, с постепенна разтворимост на съставките в невероятна композиция, с постепенно разстилане на вкусовете , с ту бавно, ту бързо преглъщане, ту предпазливо, ту с ненасита, но всяко запомнено и сега на повторна преоценка...Повторно усещане и преживяване на екрана на съзнанието, отстрани най-добре се вижда и съпреживява...най-емоционално уравновесено и пак вкусно.

С вкус на спомени...

...коктейл "Наслада"

без начало, без край

в душата

в съзнанието

в сърцето

без начало, без край

емоционално усетено

ефективно размислено

пулсиращо обещаващо

с вкус на спомени за надживяване и победа

Постоянен кръговрат на израстване...

без начало,без край

НЕВЪЗМОЖНО е да не се засмееш...

2009-05-20T20:00:00.000+03:00